ИК БАРД представя „Радостта от пренареждането на кухнята“ – домашните съвети на Роберта Скира

„Безредието в кухнята е сигналната лампичка и носителят на разпространяващи се малки неприятности и тревоги, да не говорим за известните хранителни разстройства. Ако се помирим с кухнята обаче, тя ще ни обича и ще ни помага да обичаме по-добре.“ С тази уговорка започва книгата „Радостта от пренареждането в кухнята“ на италианската журналистка и гастрономически критик Роберта Скира. Всъщност става дума за италианския отговор на метода на подреждане на Мари Кондо,но фокусът е изцяло върху най-важното помещение в един дом: кухнята.

Книгата не е просто наръчник, а малък трактат по психология, който обяснява защо, ако искаме да променим нас самите, трябва да започнем промяната от това помещение. Тя ни учи как да го направим чрез поредица прости и функционални съвети, тръгвайки от един основен принцип: в кухнята командва само един.

ОТКЪС

Първо ниво

МОТИВАЦИЯ

И ОСЪЗНАТОСТ

ИСТИНСКАТА ПРОМЯНА ТРЪГВА ОТ КУХНЯТА: КУХНЯТА Е НАЧАЛОТО

„Няма място на света, което да обичам повече от кухнята. Без значение къде се намира и как е направена. Стига да е кухня, място, в което се приготвя храна, аз съм добре.“ Още в началото на своята „Кухня“ Банана Йошимото извежда същината на тази книга. Именно в една кухня, където спи, люляна от бръмченето на хладилника, авторката лекува раните си и преживява страданията си.

В известен смисъл така беше и с мен. Когато майка ми умря, съм била на една година. Не си спомням почти нищо от нея. Баба ми по баща, която се грижеше за мен, докато татко се ожени повторно, прекарваше почти целия ден в кухнята и така аз направих там своето гнездо. Стоях с часове под масата, свита на кълбо върху една рогозка от върбови пръчки, и се чувствах защитена и сигурна. Оттам светът ми изглеждаше по-приемлив и така се научих да обичам тази стая, наблюдавайки глезените на баба, които се подаваха от малко смачканите пантофи. Нейният глас идваше до мен от високото като божествено предупреждение, докато обявяваше програмата за деня в Павия: пазар, ботаническа градина и после отново вкъщи, за да приготви зеленчуковата супа минестроне.

Във всички култури, в които на огъня продуктите се превръщат от сурови във варени, се появява необходимостта от място, където да се съхраняват храната и инструментите за приготвянето ѝ – кухнята. Представям си как преди хиляди години някоя моя прародителка се е питала как да подреди пространството около огъня и как по-добре да го подготви за следващото хранене. За мен кухнята е домът. Макар да си давам сметка, че в градската култура, където още от стари времена се е ядяло по улицата, кухнята може да се сведе до един котлон и две полици. Именно за изчезването на „огнището“ са се изказвали антрополози и социолози. Но това не са кухните, с които ще се занимаваме.

Кухнята като символична стая е ангажирала психоаналитици и любители на символичната мисъл и е била наричана майчина утроба, брачно ложе, владение на женствеността (днес все по-малко), място на агресивност, на което се реже, прави се дисекция, удря се и се мели. Примитивните общества много дълго време са придавали на дома – и най-вече на кухнята – свещена стойност. Впрочем основните елементи – вода, земя, въздух и огън – се намират в тази стая. По-нататък ще видим, че благодарение на пренареждането е възможно отново да бъдем в хармония с тях. Според френския философ Гастон Башлар домът е пространство символ, което съдържа и притиска времето посредством паметта и въображението, а кухнята въплъщава този символ в най-висока степен. Интересна е неговата идея за „вертикалност“, където покривът и горните етажи означават мисълта, духовността, паметта и съзнателната функция, Аза; мазето представлява несъзнателното и инстинкта, както и неприемливите импулси. Заедно с метаморфозата на храната кухнята включва и всяка психическа трансформация. Тя е място на споделяне, но и на промяна на състоянието. Ето защо смятам, че по дефиниция кухнята е стаята, която може да извърши промяната. А идеята за вертикалност на дома ме накара да мисля за начина, по който човешките същества нареждат продуктите в бюфета/шкафа. Но за това ще ви говоря по-нататък.

Друго потвърждение за това ни дава Карл Густав Юнг, който в книгата си „Сънища“ (1909) интерпретира дома като символа на Аза, нещо като „психическа кожа“. В съня си и Юнг си представя една символична къща: съзнанието е холът и полека-лека, слизайки към приземния етаж, се срещат слоевете на несъзнателното. Но въображаемата игра продължава, свързвайки стаите с човешкото тяло. По тази логика всяка врата е процеп, проход, прозорецът е окото, холът – гърдите, банята – червата, таванът – главата, мазето – краката… а кухнята – стомахът. Тази мислена асоциация между кухнята и стомаха не е само биологична, а се разширява до емоционалната сфера, до идеите за трапезно поведение и промяна, които видяхме по-рано. Това е особено интересна визия, защото подкрепя моята теория: ако искаш да се промениш „отвътре“, започни от кухнята. Както храната никога не е само сбор от числа – тегло, калории – и продукти, така и кухнята никога не е просто място в дома ни.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here