Премиера в България: 25.01.2013г.
Световна премиера: 25.01.2013г.
Жанр: Комедия
Продължителност: 94 минути
Формат: 2D
Сценарист: Стийв Бейкър, Патрик Форсберг, Грег Притикин, Роки Русо, Джереми Сосенко
Режисьор: Елизабет Банкс, Стивън Брил, Стийв Кар, Джеймс Дъфи, Грифин Дън, Питър Фарели, Патрик Форсберг, Джеймс Гън, Боб Оденкирк, Брет Ратнър
В ролите: Джейсън Съдейкис, Джони Ноксвил, Холи Бери, Бет Литълфорд, Лив Шрайбер, Кристофър Минц-Плас, Ема Стоун, Ана Фарис, Кристен Бел, Джерард Бътлър, Кейт Босуърт, Джош Дюамел, Клоуи Грейс Морец, Кейт Уинслет, Наоми Уотс, Джъстин Лонг, Кийран Кълкин, Шон Уилям Скот, Хю Джакман, Ричард Гиър
Разпространител: Тандем филм / Relativity Media

От изкривените мозъци на продуцентите Питър Фарели (Свалячът Хал) и Чарлз Уеслър (Ах, тази Мери, От глупав по-глупав) идва „ПЪЛЕН Т*ШАК”, възмутителната нова комедия, в която участват някои от най-големите холивудски имена. „ПЪЛЕН Т*ШАК” не е за хората, които се обиждат лесно, и съдържа няколко преплетени истории, от които ще ви падне ченето, понякога ще се шокирате, но винаги ще се забавлявате, и които трябва да видите, за да повярвате.

Големи холивудски звезди като Кейт Уинслет, Хю Джакман, Холи Бери, Наоми Уотс, Ричърд Гиър, Елизабет Банкс, Ума Търман и десетки други никога не биха се принизили да участват в нелепа, възмутителна, дебелашка комедия, само за да ви поразсмеят, нали? Особено под ръководството на изтъкнати режисьори като Питър Фарели (от Братя Фарели), Брет Ратнър (Бързи и яростни), Грифин Дън, Джеймс Гън и други, нали? Ами… да, направили са го.

Режисьори на филма са: Питър Фарели, Брет Ратнър, Елизабет Банкс, Грифин Дън, Боб Оденкърк, Уил Греъм, Патрик Форсбърг, Стивън Брил, Джеймс Гън, Джеймс Дъфи, Стив Кар, Стив Бейкър и Деймън Ескът, Ръсти Къндиф, Джонатан Ван Тюлекен, Джеймс Дъфи.

Звездите във филма са: Хю Джакман, Кейт Уинслет, Джерард Бътлър, Джони Ноксвил, Шон Уилям Скот, Кристофър Минц-Плас, Клоуи Грейс Мориц, Патрик Уорбъртън, Кийрън Кълкин, Ема Стоун, Лив Шрайбър, Наоми Уотс, Кейт Босуърт, Ричърд Гиър, Елизабет Банкс, Джош Дюамел, Кристен Бел, Лесли Биб, Джъстин Лонг, Джейсън Судекис, Ума Търман, Ана Фарис, Крис Плат, Терънс Хауърд, Холи Бери, Стивън Мърчант.

За ПЪЛЕН Т*ШАК

За режисьора Питър Фарели, животът е изпълнен с хумор. Като едната половина от Братя Фарели, той е един от мозъците зад някои от най-забавните и запомнящи се комедии през последните две десетилетия: „От глупав по-глупав”, „Ах, тази Мери”, „Свалячът Хал” и наскоро „Тримата тъпаци”, с който братята отдават почит на най-големите си вдъхновители.

„Но не всичко е забава,“ казва Фарели. „Има много неща, които съм искал да кажа чрез киното, които не карат хората да се смеят. Определено не разсмиват мен.“

Въпроси като тийнейджърския секс, расовите отношения, обезобразяването, предизвикателството на днешните свалки, детското обучение, тийнейджърския секс, ефектът на портативните музикални плейъри върху младите хора, леприконите, мъжкото сближаване, жестокостта към животните, тийнейджърския секс, специалните предизвикателства пред супергероите, докато се опитват да създадат интимна връзка, и дори тийнейджърския секс, силно тормозят творци като Фарели – и очевидно мнозина други.

Заради своята загриженост по тези проблеми, Фарели събира едномислещи режисьори, сценаристи и актьори, за да създаде „ПЪЛЕН Т*ШАК”. „Познавах хора като Брет Ратнър, Холи Бери, Грифин Дън, Ричард Гиър, Елизабет Банкс, Хю Джакман, Стив Кар, Кейт Уинслет и много други, и всички бяхме обсъждали в различни моменти тези въпроси. Всички познаваме хора, които изглеждат различно от нас, имаме домашни любимци, които се нуждаят от специални грижи, или имаме приятели, които са провалили своите „слепи срещи“ или са изживели първия месечен цикъл на момичетата. Това е истинският живот. Нашата цел е да забавляваме, но и изпитваме чувство на задължение към нашата публика да я образоваме за някои други аспекти на това да си човек. Животът не е само пърдящи бебета и гел за коса.“

Един човек, който се присъединява от самото начало, е дългогодишният продуцент на Фарели Чарлз Уеслър. „Исках да направя нещо подобно още през 2000-дната година, след като завършихме „Аз, моя милост и Айрийн”. Така че щом Питър ми обясни каква идея има, аз бях навит,“ спомня си Уеслър. „И двамата имахме съгласие по една точка – толкова отдавна разсмиваме хората, защо да не ги накараме да се замислят.“ Макар темите в „ПЪЛЕН Т*ШАК” да имат предимно сериозен тон, Уеслър отбелязва, че има място за лекота. „Това е странното в живота – колкото и да е тежка някаква тема, винаги има място за смях.“

Фарели и Уеслър решили да направят нещо уникално, позволявайки на широк набор творци от целия спектър на киното – драма, комедия, екшън, анимация – да създадат кратки филмчета, в които да разкажат история по свой избор, като задължително представят важно послание. „Имах чувството, че снимам реклама,“ казва Ратнър, режисьор на филми като трилогията „Час пик”и продължението на „Мълчанието на ангетата”. „Но идеята на Питър ми хареса. Както каза той, много от нас имат да казват повече неща, отколкото успяваме да предадем в пълни два часа.“

„ПЪЛЕН Т*ШАК” е напълно директен в посланията си. Фарели отбелязва „Мразя политическата коректност. Ако имаш да казваш нещо, кажи го по начина, по който говорят истинските хора. Не исках да видя нищо разводнено. Смятам, че всички творци и актьори приеха присърце тази идея.“

„Напълно съм съгласна,“ потвърждава носителката на Оскар Холи Бери. „Като актриса, не искам да има ограничения за посланията, които отправям.“ Реалността е далеч по-важна за представяне в подобни филми, добавя Ричард Гиър. „Истината си е истина. Този филм е за това – за истината.“

Творците са били поканени или да развият собствени истории с любимите си сценаристи, или да работят по истории, разработени от новия любим сценариен екип на Фарели – Роки Русо и Джеръми Сосенко. „Ще призная, че не бях чувал за тях,“ обяснява Фарели. „Но те влязоха в моя офис в Санта Моника един ден, и представиха едни истории, от които ми застана буца на гърлото. Оказа се, че мислим абсолютно еднакво.“

Историите са свързани от обща нишка, според която трима тийнейджъри издирват под дърво и камък загадъчния „Филм 43“. „Нормално е тийнейджърите да са любопитни,“ казва режисьорът Стив Брил. „Питър каза да оставим естествената им любопитност да ни води през сложностите на това да си човешко същество. Не бях сигурен какво точно има предвид, затова включих частта с хлапето, което мастурбира в банята, и гадните хора от другата страна на интернет връзката, просто за да стане малко по-интересно.“

Резултатът е бил точно такава изненада за Фарели, каквато е и за публиката на „ПЪЛЕН Т*ШАК”. „Бях искрено шокиран,“ признава той. „Разнообразието от талантливи режисьори, сценаристи и актьори просто ме отвя. Те представиха послания, каквито винаги съм искал хората да видят и разберат, без да се налага аз да върша всичката работа.“ Уеслър добавя „Тия хора са просто болни мозъци.“

За историите

Уловката

Както стана дума, комедиите на Братя Фарели се занасят с всичко нелепо в живота – от глупави неща, през глупави хора, до глупави неща за глупави хора. Но деформациите не са повод за смях.

