Историята:

16 годишно момиче Хана (номинираната за Оскар през 2007г. за ролята си в „Изкупление” Сайори Ронан) e отгледана в дивата природа на Финландия от баща и Ерик (Ерик Бана), който е бивш агент на ЦРУ. Но когато решава, че е готова да започне да се справя сама, открива, че е станала мишена на шефката на баща си Мариса Уиглър (Носителката на Оскар Кейт Бланшет) и нает убиец (Том Холандър).

Анализ:

Историите за съзряването, са се превърнали в отделен жанр. Режисьорът Джо Райт е правил няколко такива филми. Но НИКОГА не е правил нещо, като това. Филмът му „Хана” би могъл да бъде категоризиран единствено , като странно произведение на изкуството- екшън филм, който се опитва да създаде дълбочина и нюансираност на героите си, такава, каквато филмите от подобен род рядко успяват да достигнат!

Започвайки насред дивата природа в северна Финландия, се запознаваме с Хана (Сайори Ронан), където тя преследва и убива сърна. Научаваме, че тя е отгледана в изолация от нейния баща Ерик (бивш служител на ЦРУ). Той и дава възможността да отида в цивилизацията, като натиска един бутон върху една кутия , която се оказва проследяващо устройство, което да информира бившата шефка на Ерик, Мариса Уиглър (Кейт Бланшет), къде се намират.

15г. по-рано Ерик ръководи опит за убийство, който приключва със смъртта на майката на Хана. Но пътищата на детето с мъжа се разделят, след като преследвачите на Уиглър ги приближават. Не изпитала НИКОГА нищо друго, освен собственото си еднообразно ежедневие, скоро Хана се запознава с момиче на нейната възраст, позволявайки да бъде отклонена от мисията си за да прекара повече време изпитвайки емоциите, които преживява всяка нормална тийнейджърка.

Кой знае в какви тъмни неща Райт се е забърквал в миналото си за да му хрумнат мрачните неща, които виждаме на екран в четвъртият му филм! Но „Хана” има странният тон от филмите на Кубрик, като „Портокал с часовников механизъм”, но и изключително стилизирана визия, която всяка сцена излъчва. Способността на Райт да изследва множество различни среди по такъв прекрасен начин, напомня за филмите на Тарсем и по конкретно „The Fall”, един филм който бих определил, като еклектичен, по подобен начин. Безспорно най-разумното му решение по отношение на филма е решението да ангажира Чемикъл Брадърс със сътворяването на саундтрака, които издигат сцените до момент на спиращ ритъмът на сърцето задъхан екшън! Начинът, по който екшънът е изграден и представен също разграничава филмът от останалите и въпреки, че зрелищните сцени не преобладават, те насищат историята с достатъчно движение и динамика, ОСОБЕНО в последното действие.

Но повече от всичко друго „Хана” дава още една възможност на Сайори да блесне, сътворявайки още едно изключително зряло изпълнение. Тя съумява да „продаде” достатъчно добре героинята си, от момента, в който се приспособяваме към тежкия и немски акцент, който е наследила от баща си. Кастът е завършен от Том Холандър, в ролята на ексцентричния, нает убиец; Джейсън Флеминг и Оливия Уилямс, като съвременните родители на новата приятелка на Хана. Всичките носят нещо ново към приятната смесица от актьорски лица.

„Хана” е един филм, който много трудно би могъл да обикнеш на 100%, защото за всяка зрелищна или забавна сцена, изглежда че режисьорът се е отдал прекалено много на експериментации. Някак си режисьорът свободно плава между опитите си да създаде или класически „Б” специалитет, на който на екрана се размазват буквите, в стил „ Drag me to hell” или първокласен екшън филм. Не става ясно в крайна сметка, кое от двете е било крайната му цел…

Но във всеки един случай „Хан” не е за всеки. Ще бъде много трудно, филмът да достигне до детското в душите ни, тъй като предимно е насочен към по зрялата аудитория, носейки със себе си много емоции, представени чисто по детски. И въпреки всичко, режисьорът Райт продължава да налага себе си, като един от най-иновативните кино творци работещи днес!

 

Премиера за България- 8-ми юли 2011г.