Надявам се, че преди да ви е връхлетяла славата, сте си научили урока от предишния филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева. „Урок“ е може би едно от най – хубавите неща, случили се в българското кино през последните няколко години. В стила на неореалистичното кино е разказана проста история, без метафизични послания, с ясна фабула и послание, на която не и бяха чужди и неизбежните клишета, но кой ли пък им обръща внимание в днешно време.

570871

„Слава“ е вторият игрален пълнометражен филм на двойката режисьори и е част от запланувана трилогия, повлияна от вестникарски заглавия, с разбира се, задължителното художествено преувеличение  В „Урок“ тази симбиоза между факт и фикция проработи, което в моето виждане гарантираше успех и за „Слава“.

Филмът има две сюжетни линии . В едната главен герой  e кантонерът Цанко Петров (Стефан Денолюбов). Живее сам, със зайците си, в затънтено селце. Той е неудачник с говорен дефект и вид на клошар, но въпреки това педантичен и почтен работник на една от най-мизерствуващите държавни компании, разбирай БДЖ. Един ден, по време на работа  открива милиони на релсите и ги предава в полицията. От своите съселяни е обявен за „Глупака на нацията“. Държавата го награждава с грамота, за да разсее корумпираността, която прозира в Министерството на транспорта. Възнаграждава го с нов часовник, който обаче се оказва менте и спира да работи. В другата сюжетна линия вниманието ни е насочено върху шефа на отдел  Връзки с обществеността  на министерство на транспорта Юлия Стайкова (Маргита Гошева), която играе основна роля около случай с Цанко. Жена наближаваща 40-те, заядлива, арогантна, егоистична поради факта, че не може да забременее по естествен път. На награждаването на Цанко Юлия взима от ръката му часавника, с марка „Слава“, за да може да му бъде сложен новия часовник. Впоследствие тя го губи. Това съкрушава Цанко, тъй като часовникът е семейна реликва и е завещан от баща му. И така кантонерът се впуска в отчаяна битка да си върне старата Слава и достойнството. Юлия пък преживява катарзис, който довежда до трагикомична конфронтация между двамата.

slava-film

„Слава“ е направен по почти същия модел, по който е и “Урок“. И в двата филма парите играят особена роля. В „Урок“ главната героиня се нуждае от пари и си изтормозява душата в пътя към тяхното търсене. В „Слава“ Цанко намира огромна сума пари и се вижда в чудо, завалията. Учителката от „Урок“ е принудена да направи престъпление, за да опази не само дома си, но и честта. Кантонерът прави престъпление в очите на своите приятели –  що за глупак би предал в полицията един милион лева. За министерството на транспорта тези пари са като дюшеш – ще влязат в джоба на някой висшестоящ. Цанко това не го интересува, важно е да запази своята чест…и здравето на своите домашни любимци – зайците.

Докато „Урок“ ви илюстрира как малкият човек претърпява перипетия след перипетия в своя свят, то „Слава“ е малко по – обхватен – малкият човек срещу бездушето и корумпираността във висшите слоева на обществото. Именно тук си проличава една от характерните черти в почерка на Вълчанов и Грозева. И в двата филма, особено в „Слава“ има ярък контраст между отделните групи в българския социал. Политиците са нагли и корумпирани, полицаите – продажни, началниците –  арогантни, държавните чиновници – безсърдечни.  На моменти с това гротесково изобразяване се е прекалило, но именно това буди смях у зрителите и прави филмите им гледаеми.

961601-4

Актьорът Стефан Денолюбов, играещ ролята на Цанко, без съмнение е един от най-добрите и многопластови български актьори в момента. Изигра отрицателния персонаж на циничния лихвар от „Урок“, чувствителния театрален актьор от „Докато Ая спеше“ и сега на несретника от „Слава“. И това са му единствените филми, в които има основна роля. Питам – къде се е крил досега? Маргита Гошева играе коренно различна роля от „Урок“, където изпълнението и бе толкова въздействащо, че трудно я възприех в ролята на кучката Юлия Стайкова. Тук е момента да спомена, че главната героиня изживява донякъде нелогична трансформация на края на филма, който довежда до трагикомичен финал. Това е може би един от малкото минуси на филма.

Операторът на филма е Крум Родригес, който вече се е утвърдил като може би най-добрия ни кинематографист. Справка – „Урок“, „Виктория“ и „Безбог“.  Снима сцените със съобразителен натурализъм и предава доставерно точно атмосферата на филма.

60-dnes-na-kinomaniya-nachalo-sas-slava-na-kristina-grozeva-i-petar-valchanov

„Слава“ е носител на следните награди от фестива за българско игрално кино „Златна роза“във Варна – най-добър сценарий (дело на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева), най-добро операторско майсторство и специална награда на град Варна „за силната и въздействаща история, която с чувство за хумор прави дълбок социален разрез през темата за Малкия човек и Голямата система“. Кото се има на предвид, че всички български игрални филми получават някакви награди на този фестивал, то едва ли „Златната роза“ е критерият, по който да се съди за качеството на филма. Може фестивалите по света, а зощо не и българско предложение за „Оскар“ догодина. Иска ми се обаче „Слава“ да не си остане фестивален хит и да се започне масово  му прожектиране в киносалоните в България, и да накара българина, на когото му е да   започне да гледа българско кино. Но това, за да стане е нужно време, много време.

Както и да е – „Слава“ е добре направен филм, с ясна фабула, симпатични персонажи и интересна история и ако му хвърлите едно око няма да съжалявате.