„Знам какво е преживял Хю, и в това няма нищо смешно,“ казва режисьорът Питър Фарели. „Той има това нещо през целия си живот, и трябва да крие кой е. Аз исках да направя нещо по въпроса.“

Въпросното „нещо“ е необичаен израстък, който виси под брадичката на Хю Джакман. „Всички казват, че прилича на чифт тестиси, но аз не виждам за какво е целият шум,“ казва скромният актьор. От години, звездата крие деформацията си чрез сложни протези, създадени от личния му специалист по гримовете Тони Гарднър. Фарели добавя „Писна ми да гледам как моят приятел трябва да се крие от страх от общественото мнение. С Хю сме приятели от дълго време. Той е чудесен актьор и човек – няма причина да крие каквото и да било.“

Тогава режисьорът решава да направи история за човешките предразсъдъци. „Когато видим нещо необичайно у някого, ние се разсейваме от него. Когато човек е голям, дебел и си бръсне главата, но говори с писклив гласец, или е мършав, но с огромна прическа, ние се вторачваме и понякога се смеем. А тук имаме човек, който очевидно е красив и добродушен, но хората се отнасят към него сякаш е луд. Наистина е тъжно.“

Джакман играе човек на име Дейв, който е богат адвокат и хуманитарист, и който отива на „сляпа среща“ с красивата Бет (в ролята, носителката на Оскар Кейт Уинслет). „Познавам Хю от години и никога не съм знаела за това,“ разкрива актрисата. „Когато отидох на снимачната площадка, бях шокирана – не бях виждала или чувала за нещо такова. А той не спираше да го почесва. Когато си мръднеше главата, аз го следвах с поглед. Направо не разбирах.“

„Исках искрена реакция от Кейт,“ обяснява Фарели. „Питър ме дръпна настрани и ми обясни всичко,“ добавя Уинслет. „Всъщност, беше гениално.“

„Кейт трябваше да покаже – което и направи прекрасно – реакцията, която повечето от нас имат,“ казва режисьорът. „Тя е в шок, опитва се да повдигне въпроса, като в същото време се прави, че не забелязва нищо.“

Фарели умело поставя двойката в ресторант, често посещаван от Дейв – среда, в която той е известен и обичан от персонала и редовните посетители. „Опитвам се да привлека вниманието на хората, да разбера защо не забелязват очевидното. Това е една от онези ситуации, които наричат „слон в стаята“ за моята героиня,“ пояснява Уинслет. „И точно това е въпросът,“ добавя Фарели. „Всички останали в света на Дейв вече са го приели такъв какъвто е. Затова в неговия свят, Бет изглежда малко странна.“

Както в голяма част от историите в ПЪЛЕН Т*ШАК, няколко щастливи инцидента само обогатяват разказа на Фарели. Когато семейство стари приятели на Дейв (заедно с бебето им) случайно се натъкват на двойката в ресторанта, бебето изпуска биберона си, който Дейв се навежда да вдигне – и случайно потапя своя израстък в купата с разтопено масло. „Боже, колко беше горещо!“ възклицава през смях Джаксън. „Но това показва с какви неща съм принуден да се справям през целия си живот. Винаги е трябвало да внимавам когато затварям врати на коли или на фурни. Да знаете, че никак не е забавно.“

В края на историята, приятелите на Дейв насърчават двойката да позират заедно за снимка – нещо, което да им остане за спомен от първата им среща. Докато се навежда да целуне Бет по челото, двете „дружки“ на Дейв се удрят в лицето й, предизвиквайки писък от страна на актрисата. „Всъщност, той премести един от краката на стола ми върху моя крак, и ме заболя ужасно,“ обяснява Уинслет. „Исках да го шамароса, но погледна и видях… е, знаете какво видях – което ме накара да осъзная точно какви неща е преживявал през живота си този симпатичен мъж. И трябва да отдам заслуженото на Питър, че направи филм, който илюстрира този въпрос. За тази цел наистина са нужни огромни топки.“

Домашно обучение

Понякога мама и татко знаят най-добре. Такъв определено е случаят, когато става дума за обучението на децата. „Домашното обучение е нещо, което американците често забравят,“ казва Уил Греъм, съсценарист и режисьор на „Домашно обучение“, в който едно семейство обяснява на новите си съседи за ползата от обучаването на сина им Кевин (Джеръми Уайт) вкъщи. „Забравяме, че родителите вече са преживели това, през което децата им сега минават. Кой по-добре да ни научи от хората, които са ни отгледали?“

Актьорите (истинско семейство в живота) Лив Шрайбър и Наоми Уотс са съгласни. „И Лив, и аз, сме обучени вкъщи от родителите си. Възнамеряваме да отгледаме така и собствените си деца,“ заявява Уотс. „Абсолютно,“ съгласен е Шрайбър.

Освен видимите образователни преимущества, филмът илюстрира социалните взаимоотношения, които изживяват тийнейджърите по време на прогимназията и гимназията. „Това беше точно като част от моя живот,“ казва Уайт. „Чувствах се смирен през цялото време на снимките.“

„Точно това бе целта ни,“ обяснява Греъм. „Децата се нуждаят от такива изживявания, за да станат завършени възрастни. А когато самите родители на детето представят посланието, то бива наистина разбрано.“

Греъм седнал със своя приятел Джак Кукода и двамата разработили тежки гимназиални изпитания, през които да прекарат младия Кевин – от суровите учители по английски до неумолимите учители по физическо, от тормоза (че и от момиче, на всичко отгоре) до дразненето под училищните душове. „Джеръми всъщност наистина има странно окосмяване, така че не бе нужно да си измислям много,“ отбелязва Шрайбър.

Героят му също прекарва Кевин и през униженията на първата година, като го завързва гол за пилон, с надписа „Първокурсниците са смотани“, изписано с фекален материал върху гърдите му. „Това бяха истински лайна,“ обяснява режисьорът. „Накарахме човекът от Борат да ни ги осигури. Знаехме, че всичко трябва да е автентично, за да може Джеръми да ни покаже автентично изпълнение.“

Героинята на Уотс Саманта кара Кевин да изживее неловкостта на ранния тийнейджърски романс, като му дава първата му целувка. „Знаехме, че това е една от най-важните сцени във филма,“ отбелязва Греъм. „Затова снимачната площадка бе затворена през този ден.“

Уотс си спомня „Сцената беше много чувствителна. Знаех, че трябва да го направя по начин, който да покаже любопитството на тийнейджърите към секса, и това ме развълнува. Беше трудно, но чувственото представяне на Джеръми накара сцената да се получи.“

Подобна сцена с Шрайбър също впечатлила опитния актьор. „Да изиграеш такава сцена с толкова талантливо хлапе… наистина не знаех какво да правя,“ признава той. „И точно в това се корени проблемът,“ обяснява Греъм. „Тийнейджърите нямат представа какво да правят, когато стане дума за секс. И до ден днешен, това ме обърква.“

Джен – истинската приятелка от живота на Уайт – изиграва момичето от първата среща на Кевин. „Тя има една специфична прическа, за която екипът не спря да я бъзика,“ спомня си актьорът. „Докато приключим със снимките, тя повече не искаше да чува за Бийтълс. Не съм много сигурен какво точно имаше предвид с това, но уважавам чувствата й.“

До края на филма, посланието е представено ясно – домашното обучение върши работа, и на образователния, и на социалния фронт. „Няма нещо, което дете минало през тази програма, да не може да посрещне челно,“ заявява Греъм. „Обучението е просто непобедимо.“

Предложението

Любов – няма един начин за изживяването й. Това е посланието на режисьора Стив Кар („Доктор Дулитъл 2”) към зрителите.

В частност, „първи“ може да обозначава най-специалните моменти в една романтична връзка. „Изакването може да сближи или разбие една двойка,“ казва режисьорът. „Роки и Джеръми го потвърдиха, така че зная, че съм прав.“

Изживяването е познато на двойката от истинския живот Ана Фарис („Страшен филм”) и Крис Прат. „Ние се занимавахме с изакване дълго преди то да добие днешната си популярност,“ казва Фарис. „И никой не може да се мери с Крис. Той е моят невероятен дрисльо,“ смее се тя.

„Смятам, че „Предложението“ е уникално с факта, че това не е обичайния филм за лайна,“ заявява Прат. „Виждали сме всякакви филми, които са просто нецензурен секс – от нещата, които тийнейджърите гледат на лаптопите на големите си братя, когато няма никой вкъщи. А Стив искаше филм за любовта, и мисля, че точно това успяхме да покажем с Ана.“

„Абсолютно,“ съгласява се Кар. „Просто погледнете в очите на Крис, когато е около Ана, и ще видите áко.“

Във филма, точно когато Дъг е на път да предложи брак по време на пикник, Джули го приканва… да се изака върху нея – да бъде нейният първи. Реакцията на Дъг е шок – не това очаква едно момче от момичето, поне не и толкова скоро. „Изакването е за двойки, които са достигнали определено ниво на изтънченост във връзката си,“ обяснява Кар. „Мъжът иска да знае, че е желан не само заради това, което носи, но и заради това, от което е направен, това, което е вътре в него.“

Прат добавя „Отне ни почти година, докато се почувствах комфортно с изакване върху нея. Не исках просто да направя някоя каша, а исках да зная, че тя иска всичко, което мога да предложа. Трябваше да съм сигурен, че тя може да го приеме. Това е голям товар, който да стовариш върху някого.“

А какво е било първото изживяване за дребната блондинка? „Радвам се, че изчакахме. Носех специална бяла дреха, която бях купила месеци по-рано, с надеждата това да се случи.“ „Тя бе невероятна,“ спомня си Прат. „Наистина ме вдъхнови да се отворя.“ Това е била нощ, която Фарис няма да забрави. „Никога повече няма да облека тази дрешка,“ признава тя.

