Ердоган през погледа на германска журналистка от кюрдски произход. Биографичната книга за президента на Република Турция излиза у нас броени дни, след като той бе избран отново за лидер на ПСР

Биографията на най-влиятелния турски политик след Мустафа Кемал Ататюрк –оглавилия отново Партията на справедливостта и развитието президент на Република Турция Реджеп Ердоган, излезе и у нас. Критичното издание Реджеп Таип Ердоган. Биография (ИК „Сиела”) от германската журналистка от кюрдски произход Чийдем Акьол описва пътя на турския държавен глава към властта – обвиненията в злоупотреби, скандалите, протестите, опита за преврат, външната политика и всички спорни въпроси, свързани с турския президент и неговата партия. Книгата съдържа предговор от Акьол, писан специално за българския читател.

Факт е, че Реджеп Таип Ердоган е най-влиятелният турски политик след  Мустафа Кемал Ататюрк. Поставяйки Ердоган в контекста на цялата турска история – от Ататюрк до днес, германската журналистка от кюрдски произход Чийдем Акьол проследява живота и пътя на Ердоган към властта – обвиненията в злоупотреби, скандалите, протестите, опита за преврат, външната политика и всички спорни въпроси, свързани с турския президент и неговата партия. В изданието Реджеп Таип Ердоган. Биография авторката описва подробно събитията и тенденциите, довели до днешното положение в страната – от реформите на Ататюрк, през социалното разделение между богати светско настроени „бели” турци и бедни, консервативни „черни” турци, хаоса, превратите и насилието по време на Студената война и през 1990-те, терористичните организации и икономическите кризи.

В книгата си Акьол разглежда Ердоган не като ислямист, а като тактик, който иска неограничена власт. Журналистката подчертава още, че турският президент е злопаметен –  забравя дългогодишните си приятели в мига, в който започнат да пречат на сметките му, но никога не забравя враговете си, както и тези, които се осмеляват да разпитват или да говорят зад гърба му. Дори и след време, безпощадният му гняв, според Акьол, ги застига. Самата тя неведнъж е правила опити да се срещне и да разговаря с Ердоган – многократно е писала писма до правителството, но така и не получила отговор. В предговора на книгата тя е категорична: „който иска да пише биография на Ердоган, трябва да го следва, да присъства на всичките му публични изяви. Трябва да обходи житейските му спирки, да проучва, да се опитва да стигне до обкръжението му, да анализира личността му, да говори с доверените му лица, с привържениците и с опонентите му, с неговите съвременници, да рови в десетки архиви, да прегледа материалите, писани за Ердоган, във всички медии. Проведох около петдесет разговора с хора, които или лично познават Ердоган, или директно са засегнати от неговата политика. Срещах се както с негови врагове, така и с приятели. Но много малка част от тях се съгласиха да бъдат цитирани.”

Чийдем Акьол (1978) е завършила Международно право и история на Източна Европа в Кьолн. Работила е за германския в-к Die Tageszeitung, както и за истанбулския офис на Deutsche Presse-Agentur. Понастоящем живее в Истанбул и продължава да отразява събитията в турския мегаполис. Освен на биографията на Реджеп Таип Ердоган тя е автор и на книгата „Поколение Ердоган. Турция – една разкъсана страна през 21 век“.

Българското издание на Реджеп Таип Ердоган. Биография съдържа предговор, писан от Чийдем Акьол през февруари 2017 г. специално за българския читател. Книгата е в превод от немски език на Екатерина Войнова.

*

Печатът в Турция никога не е бил свободен. Журналистите винаги са били подлагани на натиск, арестувани или дори убивани. В зависимост от управляващото правителство натискът е бил по-тежък или по-лек. Но Ердоган поставя подчиняването на печата на професионално ниво, приемайки това за своя лична задача.

Чийдем Акьол за свободата на словото в Турция

Откъс от „Реджеп Таип Ердоган. Биография”, Чийдем Акьол

Строго семейно възпитание

Семейство Ердоган е бедно, бедни са и повечето от съседите им. Баща му Ахмет пристига тук тринайсетгодишен от черноморския град Гюнейсу в провинция Ризе. Това е прекрасен край с дива природа, пленителни планински пейзажи и много гъсти зелени гори. И днес жителите му говорят с възторг за времето, когато младият Ердоган често е прекарвал там ваканциите си, и най-вече за това колко ги е впечатлявал със зрелостта си. Хората се гордеят с него и това е напълно естествено. Тук ПСР постоянно печели много гласове. На изборите на 1 ноемв ри 2015 г. партия та печели 75,9 процента от гласовете и в знак на благодарност Ердоган дарява на верните си избиратели от Ризе университета „Реджеп Таип Ердоган“, болница „Тензиле Ердоган“ и училището за имами „Ахмет Ердоган“, а през 2015 г. на един от хълмовете отваря врати нова, импозантна джамия и, разбира се, тук е и малката лятна вила на семейство Ердоган.

