Премиера в България: 23.11.2012г.
Световна премиера: 24.08.2012г.
Жанр: Трилър, Екшън, Криминален
Продължителност: 91 минути
Формат: 2D
Сценарист: Дейвид Коп, Джон Кампс
Режисьор: Дейвид Коп
В ролите: Джоузеф Гордън-Левит , Майкъл Шанън, Даня Рамирес, Джейми Чънг
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures

Със „Спешна пратка“, Дейвид Коп, признатият ко-сценарист от „Джурасик парк“ , „Мисията невъзможна“ ,,,Паник стая“, „Спайдър-мeн“, „Война на световете“ и „Ангели и демони“ и безброй други филми – се завръща на режисьорския стол, за да отведе публиката на една изпълнена с напрежение и екшън надпревара, кръстосвайки по остров Манхатън.
Героят на историята е Уайли, млад куриер велосипедист, най-добрият в бранша. Уайли се оказва в надпревара срещу Боби Мъндей, детектив, който иска да докопа пратката, която Уайли трябва да достави…

ЗА ФИЛМА

Със „Спешна пратка“, Дейвид Коп, признатият сценарист от „Джурасик парк“ (ко-сценарист), „Мисията невъзможна“ (ко-сценарист),,Паник стая“, „Спайдър-мeн“, „Война на световете“ (ко-сценарист) и „Ангели и демони“ (ко-сценарист),  и безброй други филми – се завръща на режисьорския стол, за да отведе публиката на една изпълнена с напрежение и екшън надпревара, кръстосвайки  по остров Манхатън. „Исках да направя филм, малко или много в реално време, много лимитиран откъм продължителност на действието, но в широки мащаби като пространство“, обяснява той. Отговорът на тази задача е по-малко от 90 минутна надпревара в Ню Йорк видяна през погледа на вездесъщ нюйоркски куриер на колело.

„Разхождайки се по улиците на Ню Йорк навсякъде виждаш куриери на колела “, казва Коп „или по-скоро не ги виждаш докато не профучат покрай теб „на косъм“. Те са адски безразсъдни, никога не спазват правилата, но изглежда са единствените, които напълно държат ситуацията под контрол в този трафик.“

Героят на историята е Уайли, в чиято роля влиза Джоузеф Гордън-Левит, млад куриер велосипедист, най-добрият в бранша. „Уайли е най-бързият куриер  на велосипед в Ню Йорк“, обяснява актьорът. Той се придвижва с fixie (фикси) – колело с една единствена скорост и без спирачки. „Няма спирачки, което е добра метафора за това, какъв човек е той“.

Коп обяснява, че фиксацията на Уайли по фиксито го представя като нещо повече от луда глава. „Фиксито е по-трудно за управление“, казва той. „трябва да го владееш; има известно изкуство в това“. Колелото е продължение на собствената му същност – младеж, фокусиран върху машината си, способността си да я управлява, и желанието да я управлява, повече от всичко друго.“

За актьора, въодушевлението от филма идва от начина по който героите и сюжета се разгръщат в хода на действието. „Дейвид е истински разказвач, класически разказвач“, казва Гордън-Левит. „Той прави действието вълнуващо, но не защото му придава голям мащаб, а защото създава историята и героите точно както трябва. И това прави филма наистина динамичен“.

„Щом срещнеш Джо, веднага осъзнаваш, че е сериозен човек и се отнася с уважение към това, което прави ,” казва Коп.. „Той  се зае  да тренира възможно най-скоро, започна да обсъжда с хората, да ги изслушва. Искаше веднага да се качи на колело и да влезе във форма“.

„Цялото действие се развива на колело“, казва Гордън-Левит. „Тренирах по пет дни в седмицата, в продължение на шест седмици, преди да започнат снимките, Трябваше да бъда в достатъчно добра форма да прекарвам по 12 часа на ден изпълнявайки тези сцени. Знаех че не мога да кажа „уморих се”, докато 500 души снимачен екип ме чака да си поема въздух.“

Но въпреки че приема ролята си и подготовката, която тя изисква насериозно, той  не приема ролята като работа, а по-скоро като удоволствие.. „Просто ми хареса идеята да карам колело в Ню Йорк сити цяло лято“, споделя той. „Участвал съм в много и различни филми и винаги е истински удовлетворяващо, но тази работа конкретно ми беше забавна. Не само ме удовлетворяваше, а ме караше да се усмихвам широко“.

