Stambolov1

Първото осъвременено издание на най-ранната биографична книга за един от най-известните български държавници – Стефан Стамболов, е по книжарниците. Авторът на Стамболов. Биография (ИК „Сиела”) е британският дипломат, журналист и личен приятел на Стамболов А. Х. Биман, а книгата излиза за първи път на английски и на български език година след смъртта на Стамболов – през 1896 г.

Важен исторически документ, каквато е биографията на Стефан Стамболов (1854–1895), написана от британския журналист, дипломат и приятел на българския държавник Ардърн Джордж Хюлм Биман, вече може да бъде прочетена в първото си осъвременено издание на български. Оригиналът на Стамболов. Биография е писан докато българският министър-председател все още е бил жив и е допълнен веднага след смъртта му, за да излезе за първи път на английски език през 1896 г. Още същата година биографията е преведена на български от  Вълко Шопов. През 1990 г. у нас се появява фототипно издание на ръкописа със стария ни правопис, а през 2019 г. текстът излиза с осъвременен правопис.

Стамболов. Биография е както лична и политическа биография на министър-председателя ни за периода 1887–1894 г., така и своеобразен политически репортаж на трудностите, пред които Стамболов се е изправял всекидневно в размирните години и преди, и след Освобождението. А. Х. Биман, чийто текст е плод на личния, всекидневен контакт със Стамболов, проследява живота и политическия път на българския държавник – от раждането му през 1854 г. в Търново, през революционните години, адвокатството, първите стъпки в обществения живот и в политиката, встъпването в длъжност като министър-председател на България и смъртта му през 1895 г. в София.

От книгата, издадена непосредствено след убийството на Стамболов, разбираме интересни факти около гоненията срещу него, както и за събитията, довели до смъртта му. Освен че е първата биография на български държавник, текстът е и важен исторически документ –интересен портрет на Стамболов, описващ подробно и политическите настроения към България в Европа през периода. Текстът на Биман е историческо свидетелство за сложната геополитическа обстановка на Балканите и в Европа в края на XIX век и за голямото значение, което България и нейният амбициозен премиер са имали в играта на Великите сили. Биман разглежда обстойно и събитията около ключовата роля на Стамболов за Съединението, Сръбско-българската война и свалянето на княз Александър I Батенберг. Сред темите, които вълнуват Биман, са още избирането на княз Фердинанд бързото развитие на младото княжество и грубите опити за вмешателство в неговата политика от страна на Великите сили и най-вече на Русия.

Настоящото издание на Стамболов. Биография съдържа предговор от проф. Михаил Неделчев, който пише: „Книгата, която читателят държи в ръцете си – „Стамболов“ от А.Х.Биман – е уникална всред цялата огромна биографическа, мемоарна, политологическа, документално-архивистка, художествена и пр. литература, посветена на личността на националреволюционера, на големия политик, дал името на цяла епоха за българската история от предпоследното десетилетие на XIX век. Тя е издадена непосредствено след зловещото събитие – убийството на дългогодишния министър-председател. Написана е след близко всекидневно общуване със своя герой и се схваща веднага като негово своеобразно завещание.

Корицата на Стамболов. Биография е на художника Дамян Дамянов, а преводът от английски – оригиналният на Вълко Шопов от 1896 г.

Откъс от „Стамболов. Биография”, А. Х. Биман

ВСТЪПВАНЕ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

В предидущия кратък преглед на развълнуваните времена, които подготвиха пътя на българската независимост, видната роля, която Стамболов е играл заедно със своите прияте­ли и последователи, е ясно очертана.

Въстанието в Стара Загора (1875), това в Търново, в Па­нагюрище и най сетне – онова в Копривщица, което предизви­ка кланетата, бяха все дело на младата българска партия, която действаше изключително по своя инициатива и на своя отго­ворност. Общоприетата идея, че партията била насърчавана морално и подкрепяна парично от Русия, е погрешна. До на­чалото на Сръбската война българите не получили нито една стотинка от Русия. Комитетите и четите им се поддържали от собствени техни средства и разните въстания били приготвяни и повдигани без знанието на Русия.

Истина е, че по-после славянските комитети в Петербург, Москва и Одеса, като видели, че могат да спечелят, помагали на българските родолюбци; но това станало, когато руското правителство било принудено от европейския вик, а особено от вика на английските филантропи в Лондон, да се намеси.

