putiat na samozavisimosttaИздателска къща „Хермес“ представя новата книга на Хорхе Букай –  „Пътят на самозависимостта“. След „Пътят на сълзите“ и „Пътят на   щастието“ тя е третото заглавиe от серията „Листа по пътя“.

Хорхе Букай отдавна се е доказал като един от най-обичаните автори в България. Самият той изпитва особена привързаност към страната ни. Не спира да повтаря колко е щастлив да бъде тук, да се среща с хората и да се радва на българското гостоприемство: Всеки път, когато идвам в България, сякаш се връщам у дома. Тук получих обичта на цял един народ, открих скъпи на сърцето ми приятели и се влюбих в музиката, храната и сърдечността на българите. За мен е гордост да принадлежа към семейството на „Хермес“ и съм благодарен за начина, по който те се грижат за книгите ми и ги предоставят на читателите!

През месец юни 2014 г. Хорхе Букай отново ще пристигне в България и ще се срещне със своите ревностни почитатели. Повод за посещението на автора е премиерата на новата му книга – „20 стъпки напред“, която предстои да бъде издадена догодина. Голямата изненада в случая е, че Букай ще бъде придружен от сина си – Демиан Букай. Българските читатели ще имат възможност да се запознаят с младия автор, поел по стъпките на баща си и даващ сериозна заявка да стане също толкова известен писател и успешен психотерапевт. Демиан Букай ще представи първата си книга – „Да погледнем отново“, пред българската публика.

За книгата „Пътят на самозависимостта“ 

 

          Първият крайъгълен камък на самозависимостта е любовта към себе си. Това включва способността ни да се обичаме и уважаваме, осъзнаването на собствената ни стойност и гордостта, че сме тези, които сме.

          Пътят на самозависимостта е пътят към поемането на отговорност за самите нас. За да го извървим, е необходимо:

  • Да си позволим да бъдем тези, които сме, и да се намираме на мястото, където вярваме, че трябва да бъдем, вместо да чакаме друг да определя кои сме или къде би трябвало да бъдем.
  • Да си позволим да чувстваме това, което чувстваме, вместо да чувстваме онова, което други биха чувствали на наше място.
  • Да си позволим да мислим това, което мислим, както и правото да го кажем, ако пожелаем, или да го премълчим, ако така ни е угодно.
  • Да си позволим да поемаме рискове с единственото условие, че сме съгласни сами да платим цената на тези рискове.
  • Да си позволим да търсим онова, което смятаме, че ни е необходимо, вместо да чакаме някой друг да ни даде разрешение да го получим.

          Тези условия обуславят превръщането ни в личности. Защото само истинската личност може да бъде самозависима.

Хорхе Букай

 

За серията „Листа по пътя“

Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея.

Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите.

Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока. Пътища, които ще извървим един по един.

Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути.

Пътища, които не можем да избегнем.

Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим.

Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.

За мен тези неизбежни пътища са четири:

Първият – пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения живот, който аз наричам Пътя на самозависимостта.

Вторият – пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам Пътя на срещата.

Третият – пътят на загубите и на скръбта, който наричам Пътя на сълзите.

И четвъртият – пътят на целостта и на търсенето на смисъла, който наричам Пътя на щастието.

По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти.

През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех.

Може би тези пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха.

Дано се срещнем там.

Това ще означава, че вие сте пристигнали.

Това ще означава, че аз също съм успял.

Хорхе Букай

123За автора

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.

                                                                            Хорхе Букай

Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че „сами са изградили себе си“. Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“.

Днес теориите му, макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни. Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му.

Автор на повече от 20 книги, преведени на над 30 езика, Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Особено популярен е в страни като Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, Испания, Германия, Русия и др.

Вашият коментар