tainata na moia suprugИК ХЕРМЕС представя „Тайната на моя съпруг“ от Лиан Мориарти

Лиан Мориарти: Нямам търпение да се впусна в следващото приключение

За „Тайната на моя съпруг“

Сесилия Фицпатрик е постигнала всичко, за което е мечтала. Тя е любяща съпруга и всеотдайна майка на три дъщери, която намира време и за почасова работа. Животът й изглежда подреден и безупречен като уютния й дом. Един ден, докато търси сувенир на тавана, Сесилия се натъква на писмо от съпруга си – Джон-Пол. Върху посивелия от прах плик ясно личат думите: За съпругата ми, Сесилия Фицпатрик. Да се отвори само след смъртта ми! Изгаряща от любопитство да узнае съдържанието на загадъчното писмо, тя го отваря. И научава дълбоко пазена тайна, която преобръща живота й.

Тес О’Лиъри е съсипана от разкритието, че съпругът й Уил и братовчедка й Фелисити са влюбени един в друг. Въпреки че е наранена от предателството на най-близките си хора, младата жена решава да преглътне гордостта си. И да се бори за брака си и бъдещето на сина си – Лиъм. Тес взема импулсивно решение и заминава при майка си в Сидни. За да остави влюбените да се насладят на любовта си и да позволи на сладостната тръпка да се превърне в банална похот. Тя се надява, че Уил ще осъзнае грешката си и ще се върне при семейството си. Случайна среща с бившето й гадже Конър събужда стари чувства и неподозирани желания.

Съдбите на Сесилия и Тес неочаквано се преплитат. Двете осъзнават, че е по-добре някои тайни да си останат заровени. Завинаги.

Liane-MoriartyЗа авторката

Лиан Мориарти е родена в Сидни през 1966 г., най-голямото от шест деца. От малка тайно си мечтае да стане писателка, но смята, че ще работи като учителка. Получава магистърска степен по творческо писане от един от водещитеавстралийски университети, след което започва работа в областта на маркетинга и рекламата. След няколко години на престижната позиция маркетинг мениджър решава да започне собствен бизнес и основава малка рекламна агенция. Въпреки ентусиазма й, начинанието не се увенчава с успех и Лиан е принудена да си изкарва прехраната по друг начин. Започва работа като копирайтър на свободна практика – пише текстове за телевизионни реклами, уебсайтове и различни хранителни продукти. Произхождаща от голямо семейство, Лиан мечтае за съпруг и деца, но първият й брак се оказва несполучлив и завършва с развод. Тя решава да преследва другата си детска мечта и се захваща сериозно с писане. Допълнителен стимул й дават вече издадените книги на по-малките й сестри Никола и Жаклин Мориарти. Първите й четири романа се радват на успех в родната й Австралия, но големият пробив идва с „Тайната на моя съпруг“ през 2013 г. Романът оглавява австралийските, английските и американските класации за бестселъри и продължава да е в Топ 10 на най-продаваните книги цяла година след издаването си. „Тайната на моя съпруг“ достига първо място в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“. Романът е преведен на 35 езика и до този момент от него са продадени над 1 милион екземпляра. Невероятният му успех привлича вниманието на голямото филмово студио CBS, което купува правата за заснемането му.

Днес четиридесет и осем годишната Лиан живее в Сидни с втория си съпруг и двете им малки деца – Ана и Джордж. В свободното си от писане време тя обича да чете, да похапвалокум, да кара ски и да се гмурка.

Отзиви за книгата

„Тайната на моя съпруг“ безспорно е една от най-добрите книги на годината!

сп. „Ентъртейнмънт Уикли“

Романът на Лиан Мориарти е в Топ 10 на най-добрите книги на годината.

сп. „Пийпъл“

„Тайната на моя съпруг“ е изумителен роман, който трябва да прочетете на всяка цена! Ще ви разтърси и накара да преосмислите и оцените собствения си живот.

в. „Сън“

Брилянтен! „Тайната на моя съпруг“ е толкова добър, че няма да устоите да го запазите само за себе си.

в.“Ю Ес Ей Тудей“

Истинска сензация! „Тайната на моя съпруг“ е непредсказуем, многопластов роман, който ще ви накара да се замислите, докато го изчитате на един дъх!

