522_picture_frontНов сборник на издателство „Милениум“ поставя начало на философска поредица!

Открийте тайната на щастието и успеха в „Сократ и изкуството на диалога“ – 44 притчи на древногръцкия мислител в една книга

Премиерният сборник „Сократ и изкуството на диалога“ на София Петрова, тиражиран от издателство „Милениум“, ще ви отвори врата към мъдростта на един от най-прочутите световни философи и ще ви изненада с това колко поучителни и същевременно прости и ясни са думите му. Книгата синтезира най-важното от схващанията на Сократ, представено в 44 диалогични притчи, които завършват с неговите крилати фрази и надживелите вековете сентенции.

Наричан „най-мъдрия от всички мъдреци“, древногръцкият философ, изрекъл думите: „Аз знам, че нищо не знам…“, е една от най-интересните и ярки фигури на античния свят. Всичко, достигнало до нас, е предадено от учениците му – Сократ не е записал нито една своя мисъл, защото е бил убеден, че истинското знание и мъдрост са в живия диалог и в полемиката с опонента. Той е първият, който насочва интереса си към принципите на живота и твърди, че философията не е в догмите, а в начина, по който живеем. Преди него гръцката школа се е занимавала предимно с метафизични въпроси от типа „защо светът се случи“ и „от какво е изграден“.

Възгледите му за „непротивенето на злото“ изпреварват с няколко века основните постулати на християнството. Още през V в. пр.Хр. Сократ налага някои революционни и до днес убеждения. Сред тях е това, че щастието е напълно достижимо чрез лични усилия – като хармонизиране и рационализиране на човешките желания. Ключът към щастието, твърди той, е да се обърне вниманието встрани от тялото и да се насочи изцяло към душата, да се научим да усмиряваме ума, за да постигнем божествено състояние, подобно на спокойствие.

Мъдрецът не приема пари от учениците си за своите беседи. Така обрича себе си и семейството си на недоимък, заради което търпи гневните изблици на жена си Ксантипа, но остава верен на убеждението си, че: „Щастието е скрито в това не да получаваш всичко, което искаш, а в това да развиеш умението да цениш и малкото, което получаваш.“

До този момент щастието се е смятало за рядко явление, запазено само за малцина, облагодетелствани от боговете. Идеята, че човек може да получи щастие за себе си, е смятана за високомерие и дори вид прекомерна гордост и е била заклеймена със сурово наказание – чаша с отрова. Това е присъдата, която Сократ приема с достойнство, успокоявайки учениците си, че цял живот се е готвил за смъртта чрез философията.

Всичко, изречено от него преди 25 века звучи абсолютно актуално и днес, като например схващанията му за възпитанието: „Ако можех да се изкача на най-високото място в Атина, бих издигнал глас и обявил: съграждани, защо се трудите толкова, за да съберете богатство, а говорите толкова малко на децата си, на които трябва един ден да оставите всичко?“

Книгата е първата от новата поредица на издателство „Милениум“ „Философия за всеки“.  Някои от следващите заглавия в нея ще бъдат посветени на Конфуций, Соломон и Сенека.sokrat

Ето и две от притчите, публикувани в сборника:

Проверката с трите сита

Сократ се разхождал един ден из площада, когато го настигнал негов познат. Запъхтян, той спрял философа и развълнувано започнал да му говори:

– Здравей, Сократе! Няма да повярваш какво узнах за един твой приятел! Искаш ли да чуеш?

– Почакай! – прекъснал го мъдрецът. – С радост ще те изслушам, но преди това искам първо аз да ти задам въпрос. Знаеш ли какво е „проверка с трите сита“?

– Не, Сократе, какво е?

– Преди да кажеш нещо зад гърба на някого, добре е да го подложиш на тази проверка. Кажи ми проверил ли си това, което искаш да ми съобщиш? Убеден ли си, че то е истина?

– Не съм, но просто чух другите да казват и…

– Ето това е първото сито – Истината. Значи не си сигурен, че това, което искаш да кажеш, е вярно.

Второто сито е на Добротата – онова, което си узнал, нещо хубаво ли е, добро ли е за човека, за когото ще говориш?

– Всъщност не, изобщо, даже никак!

– Тоест чул си нещо, за което не си убеден, че е вярно, но то злепоставя друг човек, говори лошо за него? Нека опитаме и последната проверка – това е ситото на Ползата. Кажи ми, приятелю, ще бъде ли полезно за мен да узная онова, което си чул?

– Вероятно не много, Сократе…

– В такъв случай за какво ми е да слушам нещо, което нито е вярно, нито е добро, нито пък полезно?

Тайната на успеха

Веднъж един млад мъж срещнал Сократ на площада и решил да го попита каква е тайната на успеха.

Мъдрецът изслушал търпеливо въпроса и му рекъл:

– Ела утре рано на брега на реката. Ще те чакам там и ще ти дам отговора.

На другата утрин в уречения час младежът дошъл.

Сократ вече стоял на брега.

– Добро утро, приятелю! – рекъл той – А сега последвай ме, да отидем до водата.

Стигнали там, а Сократ казал:

– Сега влез след мен във водата!

Мъжът го последвал и скоро двамата се озовали в средата на реката, а водата стигала до брадите им. В този момент Сократ изненадващо сграбчил младежа и потопил главата му под водата. Клетникът се борел с всички сили да се измъкне, ала мъдрецът бил силен и успял да го задържи, докато оня не посинял. Тогава Сократ издърпал главата му над повърхността и мъжът веднага жадно поел дъх. Мъдрецът с усмивка го попитал:

– Докато беше там, под водата, какво бе онова, за което най-силно копнееше?

Младежът отговорил задъхан:

– Въздух!

Тогава Сократ казал:

– Ето! Тъкмо това е тайната на успеха: когато искаш нещо така силно, както копнееш за глътка въздух, докато се давиш, тогава и ще го постигнеш. Няма никаква друга тайна.