ИК БАРД представя книга пет в поредицата на Матю Райли Джак Уест„Трите тайни града“

Преследван… от най-големите ловци в историята! 

Свят, съществуващ зад кулисите на истинския.

Когато спечелва Големите игри, Джак Уест-младши хвърля четирите легендарни царства в хаос. Свят със своя история, правила и затвори. Сега тъмните сили са по петите на Джак по най-безмилостен начин. Начин, който достига до нашия свят… експлозивно. Краят на всичко устремно наближава и Джак трябва да открие Трите тайни града – невероятните изгубени градове от легендите.

Задачата е невъзможна, но Джак трябва да я изпълни, докато е преследван… от най-големите ловци в историята.

ОТКЪС

ПЪРВО ПРЕСЛЕДВАНЕ

ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА ХАДЕС

Interregnum

(лат. „междуцарствие“).

Времето между края на управлението на един владетел и възкачването на следващия; често период на смут, стратегически маневри и сблъсъци, от които се ражда нов ред.

В НЕБЕТО НАД АТЛАНТИЧЕСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА САЩ

24 НОЕМВРИ, 05:30

Самолетът на Джак Уест се носеше в небето по-бързо от звука към Ню Йорк.

Известен като „Небесният воин“, самолетът беше „Туполев Ту-144“, руска имитация на „Конкорд“. Източен като стрела, покрит с черен материал, поглъщащ радиовълните и подобно на прочутия „Конкорд“ преди него, бърз – ама наистина бърз.

Джак се беше сдобил с „Небесният воин“ от стар неприятел, след като предишният му самолет, любимият му „Боинг 747“ „Халикарнас“, беше унищожен по време на отчаяни мисия на Великденския остров.

В момента, управляван от верния пилот на Джак Скай Монстър, стреловидният самолет цепеше небето със скорост 1,5 маха на височина 15 240 метра, много над маршрутите на пътническите авиокомпании.

Като за човек, който често пътува до затънтени кътчета по света, многолюдният Ню Йорк не беше редовна дестинация за Джак, но точно сега той бързаше да стигне там.

Бързането му не се дължеше само на лични причини, но и на господина, който пътуваше с него – Антони Михаел Доминик Десакс, известен на обикновените хора като един от големите богаташи на Земята, корабен и минен магнат и четвърти представител на своя изключително стар и аристократичен род, назначаван за маршал на Франция.

Но той беше такъв за обикновените хора.

В по-потайните кръгове той бе известен като един от четиримата вечни царе, които управляваха планетата – Хадес, царят на Долния свят.

Или поне доскоро беше такъв.

Нещата се развиваха бързо за Джак и Хадес, след като се бяха върнали в дома на Джак в часовете след катастрофалния край на Големите игри.

Победата на Джак в Игрите си беше направо историческа – постижение, което му осигуряваше място в елитния пантеон на герои, включващи митичния гръцки воин Херакъл.

И Джак наистина беше открил, че Игрите с множеството им дяволски изпитания и награди са източникът на мита за Дванайсетте подвига на Херакъл. Именно това откритие се беше оказало жизненоважно за спечелването на състезанията.

Когато се върна в дома си в австралийската пустош, Джак мечтаеше само за едно – почивка. Изобщо не беше избирал да участва в Игрите – бе упоен и отвлечен, а после принуден да се бори нонстоп за живота си в продължение на две денонощия, като през цялото време беше облечен в тениска с Хоумър Симпсън и джинси.

Честно казано, сега желаеше единствено да ближе множеството си рани и да прекара около година в леглото си.

Но не му беше писано.

Първо жена му Зоуи с нейната къса руса коса и яркосини очи го чакаше, току-що върнала се от собственото си пътешествие до Марианската падина, най-дълбоката бразда в океанското дъно на планетата.

Щом видя „Небесният воин“ да приближава пистата на фермата, Зоуи изтича да го посрещне.

С нетърпение очакваше да разкаже на Джак за приключението си и се усмихна широко, когато видя как той, Лили и Алби слизат от самолета, следвани от Мечо Пух и Стреч.

– Само почакайте да чуете какво видях… – започна тя.

А после видя бръснатата глава на Джак.

И множеството порязвания и синини по лицето му.

И начина, по който накуцваше и пазеше дясната си ръка. Лявата – изработена от титан от лакътя надолу – беше покрита с прах и драскотини.

„Какво се е случило?“

После погледна Лили – облечена в рокля на цветя, която Зоуи никога не бе виждала, и понесла в ръка обувки с висок ток. Това беше странно. Лили не беше от момичетата, които обичат високи токчета.

Мечо Пух и Стреч изглеждаха добре, но Алби беше с превързана глава.

А после Зоуи видя и майката на Джак, Мей, да слиза от черния „Туполев“.

Това я накара да се изправи на нокти. Дори раните на Джак да не бяха достатъчни да събудят тревогата ѝ, присъствието на Мей определено грабна вниманието ѝ.

Д-р Мейбъл – Мей – Мериуедър, висока само малко над един и петдесет, с прибрана на кок коса и лице като на фея, беше невероятна личност. Не понасяше глупаци и бранеше яростно уединението си. Живееше в отдалеченото крайбрежно градче Брум и не нарушаваше пълната си изолация, освен ако положението не е изключително сериозно. (Рождените дни и смъртните случаи не бяха сериозни ситуации, но – за щастие – сватбата на Джак беше от тях.) Пристигането на Мей с Джак определено беше повод за тревога.

А после от самолета се появиха и други.

Първо Йоланте.

Зоуи изобщо не си падаше по британската принцеса.

 

Вашият коментар