Премиера в България: 02.03.2012г.
Световна премиера: 20.10.2011г.
Жанр: Драма, Трилър
Продължителност: 105 минути
Формат: 2D
Сценарист: Робърт Тенън
Режисьор: Роджър Доналдсън
В ролите: Никълъс Кейдж, Гай Пиърс, Дженюъри Джоунс, Харолд Перино, Ксандър Бъркли, Дженифър Карпентър
Разпространител: Александра филмс / Anchor Bay Films

Уил Джерард (Никълъс Кейдж) е обикновен учител по английски, щастливо женен за изящната музикантка Лаура (Дженюари Джоунс). Ежедневието им е запълнено с концерти, барбекю с приятели и шахматни партии в компанията на директора на училището (Харолд Периньо). Но за една вечер спокойният им семеен живот се превръща в кошмар.

По пътя към вкъщи Лаура става жертва на брутално нападение. Докато чака информация за състоянието й в болницата, Уил е заговорен от добре облечен непознат, който му предлага незабавна справедливост и така ще има спести дълъг и мъчителен съдебен процес. Притиснат да даде отговор, Уил приема предложението, като в замяна трябва да направи услуга на тайнствената организация. Но се оказва, че тази справедливост има много по-висока цена и още по-опасни последици.

Уил Джерард (Никълъс Кейдж) е обикновен учител по английски, който е щастливо женен за изящната музикантка Лаура (Дженюари Джоунс). Ежедневието им е запълнено с концерти, барбекю с приятели и шахматни партии в компанията на директора на училището (Харолд Перино). Но за една вечер спокойният им семеен живот се превръща в кошмар.

По пътя от репетиция към вкъщи Лаура става жертва на брутално нападение. Докато чака информация за състоянието й в болницата, Уил е заговорен от добре облечен непознат (Гай Пиърс), който му предлага незабавна справедливост и така ще им спести дълъг и мъчителен съдебен процес. Притиснат да даде отговор, Уил приема предложението, като в замяна трябва да направи услуга на тайнствената организация. Но се оказва, че тази справедливост има много по-висока цена и още по-опасни последици.

„В търсене на справедливост“ е с участието на Никълъс Кейдж, Дженюари Джоунс („Х-мен: Първа вълна“), Гай Пиърс („Войната е опиат“, „Мементо“), Харолд Перино („Изгубени“, „28 семици по-късно „) и Дженифър Карпентър („Декстър „, „Дяволът в Емили Роуз“.)

Под режисурата на Роджър Доналдсън („Тринайсет дни“) по оригиналния сценарий на Робърт Тенън, филмът е продуциран Endgame Entertainment на Джеймс Д. Стърн („Съзряване“) и Рам Бергман („Тарикатите Блум”) и Maguire Entertainment на Тоби Магуайър и Джино Топинг. Оператор е Дейвид Татърсол ( „Денят, в който Земята спря да се върти“), художник е Денис Вашингтон („World’s Fastest Indian”), дизайнер на костюмите е Каролин Еслен-Щефър („Марихуана“), а координатор на каскадите е Анди Ченг („Зеленият стършел“, „Здрач“).

Филмът е заснет в Ню Орлиънс през 2009/10г.

 

 

„Светът е опасно място за живеене, не заради хората,

които са зли, а заради тези, които

НЕ правят нищо по този въпрос.“

– Алберт Айнщайн

Постави се на мястото на на Уил Джерард. Жената, която обичате най-много в света е нападната брутално. Тя е наранена, изпитва болка и ще продължи да страда през целия период на физическо и психическо възстановяване. След това идва процесът, където присъдата и наказанието не са сигурни. Ти си объркан, ядосан и уязвим.

Тогава един спокоен непознат хладнокръвно ти предлага да сложи край на проблема. Правосъдието да бъде отсъдено точно сега.

