PrintШест книги за украинци с огнена кръв и смел дух – това ни очаква в сагата за братята и сестрите от рода Станисласки от авторката на романтични бестселъри Нора Робъртс. В книжарниците вече е трета част от хексалогията – Съдружник по неволя, която свързва съдбите на Рейчъл Станисласки и Закъри Мълдун.

Рейчъл е третото дете в украинското семейство Станисласки. В предишните две книги се запознахме със сестра ѝ Наташа, която намери пристан в лицето на Спенс Кимбъл, а във втора част – „Нежно откритие” – с брат ѝ, скулптора Михаил, който  превъзмогна многото различия, стоящи между него свикналата с разкош Сидни, и ѝ предложи сърцето си. В Съдружник по неволя красивата Рейчъл, която е и опитен адвокат, е наета от бившия моряк и настоящ съдържател на бар Зак Мълдун да защитава по-малкия му брат в съда. Нещата обаче добиват неочакван ход, когато момчето се влюбва в защитника си. Зак и Рейчъл заедно ще трябва да намерят начин да избавят младия Ник от неприятности и да положат началото на своята собствена история.

Почитателите на романтичния жанр добре познават непогрешимия стил на Нора Робъртс. Американката с ирландски корени стотици пъти е оглавявала класациите на най-престижните печатни медии отвъд Океана. Издателство „Сиела” съживява някои от най-запомнящите се бестселъри на писателката и ги превръща в блестяща поредица, в която предстоят още три тома в различни ярки цветове, носещи заряда на изтънчената романтика.

Откъс от „Съдружник по неволя” на Нора Робъртс

Първа глава

— Адвокат Станисласки!

Рейчъл спря, отметна с ръка косата си и погледна през рамо. Човекът, произнесъл името ѝ, бе онзи брадясалият с уморените очи. Трудно би било да не го забележиш, помисли си, като го видя да се приближава. Беше висок малко над метър и осемдесет, а свободно падащата риза висеше от невероятно широки рамене. Изсветлели джинси, поразнищени на ръбовете, чисто бели на някои места, очертаваха дълги крака и тесни бедра.

Трудно би било да отминеш и гнева, изписан на лицето. Той просто се излъчваше — от стоманеносините дълбоко разположени очи насред слабото изпито лице.

— Рейчъл Станисласки?

— Да.

Мъжът хвана ръката ѝ и както се здрависваше, я поведе надолу по стъпалата. Може да изглежда слаб, но хватката му е като на капан за мечки, помисли си Рейчъл.

— Аз съм Закари Мълдун — заяви той, като че ли това обясняваше всичко.

Рейчъл вдигна вежди. По всичко личеше, че е свикнал думата му да се чува, а и след като усети каква сила се таи в тялото му, тя си даде сметка какъв противник има насреща си. И все пак нямаше намерение да отстъпва, особено като се има предвид, че наоколо гъмжеше от полицаи.

— Мога ли да ви помогна с нещо, господин Мълдун?

— Разчитам на това. — И той прокара ръка през гъстата маса тъмна коса, която по цвят много приличаше на нейната. Мъжът изруга, хвана я под лакътя и така стигнаха до площадката. — Какво може да се направи, за да го пуснат оттук? Защо, по дяволите, се е обадил на вас, а не на мен? Искам да зная също как тъй сте го оставили да прекара цялата нощ, затворен в килията? Що за адвокат сте вие, за бога?

Рейчъл изтръгна ръката си — което се оказа доста трудно — и се приготви при необходимост да използва куфарчето като оръжие. Знаеше с какъв нрав се славят ирландците. Но пък и украинците не им отстъпваха.

— Аз не ви познавам, господин Мълдун, нито пък разбирам за какво говорите. Освен това в момента съм страшно заета. — Успя да се спусне няколко стъпала, но ето че мъжът я настигна и рязко я обърна към себе си. — Вижте какво…

— Пет пари не давам колко сте заета. Искам да получя отговори на въпросите си. Ако не разполагате с време, за да помогнете на Ник, ще си намерим друг адвокат! Един господ знае защо изобщо си е избрал да го представлява някаква шикозно облечена напудрена кукличка. — От сините очи хвърчаха искри, устата, напомняща поет ирландец, се изкриви в презрителна гримаса.

Рейчъл усети как се изчервява, без малко да почне да заеква от възмущение. Несъзнателно заби пръст в гърдите на мъжа.