Емили Гифин, бестселъровата авторка на „Нещо синьо“ и „Нещо назаем“

Интересува ме непреодолимото желание на хората да споделят най-големите си тайни, които могат да преобърнат живота им

(Интервю с Лиан Мориарти)

 LianeandKids

Авторката с децата си Ана и Джордж

Разкажи ни повече за романа „Тайната на моя съпруг“, който се превърна в истинска сензация. Откъде почерпи вдъхновение за написването му?

Преди две години случайно попаднах на статия за действителни признания, извършени буквално на смъртния одър. Оттам научих, че малко преди да умре, Крисчън Спърлинг признава, че е фалшифицирал популярната снимка на чудовището от Лох Нес. Както и за известен композитор, болен от рак, който, след като години наред яростно отрича, най-накрая писмено признава, че е плагиатствал една от най-известните си песни. И за един човек, който, след като получава инсулт, признава, че е убил съседа си преди трийсет години.Той обаче не умира, а се възстановява, и след изписването му от болницата е вкаран директно в затвора. Тези истории ме накараха да се замисля. Заинтригува ме най-вече непреодолимото желание да споделиш най-голямата си тайна. Тогава ми хрумна идеята за герой –Джон-Пол, който изпитва необходимост да сподели тайната си и пише писмо до съпругата си, което да бъде отворено само след смъртта му.Само че тя го отваря преди това и съдържанието му преобръща живота им по неподозирани начини. Романът проследява историите на три коренно различни жени, които се оказват неразривно свързани от тайната на Джон-Пол.

Изпълнен с напрежение, съспенс, неочаквани обрати, но и куп забавни моменти, „Тайната на моя съпруг“ представлява глътка свеж въздух за почитателите на съвременните романи. В медийното пространство вече се появи новината, че CBS са закупили правата за филмирането му. Кои актьори би избрала самата ти за главните роли, ако имаше тази възможност?

Без грам колебание бих дала главната роля на Сесилия Фицпатрик на Лора Лини.Тя е изключителна актриса, която би придала допълнителна дълбочина на образа на Сесилия, а освен това и двете имат трапчинки!

За ролята на многоуважавания и добре изглеждащ съпруг на Сесилия – Джон-Пол, съм разтроена между Джордж Клуни, Брад Пит и Крис Нот. И тримата биха били чудесен избор, така че ще оставя това решение на продуцентите. Колкото до поддържащите роли: Мат Деймън е подходящ за тази на привлекателния учител по физическо Конър Уитби, Джон Кюсак – за Уил, а като Тес си представям прекрасната Рейчъл Макадамс.

Ти си бестселърова авторка, всеотдайна съпруга и любяща майка на две деца. Как виждаш себе си след десет години?

Не ми се иска и да си помислям – ще наближавам шестдесет! Шегувам се, надявам се да съм жива и здрава, за да се грижа за децата си и да работя по десетия си роман. Фактът, че си изкарвам парите с писане на романи, за мен е сбъдната мечта. Надявам се единствено да не спирам да се развивам и усъвършенствам и творбите ми да достигнат до максимален брой читатели.

Как би се описала само с три думи?

Разхвърляна, невротична, но целеустремена.

А как биха те описали близките ти с една дума?

Страхотен въпрос! Майка ми ме описва като очарователна, баща ми – като изключителна, съпругът ми – като деспотична, а сестра ми – като забавна. Най-добрите ми приятели ме определят като невротична, което си е самата истина!

Първото ти име е доста необичайно за Австралия, откъде идва?

Мисля, че е немско – майка ми го е прочела в една книга и се е влюбила в него.

Как протича един твой ден?

За щастие имам прекрасна детегледачка, която много ми помага в грижите за децата. Благодарение на нея три дни в седмицата имам по 4 свободни часа, през които се затварям в кабинета си и се залавям с писане. Доволна съм, ако успея да напиша по 500 думи на ден; горда, ако са 1000; а ако достигна 2000, съм направо на седмото небе от щастие!

Кои пет неща би искала да постигнеш в следващите двайсет години?