Един непредубеден странчиен наблюдател ще подходи рационално и ще откаже веднага. Но ти сте засегнат, не си безпристрастен. Опустошен си, умът ти е зациклил. Усещайки твоето колебание, непознатият се отдалечава.

„Чакай малко…“ – прошепваш ти.

Във „В търсене на справедливост“ едно съдбоносното решение, взето в момент на скръб и терзание, задвижва спирала от интриги, манипулации, страх и параноя. Избирайки моменталното отмъщение пред правосъдието на институциите, един предан съпруг и учител се оказва преследван едновременно от властите и от самодоволен лидер на тайна терористична група.

„Това е история за един мъж в затруднено положение, който приема предложение за възмездие, но скоро осъзнава, е сключил договор с дявола, – казва режисьорът Роджър Доналдсън, („Без изход“, „Банковият обир“). – Той се замесва в нещо много по-голямо, отколкото първоначално е предполагал.“

Сценаристите Робърт Тенън и Юрий Зелцер представят история за сложен психологически лабиринт от изиграване, възмездие и справедливост. През седмиците преди снимките, Тенън работи съвместно с режисьора в Ню Орлиънс, за да изгладят сценария. Той споделя, че е развълнуван да предаде своята история в ръцете на Доналдсън и Никълъс Кейдж, на когото твърди, че му е „голям фен.“ Кейдж споделя, че той е бил привлечен към историята от философското изследване на човешката природа и затова се е присъединил към проекта.

На продуцента Рам Бергман сценарият е показан от неговия приятел и агент Брайън Драйфус, който представлява режисьорът Райън Джонсън, за когото Бергман е продуцирал „Тарикатите Блум“ и „Brick.“

Бергман разказва: „Сценарият бе вълнуващ и напрегнат. Психологическата манипулация в него му напомня на „Играта“ с Майкъл Дъглас и Шон Пен.“

Президентът на Endgame и изпълнителен директор Джеймс Д. Стърн отбелязва: „Хареса ми концепцията, че самоволното раздаване на правосъдие не е правилното решение. Не бе нужно да чакаме повече, за да си кажем: „Това е филмът, искаме да го направим, да започваме.“

Начело на списъка с потенциални режисьори на Стърн и Бергман е Роджър Доналдсън, за които Стърн казва, че е „изключителен творец, който умее да изтръгва страхотни изпълнения от актьорите. С една дума той е идеалния избор.“

Доналдсън казва, че сценарият „повдига някои много интересни въпроси за ролята на обществото в поддържането на една справедлива система на правосъдие. Персонажът на Ник се превръща от някой, който смята, че насилието никога не е решение на проблема в човек, който прегръща изцяло тази идея“.

Кейдж, чието присъединяване към проекта се дължи отчасти на участието Доналдсън, казва за своя герой: „Уил не е агресивен човек. Той не обича оръжията. Но той се моли за възмездие, а това води до гняв и жестокост.“

С Уил Кейдж и Доналдсън на борда, създателите на филма се обръщат с предложение за участие към Дженюари Джоунс и Гай Пиърс. Бергман описва Пиърс като „страхотен актьор, който умее да пресъздава убедително играта на котка и мишка. Героят му вярва, че всичко, окето прави е правилно“.

И както често се случва с тези, които играят едновременно ролята на съдия, съдебни заседатели и екзекутор, Саймън става опасно самоуверен.

„Саймън е човек, който вероятно в миналото си е изпитал сериозно недоволство от съдебната система и се е почувствал предаден. Затова започва да манипулира ситуацията, за да му бъде изгодно на него, – казва Гай Пиърс. – Мисля, че хората по принцип са податлитви на такива изкушения, и за някои е трудно да открият ясната граница между правилно и грешно.“

Снимките на „В търсене на справедливост“ започват на 7 декември  2009 г. В един топъл, дъждовен ден, Уил влиза в зоопарка в Ню Орлиънс, където е изпратен от Саймън да проследи някого, без да знае защо. Това е първата от поредица от задачи, които бавно затягат хватката на Саймън около него.

