Премиера в България: 19.04.2013г.
Световна премиера: 05.04.2013г.
Жанр: Криминален, Драма, Мистерия
Продължителност: 101 минути
Формат: 2D
Сценарист: Джон Ходж, Джо Ейхърн
Режисьор: Дани Бойл
В ролите: Джеймс Макавой, Венсан Касел, Росарио Доусън, Дани Сапани, Мат Крос
Разпространител: Форум Филм България / Fox Searchligh Pictures

Саймън (Джеймс Макавой), търговец на произведения на изкуството, се съюзява с престъпна банда, за да открадне картина на стойност милиони долари. Но когато е ударен по главата по време на обира, той се събужда и разбира, че няма спомен за мястото, където е скрил картината. След като физическите заплахи и изтезания не дават никакъв резултат, лидерът на бандата (Венсан Касел) наема хипнотерапевт (РосариоДоусън) да се порови в най-потайните кътчета на съзнанието на Саймън.
Докато тя копае все по-дълбоко в повреденото му подсъзнание, залозите се вдигат толкова високо и границите между желание, реалност и хипнотично внушение започват да се замъгляват и изчезват.

Филмографии:

Дани Бойл:Беднякът милионер, Трейнспотинг, Плитък гроб, 127 часа, Плажът, Проектът Съншайн, 28 дни по-късно

Джеймс Макавой:Последният крал на Шотландия, 28 днипо-късно, Проектът Съншайн, Изкупление, Да бъдеш Джейн, Неуловим

Венсан Касел:Черния лебед, Омраза, Необратимо, Бандата на Оушън 3, Пурпурните реки, Доберман

Росарио Доусън: Седем души, Орлово око, Sin City: град на греха, Неудържим, Хлапета

 

1: ПРЕДИСТОРИЯТА

„След „Беднякът милионер“ продуцентът Кристиан Колсън и аз търсехме нов проект, който да направим заедно. Казах му, че има няколко идеи, които винаги са ме привличали: историята на Арон Ралстън – която се превърна в „127 часа“ – и този луд трилър, наречен „Транс“, -разказва режисьорът Дани Бойл.

„За мен това винаги е бил перфектен материал за писателя Джон Ходж, с когото съм работилв „Трейнспотинг“ и „Плитък гроб“. С Кристиан дадохме на Джон да се работи по сценария, докато двамата снимахме„127 часа“.

„Беше ми ясно, – казва Ходж, –  че амбицията на Дани за филма е да се разкаже история за крайностите в човешкото поведение чрез тези три персонажа, които демонстрират безгранично желание, насилие и алчност. Всички ние, които сме работили с Дани преди, знаем, че той иска да развие идеите максимално, и това е вълнуващо за един писател.“

Избягвайки безпристрастната, сдържана атмосфера, която цари в много от класическите ноар трилъри, Бойл е запален да представи това, което нарича „емоционален заряд“ на филма и да модернизира и да обновите традиционните идеи за „фаталната жена“. Въпреки че започва уж като филм за обир, „Транс“ бързосе променя в нещо по-свободно, с повече гъвкавост и по-малко сигурност.

„Исках да се опитам да осъвременя ноар идеята, но не исках да правя по различен начин. Исках да заема този свят, катого представя в съвременен контекст,и да го актуализираме моционално. Няма нищо да се върне обратно, няма система, няма командна верига, и няма нищо, което да подкрепи героите, – казва Бойл. – Те всички са съвсем сами.Затова този тип филми винаги са свързани с престъпление, те винаги работят самостоятелно, защото са извън закона“.

„Искахме във филма да присъства постоянна несигурност за героите каква е истината, – казва Ходж. – Тримата трябва да разчитат почти изцяло на това, което другите казват или правят, за да разберат какво става. И разбира се, почти всичко, което другите казват или правят, е или лъжа, или манипулация, или е ненадеждно по някакъв начин.Така че главните герои са хванати в пъзела на собствените си решения.Предизвикателство за тях – и забавление за публиката – е да се опитатда решат този пъзел“.

