The-Secret-Life-of-Walter-MittyПремиера в България: 27.12.2013г.
Световна премиера: 25.12.2013г.
Жанр: Приключенски, Комедия, Драма
Продължителност: 114 минути
Формат: 2D
Сценарист: Стив Конрад, Джеймс Търбър
Режисьор: Бен Стилър
В ролите: Бен Стилър, Кристен Уиг, Шон Пен, Ейдриан Мартинез, Патън Осуалт, Шърли Маклейн, Катрин Хан, Адам Скот
Разпространител: Александра филмс / Twentieth Century Fox

Уолтър Мити (Стилър) е съвременен мечтател, който води еднообразен и скучен живот, работейки като фоторедактор в списание LIFE. Той редовно си взима умствена почивка от реалността, потапяйки се в изпълнения с елегантен героизъм, страстна романтика и триумфи над опасносттасвят на фантазиите. Но когато Мити и неговата колежка, която той тайно обожава (Кристен Уиг) са заплашени да загубят работните си места, Уолтър трябва да направи невъобразимото: да пристъпи към реални действия и да се впусне в най-необикновеното околосветско пътешествие, за което някога е мечтал.

 

Филмографии:

Бен Стилър:Ах, тази Мери!, Запознай се с нашите, Зулендър, Тропическа буря, Нощ в музея, Старски и Хъч

Шон Пен:Осъденият на смърт идва, Тънка червена линия, Играта, Аз съм Сам, Реката на тайните, Милк, 21 грама

Ейдриан Мартинез:Шут в г*за,Ужасно силно и адски близо, Скатавки

Шърли Маклейн:Хората говорят, Нищо общо, Мисис Уинтърборн

Катрин Хан:Пътят на промените, Водещият, Как да разкараш гаджето си за 10 дни, Доведени братя

Кристен Уиг:Шаферки,Аз, проклетникът, Как да тренираш дракон

Адам Скот:Доведени братя, Позабременяла, Авиаторът, Свекървище

Уолтър Мити: същ.Обикновен човек, който отделя далеч повече внимание на авантюристичните си мечти,отколкото на реалния живот

Никой не знае в действителност силата на мечтите в главата ни. . . докато те вдъхновят нашата реалност. Това се случва в новия прочит на Бен Стилър на една от най-влиятелнитефантастични истории за всички времена – всъщност най-типичната приказка за неустоимия чар на фантазирането: ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪТР МИТИ на Джеймс Търбър. Стилър взима приказката от 1939г. и я пренася в 21ви век като комичен епос за човек, който открива, че истинският му живот е на път да бъде тотално унищожен от крайно развинтеното му въображение.

Уолтър Мити (Стилър) е съвременен мечтател, който води скучен живот като фоторедактор в списание LIFE. Той редовно си взима умствена почивка от реалността и се потапя в света на фантазиите, който винаги е изпълнен с елегантен героизъм, страстна романтика и триумфи над опасността. Но когато Мити и колежката му, която той тайно обожава (Кристен Уиг), са застрашени да загубят работните си места, Уолтър трябва да направи невъобразимото: да пристъпи към реални действия и да се впусне в най-необикновеното околосветско пътешествие, за което някога е мечтал.

За СтилърТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИпредлага рядък шанс да се погледне от гледната точка на съвремиетона този крайпътен камък на американската литература. За първи път той се натъква в гимназията на творбатана Търбър – една история, която почти веднага след публикуването й  в The New Yorker прави голямо впечатление, въпреки своята сбита дължина. Тя вдъхновявакомедията от 1940 г., многобройни театрални произведения и запечатва фразата „той е Уолтър Мити“ в разговорния език, характеризирайки всеки, който хвърля повече енергия в мечтите си, отколкото в реалния живот.

Сега Стилър вижда възможност да разгърне вечно бягащия от действителността персонаж в целия мащаб на нашето време, със цялата ни сложна, смаляващасе и преоборудваща социална мрежа – и да тласне историятаоще по-далеч вкомедиен, драматичен и кинематографичен план, внасяйки визуалния спектакъл на съвременното кино към комбинацията.