Точно това е любовта, която Кар иска да сподели със света. „Тяхната връзка е много специална, и това е разликата, която исках хората да видят. Тук изобщо не става въпрос за „изакай се тук“, „изакай се там“.“

Когато специалистът по ефектите Джордж Хобс предлага да осигури макет на необходимата субстанция, Прат настоява сам да достави продукта. „Това не е нещо, което можеш да изимитираш,“ обяснява актьорът. „Публиката веднага ще разбере.“ Режисьорът се съгласява „Изражението по лицето на Крис ясно показва, че вътре в него се случва нещо, което той иска… което той има нужда… да извади на бял свят. Просто не можеш да изиграеш наужким такова нещо.“

Макар „Турбо-лакс“ естествено да е име, измислено от Русо и Сосенко, Прат изпълнява отколешни традиции на изакване в сцените си с Фарис. „Ако знаете нещо по въпроса, има си цяла процедура по подготовката, включваща билки и разбира се много фибри. Това е нещо много сериозно.“ Обаче приемането на бурито си е било идея на Прат. „Какво да ви кажа – страшно ги обичам!“

Комбинацията от старо и ново създава предизвикателство пред тонрежисьора Дейвид Киршнер. „Тези „канализационни“ звуци, които чувате във филма, идваха от Крис,“ казва Киршнер. „Дадох всичко от себе си, за да запечатам думите му, пъшкането му, ръмженето му. Наистина го съжалих – само че знаех какво следва, и тогава изпитах известна завист.“

На снимачната площадка непрекъснато присъства и един пожарникар за сцените, в които Дъг се опитва да задоволи Джули, докато през цялото време се опитва… да не изпусне нищо до последния момент. „Имаше необичайно голямо количество метан, създадено от въпросния актьор,“ обяснява Мартинес. „Една искра, и всичко щеше да хвръкне във въздуха. Имахме няколко човека, в постоянна готовност с пожарогасители. За щастие, всичко се размина само с миризма.“

Питър Фарели е особено впечатлен от филма на Кар. „Когато растях, само бяхме чували за такова нещо. С Боби чувахме момчетата да си говорят за това в съблекалните. Но да го видя най-накрая на филм, и то представено по толкова чувствен начин от тези двама изключителни актьора – това направо ме отвя.“

Вероника

Понякога любовта вони (като в случая с „Предложението“), но понякога тя си е чисто и просто гадна. „Любовта не е само рози и бурито,“ казва режисьорът Грифин Дън. „Двойките понякога вървят по доста неравен път – който често е само неравности. Но това не означава, че няма любов. И не е задължително тя да се забелязва трудно.“

В неговия принос към „ПЪЛЕН Т*ШАК”, младият работник в плод-зеленчук Нийл (Кийрън Кълкин) е посетен от бившето си гадже Вероника (Ема Стоун) по време на нощна смяна. Той е прекъснат от красивата Вероника, докато казва съобщение към клиентите по високоговорителя в магазина, което води до чуването на целия им разговор от клиентите в магазина.

„Тук посланието е, че нашите връзки не винаги са толкова прозрачни за другите, колкото си мислим,“ отбелязва Дън.

Разговорът на двамата – свирепа размяна на любов и омраза – е представен страстно от Кълкин и Стоун. „Личи си, че наистина я мразя – както и че я обичам,“ обяснява Кълкин. „Аз също,“ добавя Стоун.

„Аз смятам, че тя е кучка и курва, а тя – че съм прасе,“ казва актьорът, „което всъщност е истината за повечето връзки, в една или друга степен. Разликата при връзката на Нийл и Вероника е, че ние наистина изваждаме всичко на бял свят.“ Стоун допълва „Това е на всеки щанд от съзнанието. Според мен, това е аналогията, която Грифин търсеше, когато ни постави в магазин с щандове.“

След като двамата се разделят, когато Вероника излиза бурно от магазина, Нийл се озовава заобиколен от нощните клиенти на магазина, които му предлагат подкрепата си и го насърчават да я последва, а те ще поемат задълженията му в магазина. „Вижда се, че двамата се обичат – това е ясно като бял ден,“ казва Артър Френч, който играе възрастен чернокож мъж (и който си е създал кариера с ролите на коментиращи възрастни чернокожи мъже). „Цялото това викане и обиждане е само прикритие за истината – а тя е любовта. Те са просто деца, нормално е да се обиждат.“

„Исках езикът, който използват, да отразява болката в тяхната връзка,“ обяснява сценаристът Матю Портеной. „Колкото повече обиди си сипят, толкова по-ясно става на публиката, че двамата са влюбени до уши един в друг.“

Репетиции са били много емоционално изтощителни, спомнят си актьорите. „Тя каза неща, които никога не бях чувал момиче да изрича,“ казва Кълкин. „Попитах Грифин какво има предвид тя, и пак трябваше да излезем да търсим обяснение от един от шофьорите на ТИР-ове.“

„Вероника“ е заснета в истински долнопробен магазин в Бруклин на име „При Шлъмпи“. „Търсихме такъв магазин под дърво и камък,“ казва дизайнерът на продукцията Инбал Уайнбърг. „Грифин искаше магазин, в който хората и продуктите са точно толкова скапани, колкото и двамата главни герои. Аз никога не бих си купил нещо от там. Дори сапунът беше мръсен.“

„Не вярвайте на нищо в тази история,“ обяснява Дън, „освен факта, че тези двамата страшно се обичат. Смятам, че се получи.“

Голямата бърза свалка на Робин

Да си супергерой не е само въпрос на джаджи и трико. И дори когато борците срещу престъпността са по двама, пак нещо липсва. „И те са хора,“ казва режисьорът Джеймс Дъфи. „Те чувстват самота също като нас. Може би дори повече.“

Джъстин Лонг („Алвин и чипоносковците”) в ролята на Робин и Джейсън Судекис („Събота вечер на живо”) в ролята на Батман ни представят в „Срещата на Робин“ точно какво се случва със супергероите, когато те търсят романтика. „Наистина научих много за това, което преживяват,“ казва Лонг. Неговият колега допълва „Особено интересно ми бе приятелството между двамата. Нямах представа, че Батман може да е такъв скапаняк.“

В този филм, Робин се опитва да завързва разговори с потенциални партньорки в кръчмата за бързи свалки в Готъм. Но усилията му са вечно провалени от добронамерените опити на неговия престъпно-борещ-се приятел, който се изявява като треньор на младото си протеже. „Той не успява да ми каже „не“, защото знае, че съм прав,“ обяснява Судекис. „Ще видите, че аз съм много по-забавен от него.“

За младите борци срещу престъпността е още по-трудно. „По-младите още не са овладели тънкостите,“ отбелязва Лонг. „Батман очевидно знае как да се справя с жените – по начин, по който Робин още не умее. Има много флиртуване, много използване на „тъмната ми страна“ – все неща, които младите трябва да се научат да включват и да изключват без помощта на суперсили. А това си е трудничко.“

„Той се представя за „сладко момче“ през мен, което не му носи нищо,“ казва Ума Търман, която играе журналистката Лоис Лейн от „Планета днес“. „Лоис явно се интересува повече от нещата, които „водач“ като Батман може да допринесе за една връзка.“ Костюмите също оказват влияние. „Робин има маска, но… това е стара работа. Качулката на Батман е толкова секси – направо да ти се прииска да си играеш с ушите.“

Актрисата намира за интригуващо и присъствието на „джаджите“. „И двамата имаха колани с разни неща – Бог знае за какво ги използват!“ смее се тя. Судекис добавя „И аз за това се чудех. Сигурно Батман има всякакви забавни „инструменти“. Аз не знаех за какво служат дори половината. Само бях наясно, че трябва да си мия ръцете всеки път когато ги пипам.“ Тяхната функция очевидно е нещо като търговска тайна. „Не мога да говоря за това,“ казва специалистът по ефектите Джеръми Бейлън. „Дъфи ни каза за какво служат, но не мисля, че бихте искали да знаете.“

