От ЕВГЕНИЯ МИТОВА, Благоевград

„Стъпки в пясъка“

(ИЛИ СЛЕДИТЕ, КОИТО ОСТАВЯМЕ)

Това е то… българското кино. Нашето кино! Едно неспиращо приключение на духа. То е живо, пулсът му бие лудоноваторски, по детски игриво и същевременно като стар мъдрец с поучително послание.

Иван Бърнев, Яна Титова, Асен Блатечки, Деян Донков, Карла Рахал, Велко Кънев, Васил Михайлов, са част от звездната компания, която може да гледате в най-новия български филм „Стъпки в пясъка“

Сценарист и режисьор на филма е Ивайло Христов, който потвърди, че лентата е базирана на реални събития и героите имат свои истински прототипи

Ивайло Христов е известен български актьор и театрален режисьор. Режисьорския си дебют в киното направи през 2002 година с филма „Емигранти”, отличен със „Златна роза” на фестивала на българския филм във Варна. Не бе особено сполучлив опитът му в комедийния жанр с филма „Приятелите ме наричат Чико” (2006). С най-новата си творба „Стъпки в пясъка” той се завръща към драматичния жанр.

В продукцията, вдъхновена от действителна история, главният герой Слави (Иван Бърнев) и Нели (Яна Титова) се обичат от деца. Тя му дава клетва, че ще се омъжи за него още когато са на 6 години. През житейски мъдрости, философски притчи, комични и драматични ситуации, епизоди с мистична и митологична атмосфера, филмът проследява ретроспективно перипетиите, през които преминава героят. В живота си Слави среща много и различни хора, влюбва се, страда, мрази и се бунтува, а когато някъде му стане тъпо, бяга. Така преминава през няколко държави и накрая се озовава в САЩ, където от клошар „се издига“ до собственик на голям камион. Има си всичко за бита, но се чувства болезнено самотен и няколко години след падането на Берлинската стена се връща в България – при корените, близките и любовта. . .Филмът ни показва колко силна може да бъде любовта, как след много години, препятствия тя оцелява. Истинска и красива, осмисляща живота ти карайки те да се чувстваш щастлив, защото не си сам, защото след много бягане си се върнал при Нея.

Една от най-силните сцени е свързана с неочакваното пробуждане на идентичността на главния герой, провокирано от новината за падането на комунизма в Източна Европа. В нея Иван Бърнев е просто великолепен пееки българския химн в една тоалетна.

Втората сюжетна линия във филма проследява терзанията на млад човек, отхвърлен от любимото момиче. Неговият чичо (Велко Кънев), който е същевременно и началник на летищния терминал, където пристига главният герой с полета от Америка, се опитва да помогне на своя племенник. Но начинът по който го прави е колкото наивен, толкова и трогателен.

От библейска притча идва и заглавието на филма.

Докато се прибира пеша през пустинята, Слави си припомня историята за човек, който попитал Господ защо го е оставял сам в най-трудните му моменти и му посочил самотните си стъпки в пясъка. А Господ отговорил: „Това са моите стъпки. Аз те носех на ръце, когато ти беше най-тежко.“

Иван Бърнев прави страхотна роля, в която преминава от плах младеж, през образа на вечния чужденец, илюстриращ едно цяло емигрантско поколение, и стига до осъзналия се човек.

Яна Титова в ролята на Нели също се справя добре, въпреки младостта си.

Филмът ни предлага и цяла вселена от второстепенни герои, които са също толкова добре изиграни и нарисувани, колкото и главните. Асен Блатечки отново е в прилягащата му роля на лошото момче и на един бъдещ гангстер. Виждаме бате Ненчо в една смешна, но и трагична ситуация. Деян Донков прекрасно се справя като особняк и любимец на компанията. Много силно е присъствието на Велко Кънев като човека, който чува историята на главния герой и се опитва да я осмисли. В малки, но запомнящи се роли ще видим и Башар и Карла Рахал, както и Валентин Танев и Васил Михайлов.

Като цяло актьорският екип на филма е подбран много точно и е на изключително ниво, което вече е крайно време да спре да ни учудва.

Като още един главен герой можем да възприемем и подходящата музика.

Никога не си сам! Както гласи и посланието на филма – Никога не губи надежда.

„Стъпки в пясъка“ е историята не на един мъж, а на едно поколение. Лентата преплита драма и комедия. Кара те да се усмихнеш, после да заплачеш, но постоянно да мислиш. Да мислиш за вчера и за днес, и най-важното за утре. Това е филм, който в по-малко от два часа събира посланията на нашия живот – труден, цветен… забавен, но и пълен със сълзи. Онези сълзи, които ни направиха силни и ни помогнаха да оцелеем, защото както казва главният герой Славчо „може да сме смотан народ, но загубени войни почти нямаме“.

„Стъпки в пясъка“ успява да докаже, че българското кино върви в правилната посока. И че с подобни филми, седмото изкуство у нас ще печели почитатели дори и във времена, в които създаването на кино е по-трудно от всякога.

Гледайте… „Стъпки в пясъка“ наистина оставя следи!