Между 2009 г. и 2011 г. Бойл, Ходж и Колсън подлагат сценария на интензивен процес на развитие. До лятото на 2011 г. финансирането на проекта е осигурено чрез Fox Searchlight и Pathé, а екипът е готов да пристъпи към избора на актьори.

 

2: АКТЬОРИТЕ

„Тук има три поразително добри образа, което винаги е хубаво за един филм, – казва Бойл. – Спомням си, че в„Плитък гроб“, един от филмите, които направих с Джон, триматаперсонажи водеха битка кой да е в центъра на действието. Този триъгълник предполага прекрасна динамика в търсене на отговор на въпроса на кой герой принадлежи историята. Филмът със сигурност започва с историята на Саймън, но до края става все повече на Франк, – амеждувременно Елизабет оказва силно гравитационно привличане къмсвоята, разбира се.“

Джеймс Макавой (Саймън)

В главната роляе Джеймс Макавой, познат като главния герой от „X-Men“, дясната ръка на Иди Амин от „Последният крал на Шотландия“ и възлюбения на Кийра Найтлив „Изкупление“.

За Макавой предложената роля е изключително атрактивна. „Когато за първи път прочетох сценария, бях напълно разтърсен от този психологическифилм за обир, който извива ума и жанра като цяло. – казва той, смеейки се. – Спомням си, че бе много труден и сложен сценарий. Когато се явихна прослушване при Дани, той беше невероятен.Рядко съм билрежисиран толкова интересно по време на прослушване.Това бешеистинско удоволствие.И дори да си бях тръгна без да получаролята, пак бих се радвал и оценил времето, което съм прекарал с него, защото това бе фантастичнаработна среща, която разбира се ме накара отчаяно да искам да получа ролята. За мое щастие той се обади и каза: „Искаш ли да го направиш?“ Всеки ден на снимачната площадка бетака – просто преоткривахме сценария, който е възхитителен, смел и е истинско предизвикателство за изпълнителя“.

Бойл казва: „Винаги съм си мислел, че той може би е твърде млад за ролята. В действителност, когато се срещнахме и разговаряхме, бе наистина интересно, защото героят му някак си го кара да изглежда по-възрастен. Това беше фантастичен начин той да израсне, и аз му казах по време на снимките:„Изглеждаш по-стар, отколкото някога съм те виждал да на екрана. Това не е комплимент, който повечето актьори оценяват, защото е нож с две остриета! Те обичат да бъдат обиграни и израснали, но не и по-възрастни.Също така исках да играе с естествения си шотландски акцент, защото изпитвам истинска любов на шотландския изказ. Той ми казва, че не чува често подобна молба.Така че бе прекрасно и за Джеймс, и за Винсънт, да използват истински си говор. Знаете, че аз имам дългогодишна история с акцентите – Юън Макгрегър, Килиън Мърфи, Джеймс Макавой – не знам какво ми е. Може би имам нещо против английските актьори! Цялото ми семейство е от Ирландия и очевидно аз имах голям късмет първите си филми да снимам в Шотландия с куп невероятни шотландски актьори. Това явно е оставило отпечатък върху мен. Както и да е, оказа се че съм изцяло пристрастен към Джеймс Макавой, който свърши чудесна работа.Героят му е много труден, защото никога не сме сигурни в неговата съвест.“

Сценаристът Джон Ходж казва: „Мисля, че е справедливо да се каже, че Саймън е може би най-сложният персонаж от тримата, особено от гледна точка на публиката. Отначало той е представен като жертва, но до края на историята той изглежда все по-виновен. Саймън е човек с мания -физическа,сексуална мания. Също така в определен момент е бил пристрастен към хазарта. Така че тези два аспекта на характера не се вписват в личността на уважаван търговец на произведения на изкуството от средната класа.Именно тези два порока го повеждат в един свят на много мрачно и деструктивно поведение.“

Венсан Касел (Франк)

Венсан Касел е смятан от мнозина за най-известния актьор на Франция и звезда на някои от най-високо оценяваните и харесвани европейски филми през последните 20 години, като например „Омраза“, „Инстинкт на убиец“ и „Необратимо“.

