Angry Man (1)Ние мразим. Ние търсим виновни. Ние съдим. Ние негодуваме срещу неправдата. Ей с много сган се сблъсках тая седмица и ми иде да изригна като вулкан, че чак мислите ми се блъскат една в друга и НЕЗНАМ от къде да захвана.

Българите сме черногледи. По душа- хейтъри. Ние мразим. Мразим държавата. Мразим управляващите. Мразим системата и законите. Мразим здравеопазването. Мразим заплатите. Мразим работата си. Шефа си. Мразим да ходим по улиците. Мразим градския транспорт. Мразим да караме с колата в трафика. Мразим съседа, който има повече. С една дума мразим ВСИЧКО и всички. Безработицата е повсеместна. Обречени сме. Апокалипсиса е дошъл и няма изход от блатото.

Но ако поразсъждаваме….

Problem-SolvingЗащо мразим държавата? Защото тя ни взима, без да дава. Защото тя ни краде. Казваме че мразим държавата, но обичаме родината си. А в същност мразим УПРАВЛЯВАЩИТЕ тази държава. А те кои са? Те сме ние. Те са хора, израсли В държавата и добрали се до власт. Получили я. Възползващи се напълно от нея за своя облага. Махащи се и с осигурени старини… вече все им е тая. А междувременно ние отдолу плюем и хулим… ей тоя как краде, как лъже, как се облагодетелства. Но дойде ли момента, в който НИЕ се докопаме до малко власт, почваме да правим ТОЧНО това. Крадем, мамим, лъжем. Защо да не го правя аз? Всички го правят? Защо да не присвоя тея пари? Защо да не замотая шефа….? Аз му работа тука а той прибира парите. И хоп ето го омагьосания кръг. Хората с власт крадат. Хората без власт искат власт. Получат ли я- почват и те да крадат, защото така правят всички и СЕГА МИ Е ПАДНАЛО, ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАМ.

Извод: Българите сме крадливо племе и гледаме собствените ни интереси.

V1Мразим системата и законите. Факт. Класически пример… улицата пред нас неотдавна я направиха еднопосочна. Както повелява закона, аз започнах да минавам с колата по съседната улица, която го позволява и в обратната посока, а по нашата- само се прибирам към нас. НО. Въпреки 100 те знака „забранено влизането“ в обратната посока, поставени на 20 метра един от друг е ПЪЛНО с коли, които минават. Причината- „Аз съм съвсем замалко, само от тука до тука, за една пресечка нищо няма да стане“. „Така ли? Еднопосочна ли е? От кога? Не съм разбрал….“- около 90% от преминаващите. Които често се и повтарят с този отговор. Има и други… Онзи ден слизам пеша по улицата (която изначало е без тротоари, хората ходят по улицата и се разминават с колите) до голям супермаркет недалеч от вкъщи. Вървя си разминавам се с една кола идваща отдолу и един зад мен свирка ЗВЕРСКИ, при което почти си забравям името. Обръщам се и директно му посочвам знака“ЗАБРАНЕНА УЛИЦА“. Тоя сваля стъклото и настава епичен скандал. К’во му показвам знака, като цялата държава е скапана? А аз един знак му показвам. Как работел ей там и много добре знаел за знака и как 10 хиляди коли на ден минавали и се разминавали и всичко било наред и никой не се оплаквал, а аз един знак съм му показвал. Изслушах целият му бяс, накрая казах: „Разбирам… просто внимавай да не те спре патрулката долу на кръговото, това имах предвид.“- пожелах му приятен ден и продължих.

Ден по-късно на спирката на градския транспорт, до виден софийски мол, където наскоро отвориха и чисто нова метро станция… Буквално зад тротоара на спирката има чисто нова градинка с току-що засята зелена трева. Всеки ден я поливат. Всеки ден го виждам. Тъкмо напъпи… Вече ръба на поляната е осеян с фасове. Всеки ден виждам хора СТЪПИЛИ на земята и върху тревата, при ВСИЧКОТО ТОВА свободно пространство на тротоара.

Безработицата е повсеместна. Няма работа. Младото население не може да започне и напуска държавата. Дневната ми работа е в голяма фирма, със сериозни възможности. На интервю за работа идват хора често, и след това си тръгват. Искат големите заплати, въпреки факта че имат НУЛА дни опит и ще се учат от А-Б. Отгоре на това тези, които след това започват да се обучават, във времето в което ТРЯБВА да се доказват и да направят впечатление, си чоплят носа, цъкат вайбър, говорят по телефона, проверяват фейса…. И си тръгват. Или- „Аз за толко пари НЯМА да поемам такива отговорности. В bezrabotaчужбина и чистачките взимат повече.“ Ок- бягай в чужбина тогава. „Договора ме обвързва, той е робски, къртовски….“- на фона на омагьосания кръг и крадливата „държава“, какво очакваш? Всеки създал бизнес ЩЕ ПАЗИ направеното и себе си с правилни договори и ще дава големите заплати там, където ще има съответната възрвръщаемост. НИКОЙ не дава пари, за мързел и ровене във фейса. Дай резултати, за да получиш насреща. Искаме да работим по специалността, „за какво сме учили иначе толкова време“. Не става ли- заминаваме и работим миячи на чинии за повече пари. Или чакаме. Какво- не е ясно.

А бе ей, страшна работа сме и изключителни мозъци.

Вдигат билетчето на градския транспорт в София- настава планетарен апокалипсис в цялата държава. Първите ден-два виковете го отнасят шофьорите и всичко продължава по старому. Гадни, стари, мръсни рейсове- ВСИЧКИ сме с тях. Като не ви устройват- мятайте се по колите. А – не! Много е скъп бензина. Тогава- мълчи и чакай следващия автобус. Трафика бил убийствен. Задръстванията….. Иначе БЪРЗАМЕ по кръстовищата, създаваме рискови ситуации, пререждаме се и сами предизвикваме всичко. Ударим ли пътен ремонт- ХУЛИМ, че „Пак копат“. Като грейне ново платно или разширение- поздравяваме, въпреки ХУЛЕНЕТО преди това…..

Търкането на билетчета от Националната лотария е национален спорт. Източник на доходи. Добър работодател. Останалото е скапана работа. Много малко пари, много къртовски труд и лошо отношение. Пък недай си боже ако успеем, за какво ще се сърдим след това?

zx620y348_2587318А какво ще стане ако обърнем другата страница и СИ ПРИЗНАЕМ всичко? Ако дадем всичко от себе си и вземе, че ни се получи? Ако намерим своята ниша, професия, място? Дори различни от това, за което сме учили? Тогава на къде?!

Ей страшен народ сме, страшни навици имаме, страшни ценности имаме и въобще….

Майката си е**ло…