Стъкления- рецензияЕдин от най-очакваните филми за 2019г. вече е по родните кина. „Стъкления“ на М. Найт. Шаямалан е своеобразното продължение на хита „На парчета“ от 2017г. и „Неуязвимият“, който бе първият филм след планетарния му успех с „Шесто чувство“. „Стъкления“ събира Дейвид Дън на Брус Уилис, Ордата на Джеймс Макавой и Илайджа Прайс на Самюел Джаксън в общото им приключение. Ентусиазмът е на макс. Тримата актьори са от списъка на първокласните. Предхождащият им филм, е вторият категоричен успех за Шаямалан след „Шесто чувство“…Стъкления- рецензия

М. Найт Шаямалан събира сюжетните линии на два от най-забележителните си оригинални филма, Неуязвимият (2000) и На парчета (2016), в един изцяло нов, експлозивен трилър – Стъкления.
От Неуязвимият, Брус Уилис се завръща като Дейвид Дън, както и Самюъл Л. Джаксън като Илайджа Прайс, познат под псевдонима си Стъкления. От На парчета се присъединяват Джеймс Макавой като Кевин Уендъл Кръмб и множеството самоличности, които живеят в него, и Аня Тейлър-Джой като единствената пленничка, оцеляла от срещата със Звяра.Стъкления- рецензия
Следвайки финалните събития от На парчета, историята в Стъкления проследява Дън, който е по петите на свръхчовешкото проявление на Кръмб, Звяра, и след поредица от ескалиращи сблъсъци, сенчестото присъствие на Прайс започва да изплува като оркестратор, който притежава тайни, критични и за двамата мъже.

Стъкления- рецензия… и влака с успеха на режисьора дерайлира. С адски висока скорост. И се заби жестоко в бетонната стена. Стъкления- рецензия

„Стъкленият“ е филмът, който  ще направи пари заради успеха на „На парчета“ и ще закопае кариерата на Шаямалан завинаги. Това е най-некадърния режисьор в Холивуд. Едно дългогодишно мое убеждение се потвърди- „Шесто чувство“ и „На парчета“ бяха щастливи случайности. Техния успех не е в следствие работата на режисьора. Те бяха чиста случайност. Нещо, което дори самият той не е очаквал. Нито феновете му. Нито никой. Истинският Шаямалан, това което може, това което постига… го видяхме ВЪВ ВСИЧКИ останали негови филми. Освен в „Шесто чувство“ и „На парчета“. Той вкарва в кино салоните хора за нещо, което ги интересува. И никога не им го дава. Той вкара хората в салона да гледат „Следите“ и им даде 2 мин. с ивънземни. Той вкара хората да гледат „Селото“ и неговите чудовища- такива нямаше. Той вкара хората в салона да видят „Явлението“ и им даде цветя…

Сега той вкара хората в кино салоните да гледат „Стъкления“ и неговия супер- ум и…. им даде Ордата на Джеймс Макавой. Филмът се проваля на всички нива. Нека обясня…

Кейси (единствената оцеляла от „На парчета“) няма място в този филм. Тя е тук за да СЪБУДИ Кевин Уендъл Кръмб. А това защо ни е, не е ясно, след като и докторката знае как. Стъкления- рецензия

Майката на Илайджа Прайс е тук, за да… е тук. От нея НЯМА смисъл и причина.

Синът на Дейвид е тук, за да повтори ролята си от „Неуязвимият“. А да- и да има партньор баща му в двете минути преди клиниката. Стъкления- рецензия

Стъкления- рецензияИ от тримата гореописани, няма НИКАКЪВ смисъл. Причината да са на екран е за да има всеки от супер героите по някой извън клиниката. Защо… не става ясно.

Докторката е чудесна. Както всичко останало във филма тя се вписва в голямото нищо с цялата сила на своята неспособност да НЕ Е себе си. Сара Полсън може да е много харесвана в American Horor Story, но тук изпълнението и блести с нищо.