В Истанбул татко Ахмет работи като моряк. Майката на Ердоган – Тензиле, е втората му съпруга. От първата Ахмет Ердоган има две деца, от втората му се раждат още три. Станалият по-късно държавен глава е най-малкото дете на Ахмет, третото от Тензиле.

Първото име на най-малкия член на семейството – Реджеп – произлиза от арабското Раджаб – така мюсюлманите наричат свещения седми месец от годината. Легендата гласи, че през този месец Пророкът Мохамед е отлетял в Небесата. Коренът на думата „раджаб“ идва от „раджаба“ (rajaba), което означава „плаша се“. Второто име Таип[i] е от дядо му, който също се казва така. За ранното му детство се знае малко – възможно е това да се дължи на факта, че сплотеният народ на „Касъмпаша“ не обича да разкрива личните си тайни пред обществото, а президентът е един от тях. Би могло да се очаква, че всички източници, в които се споменава това време, идеализират и предста вят президента само в положителна светлина. Самият Ердоган обича да разказва грубовати анекдоти и случки от своето детство и младостта си. И макар че те всички са помощни средства за неговата самоинсценировка, все пак дават възможност да се надникне в навиците и живота на младия Реджеп. Иначе в собствените му спомени детството му е розово. Нещата се романтизират и разкрасяват.

И до днес Ердоган боготвори родителите си, въпреки строгите им възпитателни методи. Никога не изпуска и дума, с която да ги злепостави – нещо характерно за турската култура. За турците семейството и особено родителите са свещени. Да се говори за тях грозно на обществено място е табу. Ердоган твърди, че на баща си дължи най-сериозните стъпки напред. Дълбоко вярващият мюсюлманин и горещ родолюбец бил капитан, който можел да измъкне кораба си от всяка буря. „Наричаха баща ми Чичо Капитан, това му беше прякорът. Той беше касата на земляците ни, на всички, които работеха на кораби в чужбина, не само на роднините. Хората от село и от съседните села му се доверяваха. Оставяха парите си при баща ми и тръгваха на път. Татко имаше отделен плик за всеки, а аз водех счетоводството. По доверени хора разпращаше из селата парите на съпругите. Голямо доверие му имаха“ – разказва Ердоган, изпълнен с дълбоко уважение.

Капитанът пренася у дома строгите правила на моряците и е склонен от време на време да си изпуска нервите. Тензиле се опитва да опази децата от суровите му наказания. „Изпитвахме страхопочитание към авторитета му. А си и знаехме, че ако не внимаваме, татко ще намери начин да ни накара да съжаляваме, и то горчиво“ – разказва по-късно синът. Изтърве ли някой неприлична дума, следвало наказание: „За псувните се плащаше скъпо. Татко не пропускаше да тегли чертата накрая“. Ердоган обича да разказва като виц историята за едно доста драстично наказание заради псувня, изпусната от 5-6-годишното тогава момче. „Казали ми бяха да се прибирам у дома, преди да се е стъмнило. Срещу нас живееше една съседка, Мюсереф Абла се казваше. Малък бях и веднъж я напсувах. Тя ме хвана и взе да ме поучава. А аз продължих да я псувам и колкото повече псувах, толкова повече тя се палеше, накрая взе да ме пляска по задника. Тя пляска, аз псувам.
А когато татко, когото всички в квартала познаваха и уважаваха, се прибирал по-късно, тя го пресрещнала и му се оплакала. Нямаше как да знам това. Татко, мир на праха му, влезе и ме подхвана още от вратата. Провеси ме от тавана, не помня за ръцете ли ме беше вързал или през мишниците. Висях така около петнайсет или двайсет минути, докато не дойде чичо. Той ме спаси. Този случай завинаги сложи край на псувните ми.“ И признава с усмивка, че от подобни мерки винаги има смисъл.

Най-топли са спомените му за гостоприемството на семейст вото. Ердоган обича разнообразната черноморска кухня, а майка му била отлична готвачка. Понеже татко Ахмет често водел гости, без да предупреди, спомня си с умиление синът, майка му била свикнала да приготвя всевъзможни вкусотии много набързо. Жилището им било малко и нямали маса, хранели се седнали в кръг на пода, храната се слагала по средата, в голям поднос, от който всеки сам вземал каквото поиска. И до днес в селата в Турция се хранят така. Към майка си Тензиле Ердоган се отнася с особено уважение и почит – открива училища или болници, които носят нейното име. Защото според него „този, който не забравя предците си, един ден също няма да бъде забравен“. През ноемв ри 2014 г. по някакъв повод Ердоган разказва, че като дете често целувал краката на майка си – жест, много типичен за исляма. „Небето е в краката на твоята майка“ – това е един от любимите му цитати на Пророка Мохамед.

