Точно една седмица ни дели от дългоочакваната премиера на скоростния екшън „Газ до дупка“. Следващия петък на 16.06 родните екрани ще бъдат обсебени от лъскави резачки, красиви жени, красиви мъже и много, много адреналин. За да завършим нашата поредица от интервюта с екипа, сме оставили най-важния човек за филма. Неговия режисьор Антонио Негре.

Материалът е предоставен от официалния разпространител на „Газ до дупка“ за територията на България- Тандем Филм. 

Антонио, намираме се в средата на един покрив. Ще ни кажеш ли какво е станало тук?

Да, ще снимаме една сцена на покрива на този красив комплекс в Марсилия, наречен „Терас дю Порт“, където има бар на покрива. Нашите герои са по средата на обир и имаме сцена, където те си поемат дъх, наслаждават се на града и светлините, нещо като затишието преди бурята.

Защо избра Марсилия и Южна Франция?
Марсилия е невероятен и уникален град. За мен, той няма равен. И като град си има две страни. От една страна е модерен и интересен културно. От друга, имаме история, той е почти като пиратски град. Има си история и като град, и като кинематографска история. Тук са се снимали филми като „Френска връзка“. За мен, Марсилия е един от героите във филма. Това е място красиво, прелъстително, екзотично, но също и с известна доза опасност. А това е перфектния фон за филм от този род.

Можеш ли да ни опишеш филма с няколко думи?
„Газ до дупка“ е филм за двама братя в Южна Франция, които крадат класически коли и попадат в ситуация, където могат да откраднат безценно Бугати. И когато открадват тази кола, те откриват, че собственикът й има планове за тях двамата. За да оцелеят, те трябва да работят с него и да откраднат колата на неговия смъртен враг. Така че двамата братя се озовават между двама престъпници в свят на елегантни автомобили.

Какво можеш да ни разкажеш за проекта?
Срещнах се с Пиер Морел преди известно време. Той ми изпрати сценария на Майкъл Бранд и Дерек Хаас, и аз се влюбих в него. Знаех, че Пиер търси режисьор, на когото може да бъде като ментор. Двамата се сработихме веднага. И двамата обичаме един и същ тип филми, а аз се възхищавам на работата му. Започнахме съвместна работа и това е като сбъдната мечта. Това надхвърли моите очаквания и успяхме да направим страхотен филм.
Най-вълнуващото за мен в „Газ до дупка“ е комбинацията от два тона. От една страна, това е модерен филм – млад, забавен, енергичен и много комерсиален. От друга, имаме едно носталгично чувство като във филмите на Стив Макуин. Филми като „Булит“ или „Бягството“. А също и като „Френска връзка“ и „Бъч Касиди и Сънданс Кид“. Това е типът филми, които вече не съществуват. Това за мен бе възможност да направя филм, който съчетава и двете неща – хем е за младата аудитория, хем има духа на филмите, които обичам.

Как би определил филма – повече като екшън или като комедия?
Това е добър въпрос. Има по много и от двете. Това определено е екшън филм от началото до края. Но не е само екшън, това е филм за обири – има си нивото хитрост и заплетеност, където нашите герои правят неща, които не са такива каквито изглеждат. Също така има и много комедия. Имаме доста дрязги между братята. Те се обичат, но и се дразнят, постоянно си танцуват по нервите. Мисля, че това внася много свеж хумор във филма.

Какво е да работиш с Пиер Морел?
Беше страхотно. Винаги съм се възхищавал на Пиер, още от „Предградие 13“, разбира се и „Твърде лично“, всъщност всичките му филми. И той беше ментор за мен, научих много от него, той ме взе под крилото си в много отношения. Той донесе експертиза, която е изумителна. Не само знанията си за екшъна, но и за Франция, за снимането във Франция, което е нещо ново за мен. Той беше истински съюзник и смятам, че заедно създадохме възможно най-добрия филм.

Как организирате работата си заедно?
Аз определено работя с актьорите, режисирам филма. А Пиер е като Кръстника, той надзирава всичко. Също така е режисьор на втория екип и вложи много от опита си с екшъна и колите, където той е експерт. Така си разпределяхме работата.