Гордън-Левит е привлечен към този проект и от героя си– той отявлено живее за мига и не мисли за утрешния ден. „Той е личност ориентирана към настоящето – не се интересува много от бъдещето и всичко различно от момента тук и сега. В хода на действието се разкриват плюсовете на този начин на живот „в настоящия момент“, но що се отнася до връзката на Уайли с Ванеса – и неговите недостатъци“.

За ролята на Ванеса, колежка  на Уайли и негова ту бивша – ту настояща приятелка – Коп се спира на Даня Рамирес. Гордън–Левит и Рамирес тренират заедно в Лос Анжелис преди началото на снимките. „Актьорите говорят за уязвимост, но едва ли има момент, в който се чувстваш по-уязвим  от този, в който се спускаш по наклон с 40 мили в час без спирачки – не познавам много актриси, които биха се хвърлили в това; които биха се качили на велосипед без спирачки и да се впуснат в предизвикателството“, казва Коп. „Но тя наистина го направи. Обичам да работя с хора, които са готови на всичко

Целият екип и актьорски състав прекарва време с истински байк куриери , но Рамирес твърди, че нейното проучване е особено съдържателно. „Движих се с едно момиче куриер и видях, че нещата, с които момичетата в тази професия се сблъскват са същите с които жените се сблъскват във всяка друга област. Те трябва да се борят със система, доминирана от мъже. „Ти си сред тях и трябва да ги накараш да те забележат. Даваш на хората да разберат че не трябва да ти застават на пътя и това важи особено за Ню Йорк.  Със сигурност това, което мога да кажа за всички тези жени куриери е, че  са наистина печени“.

Във филма Уайли в един момент се оказва в надпревара срещу Боби Мъндей, детектив, който иска да докопа пратката, която Уайли трябва да достави. Тази роля изпълнява Майкъл Шанън. „Боби е детектив в полицейското управление в Ню Йорк,” казва Шанън. „Има проблем с хазарта. В началото на филма го виждаме да играе Pai Gow – китайска хазартна игра с плочки. Той бързо успява да се замеси в доста сериозни проблеми  и трябва да изплаща заем.“

„Шанън е много завладяващ – не можеш да отделиш очи от него.” казва Коп. „Ръстът му е внушителен. Гласът му. Начинът по който се взира в теб – погледът му може да те смути. Изглежда наистина респектиращо.“

За героя на Мани, куриерът-съперник със скъпо колело, Коп се спира на Ули Паркс. „Той беше страхотен от пръв поглед “, казва Коп, който избира този актьор и в предишен филм, но сцената , в която той участва впоследствие е отпаднала. „Той влиза с огромна увереност, чувство за хумор и харизма, а и физически, напълно пасва на ролята.“

Мани търпи много критика в тази роля“, казва Паркс. „Определено е малко самонадеян. Но аз го виждам като човек, на който му се е налагало да работи много и това го е направило такъв, какъвто  е“.  Той хич не си поплюва, дори се пробва  да свали приятелката на Уайли, Ванеса. „Мани е човек, който обича да маркира  територия,“ отбелязва Паркс.

Една роля, за която слециално се изисква експерт, е тази на ченге на колело, което да преследва Уайли. Коп осъзнава, че повечето сцени изискват героите да се размазват по паважа, така че за изпълнението на опасните сцени на ченгето е избран каскадьора Кристофър Плейс.

„Много пъти се размазвах или си разбивах лицето право в камерата“, казва той. За Плейс това е трудна задача, но също така и шанс да вкуси от славата, до която каскадьорите по принцип трудно се докосват. (и заслужено място сред актьорския състав във финалните надписи). „Не мисля че много каскадьори имат шанса да получат значителна роля в киното като тази, така че идеята ми допадна“, споделя той.

 

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Поставянето на филма в света на куриерите велосипедисти в Ню Йорк изисква детайлно проучване на тяхната субкултура. Продукцията се отнася точно толкова за тяхната общност,  колкото за пратката, която Уайли трябва да достави.