Аз накратко ще спомена за войната, чиито събития са описани другаде твърде добре. Както е известно на всяко дете в училището, тя се свърши с явяването на английската флота в Дарданелите и подписването на Санстефанския договор, спо­ред който Източна Румелия съставляваше неразделна част от България. Естествено, Стамболов се избра за депутат от род­ния си град Търново. Българите, възрадвани от новопридоби­тата си свобода, приготвят един адрес до руския император, в който му изказвали безграничната си признателност за тяхно­то избавление. Стамболов бил в числото на избраните депута­ти, да поднесат този гигантски адрес, на който били подписани повече от 250 000 души от всичките градове и села в България, Македония, през Одрин, чак до Сан Стефано.

Преди да пристигне в главната квартира, депутацията по­лучава новината, че Санстефанският договор бил отхвърлен и че била свикана една конференция в Берлин. Резултатът на конференцията бешe прочутият договор, който остави Маке­дония и Румелия под турското управление. Както всеки може да си представи, това било един съсипващ и свиреп удар за големите надежди на злощастните българи, мнозина от които обявяват, че никога няма да се подчинят под владичеството на полумесеца.

Стамболов бързо излязъл начело на най-недоволните и на­ченал старата си система да образува комитети, в която работа той имал голяма практика, за да може да му се съперничи. Той обърнал вниманието си главно към Македония. След неколко­месечно учителстване той се избира от няколко комитета да отиде в Македония като техен представител. Това било през ноември 1878 година.

В Македония Стамболов основава един вид малко царство, гдето царувал в свръзка с митрополит Натанаил. Двамата дей­ци не се уморили да образуват и да изпращат въоръжени чети да кръстосват страната. Но турската жандармерия и редовна войска непрестанно изтребвала четите една подир друга. Пов­дига се голямо недоволство, повечето отправено лично против Стамболов. Македонците започват да изстиват в неговото сър­це по причина на тяхното предателство и нямане истинско чув­ство на патриотизъм и честност. Тук той никога не се чувст­вал сигурен, като си легне вечер, че ще осъмне здрав и читав сутринта, защото се убедил, че който и да е македонец, ако му се представи случай, ще го убие, за да получи наградата за главата му. Този живот не можел да продължава така за дълго време и Стамболов, през последните си години, ако и да е ра­ботил силно за Македония, винаги запазвал едно силно презрение и антипатия към хората, които му бяха оставили такива неприятни спомени. Той се зарадвал, когато го повикали назад рано през лятото на 1879-а, за да заеме мястото си в камарата, която се събирала в Търново, и една от главните цели на която била да протестира против Берлинския договор.

Тази камара се състояла от два вида депутати, едните из­брани от народа, а другите назначени от княз Дондуков-Корса­ков, руски главен комисар. Той бил зает тогава с приготвянето на българската конституция и не позволил на депутатите от Румелия и от Македония да имат глас в това дело; всъщност тая камара била повече от фиктивна. Тя скоро била разпусна­та, за да се събере нова, която едногласно избира княз Алек­сандър Батенберг като княз на България и назначава избори­те за законодателната камара. През тая година–1879-а, Бъл­гария се ражда отново и се снабдява с всичките учреждения на една напълно развита държава, без да има всъщност лица с потребните познания и опитност за постовете, които тряб­вало да се заемат. Турските мехкемета, или съдилища, били унищожени и вместо тях създадени един нов вид съдилища, с нови закони, основани наистина върху стария Отомански ко­декс. Изпъкват съдии и адвокати без никаква предварителна подготовка. Такъв бил случаят и със Стамболов. Като имал готов език и широка популярност, той веднага се захваща да практикува като адвокат. През време на изборите мнозина от приятелите му попадат в ръцете на правосъдието за размирни­чество и други причини. Той предложил да ги защитава пред съдилищата. Големият успех, който срещнал този му опит, го накарва да се предаде на тая толкова наградителна професия. От Търново неговото име като адвокат скоро се прочува и докато стане регент, той минавал за един от най-способните адвокати в България. Това не му попречило да взема участие в политическия живот на България; за няколко години обаче той се държал сравнително мирно и просто заемал мястото си като народен представител от Търново. В България съществу­вали вече две политически партии, либерална и консервативна, от които първата минавала за особено българска или патриотическа партия, а последната за русофилска в своите наклонности. Излишно е да казваме, че Стамболов принадлежал към либералната.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here