Ами пелерините – те имат ли някакъв романтичен ефект върху нежния пол? „Имат, но същината е в тесните клинове,“ обяснява дизайнерът по костюмите Сидни Мареска. „Нали се сещате… пакетът. Супермен и Батман са добре надарени в много отношения, и това привлича жените. Робин предпочита да ги оставя да гадаят, доколкото разбрахме по време на проучванията за филма. Нали се сещате, той е „момчето-чудо“. Мисля, че картинката ви е ясна.“

Дори за опитни ветерани със суперсили, играта на свалки загрубява понякога, както научава актьора Боби Канавейл, който играе Супермен. „Той и Лоис са скъсали, след което той започва да я преследва,“ обяснява той. „Супергерои като Супермен могат да стопят диаманти с поглед, да замразят горски пожар с дъха си, да избият цяла армия лошковци с една супер-пръдня. Но единственото, което не могат, е да накарат една жена да ги обича. Това направо ти отваря очите.“

В крайна сметка, Робин осъществява връзка – със Супермомичето, изиграна от Кристен Бел (Вероника Марс) – поне за кратко, и то когато е себе си. „Той е толкова сладък… и нормален – за супергерой,“ обяснява тя. „Просто трябва да бъде себе си, и тя го харесва.“

„Това е урокът,“ казва Лонг. „Ако бъдеш себе си, рано или късно ще намериш подходящия човек.“

„Не е задължително,“ отвръща Судекис. „Ако гледате, ще видите, че дори момичето, за което Робин смята, че е подходящо за него, не се оказва истинското нещо. Накрая, той всъщност се събира с мъж.“

„Любовта е загадка,“ отбелязва сценаристът Уил Карлоу, който играе и ролята на маскирания като момиче Гатанка. „Ако се преструвате, ще получите човека, когото искате. Ако сте себе си – кой знае какво ще се случи. Спокойно може да изпаднете в ситуация от типа – добро ченге, лошо ченге.“

Дъфи добавя „Животът е достатъчно тежък, без да си един от онези, които се грижат за нашата безопасност. Но дори супергероите са податливи на голяма част от трудностите, които изпитваме всички ние, нормалните хора.“

Децата на машината

Натискаме „старт“, вкарваме банковата си карта и очакваме действие – незабавно действие. Но както илюстрира режисьорът на „Децата на машината“ Джонатан ван Тюлекен, това не винаги се получава.

„Децата са тези, които движат нашия живот,“ казва актьорът Кевин Спейси, който озвучава историята. „Те прекарват цялото си време в машините на ежедневния ни живот – никой не им е показал нищо, не ги е научил нищо, а ние очакваме магии. Това е нелепо, и искрено се радвам, че Джонатан го показва. Той ме помоли за помощ, и аз се съгласих на секундата.“

Идеята хрумва на Ван Тюлекен след тежка монтажна сесия. Той отворил своята машина за монтаж „Авид“ и открил две пеленачета, които се ровели из филмовата лента, в опит да сортират проекта за него. „Те дори не говореха английски,“ спомня си режисьорът. „Честно казано, заснетото бе малко над възрастта им. Аз правех препратки към филми, за които със сигурност не бяха чували.“

Фарели отбелязва „Нашият монтажист Сам Сиг използва „Файнъл Кът Про“ и вътре в нея няма деца. Но мога да разбера Джонатан. Ксероксът на Чарли Уеслър е много бавен, и той винаги му крещи, кара му се, когато хартията заседне вътре. Направо се чува как вътре играят видеоигри. Много е шантаво.“

Но ядът на Ван Тюлекен, когато вижда лицата на децата в своята машина, бързо се стопява. „Децата са в сърцето дори на най-сложните ни задачи. Често се казва „У всеки от нас има по едно дете.“ Това е дори по-преобладаващо в уредите, които използваме ежедневно. Затова бъдете учтиви и много търпеливи. Някой ден, вътре може да се окаже вашето дете.“

Честит рожден ден

<p „Исках езикът, който използват, да отразява болката в тяхната връзка,“ обяснява сценаристът Матю Портеной. „Колкото повече обиди си сипят, толкова по-ясно става на публиката, че двамата са влюбени до уши един в друг.“style=“text-align: justify;“>Брет Ратнър винаги е искал да направи филм за мъжкото приятелство. Има предостатъчно филми за момичета – страхотни неща като Шаферки – но няма нищо добро за нещата, които се случват между мъжете – приятелството, предателството и така нататък.“

Но странен обрат в продукцията – и бързата реакция на Ратнър да го запечата на филм – превърнали историята за двама приятели в искрено изживяване на случващото се по време на снимки. „Не бях срещал такова нещо в кариерата си,“ казва Шон Уилям Скот. „Нито пък аз,“ добавя Джони Ноксвил. „Имахме първичен, макар и чувствен, сценарий за двама приятели. А после той се превърна в нещо с леприкон – което бе едновременно огромна изненада и страшно вълнуващо.“

Първоначалната история е за шока от предателството, който изпитва Брайън (Скот), след признанието на неговия съквартирант (Ноксвил), че е имал връзка с гаджето му. „Сценарият ми – който Брет страшно хареса – бе относително емоционален,“ спомня си Флайшър. „Брет наистина искаше да заснеме случващото се между двама приятели – секс с гаджета, секс с феи, всякакви неща, които се случват в мазето.“ Ратнър добавя „Попитах го дали може да включим нещо с леприкони – просто така, за късмет. Често хората си пожелават късмет, и реших, че включването на леприкон ще допринесе за магията.“

Обаче, както често се случва във филмовата индустрия, преговорите по договора загрубели. „Отидох до Каунти Корк в Ирландия един месец по-рано, в регион, където все още има останали леприкони,“ обяснява Ратнър. „Срещнах един – казва се Джерард Бътлър – който каза, че се е снимал в няколко филма. Е, така каза брат му – и създаде с магия някакви фойерверки, което ме накара да се почувствам късметлия, та си стиснахме ръцете.“

Но след пристигането му на снимачната площадка, Ратнър и екипът му изпитали другата страна на леприконите. „Не му хареса как му платихме,“ отбелязва Ратнър.

„Искаха да ми платят с ш–ни амулети за късмет!“ възклицава Бътлър. „Казах на Ратнър, че ще му отрежа ш–ните топки и ще му ги поднеса в купа с мляко, да видим как ще му хареса това!“

„Мислех, че това иска,“ обяснява режисьорът. „Те са магически сладки. Не виждах какъв е проблемът.“

Чак при заснемането на сцената в мазето, Бътлър научава за заплатата си и се вбесява. Бързо схващащият Ратнър казва на оператора Нютън Томас Сигъл да продължи да снима. „Брет каза, че иска да заснеме нещо, което не е виждано досега – силните емоции на леприконите, особено в отношенията им с хората,“ обяснява Сигъл. „Това бе предизвикателство за моите асистенти – не само заради плюнките, които дребното същество бълваше върху обективите, но и защото стана още по-сложно, когато се появи брат му.“

Макар зрителите днес да са свикнали с визуалните ефекти като основна част от филмите, присъствието на втори леприкон – брата на първия – не е специален ефект. „Той просто се появи от нищото, кълна се,“ отбелязва Скот. „Трябваше да се борим с него, но това беше страхотно.“

Ратнър в крайна сметка получава това, което е било оригиналния замисъл – история за двама приятели. „Това, което преживяват тези двамата във взаимоотношенията си с леприконите, показва точно какво се случва между мъжете – предателство, а после сдобряване на базата на дружбата и солидарността.“ Фарели добавя „Това е прекрасна история. Бих казал, че Брет доставя идеята си с апломб… и детелинки.“

iBabe

Родители и групи за слухово здраве отдавна изразяват притеснения за ефекта от портативните музикални плейъри върху ушите на младите. Но ушите не са единствените засегнати органи.

„Има доста пенисово – и друго – осакатяване от тези неща, за които хората просто не говорят,“ казва режисьорът Стив Брил (Мистър Дийдс). „Роки и Джеръми дойдоха при мен с огромната нужда да направят нещо,“ добавя Фарели. „Мисля, че едно от децата на Роки… или беше самият Роки, не помня, бе имал случка с една от тези машини. Тъкмо търсехме какво да направим със Стив, и той пожела да помогне с този проблем.“

Проблемът е с популярния MP3 плейър iBabe, произведен от Еп… от голяма фирма за електроника, известна със своите лесни за използване аудио, телефонни и компютърни продукти. Както става видно от филма, устройството, чийто дизайн представлява гола жена в цял ръст, има мощен процесор и усилвател, които изискват силен вентилатор, за да може температурата да не стига критични нива. Компанията е прекарала години в проектиране на устройството, и както са заявили в интервю за „Популярна електроника“ и „Пентхаус“, в крайна сметка са сложили вентилатора на най-подходящото – от техническа гледна точка – място в устройството… където – ако това бе човек – щеше да бъде ваги… чатала – иначе казано, ваги-порта.

