ДИМИТЪР КРЪСТЕВ, Благоевград

Да направиш римейк е рисковано. За да бъда още по точен, никой не се ангажира да прави римейк на лош филм, поради простата причина, че лошите филми не са достатъчно лесни за запомняне, че да останат в нечие съзнание и да предизвикат мисълта „дали не е възможно това да бъде направено по друг начин“? Естествените следствия от това са, че повечето пъти римейкът е на базата на добър филм, водейки до неизменният въпрос кой го е направил и какви нововъведения е направил към първоизточника.

Изминали са 41г. от версията на Джон Уейн по романа на Чарлс Портис. Това е достатъчно време за златната ера на уестърните на Уейн да избледнеят в съзнанието на зрителите и да бъдат заменени от разрушителния модерен уестърн. Ако не друго, то римейк на „Непреклонните“ ще ни даде интересен поглед върху класическо срещу модерно. А освен това, бидейки в ръцете на братята Коен („Няма място за старите кучета“), това което получаваме е точно модерен, разрушителен уестърн!

Мати Рос (номинираната за Оскар 2011 за ролята си Хайли Стейнфийлд) преживява хладнокръвното убийство на баща си. Тя си поставя за цел – ОТМЪЩЕНИЕ! И нищо няма да я спре. Когато научава, че мъжът отговорен за убийството (Джош Бролин) е изчезнал в индианските територии, тя наема най-грубия, безмилостен, стрелящ при пръв поглед ловец на глави, който може да намери (Джеф Бриджис). И се впуска в преследване!

И докато оригиналният филм е движен от Джон Уейн, истинското озлобление и мъст, тук бълва Мати, 14 годишното момиче насред опасни и диви земи, която е твърдо решена да премине през всички препятствия, да погази всички норми, но да СМАЧКА убиеца! Коен са приели тази идеи присърце, показвайки новият им филм през очите на Мати, докато бавно и детайлно изследват индивидуалните избори и решения на двамата мъже.

Това е рискован избор, оставяйки почти всичко в ръцете на правилния избор за ролята. В лицето на дебютантката Хайли Стейнфийлд, Коен откриват правилния микс от невинност, ярост и непреклонност, така съчетани, че нито за секунда да не почувствате невъзможност тези три качества да се съчетават у едно дете. От друга страна тя разполага с диалога на Коен, който е точно на място, както винаги, което допълнително я улеснява в изпълнението и.

Казвайки това и вземайки в предвид изключителните постижения на братята по отношение на режисурата, в момента в който се появи Джеф Бриджис просто ОБСЕБВА екрана и приковава вниманието в себе си. Режисьорите изпълват „Непреклонните“ с „елегантна баналност“ за да разширят потенциала на героите и да ни представят достоверно истински, отегчителната природа на човешките същества. Това по-неусетно би изпълнило класическия уестърн.

Може би най-успешният каст е този на Джеф Бриджис. Без значение дали обяснява, как втората му жена се е опитала да го направи адвокат или залавя четирима престъпници наведнъж, дъвчейки стрък трева и държейки по един револвер във всяка ръка, той е просто брилянтен!

Към походът на Мати и Когбърн се присъединява и тексаският рейнджър Ла Бюф (Мат Деймън), който е изключително горд с това си звание и също издирва тяхната мишена, за да прибере отделна награда обявена за главата му.

Въпреки, че има изключително много сцени с притеснително насилие и мрачен съспенс в типичния стил на братята Коен, най-добрите моменти във филма се разиграват между тримата герои, докато те прекосяват индианската страна. Кобурн и Ла Бюф, обикновен човек и мъж с прекалено високо мнение за себе си, не се харесват и никой от тях не мисли, че Мати е готова за такова преследване. Но след множество пропътувани мили, те се научават да бъдат по-добри по определен начин, лесно и ефективно, но никога разнежено.


Братята Коен са пренесли на екрана голяма част от обичайните им „атрибути“, сътворявайки един филм, който е красив още от началната си „прекрасна“ сцена на мъртвото тяло, дело на оператора Роджър Дийкинс, та чак до финалните меланхолични моменти. Музиката на Картър Бюруел, този път се доближава до съвършенството. В една конкретна сцена бандитът Лъки Нед (Бари Пепър в кратка ограбваща вниманието ни сцена) се появява, позволявайки на Бюръл да направи градация в музикално отношение, достигайки до кресчендо във вихъра на екшъна и след това….. обратно към спокойствието. Тук всичко е изпълнено праволинейно, доказвайки, че братята са толкова добри в честността си, колкото са и добри герои в своята ирония.

Но въпреки всичко, „Непреклонните“ никога не успява да се издигне над своя първоизточник. Въпреки всичките сили впрегнати в проекта, въпреки избягването на сцени, копиращи романа, все пак филмът демонстрира достоверност, която го прави интригуващ. Романа не е филм и филма не е роман. Оставайки така близо до първоизточника си, „Непреклонните“ изглежда някак си окован, залепнал, следващ някакъв предварително начертан път и никога неспособен да изгради своя собствена идентичност.

Не ме разбирайте погрешно, филмът е забавен и впечатляващ, въпреки че е мрачен и изключително брутален. Но не е нищо ПОВЕЧЕ от това! Това са достатъчно добри качества, но за филм, който така дразни любопитството още с началната си сцена някак си не успява да пресъздаде истинска непреклонност. Това е малко оплакване, имайки в предвид това, което Коен ни представят. А именно – чист уестърн , такъв какъвто ВИНАГИ е бил през златната ера на уестърните!