Тъмна дарба- рецензияНякак тихомълком по родните екрани се появи поредната адаптация по роман за подрастващи. Преживяхме Игрите на глада. Преживяхме Дивергенти. Избягахме от Лабиринтът. Сега идва ред на „Тъмна дарба„. По вяла маркетингова кампания на филм от роден разпространител не бях виждал от години. Без капании, без игри, без награди, без реклами. Плакт. Трейлър. Премиерна дата. Старт. Как точно предизвикваш зрителите да отидат да гледат, не е ясно.Тъмна дарба- рецензия

Ето историята в резюме: Тъмна дарба- рецензия

Базиран на световния бестселър на Александра Бракен, „Тъмна дарба“ представя един свят, в който след като вирус убива 98% от децата по цял свят, оцелелите развиват супер сили. Те ще трябва да се изправят срещу свят, който се бои от тях и да си възвърнат контрола върху своето бъдеще.

Тъмна дарба- рецензияАко трябва да съм честен, ще започна с една чиста, искрена и неподправена истина. Изненадата е огромна. ОГРОМНА! Ако трябва да събера впечатленията си в няколко изречения , „Тъмна дарба“ дава целия екшън и каскади, които Дивергенти не успяха. „Тъмна дарба“ дава всички герои и цялата палитра от емоции, които „Прелестни създания“ не успяха. „Тъмна дарба“ дава дори нещо, което „Игрите на глада“ никога не успяха да постигнат- истинска, чиста, неподправена химия между главните герои.

„Игрите на глада“ си остава абсолютния първообраз на филм за подрастващи. Всички следващи са сравнявани с него. Основния му проблем е факт. Катнис никога не успя да създаде истински чувства, емоции  между нея и Пийта или Гейл. Главният герой в „Тъмна дарба“ е поверен на актриса от Игрите на глада. Помните ли Ру? Със сигурност я помните. Актрисата изпълняваща ролята е в центъра на събитията в новия филм.

„Тъмна дарба“ дава малко предистория. Със сигурност много е оставено да се разгръща в бъдещи филми. Но тя е достатъчна за да се завърже фабулата. За да влезем в този свят, в който няма добро. Има зло и по-малко зло. Не можеш да вярваш на никого. Може да вярваш може би на своите. На децата. Но дали на всички?Тъмна дарба- рецензия

Лагерът е ада. Бягството е тайнствено. Каскадите и преследванията, сблъскването с групата… истинска наслада. Сцените в Мол-а и безграничната радост. По детски. Невинно. Търсенето на „обетованата“ земя и всичко, което стои зад нея. Може би много от зрителите ще открият клишета. Неща, които сме гледали. Да факт е, че „обетованата земя“ силно напомня на Долината от „Лабиринтът: Невъзможно бягство“. Но всъщност колко варианта за действие ни дава едно дистопично бъдеще?Трябва да има проблем. Трябва да има задълбочаване. Трябва да има цел. Трябва да има живот.

Тук- целта е спокойствието. Спасението от възрастните. Може би развитието на способностите?Тъмна дарба- рецензия

Обратите във филма са предвидими за по-зоркия зрител. Но неговата красота е безгранична. Неколкократно се връщаме към събитие от началото на филма, което остава необяснимо. Но всъщност то определя целия поток от случки след себе си. То е и последния щрих, който ще завърши историята. Имаме чудесни персонажи. По детски, но същевременно и подрастващи. Тъмна дарба- рецензия

Филмът носи някаква неусетна лекота, красота и свобода на историята си. Която колкото и брутална да изглежда на моменти, е напълно възможна. (спомнете си „Историята на прислужницата“ и тогава мислете за брутализъм и дистопично бъдеще).

Сцените на открито, играта със слънцето, романтичните забежки между героите правят от историята такава, за първите искри. За първата любов. За първия плам в свят, в който това е толкова чисто и неопетнено, колкото безобразен и мъчителен всъщност е той. Тъмна дарба- рецензияТъмна дарба- рецензия

Способностите на децата са представени чудесно. Деликатно. ненатрапчиво. Могъщи, когато е нужно. Деца- през останалото време. Всяка способност е достатъчно красива и придава особено обаяние на детето, което я владее. И Зу, и главната героиня и младия мъж, и забавния очилатко… И четиримата герои са истински, пълнокръвни персонажи. Със своите плюсове и минуси. С детското у себе си, но и зрелостта на прага. Искаща да влезе и предизвикваща ги във всеки момент.

„Тъмна дарба“ ни дава един силен и коректен финал. Финал, който ще ви припомни… не всичко е хубаво. Не всичко е лошо. Често животът ни кара да вземем решения, които са по-малкото зло. Така е и тук. Тъмна дарба- рецензия

Гледайте този филм. Той ще ви изненада. Много. Със своята чистота. С различния свят. С прекрасните герои и отношения. Но преди всичко с идеята, че няма абсолютно добро. И това не е лошо. Тъмна дарба- рецензияТъмна дарба- рецензия

Тъмна дарба“ е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Александра ФилмсТъмна дарба- рецензия

Вашият коментар