От ДИМИТЪР КРЪСТЕВ, Благоевград

Артър Бишъп (Джейсън Стейтъм) е механик, професионален убиец, един от най-добрите. Той е толкова добър, че когато неговата организация го наема да очисти бившия му ментор (доналд Съдърланд), той се заема с обичайната му отдаденост и ефективност.

Но дори убийците имат сърца и души и Бишъп не е по-различен. Най близкото нещо, което е имал до връзка, е една проститутка, която редовно посещава. Той дори започва да мечтае за момента, в който ЩЕ СПРЕ да убива. Но навместо това той още повече се закопава, когато взема синът на Хари- Стийв (Бен Фостър), за свой чирак, просто за да има някой, с който да си говори.

Римейкът на Саймън Уест на оригиналния трилър на Чарлс Броснън е точно това, което може да очаквате от него, разменяйки интроспекция и съспенс за насищане на екшън сцените, отказвайки се от екзистенциализма за сметка на нихилизма.От друга страна, филмът не е никак лош като модерен, екшън филм, с поне някакъв интерес към героите, дори да не става ясно което точно им е интересното.

Ако гледаме на „Механикът” като на обикновен екшън-филм, той никак не е лош! Уест („Лара Крофт: Томб Рейдър”), е стар майстор на екшъна и знае как да сглоби по достатъчно ефектен начин една такава сцена! Бягството на Бишъп и Стийв след удар, превърнал се в провал, е скоростно, насечено и брутално представено. Съспенсът е силен. Огромна част от филма се фокусира върху него, за да може веднъж достигайки до големия екшън-финал да получим и заключение на историята.

Стийв е проблемен мъж. Той прескача от работа на работа без въобще да е наясно какво иска да прави с живота си. Това е така, до първия път в който той вижда Бишъп във вихъра му. Тогава Стийв осъзнава, че така би могъл да изразява вътрешните си Демони на практика. Той се иззявява като разстроен психопат, който изгражда стандартен екшън филм заедно с Бишъп….

И всичко би било прекрасно и безоблачно, ако Стийв НЕ разбере за проблема му с Бишъп- той е убил баща му! И докато филма прекарва сериозна и интересна част от екранното си време върху това, какво би направил той, ако го разбере, бавно но сигурно превръща решението му в истински нихилистичното!

„Механикът” притежава по-добри актьорски изпълнения от повечето малки-екшън филми. И докато историята залага МНОГО на мачовщината на главните герои, Стейтъм и Фостър прекарват много време в интроспекции, опитвайки се да разберат какво и защо го правят. Фостър е добър кастинг за такъв род филми. Той притежава „мъртви очи” и равен глас, което си е чист късмет, защото сценарият оставя подтекста ИЗЦЯЛО на актьорите.

Ако ви се гледа амбициозен трилър за личния живот на убийци, гледайте оригиналния „Механик”. Ако просто искате кървав, съвременен, екшън филм, новата версия, ще ви свърши работа!