Тази седмица премиерно в кино салоните в цялата страна върви един филм, който ако трябва да посъветвам някой, бих посъветвам моментално да НЕ СИ го причинява за нищо на света. Но въпреки това професионалната етика ме задължава да се дистанцирам от неговите кинематографични „качества“ (да не кажа дефекти) и да фокусирам вниманието за пореден път само и единствено в 3D качествата на заглавието.

Мащабната сценография, трансформиращите се гигантски роботи и последващите битки, както и Майкъл Бей на режисьорския стол говорят за правилното съчетание за едно качествено 3D преживяване. Но от друга страна точно скоростната режисура и бързото действие могат да изиграят лоша шега. Неуспорим факт е, че режисьорът и екипа са работили дълго и усилено върху подготоваката и брилянтната реализация на 3D-то във филма. Много от кадрите дават максималното, което кино творец, би могъл да извлече от тях. Те успяват да вплетат ефектът „отвъд екрана“ толкова силно в историята, че буквално НЕПРЕКЪСНАТО виждаме различни фрагменти да напускат очертанията на екрана, посока нашето лице. Дълбочината на образите и пространствата, ОСОБЕНО сцените в открития космос дават изключително усещане и привкус на картинката, въпреки че не са чак толкова силно осезаеми, колкото ефектът „отвъд екрана“. Яркостта е друг проблем, който отново трови частично някои сцени тук. Но на фона на това сиво и мъгливо има не малко синьо и червено (Оптимус Прайм), жълто (Бъмбълби) и др. , които всъщност хващат окото.

Ако все пак сте решили да си причините „Трансформърс: Последният рицар“ въпреки всички сигнали,ч е това ще бъде катастрофална грешка, 3D-то е правилният формат за вас! Има защо.

НА 3D ИЛИ НЕ?

Вписва ли се? 4 от 5 точки
Плануване и усилия 5 от 5 точки
Ефект „Отвъд екрана“ 5 от 5 точки
Дълбочина на образите 4 от 5 точки
Яркост на екрана 4 от 5 точки