dokosvaniq-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%86%d0%b0Излезе нова книга на големия литературен критик и изследовател, а също и любим университетски преподавател проф. Симеон Хаджикосев. В нея авторът възкресява докосванията си до големи автори като Багряна, Незвал и Каралийчев

Докосванията си до писатели като Елисавета Багряна, Витезслав Незвал, Ангел Каралийчев и Валери Петров възкресява проф. д.ф.н Симеон Хаджикосев в книгата си „Докосвания“, издание на „Персей“. Авторът е един от най-значимите литературни критици и изследователи у нас, мемоарист и дългогодишен преподавател по история на античната и на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е автор на повече от трийсет книги, сред които фундаменталният многотомник „Западноевропейска литература“, „Романът – що е то?“, мемоарните „Записки на конформиста“, „Записки на вътрешния  емигрант“ и „Което е било и ще бъде“, три книги, реабилитиращи българския символизъм още по времето на тоталитаризма. „Известно е значението на думата докосване – лек допир до вещ, животно или човек. Мнозина възприемат понятието като еднозначно, но според мен то има и преносно значение. Докосвания, както назовах тази книга, са беглите срещи, краткотрайното общуване с хора по житейския ни път. Тези хора може да са били обикновени, но често те стават лица в литературата“ – заявява авторът.

„В съзнанието ми се появи само наименованието „Докосване“. То ми дойде наум още миналото лято, когато вече се избистряше идеята за нейния жанр – не съвсем мемоарен, а по-скоро съчетание от спомени и литературна критика. Но защо все пак докосвания? Повечето от сюжетите в отделните глави са бегли спомени, „докосвания“ до писатели, нерядко значителни, но и по-скромни дарования, в които същественото е не случката, а преживяването, както е изкристализирало в съзнанието ми.“

Книгата спечели конкурс на Министерство на културата.

Съпреживяването, преоткриването на писателя – това е, което е важно за Симеон Хаджикосев, затова в очерците обръща голямо внимание на своя път към всеки автор, станал герой в тази книга. В „Докосвания“ – живи и неповторими – се разгръщат срещите му с Ангел Каралийчев, с Багряна, Валери Петров, Лиана Даскалова, Александър Пиперков и др. Повечето творци той е познавал и лично, образът на други (като Лермонтов) е изградил въз основа на оставеното от тях наследство. Но всички негови анализи почиват на богатия му литературнокритически опит и на уникалната му способност да „приближи“ до читателя едно по същество непознаваемо духовно дело, каквото е създаването на разказ, роман, стих.

„Докосвания“ е книга, която ще заплени не само изкушените от литературната наука, но и възприематели, свикнали просто да се наслаждават на поезията и прозата на големите автори. И би била полезна не само на студентите, учениците и преподавателите им, на писатели и журналисти, но и на всички онези, които искат да узнаят повече за „кухнята“ на литературното творчество.