„Хареса ми, че филмътзапочва като нещо стандартно. Той е от онзи вид истории, които на 25-та страницасе превръщат в нещо съвсем друго.Това е смесен жанр, който много силно въздейства, – казва Касел. – не е съвсем ясно кой е добър или лош.Отначало си мислиш едно, после става друго, а на финала се оказва нещо съвсем различно. Героите се развиват.Започваш да ги съдиш, а с течение на действието си даваш сметка, че може би малко си прибързал с изводите и това не е точно така, както си го мислил“.

„Този човек е толкова добър актьор, че не може да намериш друг като него на тази планета, -заявява Бойл. – Не трябва да забравяте, че макар да говори много добър английски, диалогът все пак не е на родния му език. Но това не прави впечатление, защото докато го гледат как играе,осъзнавате, че рядко да се намира актьор като него.“

Бойл си припомня един момент по време на снимките, когато следобедекипът се е разположил на стълбището в жилищна сграда в Южен Кенсингтън. „Семейството, което живееше в един от апартаментите, случайно се оказаха французи, живеещи в Лондон. Те имаха малки деца, които седяха на стълбите по пижами и го гледаха как играе.Спомням си, че си помислих какъв прекрасен момент е това за тях, защото виждаха една френска легендав действие.За страната си той е еквивалент на Марлон Брандо или Лорънс Оливие“.

„Ако разполагаш с добър сценарий идобър режисьор, като актьоримаш да направиш много по-малко, – казват Касел. – Когато сценарият е добре написан, репликите са на място и не трябва да ги преоткриваш, единственото което трябва да направиш е просто да си научиш думите. И когато режисьорът си знае работата – а с Дани определено е така – рядко има какво да се оспорва. Той винаги опитва нови неща.Забавно е, че прави много модерен вид кино, а в същото време идва от света на театъра, така че връзките му с действието и участниците като цяло, та дори и сценария, са много живи и органични.“

„Другото нещо, което съм забелязал у него е, че режисурата му винаги е много визуална и оригинална, дори бих я определил като барокова. Но никога не е само стил, винаги има смисъл.Рамката може да бъде различна и модерна, но тя винаги разказва една история.“

Отношението на Ходж към героя на Касел показва нагледно как работата му с Бойл добавя дълбочина и вникване в образите. „На повърхността Франк без съмнениее гангстер, но мисля, че бавно се разкриват все по-човешки черти, за да се стигне до персонаж на когото дори бихме могли да съчувстваме, – казва той. –  С течение на действието той открива нещо за себе си, което го прави повече от първоначалния гангстер“.

Включванетона бандата на Франк също е процес на изместване на героите от общоприетото схващане.Бойл и Ходж искат да избегнат стандартните, модерни профили на лондонските гангстери.

„Имахме нужда от банда, но ние не искаме да копираме познатата групичка на Гай Ричи, – казва Бойл.- Искахме да избягаме от тази представа. Опитах се да разбия този модел още по време на кастингите. Да се спрем на Венсан бе много освежаващо. Ако беше френски филм, мисля, че никой не би се изненадал да го види в тази роля.Но за нашия контекст той беше перфектен.“

„Аз съм много горд от моята бандаи мисля, че наистина са страхотни“, – смее Венсан Касел.

Росарио Доусън (Елизабет)

Звездатаот„Sin City: Град на греха“ и„Седем души“, Росарио Доусън е работила с много от водещите световни режисьори: Спайк Лий, Куентин Тарантино, Тони Скот, Крис Кълъмбъс. „Винаги съм си представял Росарио за ролята, – казва Бойл. – Ивинаги съм искал да работя с нея. Срещнахме се преди около шест или седем години за да работим по един филм заедно в САЩ. Проектът се разпадна, но винаги съм смятал, че тя е невероятна. Тя няма да ми благодари за думите, но от това, което съм виждал, не мисля, че капацитетът й е използванизцяло и че актьорският й таланте напълно експлоатиран“.