„Това, което ми харесва в тази история е, че тя не може да бъде категоризирана, – казва Стилър. – Това е комедия, това е драма, това е едно приключение,това е реалност и фантастика, хиперреалност. Но в основата на всичко това стои герой, с който мисля, че всеки може да се свърже – някой, който в съвременния живот просто извършва движения, ав главата си изживява съвсем различни ситуации и събития. За мен той въплъщава всички неща, които си представяме за себе си и за света, но никога не изказваме наглас.“

Напълно съвременен Мити

Пищното веселие и горчивататрогателност на хората, които преследват щури мечти, винаги съпровождат комедийния подход на Бен Стилър към повествованието. Като актьор той се превърна в един от най-големите звезди в света на киното с поредица от образи на обикновени герои, поставени при скандални обстоятелства. Независимо дали става дума за годеник, който всячески се опитва да впечатли ужасяващия си тъст в Запознай се с нашите, дали е самотен нощен пазач на музей, който не може да повярва на очите си в ​​Нощ в музея или мъж, който получава втори шанс с момчето, за което е копнял в гимназията в преминаващата всички граници на жанра комедия Ах, тази Мери!.

Като режисьор той спечели одобрението на критиката острата и свежа комедия, осмиващасвета на модата в Зулендър и триумфалната му сатира за лудото филмово екшън царство в Тропическа буря. Но ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИизвежда Стилър на място, където никога не е бил досега, както пред, така и зад камерата. Това е едновременно неговият визуално най-предизвикателенприключенски епос и най-затрогващата човешка история.

Филмът намига с любов към вечната басня на големия американски хуморист Търбър за нуждата на кроткия и благ човек да превърне неуспехите си в нещо далеч по-удивително… вътре в главата си. Но Мити на Стилър е човек от нашето съвремие. Както много от нас,и той се чувства ограничен от обезличения електронен свят, в който всичко се променя толкова бързо, че правиживотът му до голяма степен неактуален. Неговият единствен изход е да се спаси в налудничав порой от мечти, където той е постоянен герой, който се бори за по-добър, по-справедлив свят. Това е неговото лично царство, което не споделя с никого… до момента, в който издирването на липсващ кадър на известен фотограф (Шон Пен) му дава неочакван шанс да промени всичко това.

Именно оспорваната борба между нестабилната, несигурна реалност на Мити и красивите му пориви и мечти първо привлича вниманието на Стилър към адаптация на Стивън Конрад на Тайният живот на Уолтър Мити. Той е срещал и други опити за пресъздаване на историята, но досега никое от тях не го е усещал толкова близко.

„Сценарият на Стив не се опитва да се върне към класиката на Дани Кайе от 1940 г., която за времето си е уникална. Той намери различен начин да разкаже историята. От една страна умно и убедително, и от друга създавайки модерен контекст за героя, така че публиката да може да се свърже с него. – казва Стилър. –Най-много ми допадна начинът, по който се споделя идеята един обикновен човек да иска да бъде герой –лирично, сантиментално и забавно. Стив ми каза„в гърдите на всеки американски мъж бие сърцето на един герой“ – и аз исках филмът да покаже уважение към всички неща, през които обикновените хора минават. Защотоживотътеголямо предизвикателство за всички нас, независимо  дали сте човек , на когото никой не обръща внимание или сте президентът на Съединените щати. Пътуването на Уолтър разкривапотенциала, който всеки от нас има в себе си.“

Мити в семейството

Съчетаването на материала, режисьора и актьора е от жизненоважно значение за продуцентите на филма: Джон Голдуин и Самюел Голдуин Мл., които са съответно внук и син на Самюел Голдуин – продуцентът на киновресията от 1947 г. на Тайният живот на Уолтър Мити, режисирана от Норман З. Маклауд; и Стюарт Корнфелд, който е работил със Стилър в много от неговите филми, включително Зулендър и Тропическа буря.