„Децата отнасят тези неща вкъщи, пускат романтична музика, и смятат, че са на среща,“ обяснява Брил. „Те се повъзбуждат, и преди да се усети човек, вкарват всякакви неща там, които биват накълцани на парченца от перките на вентилатора. Наистина глупаво, и точно това исках да изкарам на бял свят.“

Актьорът Ричард Гиър, който играе шефа на компанията-производител, с радост се включва в дискусията. „Чух какво става от едно от онези списания, които споменахте. Това е въпросното печалбарско отношение, което винаги съм смятал за противно в нашето общество. Едно е да направиш жена, която хората исках да слушат често, но това трябва да бъде направено безопасно. Пък и не можех да устоя на изкушението да се снимам заедно с Кейт Босуърт.“

Босуърт играе единственият член на компанията, който се възпротивява срещу дизайна на iBabe в основно мъжкия директорски борд. „Тя е гласът на разума,“ заявява актрисата, „но естествено, никой не иска разум. Тези мъже се кефят на външния дизайн на плейъра. Това илюстрира целия проблем по много очевиден начин.“

Решението се оказва просто добавяне на предупредителни надписи и решетка в проблематичната област, която да държи хлапетата навън. „При моето изследване,“ спомня си Джак Макбрейър (Рокфелер Плаза 30), който е шеф на техническия екип, „аз говорих с няколко от дизайнерите на iBabe. Беше изумително – те не виждаха какъв е проблемът. Мислеха, че това е смешно. Предложих предупредителните надписи, и те си изсмяха. Но смятам, че това е правилното решение, и Стив е съгласен с мен.“

Но ще има ли ефект?

„Аз имам два от тези плейъра – обичам да слушам със сърраунд ефект,“ отбелязва Гиър. „Те са много успокояващи с присъствието си. Наистина е изкушаващо. Но аз съм възрастен – не се опитвам да ч–м машини. Поне не тези. Тийнейджърите са друга работа. Тях трябва да ги пазим от техните устройства.“

Прогимназиална среща

„Момчетата не разбират,“ заявява Елизабет Банкс. „Така трябваше да кръстим тази история – Момчетата не разбират!“

Момчетата разбират от много неща – коли, футбол, компютри, карти, видеоигри и други подобни. Но има едно нещо, които никога не разбират напълно. „Вагината е нещо, което просто е прекалено сложно за мъжкия мозък. И е време някой да го обяви на всеослушание,“ твърди режисьорката Елизабет Банкс.

Актрисата с разнородни таланти (Игрите на глада) работи по сценария на Елизабет Шапиро, за да свали всички карти на масата, започвайки с момента, в който младите момичета внезапно стават млади жени. „Реших да разкажа история за едно момиче, на което й идва за първи път, и да покажа реакциите на момчетата около нея. Няма нищо по-забавно – или по-достойно за съжаление.“

В „Прогимназиална среща“ младите тийнейджъри Нейтън (Джими Бенет от Необикновено семейство) и Аманда (Клоуи Морец) тихо пишат SMS-и до приятели на бялото канапе в дневната на Нейтън. Те внезапно се вплитат в страстна целувка – само за да бъдат прекъснати от противния батко на Нейтън Майки (Кристофър Минц-Плас). Когато Аманда става от канапето, Нейтън забелязва рубиненочервено петно – на мястото, където е седяла, и около чатала на белите й дънки. Той невинно приема, че това е от някакъв плодов пунш, разлят от брат му.

„Точно това си помислих,“ признава Бенет. „Видяхте ли?“ смее се партньорката му. „Той е прочел сценария, познава историята – и пак си мисли, че е пунш. Момчета!“

Момчетата обикалят паникьосано кухнята, в опити да открият нещо, с което „да запушат теча“, както вика Майки. Нейтън никога не е виждал кръв извън филм на ужасите, и се обажда на „Бърза помощ“, дори след като баща му (Патрик Уорбъртън) се прибира, вижда хаоса и се опитва да обясни нещата, които „протичат“ с младата приятелка на сина му.

„Човек би си помислил, че вече сме разбрали,“ казва Уорбъртън. „Те имат всички необходими неща – превръзки, тампони и така нататък. Може би ако не ставаха толкова противни с нас, нямаше да хукваме за риба веднъж месечно, и те щяха да могат да ни го обяснят.“ Банкс отбелязва „Няма смисъл. За тях, това е просто „неудобство“. Не могат да си вкарат знаете какво където искат и когато го искат. Нека те се опитат да живеят всеки месец с това за 40 години.“

„Не мога да си ги позволя,“ заявява Уорбъртън. „Тия неща струват страшно скъпо. По-добре да си купя няколко кутии цигари.“

Минц-Плас се счита за ветеран сред групичката преливащи от тестостерон мъже. „Това е стара работа за мен. Преди няколко години видях в училище едно момиче да изживява същото нещо. Всички момичета край нея, на които вече им се бе случвало, се опитваха да й помогнат. Всички други бяха ошашавени и се разбягаха. Момчетата никога не биха направили така.“

Морец не е съгласна. „Ако това се случи с момче, той ще изперка – точно както става с тия идиоти във филма! Ще се разбягат като хлебарки, когато някой светне лампата.“

С началото на менструацията идва и началото на зрелостта за жената – и не просто като телесни промени, а и в отношенията с момчетата. „Ние обикновено сме пред тях в развитието,“ обяснява Банкс. „Вече мислим върху въпроса „Дали той ме харесва?“, а той просто казва да му подадем гаечния ключ.“

Участниците във филма не са по-различни. Момчетата са много по-развълнувани от пръднята на бащата и предстоящия футболен мач, отколкото от потенциалната романтика. „Патрик наистина го направи на снимачната площадка – беше жестоко!“ спомня си Бенет. „Крис и аз също опитахме – но само оцапахме гащите. Е, и това беше жестоко.“

„Да, тази част ми хареса,“ признава продуцентът Фарели. „Останалата част от историята не я разбрах особено.“

Банкс въздъхва.

Бийзъл

Всеки обича кучетата. Те тичат с нас, те ни защитават, хващат фризбито и ни го връщат, а ние ги следваме с малка найлонова торбичка, за да обираме горещите –– направо от фурната.

Но котките са различни. „Техните отношения с нас са уникални,“ казва сценаристът/режисьор Джеймс Гън (Зората на мъртвите, Скуби Ду). „С нито едно друго животно не се свързваме, както с котките. Това е идеята на тази история.“

В този филм, Ейми (Елизабет Банкс) точно се е нанесла в дома на своя годеник Ансън (Джош Дюамел), който той споделя със своята котка Бийзъл. Но тя скоро открива някои от очарователните и уникални характеристики на човешко-котешките отношения, в лицето на Ансън и Бийзъл.

„Това е нещо, което ще го разберат напълно само хора, които имат котки,“ отбелязва Гън, докато си пийва млекце по време на една почивка. „За представянето на историята бяха нужни не само специални актьори като Джош и Елизабен, но и котка като Мърфи. Мърфи притежава чувството за хумор и чувствителността, които търсех за Бийзъл. Той трябваше да бъде забавен, каквито са котките по природа, но и да притежава дълбоко разбиране на връзката между котките и хората. Мърфи притежаваше и двете.“

„Много ми хареса подходът на Джеймс,“ отбелязва котката. „От неговия сценарий си личеше, че той наистина ни разбира. Аз получавам хиляди сценарии с простичките „мяу“, „мър“ и „той се търка в лампата“, което е просто стереотипно – и, честно казано, обидно. Историята на Джеймс бе за връзка, което е същината на котките, ако щете вярвайте.“

В сърцевината на историята е реакцията на Бийзъл към внезапната поява на Ейми, която в наши очи вижда Бийзъл просто като пречка. „Това е много повече,“ обяснява Мърфи. „Повечето хора не разбират – котките избират вас. Що се отнася до Бийзъл, там има само една връзка – неговата с Ансън. И неговата реакция към Ейми е напълно инстинктивна.“

„Аз си падам по кучетата, затова бе страхотно да науча за котките,“ казва Банкс. „Мислех, че котките се скитат сами, връщат се да искат храна… и после си вършат работата в пясъчника. Но Мърфи ме научи кои са всъщност котките, и най-вече за връзките с техните собственици. Това бе много интересно.“

„Странно, с Елизабет си говорихме точно за пясъчника,“ спомня си Мърфи. „Тя се оплакваше, че трябва да върши „работата“ с нейния лабрадор с найлоново пликче пред съседите. Аз й отвърнах „Ние си имаме пясъчник – опитваме се да си направим колекция там, а вие хората непрекъснато я разваляте,“ смее се той.

Естествено, основната връзка е с Ансън. „Обожавам котките,“ заявява Дюамел. „Нямах търпение да изиграя тази роля, още щом Джеймс ми каза за нея. Разбирам точно какво се опитва да разкаже той.“ Мърфи добавя „Джош е страхотен. Наистина разбира котките, заради което сцените ни заедно вървяха като по вода.“ Двамата дори споделяли една каравана, което им помогнало да се сближат.