Да си подредя гардероба, да се науча да готвя, да напиша книга от само една гледна точка, да приемам градивната критика и да започна отново да пътувам! Не съм пътувала, откакто се родиха децата, и нямам търпение да се впусна в следващото приключение!

Каква част от изминалите десет години не би искала да забравиш? И каква – да забравиш на всяка цена?

Има толкова прекрасни спомени от последните десет години, които никога не бих искала да забравя! През това време се запознах със съпруга си, видях първите усмивки на децата си, както и изписаното по лицата им щастие, когато за пръв път опитаха шоколад! Не искам да забравям обаче и лошите моменти от живота си, защото благодарение на тях оценявам хубавите, а и те ме формираха като личност!

 Liane snimka

Авторката на представяне на „Тайната на моя съпруг“ в книжарница

Откъс

Понеделник

Да грешиш, е човешко; да прощаваш – божествено.

Александър Поуп

Горкичката Пандора. Зевс я изпраща да се омъжи за Епиметей – не особено умен мъж, когото тя дори не познава – заедно с някаква тайнствена делва. Никой не казва на Пандора и думичка за делвата. Никой не й казва да не я отваря. И тя я отваря, разбира се. Какво друго да направи? Откъде да знае, че оттам ще изригнат всички онези злини, които ще тровят човечеството навеки, и че в делвата ще остане единствено надеждата? Защо не са сложили предупредителен надпис?

И после всички започват: Ах, Пандора, къде ти е волята, момиче? Казаха ти да не отваряш кутията, нетърпеливке, виж сега какви ги свърши с типичното си безгранично женско любопитство. При положение че е било делва, а не кутия, това първо; и второ – колко пъти трябва да ви го каже: никой не я е предупредил, че не бива да я отваря!

За всичко бе виновна Берлинската стена.

Ако не беше Берлинската стена, Сесилия никога нямаше да открие писмото и сега нямаше да седи тук, на кухненската маса, събирайки сили да го отвори.

Пликът сивееше от натрупалия се тънък слой прах. Думите отпред бяха написани с избледняло синьо мастило с онзи почерк, който познаваше по-добре от своя. Обърна го. Беше запечатано с пожълтяло парче тиксо. Кога ли е било написано? Изглеждаше старо, сякаш бе писано преди години, но нямаше начин да разбере със сигурност.

Не смяташе да го отваря. Беше абсолютно ясно, че не биваше да го отваря. Тя бе най-решителният човек, когото познаваше, и вече бе решила да не отваря писмото, така че нямаше какво повече да му мисли.

Макар че, съвсем честно, какво толкова би станало, ако го отвореше? Всяка жена би го отворила на мига. Тя прехвърли наум всичките си приятелки и техните възможни отговори, ако ей сегичка им звъннеше, за да ги попита за мнението им.

Мириам Опенхаймер: „Да! Отвори го“.

Ерика Еджклиф: „Шегуваш ли се? Отваряй го на секундата“.

Лора Маркс: „Да, трябва да го отвориш, а после да ми го прочетеш на глас“.

Сара Сакс: нямаше никакъв смисъл да пита Сара, защото тя бе неспособна да вземе решение. Ако Сесилия я попиташе дали иска чай или кафе, тя щеше да седи цяла минута със сбърчено чело, потънала в мъчителни размишления над плюсовете и минусите на всяка от двете напитки, преди най-накрая да каже: „Кафе! Не, чакай, чай!“. А решение като това щеше да й причини мозъчен кръвоизлив.

Махалия Рамачандран: „Категорично не. Би било крайно непочтено спрямо съпруга ти. Не бива да го отваряш“.

На моменти Махалия се държеше твърде самоуверено с онези нейни огромни кафяви почтени очи.

Сесилия остави писмото на кухненската маса и отиде да включи електрическата кана.

Проклета да е онази Берлинска стена и онази Студена война, и онази далечна хиляда-деветстотин-четиридесет-и-бог-знае-коя година, когато някой – който и да бе той – се е чудил как да реши проблема с всички онези неблагодарни германци; човекът, който внезапно щракнал с пръсти и казал: „Сетих се, дявол да го вземе! Ще построим една гигантска шибана стена, за да задържим негодниците!“.