За двамата Голдуин ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИвинаги е бил част от семейната история. „Дядо ми е истински пионер на филмовата индустрия в пълния смисъл на думата. Той е част от група от хора, които искаха да разказват историите по различен начин, за да покаже живота по начин, който не би могъл да стори нито картина, нито пиеса, нито роман. И тъй като УОЛТЪР МИТИбеше много голям успех, ние искахме да бъдем част от нещо, което да може да се докосне до него. – обяснява Джон Голдуин. – През 1947 г. теса проектирали филмова история, която наистина е надраснала оригиналния си източник и се е превърнала в нещо много по-различно. И ние искахме да се следваметези стъпки.“

Самюел Голдуин Мл. добавя: „Видяхме шанс да направим нещо ново и креативно с една история, която продължава да отеква по света, а за това си струва да се бориш. Винаги съм вярвал, че великите филми започват с велик сценарий – а историята на Търбър е толкова богата, че можеш да поведеш идеите и персонажа в най-различни посоки. Филмът от 1947 г. разказва за онова време, а наша задача сега бе да намеримсценарий и подход, който ще говори толкова силно и за нашето.“

Отнеме много години и  донкихотовско дирене на правата и разработване на филма докато нещата започват да се променят иДжон Голдуин среща сценариста Стивън Конрад, известен с работата си върху сценариите на Преследване на щастиетос Уил Смит и Синоптикът на Гор Вербински.

Голдуин си спомня: „Стив каза: „Искам да направя филм за най-невзрачния човек на света, които непрекъснато мечтае за по-добър живот – и научава, че единственият начин да се превърне в личността, която живее в фантазиите му, е да се измъкне от главата си и да пристъпи в реалността. Той открива, че истинският животе по-добър от това, което си в представял.“ И аз му казах: „Получавате работата. Точно това исках да чуя.“

Когато първият проект на Конрад е готов, Голдуин веднага разбира, че това няма да бъде типична комедия. „Беше уникално,не съм държал в ръцете си такова нещо досега. Сценарият наистина нямаше никаква прилика с първия филм, освен идеята за мечтателя. Беше толкова оригинален, че нямаше с какво да го сравня. И всички бяха много развълнувани за това.“

Това вълнение отстъпва място на дългия и криволичещ път към намирането на точния режисьор. Някъде в това пътуване се появява Бен Стилър, който първоначално разговоряна ролята на Мити. И още тогава става ясна страстта му към материала.

„Бен бе подготвил набор от бележки, които прочетох преди срещата, – припомня си Голдуин. -А бележките бяха най-добрият précis, който някога съм виждал за това, какъв би могъл да бъде един филм. Спецификата, красноречието, загрижеността, с които бе написан, яснотата на мисълта за това какво може да стане със сценария – това бе един изумителен документ. В тези бележкивидях филм, който щешеда бъде много, много отличителен.“

Голдуин – който е бил Президент на Paramount Pictures по време на създаването на Зулендър , където за пръв път се запознава със Стилър –иска от него да стане режисьор на филма, въпреки логичните опасения, че е рисковано един човек да се заеме с режисурата и главната роля в толкова амбициозенфилм. Единственото нещо, което никой не може да отрече, е очевидната и прекомерна страст Стилър към проекта.

„Бен имаше реална визия за този филм, – казва Стюарт Корнфелд. – Това е история, където той знаеше, че може да има много хумор, но видя също иистинската красота и сила. Той искаше публиката да тръгне на пътешествие с Уолтър Мити, койтозапочва да изживява живота си и да осъзнаят, че е това е невероятно и вълшебно по свой собствен начин.“

Стилър е доволен от подкрепата на двамата Голдуин. „Те имат токова дълбока връзка с историята на проекта, притежават невероятен вкус и много опит. – коментира той. – Този филм не се вписва в нито единжанр и ние знаехме, че ще е необходима много силна вяра от страна на студиото, за да поеме този риск. Дадох пълен картбланш на Голдуин и Голдуин Мл.да спечелят тяхното доверие , защото те бяха единствените хора, които можеха да ги убедят, тъй катонаистина вярваха в проекта. Те са страхотни партньори, много ме подкрепиха и имат основен приносза реализирането на всичко това.“

