RS

Оm ТОНИ МИХАЙЛОВ

Лили набута закуската си в малката чанта и се запъти към гимназията. Отново закъсняваше. Всяка сутрин си задаваше един и същи въпрос, но докато плуваше в бурните води до бленувания отговор звънеца биеше и приканваше ума й да поеме в различна посока. „Кога най-сетне ще приключи този учебен концлагер?”. Внимавай какво си пожелаваш, Лили! Приятелите я наричаха „метъл-принцесата”. Музиката бе основна съставка на живота й, а песента на Megadeth – “Symphony of (self)destruction”, която изтезаваше слушалките й за пореден път, сякаш го описваше максимално пълно и изчерпателно. Всичко изглеждаше като откъс от отегчителен, ням и безкрайно дълъг черно-бял филм със заглавие „Дежа Вю”. Промяна? Да, време е! Куриерът на съдбата ще достави пратка с надпис „Отвори за промяна!” и ще се изпари, въпреки божествената заръка за обратна разписка. С видимо нетърпение, Лили чакаше края на последния учебен час, за да потегли към дома. За да подготви уроците си за утре? Съвсем не! Просто знаеше, че скоро ще види Дерек – момче от квартала, разпалило огъня и поддържащо жаравата на любовта в сърцето й. Часът настъпи. Лили спря музиката и захвърли големите слушалки на леглото си. Слънцето залязваше и прибираше един по един топлите си лъчи. Дерек закъсняваше. „Нетипично за него! Да не би да му се е случило нещо? Къде си, Дерек?”. Черни мисли заливаха безпомощното й съзнание. Тихо! Някой идва. Шумът ставаше все по-силен и отчетлив. Приближаваше човек. „Дерек?”. По лицето на Лили се появи ослепителна усмивка. Тя беше сложила малко грим, черната рокля и медальона, останал от баща й. Пооправи косата си и се обърна, готова да се хвърли в обятията му и да го целуне както винаги. Остри нокти се впиха в нежното й тяло. Странното създание се готвеше за последен смъртоносен удар.

City_of_Bones_4В този момент, някой простреля съществото и спаси Лили от сигурна гибел. Главата й беше замаяна от мощните удари. След секунда, метъл-принцесата изгуби съзнание. Дразнещо ушите пукане събуди Лили. Очите й се спряха на нещо познато. „Дерек?”. Той разпалваше огъня. До настъпването на утрото оставаха няколко часа. „Какво правиш тук? Къде съм? Какво се случи?”. Принцесата изстрелваше развълнувано въпросите си, тънейки в недоумение. Дерек я погледна, усмихна се и я погали. „Спокойно, ще ти обясня! Време беше!”. Лили очакваше разумно и приемливо обяснение на случилото се. Дерек седна край огъня, облегна главата й на краката си, прегърна я, за да я предпази от търсещия жертви студен вятър и започна разказа си: „Преди повече от двадесет века, трима души се сблъскват със злото. Всички останали ги мислят за луди, тъй като не виждат през очите им. Какво се случва всъщност? Демони нападат земния свят и кроят планове да го завладеят по най-кървавия начин. Злите същества са видими само от избраните – полухора, полубогове, имащи мисия – опазването на простосмъртните. Тримата създават „Лигата на доброто”. В нея, преди години, е участвал и баща ти”. Лили не мигаше. „А сега…?”. Едва промълви: „Той е…значи е бил…това означава, че аз…”. Дерек се усмихна и кимна утвърдително. (следва продължение, което ще бъде поместено в уводната част на рецензията за „Реликвите на смъртните: Град от пепел” през 2014-та година).

City_of_Bones_5По тези релси се движи и животът на главната героиня Клеъри Фрей (Лили Колинс) във филма на режисьора Харалд Цварт РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ: ГРАД ОТ КОСТИ”. Тя е обикновено красиво момиче, което обича да се забавлява с приятели. Родителите й, Люк (Ейдън Търнър) и Джоселин (Лена Хийди), се тревожат за безопастността на „малката си дъщеричка”. Спокойно, това е само обикновен нощен клуб…или поне така си мисля. О, не! Продължи ти да разказваш, защото не издържам на напрежението. Добре! Разказвач №2: Клеъри извива тялото си под звуците на музиката в компанията на Саймън (Робърт Шийхън) – най-добрият й приятел. Какво става, по дяволите? Писък кара всички посетители да насочат погледите си към тийнейджърката. Мъж и жена, облечени странно за мястото си, обграждат „жертвата” – трети човек – и я убиват хладнокръвно. Няма следа. И вие видяхте, нали? Не? Невъзможно! Клеъри е объркана. Следващата сутрин носи още изненади. Рунният знак я преследва – цялата й стая е облепена с правите му форми. „Светът се променя!” – мисли си Клеъри. Въпрос на гледна точка. Тийнейджърката се надява случилото се да е един ужасен и неприятен сън. Надеждата се изпарява напълно, когато тя разпознава „убиеца” в кварталното кафене. Истина е! Време за въпроси! „Защо само аз те виждам?”. Отговорът не е толкова кратък. Джейс (Джейми Кембъл Бауър) няма избор, имайки предвид безпомощното състояние на Клеъри. Легендата гласи, че преди малко повече от хиляда години, ангел на име Разиел смесил своята кръв с човешка. По този начин той създал Нефилимите – полуангели, полухора, грижещи се за безопастността на обикновените смъртни човешки същества. Те са били невидими и наричали себе си „Ловци на сенки”. Враговете си разпознавали в лицето на демоните – същества, бродещи между световете с една единствена цел – унищожение.

