Дни на ред се колебаех дали този филм всъщност заслужава рецензия и времето и емоциите, които ще и отделя. Все пак професионализмът взе превес и реших… да го направя. „Спайдър-мен: Завръщане у дома“ току що затвори втория уикенд по родните екрани. Дали всъщност филмът си струва? Преди всичко, както традицията подобава, историята:

Зареден с впечатления от приключенията си с Отмъстителите, Питър се завръща у дома, където живее с леля си Мей (Мариса Томей), под зоркия поглед на своя нов ментор Тони Старк (Робърт Дауни мл.). Питър се опитва да се върне към нормалното си ежедневие, разсейван от мисли да се докаже като нещо повече от добронамерения квартален Спайдърмен. Докато появата на нов злодей – Лешояда (Майкъл Кийтън), поставя под заплаха всичко, което е важно за Питър. Настава моментът младежът да се изправи срещу предизвикателството и да се превърне в героя, който трябва да бъде.

През 2017г. попаднах вече на няколко филма, при които мнението ми се разминаваше тотално с това на всички критици и голяма част от публиката по света и в България. Най-големият шок беше всеобщата любов към „La La Land“ и моето тотално недолюбване към този филм. Със „Спайдър-мен: Завръщане у дома“ за съжаление се случи нещо подобно. След всички положителни рецензии, мнения от сорта на „Това е Спайдърмен- който всички очаквахме да видим“. Истината е друга. Усещането е друго.

Това е различен Спайдърмен. Това е филм, вплетен в митологията на Марвел и различен от ВСИЧКИ филми за човека паяк до момента. Това е най-детският филм. Изпълнението на Том Холанд е чудесно, но той е хлапе. Той е ученик. Има визия на ученик. Шегите му са на ученик. Поведението му е като на ученик. Преплитащата нишка с „Първият отмъстител: Войната на героите“ и сцените на Железния Човек на екран натежават. Идеята може бие добра, да има една обща вселена за всички супер герои но всъщност това е един вид опорочаване на митологията. 

Толкова много от света на Питър Паркър лиспва. Чичо Бен го няма. Ухапването от паяка го няма. Гуен я няма. Дори Мери Джейн я няма. Или я има? Една от героините казва, че приятелите я наричат Ем Джей но всъщност името и няма нищо общо а героинята и ДРУГАТА КРАЙНОСТ. Няма го Хари. Има един друг приятел, който е герой НАТЪПКАН с клишета.

Майкъл Кийтън е един чудесен актьор, но неговият злодей тук, в стилистиката на целия филм е подобаващо вдетинен и … той всъщност злодей ли беше?! Големият крах е Леля Мей. Всички знаем на колко години е Леля Мей в комикса (и в останалите филми). След като я видите в този филм, ще се почувствате НАИСТИНА неловко и странно.

Преди всичко, нещото което дърпа филма много назад е шегите и поведението на Спайдър-мен, който е майтапчия, с клиширани и позахабени шеги, които влизат на ръба на търпимостта.

Да- ефектите са на ниво, да крилата на „злодея“ са впечатляващи. И все пак, филмът се котира, като една огромна дъвка за окото, която ако НЕ СТЕ изчели и изслушали всички тези мнения преди прожекцията, може и да успеете да я преглътнете. Аз не успях. „Спайдър-мен: Завръщане у дома“ е гледаем, но всичкия ентусиазъм около него е един изкуствен балон, който всъщност ще надъха истинския ценител за нещо, което ТОЗИ филм не е!