Беше ли малко притеснен от работата с голям екип? Как беше да командваш всички?
Да, това определено е най-големият ми филм дотук. Но е и моят четвърти, така че имам известен опит като режисьор на игрални филми, а и на телевизионни сериали. Но нищо не беше толкова голямо, толкова бляскаво. Разбира се, имаше го първоначалния шок. Чудех се: „Наистина ли се случва това“? Да, случваше се. За щастие, екипът ме подкрепяше изцяло. Всички се обединиха около мен, затова се почувствах поласкан и вече не бях притеснен, а по-скоро благословен да идвам всеки ден на работа и да работя с толкова много талантливи хора по създаването на този филм.

Можеш ли да ни кажеш кои са главните грешки, които трябва да се избягват?
Определено трябва да се наспиваш. Графикът е много натоварен и имаше няколко дни, когато не спях достатъчно. Темпото е много бързо. Слънцето залязва в 17:30, така че винаги се надпреварвахме с него. Затова, почивай добре, яж добре и се движи възможно най-бързо – това са важните неща в такива ситуации.

Колите са много важни в този филм. Какво представляват те за сценария и героите?
Да, колите са като герои във филма. Те са диамантите, те са парите в брой, те са куфарчето с мангизи, които обичайно се виждат във филмите за обири. Ако обичате колите, ще се влюбите в този филм. Това са едни от най-красивите коли на света, най-елегантните. Едни от най-редките коли на света. Имаме Бугати Атлантик, от които има останали само няколко броя. Имаме Ферари от 62-ра, която е истинска скъпоценност. Имаме Мустанги, имаме Алфи Ромео. Имаме някои от най-красивите коли, събрани заедно в този филм.

Имаше ли много щети при каскадите?
Да, сърцето ми се късаше да гледам толкова много коли притискани до максимум. Ние работихме заедно с БМВ по този филм и те ни докараха някои невероятни машини, наистина прекрасни коли. Беше жалко да видя някои от тях напълно унищожени. Изпитвах истинска болка, но пък изглеждат много зрелищно на екрана.

Какво можеш да ни кажеш за актьорите?
Актьорите са невероятни. За да сме в тон със сценария, трябваше ми актьорски състав, който да е много млад, много свеж, много модерен, но същевременно да има духа на старите класически мъдри звезди. Исках актьори с дълбочината и носталгичния фактор на Джеймс Дийн, Стив Макуин, Али Макгро. За мен това бе голямо предизвикателство. Питах се: „Кой е съвременният Стив Макуин? Кой е съвременният Джеймс Дийн?“ Така открихме нашия състав. Скот Истууд е звездата във филма. Той е голям актьор, с модерно, младо, вълнуващо, ново лице. Той притежава аурата и качествата на филмова звезда, което е рядкост в наши дни. За мен беше много вълнуващо да имам съвременен актьор с едновремешен чар.

Актьорският състав се допълва от невероятни актьори – имаме Фреди Торп, който играе Гарет. Той е изключително забавен и издигна материала по много начини. Имаме Гая Уайс в ролята на Девин, която е фантастична. Ана Де Армас е изключително красива и образована актриса, която внесе страст и енергия на снимачната площадка. Беше истинско удоволствие да работя с нея. Тези четиримата са в сърцето на филма. Както казах, те са много свежи, модерни и млади, обаче като ги гледаш имаш чувството, че са звезди от доста време.


Как подходи към работата с всеки актьор?
Всеки актьор е различен, затова е удоволствие за един режисьор да открие най-добрия начин за работа с различни актьори. Някои предпочитат да им се обяснява всичко подробно, а други искат да бъдат оставени с повече свобода.

Кои са най-символичните неща във филма? Кое е любимото ти?
За мен, едно от най-важните неща във филма са актьорите. Имаме изумителни каскади, имаме изумителен екшън, имаме изумителни коли, но нищо от това не би имало значение, ако не ти пука за героите. Нищо не би имало значение, ако не се влюбиш в тези хора. И това е същината на филма. Под всичкия екшън, под напрежението, под смешките, всъщност става дума за семейството, става дума за двама братя и жените, които обичат, и как са по-добри, когато работят заедно. За мен това е в сърцевината на филма.

Кой е любимият ти герой от филма?
Обичам ги много всичките. От лошите, изиграни от Саймън Абракиан и Клемънс Шик, които бяха невероятни, до добрите на Скот Истууд, Фреди Торп, Ана Де Армас и Гая Уайс. Обичам ги всичките и за мен бе чест да работя с тях.