По време на снимките зоологическата градина е затворена за посетители, но има магазин за подаръци само за членове, където щастливците могат да се фотографират с Никълъс Кейдж, който услужливо позира.

На следващия ден продукцията се премества в кръчмата Уорън‘с Корър срещу река Мисисипи, за сцената в градския шахматен клуб, където Уил и Джими играят един срещу друг. От шахматен клуб Мари Гаи дават някои ценни напътствия на Харолд Перино.

Актьорът разказва: „Баща ми ме научи на правилата на шахмата, но не бях играл от години, така че започнах да се уча наново, защото не исках да изглеждам глупаво срещу Ник. Докато репетирах за сцената местните шахматьори ми казваха: „Премести Кралицата на Е4″ и такива неща. Ник се приближи и ме попита: „Ти да не си гросмайстор или нещо от сорта?“ Аз му отвърнах: „Не, просто искам да съм подготвен, защото си мислех, че вероятно си изучавал този спорт.“ А той ми казва: „Не, току-що си научих репликите и сега идвам.“

За работата си с Кейдж, Перино добавя: „Отначало ми бе малко притеснено, защото познавам гласът му ми бе толкова познат. Но с него се работи страхотно, впечатлен съм колко е съсредоточен и отдаден на снимачния процес. Винаги е готов.“

На 9 декември са снимките в звукозаписното студио, където Лора работи заедно с останалите музиканти, включително и нейната приятелка Джуди (Дженифър Карпентър). Налага се Дженюари Джоунс да вземе няколко урока на виолончело и бас китара за подготовката й за ролята.

„Винаги съм искала да свиря на някакъв инструмент, и едно от предимствата да бъдеш актьор е, че винаги може да научиш нещо ново по време на работа, – казва Джоунс. – Виолончело е труден инструмент, но аз се научих добре да имитирам свирене. Беше много забавно и да свири на бас китара. Много ми хареса.“

Отговорна за подбора на дрехи на героинята на Джоунс е сценографката Каролин Еслер –Щефър. В гардероба на Лаура намират място „бохемските щампи, елегантни поли и големи ботуши. Тя трябва да добави цвят към палитрата на филма, както и голяма доза елегантност и финес“.

За неин контраст, Еслин-Щефър облича Уил в тъмни цветове: черно, сиво, кафяво, пурпурно. „Той не е представител на строго академичния стил, носи удобни, земни дрехи, които му помагат по-лесно да общува с учениците си – кадифени панталони, уестърн ризи, карета, пуловери с V-образно деколте…

„Ник изглежда страхотно в тъмни цветове и умее да носи красиво дрехите си. По време на първата проба си помислих: „Боже, изглежда толкова добре, ще бъде забавно.“

Далеч по-различен по стил е Саймън, който е „облечен като класически злодей. Той е елегантен и впечатляващ, в стилно тъмно синьо, сребърно и бледолилаво. Той изглежда страхотно и има вид на човек, който взима нещата на сериозно, много на серизоно“.

На 9 ноември продукцията започва петдневни снимки в апартамента на Уил и Лора, който е украсен с картини на приятеля на Доналдсън, художника Роб Пиърсън. В просторен хол с тухлени стени са разположени плетена и кожена черна мебел, лавици, рафтове, и, както може да се очаква от учител по английски, бюро, затрупано с книги и училищни документи.

Между отделните сцени Доналдсън и Кейдж обсъждат пресъздаването на атмосферата на Ню Орлиънс, като темата е подадена от историята на сградата, в която се снимат – американската консервна компания.

Както подсказва името й, бившата индустриална сграда в центъра на Ню Орлиънс е била фабрика за консерви до закриването й през1988 г., след което е реновирана в жилищна сграда през2002 г. Мястото се отпечати в съзнанието на милиони телевизионни зрители, които преди 3 години станаха свидетели как десетки хора намериха убежище на покрива на сграда от придошлите води от урагана Катрина. Комплексът отново бе ремонтиран след бурята и сега е дом на 200 семейства.