Още нещо, което Дюамел представя достоверно е езика, който хората използват пред котките си. „Хората не говорят така дори на бебетата,“ обяснява режисьорът Гън. „Опитах се да го напиша в сценария, но ще си призная, че по-скоро разчитах на Джош, и той се справи отлично. Бяхме намерили треньор за него, но благодарение на предишните му котешки връзки, той нямаше никаква нужда от помощ.“

„Езикът е уникален,“ обяснява актьорът. „Не е въпросът само какво казваш на котката, а и диалектът, който тя чува. Това е в синхрон с тяхното чувство за невинност, което всяка котка иска да усеща.“ Мърфи се съгласява „Да, чуваме го, и естествено смятаме, че сте идиоти. Но то предизвиква вътрешен отклик – необичайно успокояващо е. Дори не мога да го обясня.“

Според сценария, Мърфи трябва да изиграе няколко секс сцени. „Хората вечно ме питат за това – нямам нищо против, дори е забавно. Та те са способни да седят и да гледат как кучето им се ближе 10 минути, без да кажат нищо.“

„Всъщност, не става дума за секс,“ казва Гън. „Връзката на Бийзъл и Ансън е над това. Повечето от нас нямат представа какво става в съзнанието на една котка. Често се чудим какво мислят котките, сънуват ли, обичат ли ни, или за тях сме просто други мебели, в които да се отъркат. Мисля, че този филм дава отговор на всички тези въпроси.“

Истина или предизвикателство

Срещите са си трудни – не само за супергероите, а и за всички. „Боже, как ги мразех,“ признава Питър Фарели, който е ерген до 40-тата си годишнина.

„Срещите са ад, особено за възрастните. Затова се зачудих какво би направило интересна една първа среща.“ Режисьорът открива отговора в сценария на Грег Притикин. „Първите срещи винаги започват с едни и същи въпроси,“ казва сценаристът. „Това е като лошо интервю по местно ток-шоу.“

„Истина или предизвикателство“ е идеалният гид за бурна първа среща. Вместо да се давите в обичайните скучни приказки, направо скачайте в дълбокото – прекарайте цялата вечер, предизвиквайки се на все по-скандални и предизвикателни дела. „Това бе всичко, което винаги съм искал да правя,“ казва Фарели. „И ако не бе брат ми, вероятно щях да ги правя.“

Режисьорът открил желаещите в лицето на носителката на Оскар Холи Бери и сценаристът Стивън Мърчант (Офисът), които да изиграят ролите на Емили и Доналд. „Стивън пише смешно, но е ужасно скучен човек,“ отбелязва Фарели. „Жените заспиват, още щом някой им даде неговия телефонен номер. А Холи е навита за всичко. Така че бяха добра двойка.“

„Знаех, че ще се справя,“ казва Мърчант. „Аз всъщност съм доста жив по дух.“

Макар да се придържали към сценария на Притикин, Бери и Мърчант често импровизирали с предизвикателствата. „Някои от техните идеи бяха по-извратени от всичко, което Грег или аз успяхме да измислим,“ отбелязва Фарели.

Вечерта започва със задължителния скучен разговор като за първа среща, което – най-интересно – Мърчант счита за първото предизвикателство. „Мислех, че съм доста романтичен. Както е нормално, оставих жената да ми задава въпроси.“ Бери отбелязва „Не бе никак трудно да ми стане скучно.“

Емили бързо предизвиква Доналд да отиде до бара в мексиканския ресторант, в който се намират, и да сграбчи задника на якичък гост, изигран от Сайед Бадрея, който в отговор удря един тупаник на височкия англичанин. „Тези братя Фарели винаги карат мъже да ме свалят,“ отбелязва родения в Египет актьор, който играе ролята на болничен санитар, флиртуващ с трансвестит в Тримата тъпаци. „Ще трябва да си поговорим с Питър за това.“

Доналд кара Емили да духне свещичките от тортата за рожден ден на сляпо хлапе, което празнува в ресторанта със семейството си, преди хлапето да осъзнае какво става. „Тази идея бе моя,“ казва Бери. „Пожелах му нещо хубаво, така че няма голямо значение.“

Персоналът на ресторанта прави серенада на семейството с една от онези свръхигриви и сърцераздирателни песни – импровизация на самите сервитьори. „Ресторантът се казваше Ел… нещо си,“ казва Фарели. „Всички те искаха да се включат, бяха много мили, и просто сърце не ми даваше да им откажа. Но вътрешно, с Чарли просто умирахме – дубъл след дубъл трябваше да слушаме това нещо. Май има книга с ужасни песни за рожден ден за изпълнение в ресторант. Ако открия кой пише тези песни, направо ще го убия.“

Мърчант решава да накара Доналд да заеме мястото на мъжки танцьор на екзотични танци за моминско парти в ресторанта. „Това доста ми хареса,“ признава актьорът. „А на мен, не,“ отвръща Бери. „Ние го насърчавахме, а той ставаше все по-активизиран – беше си ужасно. А някои от статистките за купона дори се възбудиха!“ Мърчант си спомня „Да, някои от тях наистина ме сваляха. Една дори се опита да ми направи… как му викате… онова, където ти хващат бельото и го дърпат нагоре. Беше ми доста некомфортно.“

След това от Бери се иска да разбърка сос от гуакамоле с дясната си гърда. „Всички гегове с гърдите бяха моя идея. Просто не мога да се въздържа,“ казва тя. Фарели добавя „Да, беше отвратително.“

Емили предизвиква Доналд да си направи татуировка. Изборът на картинка е оставен на Мърчант. „Най-голямото предизвикателство за татуировка може да бъде единствено татус на голям пенис върху бузата ми. „Гледах се в огледалото след това, и си виках „Ах, ти, палавнико!“ Беше голям купон.“

Промивка със салса е следващата част за Емили, и тъй като тя никога не се предава пред предизвикателствата, Бери го прави натурално. „Това беше адски горещо,“ спомня си тя. „Бях ходила на лекар няколко дни преди това, който каза, че имам някаква инфекция. Но в момента там долу няма нищичко.“ Фарели добавя „Съжалявам мъжа, който ще си има работа там сега. Направо го чака голяма изненада.“

Може би най-голямото предизвикателство за психиката на Мърчант е следващото – тихо прочитане на цялата книга на Мелвил „Моби Дик“ от Снуки от Jersey Shore. „Около трета глава, бях готов да хвърля кърпата на ринга,“ заявява актьорът. „Горкото момиче беше затънало до шия. Все питаше защо просто не застрелят кита с лазер или не се обадят на „ония хора по животните“ да се оправят с него. Естествено, тя бе прочела заглавието, но не спираше да чака „хубавата част“. Беше ужасно.“ Уеслър си спомня „Той беше на косъм да се откаже. Направо се бе обадил на агента си. Това беше тежко изпитание.“

Накрая двамата обменят процедури при пластични хирурзи, като резултатът от нейната е лице тип „Джоан Ривърс“, където нещо се е объркало ужасно, а неговото лице става на двуметров китайски чуждестранен студент. „Беше много ободряващо,“ заявява Бери. „Хирургът бе много мил, и правеше каквото му каже Стивън.“ След снимките, процесът бе обърнат, до известна степен, казва тя. „Запазих циците.“ Обръщането на процеса при Мърчант не е толкова пълно. „Ами… имаме известен проблем с татуировката,“ отбелязва той.

„Ще призная, че двамата бяха истински бойци,“ отбелязва Фарели. „Не познавам други двама актьори, които биха минали през толкова много, за да си поиграят на „първа среща“. Свалям им шапка.“

Бери е съгласна. „Била съм на много първи срещи, но тази ги слага в малкото си джобче. Точно така трябва да се прави.

Мърчант добавя „Беше невероятно изживяване. Ако някога имам такава среща, не се съмнявам, че ще бъде много вълнуваща.“

Славата на победата

През 1959 г. в южняшката гимназия „Елисън Хай“ се случва нещо невероятно. Чернокожият треньор Кени Джаксън изкарва баскетболния си отбор, съставен изцяло от чернокожи до финала за титлата на щата – за първи път в историята. „Славата на победата“ разказва за тайната на техния успех.