Всички ангажирани във филма, отдел Реквизит, каскадьорския екип и актьорите, прекарват време с истински куриери, за да получат възможно най-много информация. Рамирес споделя: „Това, което не успяваш да разбереш, когато ги срещнеш поотделно на улицата, е че те са наистина здраво сплотена общност. Не става въпрос  само за карането на колело – а за една цяла  забележителна субкултура.“

Един от главните куриери-консултанти е Остин Хорс, който също изпълнява част от каскадите на Уайли като дубльор. Остин е избран докато прави доставка на велосипеди за нуждите на продукцията – точно тогава продуцентите разбрали, че е печелил международни състезания за байк куриери за бързина и ловкост.

Като куриер „аз ще съм на колелото по 10 часа на ден и ще направя около 30 доставки за това време“, споделя Хорс. Градското каране е привлекателно заради ползите за околната среда и преимуществата за качеството на живота, който водиш. Ние сме като семейство – общност, в която хората се грижат един за друг. За мен, колоезденето ме открехна за всичко, което искам от живота. То е средство за освобождаване – дава ми усещане за свобода.“

Коп е впечатлен от това, което научава за куриерите – отдадеността на работата им, която се превръща в начин на живот. „ Има високо ниво на отговорност. Почти всички, с които се запознахме не правят много планове отвъд куриерската си работа“, обяснява Коп. „Както Уайли споделя във филма: Плащат ни за да караме колела, какво по-добро от това?“

Хорс и останалите куриери дават безценни съвети по всички теми – вида на велосипедите за всеки герой, как да бъде поставено колелото, какъв вид гуми и кормило може да си избере всеки колоездач.

„Разпределянето на велосипедите е от съществено значение,“ казва Коп, „това е като разпределяне на конете в уестърн. Искаме колелото да отразява характера на героя.“

„За тези куриери колелата са като техни деца,“ казва Рамирес. „Говорят за колелата си като за роднини. По същия начин и за каските –всеки стикер означава нещо“

„Когато караш много – а аз изживях това в много малка степен – наистина започваш да усещаш колелото като продължение на собственото си тяло,“ казва Гордън-Левит. „Вече не е само превозно средство, на което се возиш, а по-скоро става част от теб.“

В крайна сметка, създателите на филма избират колело Affinity Metropolitan и гуми Continental.

Създателите на филма избират седем велосипеда за Уайли: три, които да кара Гордън-Левит, три за каскадьорите и седмото за да бъде перманентно монтирано на стенд за снимки през погледа на героя.

Сравнете фиксито на Уайли с лъскавото Parlee на Мани – велосипед за 10 000 долара, който създателите оправдават с аргумента, че Мани е спонсориран колоездач. За останалите колоездачи се спират на марките Surly – за Ванеса, и завършват с марката Fuji и аксесоари от Bern, Giro, и Fox Racing. Ченгетата във филма карат обикновени планински бегачи Trek – това често е най-доброто решение, за да се справиш с дупките и неравностите по улиците на Ню Йорк.

Всички каскади във филма се изпълняват на практика, като актьорите изпълняват възможно най-много сцени на велосипеда. „Не се наложи да снимаме на зелен екран ,“ казва Коп. „Винаги е по-добре да се видят в обкръжаващата ги среда, да видиш колелата да се движат, да го видиш наистина. Всяка каскада в този филм се прави от реален човек, точно на този велосипед, който е определен за него. Не искахме да се получава  филм с много компютърни ефекти, искахме филм с много екшън, с много физически и напрегнати каскади.“

И все пак някои от каскадите си изискват експертите. Хорс е не само консултант на филма – който отговаря на всички въпроси на екипите по каскадите и реквизита – но и дубльор на Гордън-Левит за каскадите на Уайли. „Всъщност петима от нас влизат в ролята на Уайли,“ обяснява той. „ Аз изпълних своята част от интензивното колоездене в трафика. След това идва ред на Остин, който всъщност е сигурно най-бързият колоездач в града, ако не и в света. После –Виктор Пагуя, прочут Холивудски каскадьор – неговата роля беше да бъде блъскан от коли и подобни неща. Том Ла Марш – той може да прави номера с шосейно колело, с фикси, като колелото, което Уайли кара в по-голямата част от филма. И накрая – Дани МакАскил, който е дяволски добър в тези щури трикове с  колела, които те наричат трайъл байкс.