— Кукличка значи! Внимавай кого наричаш кукличка човече, иначе…

— Иначе ще накарате приятелчето си и мен да затвори в някоя килия — довърши вместо нея Закари. Да, това личице определено будеше любопитство, призна си неохотно. Копринено мека златиста кожа, очи като отлежало ирландско уиски. Беше му потребен изпечен уличен побойник, а имаше чувството, че е попаднал в изискан клуб. — Нямам представа каква защита очаква Ник от жена, която се натиска с ченгетата и си уговаря срещи, когато би трябвало да си върши работата.

— На вас пък съвсем не ви влиза в работата какво… — Внезапно се спря и пое въздух. — За Никълъс ЛеБек ли говорите?

— Разбира се, че за него говоря! Нима не чухте, по дяволите! — Тъмните вежди се свъсиха над гневно искрящи очи. — И най-добре ще е да отговорите на въпросите ми, госпожичке, защото в противен случай ще загубите клиента си и ще получите ритник по малкото стегнато задниче.

— Ей, Рейчъл! — Изневиделица до нея изникна един от колегите на брат ѝ, дегизирал се като заклет пияница. — Някакъв проблем ли има тук?

— Не. — Макар от очите ѝ да хвърчеше огън, тя се усмихна на човека. — Всичко е наред. Благодаря ти, Мат. Извърна се леко настрани и понижи глас: — Не съм длъжна да отговарям на каквито и да било въпроси, Мълдун. А с обиди едва ли ще получите съдействие.

— Плаща ви се за това съдействие. Колко смятате да изстискате от момчето?

— Моля?

— Какъв ти е хонорарът, сладурче?

Рейчъл без малко да заскърца със зъби. Ако правилно преценяваше нещата, „сладурче“ бе много близко до „кукличка“, макар и във възходяща градация.

— Аз съм обществен защитник, Мълдун, и служебно съм натоварена с делото на ЛеБек. Което означава, че той нищо не ми дължи. Също както и аз с нищо не съм ви длъжна.

— Обществен защитник? — Без малко да я блъсне така, че отново да влезе в сградата. — За какво му е на Ник обществен защитник?

— Защото няма средства и е безработен. А сега, ако обичате… — Тя го блъсна с ръка. По-голям успех щеше да постигне, ако бе опитала с гръб да отмести тухлена стена.

— Загубил е работата си? Но… — Думите заглъхнаха. Този път Рейчъл откри в очите му и нещо друго освен гняв. Умора, прецени безгласно. Сянка на отчаяние. Примирение. — Могъл е да дойде при мен.

— А вие кой сте, по дяволите?

Зак изтри лицето си с ръка.

— Аз съм негов брат.

Рейчъл сви устни, повдигна едната си вежда. Знаеше как действат бандите и макар този мъж да изглеждаше достатъчно безцеремонен, за да принадлежи към „Кобрите“, в същото време възрастта му изключваше подобна възможност.

— „Кобрите“ не поставят ли някакво ограничение в годините?

— Моля? — Мъжът отпусна ръка и отново я погледна, като процеди поредната ругатня. — Приличам ли ви на уличен бандит?

Рейчъл наклона глава и плъзна поглед от очуканите ботуши нагоре до тъмното лице. В него действително имаше нещо от наглостта на уличника, който не се спира пред нищо и в юмручен бой би победил всеки съперник. Изострените черти и огнен поглед я наведоха на мисълта, че с удоволствие би строшил нечий череп, в случая нейния собствен.

— Спокойно може да минете за такъв. А поведението ви напълно съответства на неписаните правила на бандите. Нагло, грубо, агресивно.

Мъжът пет пари не даваше какво мисли тя за външността или маниерите му, но беше крайно време да си изяснят някои неща.

— Ник е мой брат, доведен брат, ако държите на точността. Майка му се омъжила за баща ми. Ясен ли съм?

Очите ѝ останаха все така враждебни, но се появи и нещо друго: интерес.

— На мен каза, че нямал роднини.

За миг ѝ се стори, че открива болка в тези дълбоки стоманеносини очи. Сетне тя отмина и остана само решителността.

— Аз съм негов роднина, независимо дали това му харесва или не. И мога да платя на истински адвокат, тъй че защо не ми кажете какво е положението, а после сам ще поема нещата.

Този път Рейчъл изскърца със стиснати зъби.

— Ако искате да знаете, аз случайно съм истински адвокат, Мълдун. И ако ЛеБек иска някой друг, може и сам да изяви това желание, дявол да го вземе.

Зак се постара да запази самообладание, което сякаш винаги му убягваше.

— Това ще обсъдим по-късно. Засега просто искам да разбера как се е стигнало дотук.

— Чудесно. — Рейчъл произнесе рязко само тази единствена дума и си погледна часовника. — Мога да ви отделя петнайсет минути от времето си, докато обядвам. До един час трябва да бъда в съда.