„Никога не съм играла героиня, която поне донякъде да се доближава до нея – казва Доусън за своя персонаж Елизабет Ламб.–Аз всъщност играя героини, които не би трябвало да се харесват и са нужни усилия, за да застане зрителя на тяхна страна, да ги запомни след финалните надписи. След „Готов за играта“ хората ми казваха: „Знаеш ли, аз те мразех в този филм, но на финала все пак те разбрах.“

„Но Елизабет е напълно различна, защото тя крие всичко. Човек си прави догадки само от емоциите, които показва, например какво прави с косата си – дали е прибрана и сдържана, или пускам свободно да пада надолу. Трябва да видите различната й страна, тя е много фина и неуловима, почти неизречена.“

Бойл казва: „В голяма част от досегашните ми филмиима чудесни женски персонажи, но историята е основно за момчета – Юън Макгрегър, Килиън Мърфи, Дев Пател, Джеймс Франко или Леонардо ди Каприо. Затова ми хареса в случая, че има жена, която е силна и самостоятелна.“

Първоначално Бойл е планирал действието на филма да се развива в Ню Йорк и да наеме английска актриса да играе Елизабет, но след това решава да обърне идеята и премества филма в Лондон, а героинята става американка:

„Винаги съм искал Елизабет да бъде извън общността, като аутсайдер. Това е много важно за историята и чувството й на изолация, защото тя няма към кого близък да се обърне, – казва Бойл. – Това е странното при филмите ноар, всичко е като в запечатанбалон, всичко е заключеновътре. Извън него не съществува реален свят, затова тя не може внезапно да се свържес майка или сестра, на когото да се довери. Търсихме актриса, която притежава реално присъствие, показва с думи и поведение своята независимост и самостоятелност“.

Доусън проучва професията на героинята си, като присъства на курсове по хипноза и изчита редици книгиза хипнотерапия и психология.Успявайки дадолови динамиката между терапевт и пациент, Доусън получава шанс да формираголяма част от ролята си – внушителната, спокойна атмосфера около експерт хипнотерапевт, за да е в състояние да води задълбочени сесии със Саймън. „Срещнах с няколко хипнотерапевти, самата аз бях хипнотизирана, – споделя тя. – По време на репетициите също имахме хипнотизатор, който дойде при нас, за да можем всички ние да имаме такова преживяване и опит. Всеки, с когото се срещнах, излъчваше увереност, която не е присъща за всяка професия. – отбелязва тя. – Макар че подходите бяха напълно различни, всички те имаха тази обща черта.“

Джон Ходж коментира: „Мисля, че Елизабет със сигурност е извървяла труден път и е решена да не го изминава отново. Затова тя използва всичките си умения и таланти, за да манипулира мъжете, за да спечели някаква своя победа.“

Доусън казва и няколко думи за режисьора: „Дани е като вулкан, изпълнен с енергия. Толкова е красива неговата страст, към това което прави. Той никога не сяда, винаги просто се движи, движи, движи…Независимо колко е студено, дали сме имали шестдневна работна седмица или работим извънредно. Енергията винаги се чувства, а блясъкът в очите на всички казва: „Искам да видя този филм!“

3: СЪЗДАВАНЕТО НА „ТРАНС

До лятото на 2011 г. сценарият е готов, кастингът също, а и финансирането е осигурено. Но стана ясно, че има някои необичайни промени в плана. Дани Бойл е поел ангажимента да режисира церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон през юли 2012 г. – масивно задание, върху което той работи от известно време и който изисква изключително внимание през първата половина на 2012. И макар да заснема „Транс“ през есента на 2011 г., той няма време замонтажа, музиката, звук и другите довършителни работи преди навечерието на Олимпийските игри.

Бойл си спомня: „Ако всичко, което правих в продължение на 2 години бе само олимпиадата щях да полудея. Но ние имахме достатъчно късмет с няколко кратки почивки от МОК. Вече бях поелангажимент да поставя „Франкенщайн“ в The National Theatre през 2010 г. и грабнах шанса да направим „Транс“ през 2011 г.“

Продуцентът Колсън отбелязва: „Можеше просто да чакаме да заснемем филма след Олимпиадата, но когато сме готови, значи сме готови: разполагахме със сценарий, актьори, пари и когато всичко е налице трябва да си луд, да не включиш зелена светлина. Последвалата пауза бе кошмар за финансистите, защото парите бяха заключени за по-дълго, и кошмар за застрахователите, защото има по-голямриск за провал. Обикновено когато имаш творчески импулс, след снимките следва да пристъпиш направокъм редакцията. Но при нас това разделяне на снимките от постпродукцията проработи много добре, даде ни гледна различна точка към историята, която вероятно би ни убягнала и нямаше да видим! „