Относно Корнфелд, Стилър казва: „Стюарт и аз сме работили заедно в продължение на много години и сме минали през какъв ли не огън. Направили сме много филми заедно, така че просто се доверяваме един на друг в творческо отношение. Всъщност никога не съм срещал някой, с когото да се работи по-добре върху сценарий от Стюарт – той винаги задава въпроси и тласка нещата да станат по-добре, и по-добре и по-добре. А когато правиш филм като този, този вид връзка е наистина безценна.“

Корнфелд е особено развълнуван да види, че Стилър има възможност да се впусне в този свят на необуздана визуално въображениеедновременно като актьор и като режисьор. „Бен има много вещо око за това, – заключава Корнфелд. – Във визията на филма и в изпълнението му той внася поразителна жизненост и усещането, което оставя в зрителя е за преживяване, изпълнено с фантазия, но ипрославящо истинския живот.“

Съвсем  реален, като ЖИВОТА

Сценаристът Стивън Конрад е оживен            от предизвикателството да се заеме с литературния стандарт на Джеймс Търбър от гледната точка на едно много различно поколение. Той казва, че иска „пресъздаде концепцията за класическата идея за Уолтър Мити като човек, притежаващ целия многообразен калейдоскоп на съвременния начин на живот.“

Това го кара да постави Уолтър Мити на кръстопътя между живота и списание LIFE. Конрад представяМитии отдаден на работата си отговорник за негативите в списание, който би желал да изживее всички удивителносмели и дръзки моменти, които е видял заснети да минават като на парад покрай него в офиса му. Той си представяМитии като човек на ръба – човек, който е изостанал също като списание LIFE,някогашна върхова визуална хроника на американската култура, която е вдъхновявала и информирал, асега е път да се превърне в поредното корпоративно .com.

Истинското списание LIFEе преминало през няколко превъплъщения от основаването си през 1883 г. , достига своя апогей като виден седмичен фотожурналически журнал и накрая се свива в life.time.com през 2009 година. LIFE е измислица на Конрад, но се базирана спиращо дъха фотографско наследството от нещо реално.

„Допадна ми идеята на Уолтър да работи в списание LIFE в стаята за снимкови негативи, защото тя е един вид човешко хранилище за най-значимите снимки, направени през последните 70 години, – обяснява Конрад. – Той е заобиколен от кадри на най-съществените моменти от нашето време. Изглеждаше добро място, в което наистина може да вкорени Уолтър, защото често нашите работни започват така да ни въздействат. Или се чувстваме изгубени в тях, или сякаш не ни позволят да живеем наистина.“

За Стилър работа на Митив LIFE е красив начин да почука по теми, които резонират сега. „Става дума за въпросът къде се намираме ние спрямо целия свят, – коментара режисьорът и актьор Бен Стилър. – Идея на Стив, че емблематичното списание LIFEсе е превърнало основно в онлайн снимков архив е чудесна метафора на промяната. И неизменно го свързваме с прехода, който всички ние правим от аналоговия свят в дигиталния свят. Тази промяна може да направи човек като Уолтър, който си е свършил работата щателно в продължение на години, остарял и ненужен.“

И  продължава: ‚Това е наистина трансформиращ момент в живота на Уолтър, и все пак той намира смелост да излезе на бял свят, а не да отстъпи.“В действителност когато LIFEе поставен под заплаха, реалността на Уолтър Мити започва да изпреварва фантазиите.

С цел тази трансформацияда проработи, Стилървярва , че ще трябва да открие начин да с0еъдини заедно типичния делничен свят на Мити с неговите бягства в света на фантазиите – по един безпроблемен начин, както действително се случва дълбоко в човешкото съзнание. Докато той развива финалния сценарий с Конрад, това вплитане на ежедневие и въображаем живот е най-голямото предизвикателство. Точно както Джеймс Търбър стимулира фантазиите на Мити с една-единствена дума или събитие, така Стилър и Конрад изграждат своя разказ около материални връзки между реалност и фантазия.

