Poslednata Teritoriya-FIN2Българската литература се нуждаеше точно от такъв роман – новаторски, интелигентен и наднационален, европейски. Последната територия (ИК „Сиела”) на Момчил Николов е книгата, за която ще се говори дълго време след излизането ѝ, защото най-после български писател дръзва да излезе от отъпканата пътека на постсоциализма и личната драма и навлиза смело в модерността. Последната територия, в която броди авторът на трилогията „Кръглата риба”, е задъхващо пътуване в непознати, несъзирани земи.

През 2006 г. пациентка на изтъкнат психиатър в Ню Йорк рисува портрет на мъж, който редовно се явява в сънищата ѝ и ѝ дава лични съвети. Портретът остава на бюрото на психиатъра и дни по-късно друг пациент го забелязва и казва, че същото лице се появява и в неговите сънища. И двамата твърдят, че никога не са срещали мъжа в реалния живот. Оттогава насам над 2000 души от различни краища на света са потвърдили, че мъжът от скицата е влизал в сънищата им. Създаден е уебсайт, в който тези хора се опитват да намерят истината – кой е той и какво стои зад странния феномен. Има ли някой, който умее да броди из сънищата, и ако да – как се случва това?

Един мъж се събужда в град, където нищо не му е познато, включително и собственото му лице. Кой е този човек? Как е попаднал там? С кого ще го срещне Съдбата или Онази, която контролира всичко? „Последната територия” започва именно така – с тези въпроси, които ни водят в лабиринта на подсъзнателното с всяка следваща страница. На всяко ниво научаваш нещо, което ще ти помогне да подредиш пъзела и да придобиеш представа за цялостната картина. А може би и да разбереш нещо за непознатия от портрета, нарисуван преди десет години в Ню Йорк.

nikolov-jpgМомчил Николов разполага действието на романа си в Барселона, град-лабиринт сам по себе си. Не би могло да има по-цветна и привлекателна шарада от каталунския мегаполис, където да се ситуира сюжетът на роман, привидно шантав и нелогичен като сън, но опознаеш ли го, кристализира до плашещо добре организирана машина за манипулация. Авторът предлага близо 700 страници прескачане от реалното в свръхреалното, от живота към смъртта, от действителността в съня. И все пак в края всичко е ясно и страховито реално.

Последната територия е роман, отнел няколко години сериозни проучвания на писателя, на което дължим и солидната юнгианска жилка в книгата. Повече за нея авторът ще сподели на премиерата на Последната територия на 14 октомври, петък, от 19 часа в „Перото“. Очаквайте подробности следващата седмица.