Самюел Джаксън прави изключителна роля, до преди да стане ясно, че може да се движи (което знаем от трейлъра). Той седи и гледа. А след като става ясно, че може да се движи, ролята му става по-неуспешна дори от преди това. Стъкления- рецензия

Брус Уилис е актьор, чиято кариера отдавна е приключила. Последните му филми са мъчение за него и за зрителите. Този не прави изключение, дори напротив. Нежеланието му да боядиса снежно бялата си коса ми се натрапваше през цялото време и ми вадеше очите, КОЛКО остарял е всъщност. Бръчките, натежалата походка и тоталната неспособност да присъства в екшън епизодите и битките тотално обезсмислиха героя и екранното му време. Стъкления- рецензия

Джейс Макавой… ах този Джеймс Макавой. Той направи нещо сензационно в „На парчета“ и извиси актьорските си умения до нови висоти. Той бе причината предходния филм да се получи толкова добре. Тук… той се проваля. Някак си пада в капана на Джони Деп/ Джак Спароу от „Карибски Пирати: Проклатието на Черната перла“ и „Карибски пирати: Съндъкът на мъртвеца“. Първата роля бе изключителна. Втората дойде пресилена. А тук реж. М. Найт Шаямалан БУКВАЛНО е изнасилил Макавой. 70% от екранното време на филма във фокуса на камерата е Кевин Уендъл Кръмб и превключването на персонажите му. Стъкления- рецензия

Ако това бе деликатно разпръснато в „На парчета“ тук идва нов проблем. Сцените с превключването на персонажите са ужасно много и ужасно дълги. В тях камерата снима Макавой фронтално и превключването му става, като щракане с пръсти. В даден момент то се превръща в театралничане. Който и актьор да е на негово място НЕ МОЖЕ да остане убедителен толкова дълго. Дори на сцената на театъра, такова превключване, не би издържало и не би било достоверно толкова дълго време, пред очите на зрителите.

Дори Патриша не му се получи. Стъкления- рецензия

Обратите във филма са бутафорни. Нито един от тях не се получава. Първия за произхода се проваля с адска сила. Подготовката за него е, като подготовката да видим чудовищата в „Селото“ на Шаямалан. Накрая „ги виждаме“ и реакцията ни е „МОЛЯ?! Това ли беше?!“ Следващия с надцакването е очакван, тривиален и не носи нищо на историята. Финалния, който включва героинята на Сара Полсън е хода на Шаямалан към бъдеща вселена, ако „Стъкления“ се окаже успешен. Но той също катастрофира. На фона на разочароващия филм преди това, този финал удря в безразличието на зрителя и не достига до никой.

Филмът няма един герой, за който да ти пука. Историята няма обрат, който да изненадва. Уменията на Джеймс Макавой са изнасилени и той се проваля. Всичко останало бледнее пред него. Обратът от „Шесто чувство“ отсъства. Финалното „УАУ“ от „На парчета“ го няма. Филмът завършва с голямо разочарование и доста горчив вкус в устата.

Големия въпрос, който си задавах на излизане от залата бе: „Колко смахнат режисьор трябва да си, когато имаш 99.99% шанс за сензационен успех и трамплин в умиращата си кариера, че да се хванеш за този 00.01% и да дерайлираш влака?!“

М. Найт Шаямалан винаги е лъгал хората и винаги е разчитал на човешкия, на реалистичния обрат, който да е земен и различен. Във всеки свой филм, той с този похват успя да разочарова. Тук също. На два пъти предприе друго действие и се получиха „Шесто чувство“ и „На парчета“. Със сигурност НЯМА да дам шанс на следващия му филм и със сигурност, колкото и да ме запали по него с маркетинговата си кампания, НЯМА да му дам ентусиазмът, който дадох на „Стъкления“. Стъкления- рецензия

„Шесто чувство“ и „На парчета“ бяха изключения. Може би след 19 години Шаямалан ще повтори успеха на втория с друга щастлива случайност. А може би не. Но със „Стъкления“ той закопа кариерата си и доверието на зрителите в неговата способност да изненадва и да претворява добра фабула на екрана. Стъкления- рецензия

Стъкления“ е вече в кино салоните в цялата страна. Не го гледайте. Той НЕ заслужава вашите пари. Разпространява- Форум Филм.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here