„Бен почувства, че е от жизненоважно значениефилмът да не се чувства раздвоен между реалния свят и светът на бляновете, – обяснява Конрад. – Това означаваше, че трябва всички мечти на Уолтър да се създадат от потока на ежедневния му живот, да избягав един фантастичен свят и след това да се върне. Оставаме с него, така че да получим шанс да бъдем част от неговите фантазии, за да видимкакво печели от тях, а също и това, което губи в реалния живот след всяко бягство. Виждаме за какво е гладен, каквому е убягвало и това, което има потенциал да направи, но все още не е имал възможност да се прояви. Концепцията на Бен беше, че бляновете му трябва да ни покажат реалните аспекти на личността на Мито, а не въображаеми такива.“

В мечтите си Уолтър е мощен, решителен и следва инстинктите си, независимо накъде биха могли да отведат. В реалния живот обаче той е изключително предпазлив. Когато е бил тийнейджър, бащата на Мити умира, и тойпоема голямата отговорност да се грижи за семейството. Ето защо Конрад трябваше да намери много силна мотивация за героя си, за да загърби тази предпазливост – и това е равно на почти детективската задача на героя  – да открие изгубеният негатив на снимката на любимия му фотограф, която е избрана за корица на последния, исторически брой на списание LIFE.

Той включва и друго вдъхновение за Мити: известния девиз насписание LIFE, което насърчава хората да „виждат нещата на хиляди километри разстояние, неща, скрити зад стени и в стаи, опасни неща… вижте и ще бъдете изумени.“

„Това е наистина страхотно мото, защото по същество казва, че е наша задача да се потопиш дълбоко в света и наистина да видиш други хора, – размишлява Конрад. – Това е чудеснанасока, която трябва да се приеме лично. Всеки от наспонякога трябва да направи това. „

Макар Митина Търбър да е мъж под чехъл, чийто фантазии го дистанцират от брака му, а в първия филм Мити е сгоден без особенапривързаност, сега Конард поема в друга посока. Неговият Мити е типичният модерен ерген, който пристъпва с романтика за лек флирт в интернет и накрая се впуска във връзката с цялото си сърце. Освен това той подчертава, че сънищата на героя отразяват не само неговите надежди, но и вътрешната му сила, която предстои да покаже.

„Това беше от голямо значение за нас, че той не е пасивен или слаб, -подчертава Конрад. – Това Уолтър Мити, който има характери остър ум. Той е готов да се впусне в действие, ако събитията така се развиват и той се окаже в центъра им. Нашата работа беше да го закараме до мястото, където може да освободи душата си.“

Сценаристът вярва, че Стилър е режисьорът, който може да го направи като едновременно с това забавлява публиката. „Винаги съм обичал това, че филмите на Бен са толкова леки и начина, по който те карат да се чувстваш добре –и това няма нищо общо с тематиката им. -коментира Конрад. – Той създава уникален баланс между двете, какъвто никой друг не може да направи.“

Момичето мечта на Мити

Докато УолтърМитипреосмисля проблемите с неговия профил в eHarmony, романтичните му мечти са насочени към колежката му от счетоводството – Черил, която той често преобразява в обекта на героичните си  спасявания и приключения.

Стилър вижда тази роля не като източник на комедийни ситуации, а по-скоро като основен катализатор за пътуването наМити. „Незначителнатавръзка на Уолтър с Черил се превръща в тласъка, който го бута от мечтите в реалността“, – обяснява той.

За целта той търси актриса, която може с лекота да прескача от образа на самотна майка, уплашена да не загуби работата си,във всекидневния свят към драматично-романтичния образ от мечтите на Уолтър и обратно, без изобщо да губи ритъм и същност. За да успеят да покажат всичко това , а също и да създадат нарастващата агония на привличане, създателите на филма се спират на една от най-интригуващите съвременни комедийни актриси: Кристен Уиг.