„Бях толкова трогнат от простотата на тяхната история, че трябваше да го направя,“ признава номинирания за Оскар Терънс Хауърд (Червените опашки). „Идеята не е сложна,“ добавя режисьорът Ръсти Къндиф. „Все пак, двама бели мъже написаха сценария, и дори те го разбраха.“

Филмът започва тяхната история точно когато им предстои да се борят за титлата на щата – срещу отбор, съставен изцяло от бели момчета, срещу какъвто не са излизали дотогава. „Тези млади момчета не са играли срещу отбор изцяло от бели мъже,“ казва Хауърд. „Те не знаят какво да очакват. Тъй като никога не са били сред толкова много бели мъже, не зная какво ще се случи. През целия им живот са им втълпявали да не се борят срещу белите, а ето че трябва да направят точно това.“

Джаксън се среща с отбора в съблекалнята преди мача, където да ги надъха, и с неверие забелязва, че неговите играчи не виждат очевидното си преимущество над своите противници. „Не спрях да им повтарям „Вие сте черни, те са бели. Това е баскетбол, следователно ще победите!“ Но никой от тях не го проумяваше. Не се съмнявам, че на треньора Джаксън му е било много трудно на времето.“

Продукцията има късмета истинския Кени Джаксън да бъде съветник за филма. „Направо преживях всичко отново,“ отбелязва Джаксън, който сега е на 86 години. „Едно време, негрите не можеха да играят на игрището на белите. Те се страхуваха, че ако по време на играта паднат, ще оставят тъмно петно на пода. Такова нещо не се случваше.“

„Присъствието на треньор Джаксън бе от огромна помощ,“ отбелязва Хауърд. „Не само за мен, а и за младежите, които играят членовете на отбора.“ Къндиф наема разнообразна група височки и добродушни студенти от близкия университет, за да изиграят спортистите. „Никой от тях всъщност не бе играл баскетбол,“ обяснява режисьорът. „Повечето бяха инженери по архитектура, някоя от науките или пък право. Изобщо не схванаха замисъла, така че присъствието на треньора им помогна да разберат историческата перспектива.“

„Направо го изживях наново,“ признава Джаксън. „Трябваше да им крещя по същия начин, по който крещях на моите играчи. Съвсем просто е: ако си черен и държиш баскетболна топка в ръце, тази топка ще свърши в коша – дори изобщо да не си на игрището. Някои от момчетата не бяха докосвали баскетболна топка, но щом тя се озова в ръцете им – бум – право в коша. Просто нямаше как да не се забавляват.“

Къндиф, който е привлечен от ентусиазиращия подход на Джаксън, потвърждава истината в думите му. „Нашият екип бе със смесен произход, както винаги. Имаше някои дълги дни, и някои хора бяха доста изморени към края им, като понякога дори се спъваха в оборудването. Но, проклет да съм, щом черните видеха баскетболна топка, те буквално оживяваха. Белите бяха страшно изтощени, а черните нагласяха оборудването, подготвяха снимачната площадка. Един от тях дори ме нарече „тренер“ по грешка. Това не е расизъм, това е реалността.“

Що се отнася до актьорите, играещи белия отбор, „Ние всъщност открихме местна асоциация на бели играчи, които приеха да участват във филма,“ казва Къндиф. „Те вложиха естествената си неспособност да играят баскетбол, както и… хъм… истинското си южняшко поведение. Така че всичко се получи отлично, от гледна точка на реализма. Пък и те имаха космати гърбове. Такова нещо просто не се вижда по баскетболните игрища в наши дни.

Как се надява Хауърд публиката да приеме филма? „Посланието е пределно просто. Не става дума за духовност, за работа в екип, за равноправие или нещо подобно. Ако си черен и играеш баскетбол, когато си срещу бели, ти ще победиш. Не знам какво повече да кажа.“

ПЪЛЕН Т*ШАК изследва много от проблемите, които тормозят кинозрителите, но за които те никога не говорят. „Радвам се, че го направихме,“ казва Питър Фарели. „Филмовата общност ни показа, че може да се обедини и да развие теми, които са важни, а не само неща, които разсмиват хората. Това е лесната част. Да отправиш послание за нещо истинско е много по-трудно.“

И – истинското изпитание – какво мисли брат му Боби за филма? „Виждам какво се опитва да постигне Питър. Но, да, съгласен съм с Чарли Уеслър – тия хора са болни мозъци.“

За екипа

Ричард Гиър

Хуманитарист, актьор и носител на наградата Златен глобус, Ричард Гиър е известен с ролите си във филмите Офицер и джентълмен, Чикаго, Американски жиголо, Хубава жена и Първичен страх.

Наскоро, Гиър участва със Сюзън Сарандън в Арбитраж на режисьора Никълъс Джареки. Той изигра ролята на притеснен фондов магнат, който отчаяно се опитва да завърши продажбата на своята компания.

През 2004 година, Гиър отново играе със Сюзън Сарандън и Дженифър Лопес в романтичната комедия Ще танцуваме ли?

Роден във Филаделфия, Ричард Гиър демонстрира артистичните си умения от ранна възраст, като свири на няколко инструмента и пише музика за гимназиалните постановки. Той печели стипендия за гимнастика от Университета на Масачузетс, където учи философия. Там той прихваща вируса на актьорското майсторство и напуска след две години, за да стане актьор. Дебютът му в игралното кино идва през 1978 година в наградения с Оскар Райски дни, за който получава италианския еквивалент на наградата на Академията. Следващите му филми включват LookingforMr. Doodbar с Даян Кийтън, Кръвни братя, Янки на Джон Шлезинджър и Американски жиголо. Следващият му филм е блокбъстърът от 1982 година Офицер и джентълмен.

През 2000 година Гиър участва в хита Булката-беглец за Парамаунт. В тази романтична комедия, той отново се събира с режисьора на Хубава жена Гари Маршал и звездата Джулия Робърт.

Извън екрана, Гиър е завършен пианист и композитор. Той участва активно и в разработката на проекти, като е бил изпълнителен продуцент на филмите Последен анализ, Мистър Джоунс и Съмърсби.

Понастоящем Гиър живее в Ню Йорк със съпругата си Кери Лоуел и синът им Хомър.

Холи Бери

Носителката на Оскар Холи Бери продължава да разбива бариери с множество разнообразни роли и неизменен успех в бокс офиса. За нейното гениално изпълнение в Балът на чудовищата, тя печели Оскар за най-добра актриса, както и наградите на Актьорската гилдия, Сребърна мечка в Берлин и е обявена за най-добра актриса от критиците. В допълнение, тя е носител на наградите Еми, Златен глобус, наградата NAACP. Освен това тя има номинация за Златен глобус за най-добра актриса за ролята си във Франки и Алис.

Напоследък Бери може да бъде видяна в Облакът атлас с Том Ханкс, Сюзън Сарандън и Хю Грант. Филмът на режисьорите Том Тайкуър и Уашовски проследява шест истории на различни места и по различно време, които се оказват изключително свързани помежду си.

Наскоро Бери завърши снимките на трилъра The Hive с Абигейл Бреслин. Филмът показва оператор в кол-център за спешни случаи, който получава обаждане от тийнейджърка, която е отвлечена и държана в багажника на кола.

Сред предишните филми на Бери са изпълнения със звезди Новогодишна нощ, където игра с Робърт Де Ниро, Мишел Пфайфър, Хилари Суонк, Джесика Бийл, Аштън Кътчър, Джош Дюамел и много други. Преди това Бери подпали киносалоните по целия свят с участието си в Жената-котка и даде гласа си на анимационния хит Роботи. През 2002 година Бери участва във филма за Джеймс Бонд Не умирай днес с Пиърс Броснан, празнувайки 40-тата годишнина на поредицата за Бонд.

Хю Джакман

Роденият в Австралия Хю Джакман прави първото си голямо участие в американски филм като Върколака в първия филм от поредицата Х-мен, като повтаря ролята си и в успешните Х-мен 2 и Х-мен: Последният сблъсък. Наскоро той участва в Х-мен Началото: Върколака, който беше като предистория на популярната поредица и натрупа впечатляващите 85 милиона долара за първия си уикенд. Публиката скоро ще може да види Джакман в популярната му роля в следващия филм от поредицата, който в момента се снима в Австралия.

Неотдавна Джакман участва в Истинска стомана на Дриймуъркс, режисиран от Шон Леви, който две седмици оглавяваше бокс офиса през 2011 година.

През 2008 година, Джакман участва в романтичния приключенски епос на Баз Лурман Австралия, заедно с Никол Кидман.

Освен това Джакман е играл в Изворът на живота на Дарън Афроновски, Престиж на Кристофър Нолан и Сензацията на Уди Алан. В допълнение, той е предоставял гласа си на анимации като Весели крачета и Отнесени. Други негови водещи роли са във филмите Парола: Риба-меч, Ван Хелсинг и Кейт и Леополд, за който е номиниран за Златен глобус през 2002 година.

Джош Дюамел

Джош Дюамел е един от водещите холивудски актьори. През 2013 година, освен в ПЪЛЕН Т*ШАК, той ще може да бъде видян в Safe Haven на Ласе Халстрьом. Наскоро той участва в Новогодишна нощ на Гари Маршал с Мишел Пфайфър, Робърт Де Ниро, Холи Бери и Хилари Суонк, както и в Тарнсформърс 3 на Майкъл Бей.