4: ГОЯ

„Гоя наистина е смятан за баща на модерното изкуство, защото той е прекрачил прага на човешкия съзнание, – казва Дани Бойл. – Има художници, коитоизобразяват какво виждаме, и такива, които рисуват начина, по който виждаме света. В „Полета на вещиците“е изобразен човек, който се крие под одеяло … и аз почувствах много силно, че това е именно героят на Джеймс – Саймън.“

„В творбите на Гоя има много явно насилие. – отбелязва Джон Ходж. – Смятам, че затова той толкова прилепнакъм сюжета. „Полетът на вещиците“ със сигурност носи този смисъл за свръхестествения контрол, който кръжи над историята. Мисля, че има смисъл, в който и тримата персонажи, в различни точки от историята се оказва, че действат извън собствената си воля.Всички са уловени в ситуации, в които бихте могли да почувствате сякаш има духове, витаещи над тях.“

Колсън добавя: „От гледна точка на нашата история Гоя също бе много интересен по отношение на някои новости в изобразяването на женската голота и човешките тела, които са били идеализирани и освободени от несъвършенства. Гоя е първият художник, който рисува голите тела така, както ги вижда…“

Решен да запази красотата на оригиналните произведения на изкуството, Бойл има нужда неговия екип от дизайнери и художници да изберат оригинал за филма. Дизайнерът на продукцията Марк Тилдъслиобяснява: „Дани искаше къс от богатството на класическата живопис, не Хокни, Бейкън, или нещо подобно. Той искаше нещоот рода на Караваджо, но с елемент на свръхестественост.И това именно бе Гоя. Той определено е изпреварил времето, в което живее и това е отразено в изключителните му картини“.

„Спряхме се на „Полетът на вещиците“ защото е екзотична, страннакартина, която представлява три вещици с високи шапки, издигнати във въздуха като в някакъв сън, а под тях има три символични фигури. Магаре, което предполагам представлява лудостта или глупостта. Човек, които не се вижда, бягащ с бял плащ над главата си, и още едно лице, което лежи в агония, с ръце запушили ушите му. На мига почувствах, че това е перфектна картина, която да изберем за филма“.

Екипът направи широко проучване и на видовете картини, които най-често са били обект на кражба.Те посетиха Регистъра за изгубено изкуство в Хатън Гардън, Лондон, който работи с ФБР, ЦРУ и Интерпол, за да помогне да се проследят кражбите на бижута и предмети на изкуството.

„Мисля, че много хора, включително и аз, са втрещени колко много пари минаватпрез пазара на изкуството, – продължава Коб. – Често пъти става дума не толкова за изкуството, колкото за статут. Някои картини струват повече пари, просто защото са продадени на по-висока цена и са се появили в заглавията на пресата. Една скулптора на Джакомети наскоро се продаде за 100 милиона долара, но това не я прави най-значимата или важна част от изкуството. Просто се е превърнала в част от кръга на хората, които си извоюват някакъв вид статут.“

„Винаги съществува образът на д-р Но, който стои в бърлогата си,заобиколен от  откраднати произведения на изкуството, но разбира сеобикновено това не е така. Понякога го закопават в земята или го поставят скрити на безопасно място.Но като цяло това е един силно интригуващ свят.“

„В крайна сметка, – казва Бойл – стойността на картината във филма е относителна.За Симон, който се занимава с история на изкуството иразпознава истинската й стойност – тя буквално е безценна. За Франк тя е една много голяма банкнота, а за Елизабет представлява нещо още по-лично…“

 

5: ХИПНОЗАТА

„Когато наблюдавате един хипнотизатор по време на работа, това не е фалшификация или евтини трикове на фокусници, – казва режисьорът Дани Бойл.– Пациентите им не са актьори и не играят. Ако той ги заслепи за момент, те наистина ослепяват. И после той им връща зрението.Мислиш ли: „Как се случва това, как работи?“ И това е изключително забавно. Тъй като умът е наистина интересен обект за изследване във филм, искахме малко да се поразходим около тези идеи за съзнание и подсъзнание и какво ги контролира.Мислите си, че може да контролирате на всичко, това което казвате, но всъщност не знаете какви ще бъдат следващите ви думи.“