Стилър си представя нея в този образ от самото начало: „Кристен е жена, с която много лесно можеш да се свържеш, – коментира той. – Тя е толкова реална и така естествено смешно, че много исках да я видя в тази нетипична комедия. Нейната личност е симпатична и сърдечна, че аз почувствах как незабавно може да въздейства на публиката по най-правилния начин, понеже тя и Мити в действителност вървят ръка за ръка.“

Уиг казва, че първоначалните разговори със Стилър са ключови, за да бъде спечелена за проекта: „Сценарият бе абсолютно прекрасен, но това не бе решаващо, защото има толкова много начини да се тълкуват история като тази. – отбелязва тя. – Така че разговорите ни бяха наистина важни за мен. Усетих, че това, коетоБен искаше да направя с УолтърМити е много интересна гледна точка. Допадна ми, че той иска да се възползва от класическата история като я модернизира по един забавен начин, и наистина да докосневсички аспекти от нашия модерен живот.“

И продължава: „Това е една от онези истории, които ви кара да чувствате, че навън има един голям нов свят само за вас, и той ви очаква. Ако има неща в живота, което наистина искате да направите, независимо дали това е да се свържете със семейството си или да пътувате по света, знайте че си струва да опитате и го направете.“

Уиг особено се наслаждава на сцените, когато героинята й се пренася в мечтите наМити, защото те винаги я отвеждат на нови места и все по-вълнуващи сценарии. „Хареса ми тази поредица от фантазии, – казва тя. – В един от първите си блянове Уолтър се втурва в горяща сграда и спасява моето трикрако куче. Никога досега не съм снимала сцена с големи експлозии и пожари – и това беше наистина вълнуващо за мен като актьор“.

Уиг казва, че вълнението е непрекъснато подклаждано от Стилър, без значение от сцената. „Аз наистина не знам как Бен успя да направи толкова много по целия проект, – разсъждава тя. – Той бе силно ангажиран с всеки един аспект на филма, като продуцент, режисьор и след това излизаше пред камерата и снимаше сцена. За мен бе изключително вдъхновяващо да го гледам и усетих колко много съм научила от него.“

Уиг е особено впечатлена от начина, по който Стилър пресъздава Мити. „Неговият Уолтър е човек, който наистина има глас – просто още не знае как точно да го използва. Бен внася толкова много сърдечност в образа, че просто ми се иска да го прегърна и да набия всеки, който се държи гадно с него.“

Кошмарът в офиса

Най-големият враг на УолтърМити в ежедневието е новият изпълнителен директор, отговарящ за прехода: съвършено арогантният, надменен и постоянно заплашващ Тед Хендрикс. Сценаристът Стив Конрад казва, че е създал този персонаж, за да предизвика УолтърМитида направи каквото трябва. „За мен Тед Хендрикс е по-скоро усещане, – споделя Конрад. – Той е начина, по който ни карат да се чувстваме треньорите или по-големите ни братя, учителите и полицаите – чувството, когато репликите, които е трябвало да им кажеш, ти хрумват две минути, след като са си тръгнали. А като са пред очите ти, не можеш да измислиш нищо или правиш най-неподходящите изказвания. Тед е въплъщава точно това чувство.“

В ролята на Тед е Адам Скот от  хитовия телевизионен комедия Parks and Recreation. „В реалния живот Адам е най-сладкото и мило момче, – казва Кристен Уиг. – Но в този филм е най-големият задник. И е толкова добър в това, което прави, че наистина емного забавен.“

Стилър се спира на него за ролята от самото начало. „Винаги съм искал Адам във филма, защото той е много смешен и притежава специфично  присъствие. – отбелязва режисьора. –Реалният свят на Мити е леко стилизиран и аз помислих, че Адам наистина може да се впише в него. Той веднага показва какъв е Тед – хладен, тесногръд и абсурдно егоцентричен.“

На Скот сценарият му допада от самото начало. „Помислих си, че е невероятен начина, по който Стив и Бен са взели тази класическа история и тя е прераснала в нещомного епично и съвременно, – казва той. – Сценарият е много задълбочен и специален – смешен,и все пак затрогващ.“