Младежките години на Ердоган минават между запуснати стълбища на сгради, в които отвсякъде духа, до почернели от саждите печки в миниатюрни стаички. И понеже вътре е тясно, момчето непрекъснато гледа да избяга навън. Самият той се описва като буйно и не много послушно дете, което всички в квартала познавали. Макар че улиците на „Касъмпаша“ по онова време са известни като свърталища на бандити и джебчии, Ердоган описва квартала на своето детство като идилично място с поля и овощни дървета: „Аз съм тичал и расъл в кал, не като бедните днешни деца, около които навсякъде има само асфалт“. Или: „Там, където аз съм роден, където съм израснал, навсякъде имаше пръст, земя. По наше време в парковете нямаше павета и асфалт. Ние падахме в калта, търкаляхме се из нея и се изправяхме“. И умилен разказва как, ако майка му не била у дома, той просто отивал у съседите и там се измивал.

Прекарва много време навън не само заради теснотията у дома, а и защото семейството нямало средства за лукс от рода на телевизор или играчки. Навън Реджеп и приятелите му играели на челик-чомак – игра с мятане на пръчки, на узун ешек – нещо като прескочи-кобила, или на якартоп – народна топка. Вкъщи обичал да играе докуз таш – на дама. На празници на двора се правели високи като кули огньове от клони, нацепени дърва и хартия. За бедността на семейството си Ердоган си спомня с умиление и с известна гордост разказва как те „разбира се, не можели да си позволят“ нито играчки, нито дори нещо толкова обикновено като колело например. „На празници ходехме от врата на врата, целувахме ръце на възрастните и те ни даваха по някоя дребна пара. И страшно много се радвахме, като се посъберат, бяха си само за нас, за джобни, и с тях си купувахме вафли, бисквити и локум. В нашата махала, на нашата улица, хората живееха задружно и в разбирателство като едно голямо семейство.“ Липсвали му поня-кога тези дни, добавя успелият политик. Съчувствал на днешните деца, понеже те не познават този начин на живот. Същевременно се радвал за тях, затова че от малки имат възможност да овладяват съвсем нови технологии.

Насилието, което е навсякъде, бедността, мръсотията и нищетата на квартала нямат място в спомените му, поне в тези, които споделя открито. Вместо тях Ердоган се опитва да нагласи историята по свой вкус: „Най-вече по времето на Османската империя в „Касъмпаша“ живее елитът, но и днес много от хората, които са в управлението на страната, идват оттам“. За хаоса

в администрацията, погрешното планиране, нелегалното застрояване и за проблематичната социална структура отказва да е чувал някога. Ето какъв е животът в бедняшкия квартал според Ердоган: „Аз, Таип Ердоган, прекарах най-хубавите си детски дни с приятелите си из дворове, пълни с черници, между историческите обелиски, пръснати навсякъде между „Кулаксъз-Окмейдани“ чак до „Меджидиекьой“ и „Левент“.

Попитат ли го за детството му, не спира да повтаря едни и същи весели истории. Наясно е, че с подобни емоционални биографични акценти умело може да отклони вниманието от политическите си действия. Това са сцени и изречения, които и биографите, и привържениците му обичат да преразказват, доукрасявайки и тях, и въздействието им. Все същите истории, които не липсват в нито една по-значителна публикация за Ердоган и към които самият той често посяга. В двучасовия документален филм „Историята на майстора“ (Ustanın Hikayesi) тези истории се разказват от Ердоган надълго и нашироко, а водещата, облечена в червено-бял костюм – в цветовете на турското знаме, не спира да му се усмихва и от време на време подхвърля по някой ласкателен въпрос. Тази двучасова пропагандна лента се излъчва през 2013 г. От близък до правителството телевизионен канал и е единственият турс ки документален филм за живота на Ердоган.

Заради впечатляващия възход на Ердоган филмът намира добър отзвук в много редакции, но има и хора, на които подобно инструментализиране на историята на един кариерист им идва в повече. Целта на непрекъснато повтаряни изрази и истории от рода на „аз съм един от вас“ е толкова прозрачна, че постепенно губи своята правдоподобност.

[i] От арабски tayyib, добър. – Бел. прев.