Сред другите му участия са Такъв е животът с Катрин Хейгъл, Когато си в Рим и The Romantics.

В телевизията, Джош е най-известен с ролята си на Дани Маккой в криминалната драма „Лас Вегас“ на NBC.

Дюамел понастоящем живее в Лос Анжелис със съпругата си.

Кейт Босуърт

Кейт Босуърт направи идеалния преход от млада холивудска звезда до една от водещите съвременни актриси. Тя изигра ролята на Лоис Лейн в Супермен се завръща на Брайън Сингър и Отвъд морето на Кевин Спейси. В момента тя снима екшъна по сценарий на Силвестър Сталоун Homefront с Джейсън Стейтъм.

Другите й участия включват LifeHappens с Кристен Ритър, драмата на Сам Левинсън Още един щастлив ден с Деми Мур, Пътят на самурая с Дани Хюстър и Джефри Ръш. Следващият проект на Босуърт е биографичния Wonderland, където ще изиграе приятелката на печално известната порнозвезда Джон Холмс, в чиято роля ще бъде Вал Килмър.

Кристен Бел

Кристен Бел напоследък участва в главната женска роля в Гепи и бегай с Брадли Купър и Дакс Шепард.

Сред другите й участия са Чудо сред ледовете, Пак ли ти?, Когато си в Рим, С жени на море, Прелъстен и изоставен, Serious Moonlight и Спартанец на Дейвид Мамет.

В телевизията Кристен е известна с ролите си във „Вероника Марс“, „Deadwood“, „Герои“ и „Парти“.

Шон Уилям Скот

Шон Уилям Скот е родом от Котидж Гроув, Минесота, но е открит на конкурс в Лос Анжелис, и става един от най-плодотворните актьори на Холивуд, след участия в хитове като блокбъстърите на Юнивърсъл Американски пай, игралния филм по сериала Царете на хаоса и невероятната комедия Пич, къде ми е колата с Аштън Кътчър.

Напоследък Скот участва в независимия филм Goon, където играе хокеист-единак, който трябва да поведе отбор от неудачници до славата – пребивайки всеки, който се изправи на пътя му. Скот също така се завърна като Стив Стайфлър в Американски пай: Отново заедно.

Сред другите му участия са SouthlandTales със Сара Мишел Гелар и Скалата, Добре дошли в джунглата отново със Скалата, Бронираният монах с Чоу Юн Фат, Последен изход, Еволюция на Айвън Райтман с Джулиън Мур и Дейвид Духовни и Доброто старо време с Уил Ферел. Освен това, той даде гласа си на анимационната поредица Ледена епоха.

Понастоящем Скот живее в Лос Анжелис и Ню Йорк.

Джеймс Гън (режисьор на Бийзъл)

Джеймс Гън е международно признат филмов творец и новелист. Той е автор на сценария на Плужекът, определен от Rotten Tomatoes като един от десетте най-добри филми на ужасите. За работата си по филма, Гън печели наградите Сатурн и Фангория.

Гън е също и сценарист на филмите Зората на мъртвите, Скуби Ду, Tromeo & Juliet, TheSpecials, романа TheToyCollector и много други.

През 2004 година Гън става първия сценарист в историята на киното, който е написал два хита, които последователно заемат първо място в бокс офиса – Зората на мъртвите и Скуби Ду 2: Чудовища на свобода.

Гън живее в Лос Анжелис и в Туитър.

Стив Кар (режисьор на Предложението)

Кар е много известен в бизнеса с музикални клипове с уменията си на разказвач и филмовите си концепции. Айс Кюб, който търсел режисьор за продължението на своя хит Петък, се обажда на Кар. Следващият петък е режисьорския дебют в игралното кино на Кар. Филмът е изключително успешен, надскачайки всички очаквания за продължение. Кар избира да направи ново продължение за следващия си филм – Доктор Дулитъл 2 с Еди Мърфи. Това се оказва идеална комбинация, и Кар режисира отново Еди Мърфи в третия си филм Таткова градина. И двата филма разбиват бокс офиса. Следва комедията с Мартин Лорънс Реванш, след което е режисьор и изпълнителен продуцент на AreWeDoneYet? отново с Айс Кюб. Последният му филм Ченгето на мола с Кевин Джеймс оглавява бокс офиса и натрупва 150 милиона долара в Северна Америка.

Стивън Брил (режисьор на iBabe)

Роден в Утика, Ню Йорк, Стивън Брил учи кино, театър и актьорско майсторство в Бостънския университет. Там той става студент на носителя на Нобелова награда Дерек Уолкът, който е поет и драматург.

Брил пише пиеси, но след преместването си в Лос Анжелис започва да се явява на прослушвания за актьор и да пише сценарии. В свободното си време кара кънки на лед, когато му хрумва идеята за Великите патета.

Брил написва сценария и го продава на Уолт Дисни. Емилио Естевес е нает за ролята на треньора Гордън Бомбай за филма от 1992 година. Брил написва сценариите и е изпълнителен продуцент на продълженията – Великите патета 2 през 1995 година и Великите патета 3 през 1997 година.

Режисьорският дебют на Брил е с Heavyweights с Бен Стилър за Дисни. Той е също и съсценарист на филма.

Брил написва Ready to Rumble за Уорнър. Той работи и по сценариите на The Wedding Singer, Баща-мечта и Доктор Дулитъл. След това е режисьор и съсценарист на Little Nicky с Адам Сандлър, Харви Кайтел, Патриша Аркет и Рийз Уидърспуун.

Това е последвано от Мистър Дийдс с Адам Сандлър и Уинона Райдър, който натрупва над 170 милиона долара по целия свят.

Наскоро Брил бе режисьор в предстоящия ПЪЛЕН Т*ШАК с Ричард Гиър и Кейт Босуърт за Братя Фарели.

Грифин Дън (режисьор на Вероника)

Грифин Дън е завършен актьор и продуцент, както и установен режисьор. Неговият дебют в игралното кино е с Болни от любов с Мег Райън и Матю Бродерик, последван от Приложна магия със Сандра Бълок и Никол Кидман. Сред другите му филми са Свирепи хора с Даян Лейн и Доналд Съдърланд и Съпруга по неволя с Колин Фърт и Ума Търман.

Като актьор Дън е най-известен с AfterHours за Мартин Скорсезе (на който Дън е и продуцент), AnAmericanWerewolfinLondon за Джони Ландис и JohnnyDangerously с Майкъл Кийтън. Скоро Дън ще може да бъде видян с Марк Уолбърг и Ръсел Кроу в BrokenCity, както и с Клайв Оуен в BloodTies. Дън в момента снима драмата Dallas Buyers Club с Матю Макконъхи и Дженифър Гарнър.

Брет Ратнър (режисьор на Честит рожден ден)

Брет Ратнър е един от най-успешните холивудски филмови творци, който постоянно създава филми, които публиката по цял свят приема отлично. След като започва кариерата си с режисиране на над 100 музикални видеоклипа, Ратнър прави дебют в игралното кино на 26-годишна възраст с хита Шум на пари с Крис Тъкър и Чарли Шийн. Вторият му филм, екшън-комедията Час пик с Джеки Чан и Крис Тъкър постила пътя за изключително популярната трилогия Час пик, която натрупва над 850 милиона долара по целия свят. От дебюта си, Ратнър е натрупал около два милиарда долара в бокс офиса по целия свят.

След успеха на Час пик, Ратнър режисира Семеен човек с Никълъс Кейдж, предисторията на Мълчанието на агнетатаЧервеният дракон с Едуард Нортън, Антъни Хопкинс и Ралф Файнс, След залеза с Пиърс Броснан, Салма Хайек и Уди Харелсън, Х-мен: Последният сблъсък с Хю Джакман и Патрик Стюарт, а наскоро и Кинти в небето с Бен Стилър, Еди Мърфи и Матю Бродерик.

Брет е израснал в Маями Бийч и учил в гимназията Miami Beach Senior High School, в чиято Зала на славата е приет. Понастоящем той живее в Лос Анжелис със своите баба и дядо.

Ръсти Къндиф (режисьор на Славата на победата)

Ръсти Къндиф е сценарист и режисьор, който е най-известен с работата си като режисьор на три сезона от ChappellesShow за Comedy Central, както и култовия ироничен документален филм FearofABlackHat, на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Негов е и TalesfromtheHood, продуциран от неговия ментор Спайк Лий, с когото Ръсти работи за първи път като актьор в SchoolDaze.

Преди да започне кариерата си на сценарист и режисьор, Ръсти работи като комик из цялата страна, както и като актьор, като това включва продължителна роля в сапунения сериал „Дните на нашия живот“.

Ръсти живее в Лос Анжелис със съпругата си и трите им деца.