Есен е. Обаче на фона на окапващата флора около нас, се увеличава качеството на филмите в киносалоните. След сухото лято откъм филми, идва сезонът на Оскаровите филми.Първият човек – рецензия

„Първият човек“ на Деймиън Шазел е един от тях.

„Първият човек“ бе показан за пръв път във Венеция –  един от най-престижните кинофестивали в света. Именно там е мястото, където се отсяват филмите, които ще се борят за „Оскар“. Първите отзиви за него бяха повече от впечатляващи. Аз, като човек, който чака с нетърпение този филм още от неговото първо анонсиране, следях всяка вест за него. Следях и рейтинга му в онлайн киноенциклопедията imdb – само седмица след премиерата му оценката му падна до кощунствените 4,9 при над 1000 гласували. Твърде, твърде ниска оценка за филм от такъв калибър. Естествено, причината бе прозаична – филмът бе обявен за антипатриотичен, защото не показвал как първите хора на Луната, забиват американското знаме на нашия спътник. Американска му работа.Първият човек – рецензия

Първият човек - рецензия

Както вече сте се досетили „Първият човек“ представя историята на Нийл Армстронг – първият човек, който стъпва на Луната.

Нека се абстрахираме от всякакви теории на конспирацията за това дали наистина Армстронг и Олдрин са пътували до Луната или всичко е било режисирано от иначе гениалния Стенли Кубрик. Да се абстрахираме и да не мислим също и за следното –  защо вече 48 години човешки крак не е стъпвал на Луната.Първият човек – рецензия

Нека първо да очертаем пространството и времето около филма – 60 -те години на XX век. „Студената война“, един от най-продължителните „конфликти“ в историята, е в разгара си. САЩ И СССР  се борят за надмощие във всяка една сфера от живота – политика, икономика, култура. Интересен е и техния сблъсък на „космическо“ ниво. Да речем, образно казано, че с изстрелването на първия обект в орбита през 1957 г. („Спутник-1“ ) и с изпращането на първия човек в Космоса през 1961 г. (Юрий Гагарин), повеждат с 2:0 на САЩ. Американците пък решават да им го върнат тъпкано като не само да изравнят до 2:2, но и да поведат с 2:10,  като разработят програма, която да изпрати хора на 384 000 км. разстояние, т.е. на Луната.

Първият човек - рецензия

Личността на Армстронг Първият човек – рецензия

Деймиън Шазел нито за миг не решава да ни концентрира вниманието около този конфликт. В центъра е само и единствено личността на Нийл Армстронг. Филмът е откъс от неговия живот  и на легендарната космическа мисия, с която той става първият човек, стъпил на Луната – на 20 юли 1969г. Грабваща, емоционална история от първо лице, базирана на биографичния роман на Джеймс Р. Хенсън за Нийл Армстронг, филмът изследва жертвите и цената, които плаща Армстронг за една от най-опасните мисии в историята.Първият човек – рецензия

В ролята на Нийл Армстронг е Райън Гослинг. Любимец малки и големи. Един от най-многопластовите актьори в Холивуд в момента. Играл е скинар („Твърда вяра“), лювовчия („Тетрадката“), учител-наркоман („Наполовина Нелсън“), сваляч от класа („Оглупели от любов“), мистериозен автомонтьор, с наченки на супергерой („Drive: Живот на скорост“), оказа се, че и пее страхотно. Справка – „La La Land“. Като цяло той е един доста странен случай – във всичките му филми лицето му е едно такова –  безизразно, от което струи непукизъм. Въпреки това, не знам как го прави, но всяка една роля му е различна от друга.

Сигурен съм, че друг актьор на негово място ще прекара часове в гледане на стари клипове на истинския Нийл Армстронг, ще изучава говора му, походката му, мимиките, жестовете, които прави. Но не и Райън Гослинг. В „Първият човек“ той си е Райън Гослинг. Това в никакъв случай не е лошо. Напротив, в моите очи, изпълнението на Гослинг е повече от въздействащо.

Първият човек - рецензия

Влюбен интроверт

В „Първият човек“ е пресъздадена историята на един човек, в който, на пръв поглед,  няма нещо забележително. Армстронг е представен като интроверт, който се вглъбява още повече след смъртта на двегодишната си дъщеря. След смъртта на детето си, той решава да се запише в една от космическите програми на НАСА. Отношенията със съпугата му Джанет Армстронг (в ролята е Клеър Фой) са интересно обрисувани – леко недоизказани, изстрадали, охладнели, но истински. Тяхната любов е друга любов, зряла любов – приемане на другия, такъв, какъвто е. Особено, от страна на Джанет към Нийл. Любопитни са и сцените, в които Армстрон пие бира със своите колеги-астронавти, симпатични със своята делничност. С няколко думи – „Първият човек“ представя бавно, но славно, пътя на обикновения човек към величието.

Това е едва трети филм на Деймиън Шазел (след „Камшичен удар“ и „La La Land“). А е едва на 33 години. За три филма той се нареди в ложата на майсторите. „Първият човек“ е първият филм, който не е по негов сценарий. Номинацията му за „Оскар“ обаче е сигурна (както и на Райън Гослинг). След като в предните му два филма водещото средство за изразяване бе музиката и действието се развиваше наистина доста динамично, то тук е точно обратното – филмът е бавен, но в никакъв случай муден и скучен. Проследява напълно безпристрастно историята на Нийл Армстронг, с неговите върхове и падения. Без излишни фанфари от изкривен патриотизъм към американеца, няма никакво тупане в гърдите, че американците са най-великата нация на планетата.

Един от нас

Шазел цели да почувстваме Армстронг като един от нас, като човек, който същите проблеми, които и ние имаме в ежедневието ни. В технически план всичко е представено абсолютно акуратно – не е пропусната и легендарната фраза на Армстронг: „Това е малка стъпка за човек, но огромен скок за човечеството“. А самото кацане на Луната – това е може би най-силната сцена във филм, който съм гледал през тази година. Общо взето в „космическата част“ на филма Шазел си е научил много добре урока от Стенли Кубрик и Алфонсо Куарон.

Първият човек - рецензия

Екип

Сценарист на филма е Джош Сингър. Той явно обича да пише сценарии по истински истории. Доказателство са филми като „Петата власт“, „Спотлайт“ (взима „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий), „Вестник на властта“. Както виждате – все филми, базирани на някакъв случай. В „Първият човек“ той адаптира книгата на Джеймс Хенсен – биография на Нийл Армстронг.

Оператор на филма е Линус Сандгрен (носител на „Оскар“ за „La La Land“). Използва близки планове, съсредоточава се върху израженията на актьорите. Камерата е „тресяща се“, рядко е застинала, на моменти даже е и клаустрофобична. Целият начин, по който е заснет филма създава впечатление на филм от 60-те.

Автор на музиката е Джъстин Хъруиц (носител на „Оскар“ за „La La Land“). Саундтракът е страхотен. При вече спомената сцена с кацането на Луната – музиката е една от причините сцената да е толкова запомняща се. Определено това е саундтрак, който ще си пускам често.Първият човек – рецензия

Първият човек - рецензия

Равносметка

„Първият човек“ определено е едно от киносъбитията на годината, може би, заедно с „Роди се звезда“, ще бъдат фаворити на „Оскар“-те. Да, няма да видите нищо новаторско и гениално. Въпреки това историята във филма е майсторски представена, без излишен патос за такова велико събитие от историята на човечеството.

Филмът вече е в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм!

Вашият коментар