patuvane kam sebe si.epsС логото на ИК Хермес излезе дългоочакваното пето издание на един от най-обичаните български романи – „Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова.

За книгата

„Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.

В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото:

Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.

Откъси

Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?

Мъжкият поглед се влияе. Сякаш е сляп! Нужни му са чужди очи, за да прогледне. Искаш ли да му се харесаш, трябва да се харесаш първо на другите. И винаги да се харесваш на всички заради един-единствен мъж.

„Ела“ – вика той и това значи буквално „сега“, а аз разбирам „завинаги“, „почакай“ – шепне той и това значи буквално „за този миг“, а аз разбирам „за всички следващи мигове“. „Отивам си“ – казва погледът му и това значи „засега“, а аз изтръпвам да не би да е „завинаги“.

Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.

photo-chicago-union-station-platform-woman-sitting-on-suitcase-b-and-w-1960

Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувстват времето в неговата мигновеност и продължителност.

Нищо друго не мислех, не търсех, освен усмивката си. Да мога да продължавам да се усмихвам, сякаш нищо не се е променило, сякаш няма от какво да се плаша.

Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.

Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко.

patuvane_3

Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без теб не могат, че се взират в далечината идеш ли.

Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.

Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.

Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.

Скорост, скорост към нищото, опустошителна като суховей.

Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.

Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.

Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.

И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.

При един разклон мислите ми се отбиха по страничен път, завъртяха се с гумите на друг камион към един друг ден, в който и аз някъде бях нужна…

blaga2За автора

Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век. Превела е от полски „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, от старогръцки „Илиада“ от Омир, както и редица книги от полски, руски, шведски и др. автори. Била е вицепрезидентка на България (1992–1994), подава оставка.

Из послеслова Как се ражда „Пътуване към себе си“

Романът включва и автобиографични елементи. Особено често става дума за музика, тъй като авторката от дете свири на пиано, ученичка е на проф. Андрей Стоянов заедно със световноизвестния пианист Юри Буков. В спомените си главната героиня Райна се връща към детството си и споменава, че детските й дни са преминали по-често в свирене, отколкото в игри. Може би това е заблудило някои критици, които смятат, че Блага Димитрова изобразява себе си в главната героиня, и твърдят, че нейният баща е бил офицер и е разстрелян от така наречения Народен съд през 1945 г. А всъщност баща й е юрист и е починал през 1962 г.

Й. Василев

Вашият коментар