ЕВГЕНИЯ МИТОВА, Благоевград


The King’s Speech / Речта на краля

Само два дни преди 83-ата церемония за връчване на наградите „Оскар“ на американската филмова академия, е премиерата за България на Британската драма „Речта на краля“, която ще се състезава в 12 категории за най-престижните награди в света на киното – за най-добър оригинален сценарий на Дейвид Сейдлър; за най-добър режисьор – Том Хупър; най-добър филм и най-добър актьор за ролята на Колин Фърт. Хелена Бонъм Картър и Джефри Ръш са с номинации за най-добри поддържащи роли, както и за оригинална музика на Алехандре Деспла.
„Речта на краля“ постави рекорд и при раздаването на британските филмови награди БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство) като заслужи 7 отличия.Монархическата драма е масово аплодирана във Великобритания, включително и от кралското семейство.
Признавам, че гледах с огромен интерес и удоволствие творбата на Том Хупър „Речта на краля” макар, че посегнах към него с неохота. Не знам защо очаквах да е скучен и муден. Той обаче, се оказа класически, коректен и достоверен исторически филм, който зад привидно абсурдния си анекдотичен израз, прави точен и проникновен анализ на британското общество в навечерието на най-драматичния конфликт, пред който е изправено, и в който трябва да воюва буквално на живот и смърт за своето оцеляване и бъдеща победа. Изисква се голямо майсторство, за да направиш интересен филм от реална история, при това за събития с особена важност. Кралят е просто човек, но същевременно не е. Той има просто недостатък, но всъщност недостатъкът му е от световно значение. Трябва да произнесе просто една реч, но на практика го слуша цялата империя… И така нататък.
Никога те съм приемала говорния дефект, пък бил той и на аристократ, за някакъв непреодолим проблем, но се оказва, че в Англия всичко става много сериозно, ако си херцог на Йорк и в един прекрасен ден, 11 декември 1936 г., брат ти абдикира и ти трябва да го наследиш като крал Джордж VI. Конституционните изисквания са спазени, премиерът Болдуин ще бъде сменен от Невил Чембърлейн, но ти трябва да произнесеш четири клетви в Уестминстърското абатство, за да станеш легитимен владетел. Лошото е, че заекваш, а още по-неприятно е, че церемонията трябва да се заснеме на филмова лента. Така срамният ти недостатък ще стане достояние на целия свят, особено в съпоставка с харизматичните диктаторски лидери и оратори Хитлер и Сталин.
Хупър и сценаристът му Дейвид Сидлър много деликатно и прецизно подхождат към щекотливата тема, използвайки опита на Стивън Фриърс от неговия шедьовър „Кралицата” (2006). Постановчикът повдига завесата и хвърля премерен поглед към един неприятен кралски недъг, фиксирайки етапите, усилията и героите, които все пак успяват да го преодолеят. Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор „Бърти” (Колин Фърт) се мъчи с дефекта си още от 1925 г., от куриозния си провал на стадион „Уембли”, но резултатите винаги са плачевни. Минават девет години и съпругата му Елизабет Боуз – Лайън (Хелена Бонам-Картър) открива неуспелия актьор и странен логопед – австралиеца Лайънъл Лог (Джефри Ръш), който с много такт, умения и новаторски подход (диафрагмено дишане) постига чудото – успява да излекува монарха и го мотивира да говори, макар и с усилия, гладко и с патос. Първо, на коронацията си с четири кратки отговора, а след това и в знаменитата си радиореч по BBC на 3 септември 1939 г., предавана за нацията и целия свят.
Сблъсъкът на два свята ще роди приятелство за цял живот. И ще разкрие простичък факт – под приказния ореол и величие на крале и принцове се крият просто уплашени същества, натоварени отрано с отговорности, чиято сила ги смазва дотам, че думите им засядат, полуизречени. И е нужно някой да пробие официалните стени на сервилната изолация, за да им покаже какво значи приятелство, помощ, подкрепа. Някой обикновен, изпълнен с достойнство и самосъзнание човечец като Лайънел Лог, който не само ще закърпи кралския говор, но и кралското самочувствие и достойнство. И заслугата за тази знаменателна среща, разбира се, е на съпругата – не съпругата на краля, а просто жената на един заекващ мъж, която ще направи всичко по силите си, за да облекчи страданията на обичния човек .
Режисьорът Том Хупър е верен на историческата правда при пресъздаване аромата на епоха, като в тази насока усилията му са синхронизирани с тези на оператора Дани Коен, сценографа Ив Стюарт, костюмерката Джени Бийвън и композитора Александър Десплат. Актьорският състав е подбран безупречно и е на завидна висота. Аз лично бях впечатлена от точните попадения за Тимоти Спол – Чърчил, Клер Блум – кралицата майка Мери, Гай Пиърс – крал Едуард VII, Майкъл Гембън – крал Джордж V, Дерек Джейкъби – архиепископът на Кентърбъри Космо Гордън Ланг, Антъни Андрюс – Стенли Болдуин и Хелена Бонъм – Картър – кралица Елизабет. Но над всички с елмазен блясък се откроява дуетът Колин Фърт – Джордж VI – Джефри Ръш – Лайънъл Лог. В този тандем е постигната удивителна симбиоза. В него са разтворени и майсторски претворени всички същности проблеми и конфликти, тормозещи английската общност през 30-те години на миналия век – от социалното неравенство и кастовите предразсъдъци, до незнанието как живее твоя сънародник и за какво мечтае той.
„Речта на краля” е може би най-стойностният филм за 2010 г., реализиран с подкрепата на Британската лотария. Той печели очакваните от него награди и пари, а ние тепърва ще съпоставяме кралската реч от 3 септември 1939 г. с тази на Сталин от 3 юли 1941 г. и на Чърчил от 6 март 1946 г. и ще се опитваме за пореден път да осъзнаем на какво се крепи силата на Британската империя – на сплотеността и единството на нейната нация, която в решителни мигове винаги се обединява около своите лидери в името на победата, справедливостта и свободния живот.
В заключение – страхотен филм! Вдъхновяващ и надъхващ, зареждащ с позитивни мисли и нагласа за успех. Гледайте го непременно! Заслужава всичките си хвалби и се надявам да спечели много Оскари.