След 4 части от сагата и почти 15 години от излизането на оригиналния филм, поредицата „Писък“ все още ХАПЕ!!!

Канибалистично казано, поредицата наистина имаше нужда от свежа доза кръв, тъй като по времето когато „Писък 3“ се появи, франчайза вече се беше задъхал много. Благодарение на последните 10г. от азиатски филми за призраци, мъчение и римейкове , „Писък 4“ някак си съумява да намери начин, да направи поредицата отново интересна, хитро шегувайки се не само със собствения си жанр, но и с нарцистично влюбените в себе си тинейджъри . Погледнато безпристрастно, това определено е най-циничната глава от поредицата до момента, носейки едно напълно ново послание за феновете си…

Казвайки това, имам предвид, че продължението не е онази бъркотия, която всички очакваха че ще бъде (все пак говорим за 4-та част, която би могла да бъде катастрофална). Има изключително силно начало и наистина обсебващ финал. Дори по средата между двете има някои много добри идеи. Но може би именно, защото това е четвърта част факторът „страх“ някак си отстъпва на заден план. „Писък 4“ е пълен с ‘назъбени’ и гротескни моменти, последните от които се дължат на гласа на Призрачното лице, който използва нов арсенал от инструменти за убиване. И все пак, филмът ни представя купища разпиляни вътрешности и опръскани с кръв стени. Уес Крейвън използва повече „направо за гърлото“ начини за убиване, съчетани с постъпено подреждане на пъзела, на който бяха раздробени първите две части (все още не мога да забравя звуковата будка и онази атака, в която бе намесен Дюи от „Писък 2“). Също така има една сцена, която Крейвън плахо „оркестрира“, използвайки по изключително хитър начин уеб камери.

В някои аспекти, „Писък 4“ се адаптира към идеята, че „мъченията са по-въздействащи на подсъзнанието“, на което ни учеше „Убийствен пъзел“. Но въпреки всичко „мъчения“ не е равносилно на „страшно“. Крейвън определено се опитва да съперничи за вниманието на феновете на „Убийствен пъзел“. Филмът никога не прекрачва границата на добрия тон, знаейки че тонове вътрешности и мъчения не е това, за което „Писък“ би трябвало да се разказва. Разумно, режисьорът оставя всичко в ръцете на новоизлюпени актьори, да пресъздадат сценария на Кевин Уилямсън на екран.

Това, което определено не проработва- въпреки че това не означава, че филмът е по-малко интересен- е непохватното справяне с централните оцелели- Сидни Прескот , Дюи Райли и Гейл Уедърс .

Същността на историята на тази част, е завръщането на Сидни в Уудсбро , за да промотира новата си книга „Вън от мрака“. Естествено убийствата започват отново , въвличайки шериф Дюи в разследване. Междувременно Гейл е приключила с дните си на журналист, но е готова отново да нахлузи шапката на разследващ журналист, за да се намеси в историята.

Кемпбъл е подценена в ролята си и определено заслужава повече материал, с който да работи, от това, което получава този път. Малко се казва за това, къде е била и какво е правила Сидни през последните 10г. Филмът се занимава много малко, с тези откъслечни моменти от миналото и. Гейл е най-отнесения герой, а Дюи препуска от местопрестъпление до местопрестъпление.

Филмът се опитва да отдаде дължимото на старите актьори и да внесе свежа кръв с новите- като братовчедката на Сидни Джил и приятелите и Кирби , Чарли и Роби. И е някак си трудно да очакваш от тези новоизлюпени герои и актьори, задоволителни резултати.

Ема Робъртс е прекрасна, като Джил но Хейдън Пенетиът , Кълки и Нъдсън , определено не блестят с изпълненията си. Някак си винаги ни се набива на очи битката между актьорите ветерани и новобранците, като в полза или ущърб на ветераните бих подхвърлил сцената, в която Сидни се бие с Призрачното лице в къщата на Джил (с двете призрачни лица). Тогава някак си се питаш, дали Сидни би могла да бъде още нещо, освен жертва/оцелял/защитник….

По-голямата част от мудните моменти в „Писък 4“ идват във втората част ( и най-вероятно върхът е една изключително не на място шега за Брус Уилис ), но в крайна сметка всичко достига до органичен, зловещ и хитър финал, който разбира се няма да споделям тук.

Определено „Писък 4“ е филм на който ще се забалявате много. По-голямата част от него, дори ще ви накара да се смеете, особено брилянтната начална сцена, която си играе с очакванията, шегувайки се с необходимостта от шокираща интродукция на филма. Някои решения, ме накараха да си почеса главата, като изпълнението на Марли Шелтън , в ролята на депутатката Джуди , която е прeкaлeно засукана за такъв род филми. Ще възникнат въпроси и по отношение на логиката в събитията и обратите.

„Писък 4“ е струващо си продължение, определено по-добро от предходната част и същевременно оставащо вярно на поредицата. След финала някак си в главата ти нахлуват идеi, за това на къде би могъл да поеме „Писък 5“, но след като „Писък 4“ се облегна на последните 10г., най-вероятно ще трябва да почакаме преди да се появи още една част….