Продуцентът Кристиан Колсън е съгласен: „Това, от което наистина се интересуваме е как този свят, в който всички ние се движим с такава сигурност и доверие е наистина илюзорен по отношение на нашите възприятия и те не са толкова надеждни, колкото бихме искали да бъдат. Разликите, които удобно поставяме се правят между реалност и въображение често са фалшиви“.

Продукцията наемаекспертът и специалист по хипноза проф.Дейвид Оукли, клиничен психолог и изследовател в Университетския колеж в Лондон, като консултант на филма.Той е и автор на изследвания в Института по психиатрия в Бирмингам с ЯМР – ядрено-магнитен резонанс. В началото проф. Оукли представя на екипакратка история на хипнозата и напредъка в тази област, за да им позволи да разберат ограниченията на реалния свят в участващите процеси.

„От Месмер, Чаркот,  Елиътсън и други, ние преминахме през някои от явленията, които се разглеждат във филма, създаване на сигнали, пост-хипнотични внушения, предложения в рамките на хипноза, пътешествия в търсене на спомени и как това може да се извършват от психолог, работещ с хипноза, – казва Оукли. – Говорих и за едно изследване, което случайно съвпадна с една от сцените във филма, което е да се предизвика хипнотично предполагаема болка, което се случва със Саймън.“

„Показахме, че ако се даде на човек истински болезнен стимул и се запише мозъчния му модел, и ако се подложи на същата болка в хипноза и отново се запише мозъчния модел, то двата са много сходни. Това посочва, че хипнозата генерира реални преживявания на мозъка и идеята е пресъздадена много правдоподобно в сцената, където Саймън изпитва болка по един истински и реален начин.“

За да се даде по-добра представа на екипа на филма, проф.Оуклиобяснява основите на тази област на медицината. „Състоянието на хипноза, транс, се прави с цел фокусиране на вниманието, абсорбиране на мисли и идеи. Това е будно състояние и няма нищо общо със съня и няма нужда да бъдеш  отпуснат. Понякога хората бъркат хипноза и релаксация.Няма причина да бъдешзадължително отпуснат, за да изпаднеш в хипноза, макар че може да изживееш много силна релаксация именно по време на хипноза. И състоянието до голяма степен напомня сънуване с отворени очи или начина, по който се чувствате докато четете хубава книга или гледайте добър филм.“

„От тази гледна точка актьорите, които влизат в роля приемат чувствата на другите, и донякъде използват хипнотични видове стратегии за самите себе си, за да влязат в мислите, идеи и чувства на героите си.Достоверна част от филма е търсенето на дълбоко заровени спомени в памет и представата, че по време на хипнозаподсъзнанието представлява пакет, който трябва да сеотвори и да се търси в него много внимателно, по един безопасен начин.“

Проф. Оуклиобяснява, че това, което хипнозата предлага, е „възможността за терапевта да поведе пациента на въображаемо пътуване, за да търсят заедно проблемните области в психичното му благоденствие.Понякога хората използват така наречените индиректни методи, при които в неофициална процедурапросто си говори с пациента за интересни теми, неща, които са изживели, нещо като лек транс в собствения им живот.“

„Важен елемент в сюжета на филма е как човек дава хипнотично внушение за конкретно нещо, както и начина на превеждане на  хипнотичен опит от физически лица към групи. Хората, които използват терапевтично хипноза са психолози, консултиращи психолози и клинични психолози, които са изучавали психологията като основна дисциплина, и след това са добавили хипноза като специализация.Така че това е умение, те добавят към своя научен репертоар след като се обучават в продължение на много години „.

Дани Бойл казва: „Нашата история е измислена, но искахме да има връзка с действителността. Докато методите на Елизабет не винаги са етични, те все пак са клинично възможно.Експертите казват, че 5% от хората са силно податливи на внушение – или така наречените „виртуози“, – което е доста страшно!“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here