Операторът Дейвид Татърсол, разказва режисьорът Роджър Доналдсън, искаше да покаже 360 градусов поглед към апартамента на семейство Джерард, което означаваше да разкараме всички видими осветителни стойки, кабели и други  доказателства за снимачния процес. „Имахме източник на мека светлина, идваща от прозореца, а после просто сложихме приспособление на тавана, което да  увеличи естествената светлина. Това пасна добре с нашата философия да позволяваме локацията да диктува начина, по който снимаме.“

По време на дискусиите какъв да бъде потенциалния изглед и стил на „В търсене на справедливост“, Татърсол показва на Доналдсън многобройни класически и съвременни трилъри.

„Започнахме да придобиваме първоначална идея какво търсим и какво със сигурност не искаме, – казва Татърсол. – Знаейки, че трябва да заснемем 122-страници сценарии в 220 сцени на различни локации, решението бе да снимаме в директен стил и да приемем каквото и осветление предлага мястото.“

Философията да се „приема обстановката“ се отнася и до екстериора, казва Татърсол. Ако вали дъжд, това е част от сцената. Облачно ли е – използваме го. Този подход се оказва прагматичен както към съдържанието, и така и към график, защото времето на Ню Орлиънс „бе непостоянно и се оказа най-голямото предизвикателство в целия снимачен процес“.

Никълъс Кейдж казва: „Имах изцяло доверие Роджър и неговия екип, затова му позволих да ме води по време на снимките. Може да се дразним взаимно, но аз искам нещата да се получат добре и смятам, че така и стана. Мисля, че двамата с него работим успешно заедно.“

На 17 и 18-ти декември2009 г. са двудневните снимките в болницата, след което екипът излиза в коледна ваканция. Когато работата по продукцията се възобновява на 5 януари, Ню Орлиънс е в още по-празнично настроение, заради поредицата победи на местния отбор на Светците, която в крайна сметка ги изпрати на участие за Супербол. Тази емоция заразява и екипа с положителна енергия и ентусиазъм.

Ню Орлиънс играе ключова роля в историята, не само със своята уникална архитектура и настроението, но също така и репутацията си на мистериозен град, където нещата се случват по различен начин.

Продуцентът Джеймс Стърн отбелязва: „От дълго време съществува представата, че не е лесно да се стигне до същността на Ню Орлиънс. Градът не е непременно такъв, кокъвто изглежда. Подобно отношение е изразено по изключителен начин във филма „Китайски квартал“ с репликата „Тук е китайският квартал, Джейк.“

Художникът на продукцията Денис Вашингтон се заема със задачата да разкрие града по „един органични и автентичен начин, а не само както е известен Ню Орлиънс от туристическите брошури.“ Тъй като голяма част от външните снимки са на места в непосредствена близост едно до друго (което е с цел и да се улесни 40-дневен график), голяма част от работата на Вашингтон е да подготви тези локации да са в синхрон с палитрата на филма.

„Автентичността и великолепието на този град осигуряват прекрасно визуално преуимущество и реален контекст, – казва той. – Искахме да накараме това да се усети чрез действията и присъствието на Уил из реални места, защото само така можехме да останем верни на историята. Но си позволихме известна пространствена манипулация и игра с психологията на цветовете.“

Вашингтон изгражда две снимачни площадки: полицейски участък („защото не можеш просто да помолиш ченгетата да напуснат сградата си за един ден“) и болница. „След Катрина всички болници са много заети, функционират на пълни обороти, няма затворени или свободни крила, които бихме могли да използваме за снимките.“

