Какво е нужно, за да наречем един филми добър? Изброявам най-важните неща – добър сценарий, изпипана режисура, кадърна актьорска игра, музика, съвпадаща с атмосферата на филма. „Три билборда извън града“ отговаря на всичко, изброено горе. „Три билборда извън града“ е един от най-добрите филми на филми за 2017 година и най-добрия американски такъв. Филм, който след време ще бъде обявен за класика. Сигурен съм.

Ето какво е официално резюме на лентата:

Милдред Хейз (Франсис Макдормънд) предизвиква местните власти в градчето Ебинг, щата Мисури (забравено от Бога място), да решат случая с убийството на дъщеря й, след като полицията не успява да залови престъпника. Месеци са изминали, без никой да бъде обвинен. Тогава Милдред Хейз извършва смела крачка, като накачва три билборда (ИЗНАСИЛЕНА, ДОКАТО УМИРА; И ВСЕ ОЩЕ НЯМА АРЕСТУВАНИ; ЗАЩО ТАКА ШЕРИФ УИЛОУБИ), водещи към нейния град, с противоречиво послание към уважавания шеф на полицията в него – Уилям Уилоуби (Уди Харелсън). Никой не подкрепя Милдред. Сама е срещу началника и заместника му, офицер Джейсън Диксън (Сам Рокуел), човек с инфантилно поведение и склонност към насилие.

Как ви звучи? На трилър, който до последно не знаете какво ще се случи или на социална драма, със сладникав привкус. Честно казано – трудно бих включил „Три билборда извън града“ към какъвто и да е жанр. Сюжетът на филма е многопластов, не е толкова прост, колкото изглежда на първо четене. Всички,предполагам, сте казвали за нещо – „случи се като на филм“. Е, в този филм нищо не се случва „като на филм“. Постъпките на героите са съвсем адекватни, като в реалния живот. Хареса ми как Мартин Макдона си играе със зрителя- очакваш едно, а се случва съвсем друго. Пълно е с обрати, които зрителят не очаква.

В „Три билборда извън града“ се е получила страхотна симбиоза между трагично и комично. Вървят ръка за ръка, без да досаждат на зрителя. Трябва да се подчертае, яе това е изключително трудно – едновременно да накараш зрител хем да му е смешно, хем тъжно. Историята е на пръв поглед тежка и депресираща, но в сценария гъмжи от хумор, който те кара не само да се усмихнеш, но и да се засмееш. Филмът не е с нравоучителен характер, нито филм, в който лошите накрая си получават заслуженото.

Това е филмът с една от най-добрите експозиции, които съм гледал в последно време. Още в начало в началото те сграбчва и не те пуска. Има някои доста шокиращи сцени и диалози, които съм сигурен, че след време ще се превърнат в иконични и големите киноманиаци ще говорят за тях така: „Обърна ли внимание в „Три билборда извън града“ когато…“. Повтарям – до няколко години филмът ще се превърне в култов.

Режисьор и сценарист на филма е Мартин Макдона. Носител на „Оскар“ за късометражния си филм „Шест стрелеца“, номинация за същата награда за най-добър оригинален сценарий за „В Брюж“. „Три билборда извън града“ му е третият пълнометражен филм. Другият е „Седемте психопата“. Като цяло е драматург по душа, носител е на куп награди за най-добри пиеси. Оттам идва и чудесния диалог, който пише за филмите си, както и чудесната му работа с актьорите. По свежест на диалога бих го сравнил с Куентин Тарантино, с тази разлика, че режисьорът на „Джанго без окови“, пише дважди по-дълги сцени, сцените при Макдона са по-динамични.

Голямата Франсис Макдорманд, съпругата на Джоел Коен, (едната половина от легендарното дуо), изпълнява главната роля. Трудно бих си представил друга актриса да изиграе този персонаж. Тя, с ръка на сърцето мога да го кажа, е една от големите актриси на нашето време. Би трябвало да го приеме за лична обида, ако не бъде номинирана за „Оскар“. Уди Харелсън и Сам Рокуел изнасят другите главни роли. Докато за първия е в реда на нещата да изпъква със стабилност и класа, то за Сам Рокуел може да се каже, че е един твърде подценен актьор. Ако започне да си подбира ролите и да избягва участие в бози като „Полтъргайст“ и „Химията на живота“, това наложило се мнение, лека-полека, ще избледнее. Всички помним прекрасната му игра в „Луна“ и „Самопризнанията на един опасен ум“ и знаем на колко талантлив актьор е. С няколко думи – изпълненията на главните герои или ще ви подразнят, или наистина ще ви запленят. Това е доказателство, че изпълненията им са от най-висока класа – един герой или ще го заобичаш, или ще го намразиш.

В поддържащи роли блестят Лукас Хедж (номинация за „Оскар“ за „Манчестър край морето“), Питър Динклидж („Игра на тронове“), Кейлъб Ландри Джоунс („Бягай“), Джон Хоукс („Сеанси“) и Аби Корниш („Седемте психопата“).

Автор на музиката е Картър Бъруъл, един от най-конвертируемите композитори в момента. Всички знаем прекрасна работа, която Бъруъл свърши с „Фарго“ и „Карол.“ Това е третата му колаборация със Мартин Макдона. В „Три билборда извън града“ музиката му е силна, въздействаща, смецисица между авторски инструментален аранжимент и кънтри парчета.

Бен Дейвис е един от добрите оператори. Това е втората му съвместна работа с Макдона, след „Седемте психопата“. Може би ви е познат от работата му по марвелските филми – „Пазители на галактиката“, „Отмъстителите“ и „Доктор Стрейндж„, където обаче място за импровизации почти няма. „В три билборда извън града“е постигнато перфектно партньорство между оператор и режисьор – добра светлина, адекватна смяна на гледните точки. Има една перфектно заснета сцена в един кадър. Като по учебник е и е може би най-въздействаща във филма.

Този истински ансамбъл от актьорско майсторство, прекрасна режисура и сценарий, е задължителен за гледане. „Три билборда извън града“ е филм, който отвсякъде работи – интересно поднесена история, прекрасна обрисовка на персонажите. Филм, който би ви възвърнал вярата в киното.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here