mitiОm ТОНИ МИХАЙЛОВ

1. Без име
Можете ли да си представите как целият ви свят се побира в орехова черупка? Ако отговорът ви е отрицателен, проследете историята на моя герой. Той си няма име. Живее в двустаен апартамент на ул. „Мълхоланд авеню” 153. Как протича денят му? Приключението започва в 4:00 сутринта с чаша силно кафе. Работата му като автор на филмовата рубрика в разрастващ се уебсайт изисква повишено внимание и концентрация. В 4:30 той проверява електронната си поща и състоянието на профила си във „Фейсбук”. Каква изненада! Социалната мрежа е пренебрегнала съществуването му, а пощата е пълна с реклами и съобщения за успешни банкови транзакции. Момент! „Имате едно непрочетено съобщение”. Той се развълнува. Краката му се подкосиха, а пулсът му се ускори. Радост стопли сърцето му. Възроди се надеждата, че някой знае за човека без име, живеещ в апартамент на ул. „Мълхоланд авеню” 153. Той отвори получения имейл: „До г-н Без име! Имам удоволствието да ви информирам, че вие сте номиниран за „Златно перо” в категория „Филми и музика”. Ще ви очакваме на церемонията по награждаването на най-добрите, която ще се състои на 21.10 (петък) в зала „Робърт Плант”. С уважение: г-н Картингтън”. Той се сепна. Мобилният му телефон напомни, че е време за зареждане. Героят ми бе потънал в мислите си за пореден път. Мечтите му се превръщаха в неописуемо пъстра реалност, в ням филм без публика, в песен без текст, но със запомняща се мелодия само когато мозъкът заповяда. Часът е 5:00. Електронната поща е претъпкана с нежелани съобщения, а стената в социалната мрежа – празна и бяла. Той сяда на стола срещу малкия черен телевизор и обмисля следващия си текст – заглавие, проблем, начин на изказ… Някой позвъни на вратата.
The Secret Life of Walter Mitty1
Моят герой грабна химикала си за самозащита и погледна през шпионката. Там чакаше с видимо нетърпение Куентин Тарантино. Човекът без име отключи и отвори вратата за неочаквания гост. „Здравей! Знаеш ли от колко време мечтая за този момент. Мамка му! Представях си те по-висок и атлетичен, но нищо…та докъде бях стигнал…а, да…ти ме разби с последния си текст, човече…невероятни идеи, единствен по рода си стил…мамка му, добър си…ще работиш ли за мен?”. Часовникът засвири. “It’s my life” на Бон Джоуви изкара героя ми от бездънната пропаст, прекъсна умствената му почивка и предотврати следващото гениално бягство от реалността. Часът е 6:00. Време е за закуска преди монотонния работен ден. Силен шум прикова вниманието на моя герой. Идваше от кухнята. „Добро утро, Човек без име! Палачинка или номер?” – смееше се на глас Силвестър Сталоун. „Подай бекона!” – каза Арнолд Шварценегер, докато слагаше готварската си престилка. Когато се върна обратно в света на разочарованието и потъпканите мечти, героят ми се бе изправил пред празния хладилник. „Без закуска?! Както всяка сутрин!”. Той грабна чантата си и тръгна към офиса. Часът е 7:00. Денят тепърва започва. 