Най-трудната каскадьорска сцена, която Ченг организира включва преследване на бегом през няколко платна по натоварена магистрала. Части от гонитбата са заснети на разклонението на оживен път в централния бизнес район в Ню Орлиънс. Няколко стреснати водачи на автомобили хвърлят поглед към стрелкащата се по асфалта фигура и възкликват: „Хей, това май е Никълъс Кейдж!“

„Нямах си на представа, че ще снимаме на истинска пътна артерия, – признава Кейдж в последствие. – Знаех само, че в този ден нямах много реплики за казване, така че не се тревожех изобщо. В следващия момент се озовах на открита магистралата, където колите минаваха на няколко крачки от нас. Беше малко напрегнато, но мисля, че се получи доста вълнуваща сцена.“

Опитният дубльорът на Кейдж, Томас Дюпонт, преживява „най-рискованата сцена, в която съм се отървал без нараняване“. Той трябва да отскочи от пътя на неуправляем камион – една забележителна кулминация в кариерата му на каскадьор, заснета от шест камери, включително и една, прикачена към самият него.

Продуцентът Рам Бергман обяснява: „Роджър много харесва каскадата на магистралата от френския филм „Не казвай на никого“, където героят преминава през няколко платна с натоварен трафик. Там тя е направена с компютърни ефекти, но Роджър искаше да го заснеме наживо. Затова Анди проектира тази изумителна сцена, включваща различни участъци от пътя и около 30 коли. В един момент героят на Ник изкача директно на пътя на цистерна, която губи контрол и поднася, отклонявайки се право към него.“

„Зрителите искат да видят неща, които самите те никога не биха посмели да направят, – казва Доналдсън. – Пресичане на магистрала със сигурност се класира на челно място в този списък. Никога не съм виждал каскадьор да се движи толкова бързо, и бях много облекчен, че камионът не го застигна.“

Реакцията на Бергман, докато гледа сцената е напълно естествена: „О, мамка му! Помислих си че Том е пътник. Камионът се отклони на 180 градуса и отиде по-далеч от очакваното, почти го приклещи под колелата. Благодаря на Бога, че е добре.“

По странно стечение на обстоятелствата, в реалния живот едно от превозните средства, използвани в тази сцена, е задигнато в нощта преди снимките от избягал затворник, който е успял да скочи от движеща се полицейска патрулка. Той е притичал към подлеза под магистралата, където бяха паркирани колите на продукцията, скочил в един Ford и предизвикал неистовото преследване с коли из улиците на Ню Орлиънс под градушка от полицейска стрелба. В крайна сметка заподозряният е задържан и благодарение на упоритите усилия на продуцента Дейв Помиър, автомобилът е върнат на сутринта. Колата е била надупчена с 19 куршуми и с разбито предпазно стъкло (което е било току-що поставено). Благодарение на него, заподозряният е спасен от фатален изстрел.

„Такова нещо не може да се предвиди, – казва Пормуиър. – Тази случка може би е най-лудото нещо, което някога съм виждал по време на филмова продукция“.

Реалният живот присъства отново във филма (но не по толкова опасен начин) по време на сцените в печатарския и книговезки цех на вестник The Times-Picayune.  Главният герой Уил Джерард се промъква в сградата на ежедневника чрез „опаковъчния център“ – огромно съоръжение, където се сгъва вестника с различни рекламни брошури.

Този шумен и забързан процес отнема около 3 часа и изисква присъствие на 200 служители всяка вечер около 23 часа. Както главният редактор на The Times-Picayune Дан Шей обяснява, около 45000 тиражни листа на час се движат по бързо движещи се транспортни ленти и се прегъват и вмъкват един в друг, посредством няколко големи кръгови машини.