 „Даваш на Остин  знак за начало и той става и започва,“ казва режисьорът на каскадите Стивън Поуп. „Изведнъж се оказва, че моторът с камерата едвам успява да поддържа същото темпо. Истинска атракция!“.

Поуп обяснява, че Пагуя е изкупителната жертва на Уайли. „Има една поредица от катастрофи, където Уайли се блъска в няколко различни неща,“ казва той. „Взехме един от нашите каскадьори Виктор Пагуя, той е професионален каскадьор, работил в този бранш от 4-5 години и е изключителен атлет.“

„За каскадите,“ продължава Поуп, „Остин ни насочи към едно момче, Том ла Марш, от Филаделфия. Том е известен като най-добрият в трикове на Източния бряг.“

Екипът гледа захласнат докато Ла Марш изпълнява номер, от който косите ти настръхват, в озеленената зона, където се изпълнява тази част от надпреварата. Ла Марш се засилва с бясна скорост право в един тир, паркиран по дължина до тротоара на вътрешна уличка. С едно движение, той отскача от колелото си, докато все още държи кормилото, навежда се и поднася краката си на земята под камиона, след което, без да губи скорост, веднага скача обратно на седалката и завърта педалите надолу по улицата. И закова каскадата още на първи дубъл.

Но това са трикове с фикси. В една от следващите сцени във филма Уайли се качва на трайъл байк – с по-малка рамка и колела, идеалнo за прескачане на препятствия и изпълнение на трикове за баланс. Това е много по-различен вид колело, което изисква различна техника и различен експерт. Шотландецът Дани МакАскил се превръща в истинска онлайн сензация с видео с над 20 милиона посещения с поразителни трикове. МакАскил никога не е бил в Ню Йорк и е твърде ентусиазиран, когато създателите на филма го откриват и го канят да участва във филма.

МакАскил представя каскадата си: „Засилвам се и скачам върху дълъг бордюр за мантинела, от там отскачам върху покрива на един ван, а оттам върху автовишка. Спускам се надолу по стрелата на автовишката и там, като се приземя пред мен има ограда висока около два фута и половина. Трябва да я прескоча и да направя няколко кръгчета около паркирани коли и да се метна на ремаркето на автоплатформа. От там се мятам на покрива на платформата и отскачам към една алея. Накрая след като съм се озовал на дългата алея отскачам върху колата на Боби Мъндей“.

Голяма част от екшъна във филма е дело на 2-ри екип, оглавяван от втория режисьор Джордж Агилар. Повечето екшъни наемат втори екип, за да се подсигури, че всички каскади ще са изпълнени безопасно и своевременно, докато първото звено се грижи за основните актьори и всички драматични сцени във филма, но работата на второто звено във „Спешна пратка“ е особено натоварена. „Джордж Агилар свърши страхотна работа,“ казва Коп. „Те започват да снимат някоя екшън сцена преди нас и отхвърлят по-опасните каскади, след което ние просто я довършваме с основните актьори.

 

 

СНИМКИ В НЮ ЙОРК

В реалистичния контекст на филма Коп снима „Спешна пратка“ на локация Ню Йорк. „Знаехме че не искаме гледайки филма зрителите да си мислят “Това е поредния изкуствено генериран фон, сниман в студио“, казва Коп. „Трябваше да е истински, жив нюйоркски трафик. Трябваше да сме там, във всеки един възможен момент, на истинската улица, която Джон Кампс и аз описахме в сценария. Исках когато нюйоркчани гледат филма и видят Уайли да завива зад ъгъла да си мислят „Е, да това има смисъл“. За нас беше изключително вълнуващо да покажем целия град като на витрина, от центъра до китайските гета, на колело. Исках да направя филм, в който всяко място е действително.“

Въпреки че са били наясно с трудностите за снимки в Ню Йорк, те вярват че в крайна сметка това ще си струва. „Ню Йорк е като да работиш с най-трудния актьор, който някога си срещал“, казва Коп. „Малко навъсен, наистина труден, на променливи настроения, но после като видиш резултата, благодариш на Бога че се е снимал в твоя филм.“

„На хартия това изглежда проста работа – байк надпревара в Манхатън – но в момента в който се опиташ да си представиш как трябва да го направиш – да преграждаш улици и да получаваш съдействие от най-различни институции на местно ниво – осъзнаваш с какво си се захванал“, казва Поуп.