Що се отнася до Тед, Скот го описва: „В основата си той е безсърдечен корпоративен таласъм, бродещ из залите на тази велика американска институция. Той няма абсолютно никакво отношение към хуманното дело на това прекрасно списание, което е маркер за американската култура от толкова дълго време. А в Уолтър той вижда най-вече човек, когото смята за жалък по един много забавен начин. И не спира да се подиграва с него до момента, когато Уолтър започва да съсипва живота на Тед! „

Тед може да е човекът, койтоУолтърМити би искал да избегне на живо, но той е в центъра на най-сложната фантазия на Мити–сблъсъкът васансьора, която се превръща във нереалната летяща битка из целия Манхатън. За Скот изживяването по време на снимките на тази сцена е незабравимо.

„Тази битка абсолютно е едно от най-невероятните преживявания, които съм имал, – признава актьорът. – Бен и аз висяхме от телени въжета, преследвахме се над гъмжащи от туристи улици – беше много, много интензивна сцена, Никога досега не съм правил нещо подобно“.

Фотограф от края на света

За всички свои фантазии да се превърне в герой, УолтърМити има реален пример: известният фотограф на списание LIFEШон О‘Конъл – загадъчен авантюрист със статут на рок звездата на фотографския свят, който е известен с непреклонната си отдаденост да преследва една история, независимо от цената. Най-подходящ за тази роля на мистериозна икона изглежда носителят на Оскар® Шон Пен.

„Шон О‘Конъл човек, който представлява творческата почтеност и той трябваше да притежаваневероятно присъствие, което публиката да усети незабавно, когато накрая Уолтър го среща. Ето защо Шон Пен наистина беше първият ми избор, понеже вживота той въплъщава всичко това за мен“. – казва Бен Стилър .

Стилър също така има желание да покаже Пен в светлина, която не е характерна за водещия драматичен актьори на цяло едно поколение. „Всъщност Шон има наистина страхотно чувство за хумор, – отбелязва Стилър, – което смятам, че не се демонстрирачесто в работа му, така че беше забавно да му дам шанс да направи нещо различно.“

Продуцентът Стюарт Корнфелд добавя: „Шон О‘Конъл притежава  определен вид мистериозност, както и самият Шон Пен. Това, което бе невероятно в неговото  изпълнение и в начина, по който е описан персонажа е, че когато най-накрая Уолтърсе среща със Шон, той е всичко онова, което Уолтър е търсил, но в същото време е напълно различен. За всички нас бе изключителна привилегия да наблюдаваме играта на Шон в тази сцена.“

Към актьорския екип на филма се присъединяват Катрин Хан в ролята на сестрата на Мити; комикътПатън Осуалд като eHarmony-съветник на Мити; Алафар Дари Алафсун като нетипичния исландски пилот; и истинската екранна легенда в ролята на майкатаМити – носителката на Оскар® Шърли Маклейн.

Фантазията става реалност

През 1939 г., когато Джеймс Търбър публикуваза първи път ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИ , той внася своя игрив модернистичен стил в историята, подмамвайки читателите директно в преживяванията на фантазиите на УолтърМити.

През 2013 г. Бен Стилър се надява да направи нещо подобно като използва похватите на съвременното кино, за да представи визуално историята по начин, какъвто не е било възможно да се направи по времето на Търбър . Той знае, че има няколко начина да подходи към света на фантазиите на Мити. Но смята, че има само един, който е правилният за това, което иска зрителите да почувстват: с помощта на умело създадена хипер-реалност, която да слива вътрешния поток на съзнанието на Митис това, което се случва във външния свят.

„На всеки се е случвало да разговаря с някой, докато в този момент в главата му всъщност си представя, че е на съвсем различно място, – обяснява той. – Това е, което искахме да уловим.“

Смесицата от сладка и забавна меланхолия ебогат извор на вдъхновение, който залива всеки, който участва в продукцията.

„Да се направи филм, който отдава почит на интелекта на зрителя и го отвежда някъде, където никога преди не е бил така едновременно забавляван и удовлетворен емоционално – това е нещото, заради което си заслужава всяко едно усилие.“ – заключава Джон Голдуин.

Скоро