„За един филмов екип би било невъзможно да пресъздаде тези операции, от печата до сгъването, така че те интегрираха снимките на филма в нашия производствен процес, – казва Шей. – Никога досега не съм разрешавал подобен експеримент, но смятам, че се получи добре, а и нашите съоръжения и машини бяха наистина чудесен фон за сцената с преследването.“

Доналдсън е принуден да завърши снимките в определеното време за печат – 3 часа, тъй като всеки допълнителен час работа ще коства на печатницата по пет хиляди долара. Освен в опаковъчния цех, екипът снима и в нюзрума на вестника, стаята за наблюдение, товарните докове с камионите и край печатарските преси. Шумът в производствения цех е толкова силен, че Кейдж и екипажа са били задължени да носят тапи за уши.

„В Picayune все още използват гигантски ролни печатни машини, това са класически преси, които вече не е лесно да се намерят, – казва художникът на продукцията Денис Вашингтон. – А те са изключително значение за действието на филма.“

 Самият Шей е нает от продукцията да играе ролята на охранител, който преследване Уил през тъмен, тесен лабиринт от тръби. „Познавам мазетата като пръстите на ръката си, затова реших, че ще е по-безопасно аз да заснема тази сцена. Беше ми много забавно в началото, – споделя той. И вече не толкова забавно на 9тия и 10тия дубъл.“

Друго ключово место във филма е стадион Супердоум, където Саймън определя среща на Уил. Снимките са в неделя в компанията на 40000 зрители, дошли на годишното рали на Monster Truck. Гай Пиърс трябва да стигне до мястото си на стадиона, проправяйки си път през тълпата, а екипът за малко да го изгуби от поглед.

Актьорът споделя: „Снимките по време на сцената в Супердоум бяха много вълнуващи и спонтанни. Ние се движехме между хората с малка дигитална камера. Единственото нещо, което подсказваше, че се прави филм бе начина, по който бях облечен. Всички бяха в ежедневно облекло и вероятно си мислеха: „Кой пък е този човек в официален костюм на рали на Monster Truck? Работата в киното често е много забавна.“

Пиърс има две общи сцени с Кейдж и Джоунс: едната е в ресторанта, а другата е кулминационната си среща в изоставен търговски център, която е заснета по време на последната седмица. Тримата актьори се радват на приятелски отношения и взаимна подкрепа, и често водят дискусии относно снимачния процес.

Пиърс заявява: „Отначало се почувствах малко несигурен, защото се включих по-късно в графика, но след като се установих, станах по-уверен. Ник е страхотен човек и винаги е готов да поговори с теб. Дженюари също е много откровена и отдадена на работата.“

Никълъс Кейдж казва: „С Гай Пиърс наистина е много приятно да се работи. Той се интересува от мнението на колегите си, как според тях се получават нещата и аз оценявам тази негова загриженост.“

Кейдж споделя мнението си за Джоунс: „Тя е изпълнена с енергия, непредсказуема и очарователна като дете. Дженюари е чудесна актриса и страхотно да се работи с нея.“

Относно ролята си на учител, Никълъс Кейдж изпитва „голямо уважение за тяхната роля в обществото. Моят баща бе учител, и аз донякъде отдавам почит към него. Учениците на Уил са предимно афро-американски студенти, но които той преподава Шекспир, Шели и Бърк. Исках моят персонаж не само да ги учи да разберат литературата, но и да се опитва да изгради връзки с децата.“

Уил не е подготвен за ситуацията, в която се оказва замесен от Саймън. За Никълъс Кейдж е важно да покаже, че неговият герой е обикновен човек, а не комиксов герой, затова често се допитва до Роджър с думите: „Може би тук трябва да си сложа очилата?“ или „Дали тази реплика не трябва да звучи по-несигурно?“

Дженюари Януари Джоунс заявява: „Смятам, че това е наистина интересна история, именно защото не е типичен екшън-трилър. Тук няма супер герои, които да се разхождат се наоколо, това са нормални хора, хванати в капана на психологически лабиринт.“

Снимките на „В търсене на справедливост“ завършват на 11 февруари,2010 г. в Ню Орлиънс. В реалния живот до края на годината в града са извършени 15 убийства.

 

Скоро