 „Взехме огромна карта на Манхатън и начертахме маршрута на всеки от героите“, казва Мениджър Локации Кип Миърс. „Нашата цел беше, доколкото е възможно, да снимаме точно на тези улици, които са  упоменати в сценария“.

Продукцията работи в тясно сътрудничество с кабинета на кмета, с Районното полицейско управление в Ню Йорк, с Министерство на Транспорта, дори с ръководството на Метрото, тъй като се налага определени линии да бъдат пренасочени, за да се снимат сцените. Това довежда до известна динамика в снимането на сцените и почти никаква възможност за импровизация в диалозите – но поне действието беше по-общо описано по сценарий и обикновено се решаваше окончателно в последния момент. „В повечето сцени, ако някой пропуснеше реплика, не можеше просто да кажем „няма проблем, ще направим втори дубъл“. В „Спешна пратка“ повтарянето на сцената отнема 20 минути. Нямахме право на грешка, така че актьорите трябваше да са бетон с репликите – не можеш да мислиш за тях защото ще нацелиш някоя шахта. Но какво се случва всъщност научавахме в хода на снимките. Коп разбира се имаше сторибордове за обща информация как се развива  действието, но има „твърде много детайли, които трябва да се контролират.“ Както отбелязва той. „Трябваше да сме гъвкави и отворени за импровизация“.

Ако актьорите наистина трябва да карат по улиците на Ню Йорк, се налага да тренират за това, за да се справят както трябва. Работейки с двама ментори, Нейт Роял в Лос Анжелис и Дейв Джордан в Ню Йорк те се подготвят за всички препятствия на пътя – в буквалния и в преносния смисъл. „Опитахме да отработим това да се чувстват комфортно с високата скорост. Не само заради трафика, но по улиците има и шахти и дупки – най различни препятствия. Така че трябваше да свикнат с резки завои и маневриране.“Поуп помага с координацията на колоните автомобили и точно планираното им движение във всяко платно по време на снимките. „Трябваше да направим хореография за трасето на актьорите, за да ги прекараме невредими през тези колони,“ спомня си той. „Тук минаваш направо, подминаваш 4-5 коли, там има огромна дупка, така че оставяме свободни места отляво и отдясно, за да решат откъде искат да минат. „И всички шофьори трябва да знаят, че трябва да поддържат постоянна скорост и дистанция, така че Джо и останалите актьори да могат да преминат“.

Надпреварата между Уайли и Мани през Сентрал Парк изисква високо ниво на сърудничество между продукцията и Дирекция Зелени площи. „Все едно снимаш в музей“ казва Маерс, защото Общината държи да не нараниш дори един стрък трева.

ЗА КОСТЮМИТЕ

„Лука Моска, нашият дизайнер на костюми, направи мащабно проучване от самото начало“, казва Коп. “Едно от първите неща, които той направи беше да създаде сайт със стотици кадри на байк куриери с различен външен вид и различно облекло, което носят. Бяха страхотни. Той беше наша основна отправна точка.“

Дори като жител на Ню Йорк, „Никога не съм се замислял особено за тези куриери“, преди да започнем работа по този проект, признава си Моска. „Да караш с бясна скорост в дъжд, в сняг и в най-бруталната жега – мисля че това е просто изключително… Започнах да търся и изведнъж пред мен започнаха да изскачат отвсякъде, зад всеки ъгъл, дори в моята сграда“

Моска трябва да има предвид че всеки герой носи едно и също облекло през целия филм, защото действието се развива в продължение на няколко часа. Това означава да се изберат много специфични дрехи, които да отговарят на характера на героя и същевременно да са издържливи на агресивни действия. „Нещо лесно на пръв поглед – само тениска и чифт панталони – се оказва голям ангажимент, защото трябва да е единствено и трябва да е сигурно че ще се хареса много, и че напълно пасва на героя,“ обяснява Моска. На всеки герой ще му трябват по 50 комплекта еднакви дрехи, заради все повечето сцени, в които ще бъдат съсипани, както е според сценария.