2. Богато въображение vs. реалностThe-Secret-Life-of-Walter-Mitty
Готови ли сте за още приключения? Бен Стилър сяда на режисьорския стол и изпълнява главната роля в продукцията ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИ”. Героят му е фоторедактор на списание „LIFE”. Като професионалист в своята област, Уолтър е отговорен за всеки един кадър, който попадне в ръцете му. Нелеката ежедневна работа напомня, че животът му е низ от еднотипни негативи, безполезна колекция от евтин снимков материал. Уолтър Мити осигурява сцена и шумни овации за различни фотографи, влагайки старание, завидно въображение и опит. А каква е наградата му? Неуважение и глупави подигравки? Напомняне за нищожното му съществуване? Поставяне на граница между микроскопичната му вътрешна вселена и заобикалящите го човешки индивиди? Мислите ли, че това е справедливо? За Уолтър отговорът няма значение. Той е открил оръжие, което ще повали за секунди безформеното тяло на болезнената действителност, получил е разрешение за строеж на нов, по-уютен и по-топъл, имагинерен свят. Бягството е спасение, поне в този случай, нали? Приключението на Уолтър започва в едно слънчево и приветливо утро, когато популярна социална мрежа не му позволява да изпрати “wink” (намигване) до жената, която харесва – Шерил Мелхоф (Кристен Уиг). След разговор с администратора Тод, проблемът е установен. „Непълен профил” ограничава възможностите за пълноценно интернет-общуване. „Правили ли сте нещо, което си струва да се отбележи? Ходили ли сте на интересни места?”. Всичко се променя, когато неочаквано разместване в редиците на списание „LIFE” дава шанс на Уолтър Мити да усети сладкия вкус на живота. Новите налудничави идеи са причината стотици да загубят работните си места, включително и Шерил Мелхоф. Предстои излизането на последният брой на бляскавото списание, преди то да замени официалното си облекло с ежедневно и да се превърне в евтино онлайн-забавление. Както обикновено, фотографът Шон (Шон Пен) е изпратил единствени по рода си снимки. По мнение на професионалистът, няма по-подходящ от „кадър 25” за корицата на финалното издание. „Наземен контрол до Уолтър Мити…наземен контрол до Уолтър Мити…липсва „кадър 25”…повтарям…липсва „кадър 25”. През целият си дългогодишен стаж, фоторедакторът не е губил нищо, което да има особено важно значение за бъдещето на известното списание. Отделът ще бъде закрит, а пребиваващите в него ще останат на улицата. Възможно ли е ценният кадър да не съществува? Или просто Шон преследва незнайна цел? В търсене на отговора, Уолтър Мити се чувства жив и значим. Приключението му преминава през Гренландия, Исландия, размирен Афганистан, действащ вулкан, кръвожадна акула, истинска любов и…още нещо. Колко дълъг е пътят от колоритния, но затворен за посетители въображаем свят до мечтаната реалност?
waltermittybenstiller3. (Не)успешно бягство?
Като заклет киноман, признавам, че не съм срещал филм като този. Продукцията ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИ”, на режисьора Бен Стилър, носи особен заряд и демонстрира рядко срещани качества. Интелигентен и стилен хумор, който трябва да послужи за пример. Ако, дори за миг, си представим, че една съвременна комедия опита да повтори постигнатото от премиерната лента, то ние изповядваме непознат и достатъчно странен вид оптимизъм. Защо? Бен Стилър поднася омайващ сетивата коктейл от болезнени моменти, красива реалност, отчайваща истина, неосъществими мечти и свободен начин на живот. Резултатът е впечатляващ. Трогателната история протяга ръка от големия екран и ни моли да я последваме. „Къде отиваме?” – ще попитаме ние. „Отвъд сянката на съществуването ви!” – ще отговори с басов глас екрана. ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИни кара да се замислим за непълния си профил в „уебсайта” на заобикалящия ни свят, в пространството на личния ни живот и в системата на всекидневното общуване със себеподобни. Как да премахнем съобщението за грешка или неправилно действие, което следва плътно стъпките ни? Трябва да си вземем лист и химикал. Режисьорът диктува бавно и разбираемо, за да си запишем тайната рецепта за щастие. Необходимите продукти ще открием върху прашните рафтове на вътрешната ни вселена. Успех!
The Secret Life of Walter Mitty2Лентата на Стилър обръща внимание и на характерно свойство за отличаващия се от останалите индивиди човек – прозрачност. То е и причината за бленувано бягство от реалността. Когато само ние чуваме дишането си, когато сърцето ни мисли егоистично и бие единствено за нас, когато сме невидими и незначителни, търсим начин да се отбележим (тагнем) от центъра на обществото в социалната мрежа. Изключително идеен и вдъхновяващ, ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИдостига до резултат 10/10. Заслуга за покоряването на върха има и великолепната актьорска игра. Блестящи и неповторими Бен Стилър, Кристен Уиг, Шон Пен. Умелата режисура добавя още един плюс към твърдението ми, че премиерната продукция бе най-уместния завършек на изминалата година. А защо не и перфектно начало на новата 2014-та?

Предишна рецензия:

„ВИЛА РОЗА” – пред лицето на ужаса

Очаквайте:

Бойни Старчета / Grudge Match