City_of_Bones_6Нефилимите трябвало да пазят също и установения мир сред така наречените Долноземци, представляващи полухора, полудемони от рода на вампирите, върколаците и магьосниците. Объркахте ли се? Не се притеснявайте, това е само началото. Ангелът Разиел дал на „рожбите” си  трите свещени предмета, по- известни като Реликвите на смъртните – бокал, меч и огледало. Сега те се пазят от Мълчаливите братя със страховит вид. Със зашити очи и устни, те подкрепят Ловците на сенки и управляват града от кости – гробищен град, намиращ се под улиците на Манхатън. Тук се съхраняват телата на загинали ловци на сенки. Мълчаливите братя имат информация за всели нефилим от момента на раждането до сетния му ден. Един от ловците – Валънтайн (Джонатан Рис Майърс) – организира въстание, което унищожава както голяма част от света на защитниците, така и самия него. Няма и следа от бокала на смъртните вече цели петнадесет години. Стигаме до най-важната част, но тя ще почака. Майката на Клеъри е изчезнала безследно, къщата е обърната с главата надолу. Полиция? Забрави! Трябва да има разумно обяснение! За съжаление, такова липсва. Може би оракулът (Каръл Кристин Паундър) ще помогне за възстановяването на изгубените парченца от историята. Предстоят нови изненади. Джоселин, майката на Клеъри, е ловец на сенки. Красивата тийнейджърка носи нефилимска кръв и влиза в списъка с Избраните. Сега освен бокалът, Клеъри трябва да открие и майка си. Но как? Защо няма нито един спомен? Паметта й е обработвана с цел сигурност, но ключът се крие някъде там. Нарушен е покоя на Мълчаливите братя. Ще помогнат ли те? Ще успее ли Клеъри да надвие демоните и да стигне до майка си Джоселин? Как ще живее с истината, че не светът се променя, а самата тя? Полуангели се изправят срещу полудемони. Залог – бъдещето на смъртните. Ези или тура? Краят е само началото, без капка съмнение!

City_of_Bones_8Филмът РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ: ГРАД ОТ КОСТИ”, базиран на едноименната книга от Касандра Клеър, постига очаквания успех по обясними, известни и не дотам изветни, причини. Идентична конструкция, издигната с познати до болка съставни елементи. Продукцията наподобява свои предшественици и ще служи за пример на бъдещи последователи-плагиати. До какво води тази „сърдечна взаимопомощ”? Разочарование? Не! Одобрение и пълно удоволетворение? Уви, да! Сякаш еднообразието остава единствената съвременна печеливша формула. Колко на брой заглавия изникнаха в ума ви след прожекцията? (бъдете честни) Колко от тях разпознахте в трейлъра на продукцията, ако все още не сте имали честта да я гледате на голям екран? 2? 3? „Здрач”? „Скитница”? „Прелестни създания”?  Още? През последните години всякакви „автори” бълват истории на конвейер, разчитайки на предвидимия тийнейджърски вкус. Остава въпросът колко от тях струват. Признавам, в конкретния случай, въпреки пресечните точки, сюжетът грабва. Реших този път да не припарвам до книгата, преди да посетя киносалона. Разбира се, целта е да се обърне внимание на филмовия продукт, независимо колко строго е следвал указанията на Касандра Клеър. В залата се чуваха възгласи, изразяващи недоволство: „Това не е същото! В книгата пише, че…” или „ В книгата, тази сцена не се разиграва в границите на института!”. Не липсваха и „Филмът е направен с максимални усилия и ми хареса!”. В крайна сметка, ревностните почитатели на поредицата се обединяват около мнението, че РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ: ГРАД ОТ КОСТИпокрива минималните изисквания. Що се отнася до моето впечатление и оценка, продукцията на Цварт остава с положителен знак пред заглавието си. Както казах преди малко, историята грабва зрителя и го прави активна част от битката между полудемони и полуангели.

City_of_Bones_10Времето минава неусетно, сетивата са омагьосани от света, побран в белия екран. Качествено взаимодействие между персонажите.  Неотменима лидерска позиция на любовта, болката и човешкото, въпреки конкурентните основни водещи линии. Обсъден е въпросът за промяната – Аз или светът? Защитена и неопровержимо обоснована е гледната точка „Не се променя светът, а ти!”. Индивидът е задвижващото колело в часовниковия механизъм на промяната. Заради привидната статичност на дадения процес, човекът не забелязва и не улавя динамиката във вътрешната му вселена. Защо? Не иска да вярва? Да! Страх от промяна? Да! Страх от собственото ти Аз? О, да! Решението е в сърцевината на неприятния процес на приемане на истината, която ще отключи огромната желязна врата на чувствата в дълго изтезаваната душа. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Потвърждение ще намерите в изградения образ на Клеъри. Стигаме и до актьорската игра. Заслужава ли аплодисменти? И още как! Впечатляваща Лили Колинс. Предполагам, че поверяването на ролята на младата актриса съвпада с представите и се намества във въображението на читателите. Аз, като „въздържател” в този случай, намирам избора за добро и уместно решение. На ниво се представят и Лена Хийди, Джейми Кембъл Бауър. Останалите, съвсем разбираемо, не изпъкват, което пречи на правилната преценка относно актьорския им талант. Силните елементи успяват да надделеят над слабите, въпреки оспорваната битка. Продукцията достига до резултат 7,2/10, преминавайки минималния праг. Ясно е, че феновете очакват идването на следващата календарна година, за да станат част и от екранизацията на втората книга от хитовата поредица. Но това е изключително много време. Колко заглавия ще поискат назаем по нещо през дългия период? 2? 3? 5? Еднообразие в многообразието? На кого е нужно?

Предишна рецензия:

„РПУ: ОНЯ СВЯТ” – Ако имах още един шанс…

Очаквайте:

Параноя / Paranoia