А Моска не може да избере просто някакви тениски и панталони. “Куриерите могат да се издокарат много и да бъдат наистина модерни,“ казва Моска. За  облеклото на Уайли, продуцентите се спират на ярки цветове, за да пресъздадат усещането за горещото нюйоркско лято и асоциация за скорост. Залагат на ярко червено и  решават да избегнат жълтото (така че Гордън-Левит да не се слее с потока от таксита.)

„Наблюдавах колоездачите – сиви тениски, черни тениски и всички се сливат с асфалта“, аргументира Коп решението защо са се спряли на идеята за яркото облекло на Уайли. „И тогава забелязах едно момче с червена тениска и го наблюдавах как се приближаваше към мен от 8 сгради разстояние. Мисля че във филма това наистина се набива на очи. Такъв човек винаги изпъква в кадъра. Дори и в отдалечен кадър пак ще го забележиш. Също така това е просто ярък цвят, изпълнен с живот, а точно това пасва на неговия характер.“

За арогантния Мани Моска избира тениска с качулка и без ръкави. За Ванеса, Моска облича Даня Рамирес в атлетични дрехи, което говори, че тя е момиче с професия, която е преимуществено мъжка, но все пак позволява  да се прояви сексапилът на силния й характер.

 

ЗА ВИЗУАЛНИТЕ ЕФЕКТИ

Въпреки че Коп създава възможно най-голяма част от филма с реални каскади и ефекти, някои сцени изискват своите визуални ефекти, ръководени от Пол Линдън, Мениджър Визуални ефекти.

Най-забележителни са сцените, които Коп нарича „Bike Vision” – визуално пресъздаване мислите на Уайли, когато  попадне натясно. Bike Vision е визуално представяне на мисълта, която протича за част от секундата в главата на куриера, докато успява да си проправя път през препятствията – или докато не успява.

„Това е една от най-яките идеи, които Коп имаше във филма – да разбие мисловния процес на отделни мигове от това, което куриерът трябва да направи докато е на колелото“, Казва Гордън-Левит. „Докато караш из Ню Йорк трябва да си 100 % фокусиран върху това. Не можеш да мислиш за нищо друго, защото във всеки един момент има 100 неща които летят към теб. Bike Vision пресъздава точно това в киното; във всеки един миг трябва да взимаш решения какво да правиш и да се доверяваш на инстинктите си. Силата на Уайли се състои в това, че не се поддава на нерешителност.“

„Използвахме Bike Vision на три места във филма“, споделя режисьорът. „В началото на филма има две сцени, в които Уайли като по чудо се измъква от напечени ситуации. А третият път е, когато всеки осветен маршрут пред очите му води до сблъсък с кола. И в един момент той го осъзнава: свръхчувсвителните му сетивни способности го карат да осъзнае, че няма как да се измъкне и ще бъде блъснат от кола.“

И Коп и Линдън искат сензационен визуален ефект за пресъздаването на това как Bike Vision изглежда в главата на Уайли – и го представят като вид навигация за шофиране, с която човек може да предвиди какво ще стане в следващия момент, в зависимост от маршрута, който избере да следва или да избегне.

Докато провежда проучване как да пресъздаде Bike Vision, Линдън се озовава в средата на 6-то авеню в бесен трафик.

„Това което започна да се събужда в главата ми беше постепенното осъзнаване на този поток от превозни средства и какви сигнални механизми се задействат в главата на този, който се движи в него,” посочва Линдън. „Ще работя със стопове, червени светлини, които сигнализират на колоездачите, че колите спират. И това да се очертаят трасета точно от тези светлини и да се опитаме да го представим графично. Не би могло да бъде нещо, от което можете да прочетете текст – това не е начина, по който протича мисленето ни“.

 

Скоро