Журналистът и председател на Форума за арабска култура прави задълбочен анализ как се стигна до най-опустошителната гражданска война в днешно време.

С над 5 милиона избягали сирийски граждани и 600 000 жертви за четири години Гражданската война в Сирия предвещава да се превърне в един от най-сложните и нерешими конфликти в наши дни.

„Убийството на една революция” от журналиста и председател на Форума за арабска култура в България Руслан Трад  излиза на 29 юни 2017 г. и представлява задълбочен и логичен анализ на събитията, довели до сирийския конфликт.

За връзките на режима на Асад с терористични и ислямистки организации, с крайнодесни европейски партии и с паравоенни структури, за ролята на мафията в търговията с оръжие, петрол и антики в региона, за неразбирателствата между Русия, Иран и сирийското правителство, както и за експанзивната политика на Техеран, с която системно бива променян етническият и религиозен облик на големи части от Сирия – авторът разкрива малко известни факти от Сирийската война, за да отправи своето предупреждение. Той показва как истината може да бъде подменена, а демокрацията – унищожена, за да останат възможни само две алтернативи в сирийската история: диктатура и стабилност или ислямизъм и хаос.

Базирано на шестгодишни изследвания и разговори с журналисти, офицери, бивши депутати, политически затворници, радикали и бунтовници – обикновени хора и такива, които са по етажите на властта, изследването на Трад пресъздава образа на една непозната Сирия, в която политическата машина бълва опорни точки и фалшиви спомени, а населението е поставено пред най-страшното изпитание – да се сражава със сънародниците си.

Текстът акцентира на събитията от близкото минало, обясняващи избухването на сирийския конфликт. Той разглежда събитията до края на 2016-а и началото на 2017 година, а в изданието са поместени множество карти, илюстриращи военните действия.

През призмата на личните истории „Убийството на една революция” се превръща не просто в хроника на войната в Сирия, а в историята на страна, която се променя завинаги; в историята на братоубийствен конфликт, застрашаващ да се превърне в минисветовна война, и в историята на най-важната битка – тази за умовете и душите на хората.

Премиерата на „Убийството на една революция ще се проведе на 12 юли от 19:00 ч. Очакваме ви в литературен клуб „Перото”, за да участвате в разговора-дискусия, посветен на наболелия проблем. Книгата ще представи журналистът Георги Милков.

Руслан Трад е роден през 1987 г. в България. Блогър и журналист на свободна практика. Oт 2009 г. поддържа свой блог на тема  политиката в Близкия изток и Северна Африка. Бил е лектор в Нов български университет, СУ „Св. Климент Охридски” и Дипломатическия институт към МВнР по теми, свързани с политическите и младежките движения в Арабския свят. Създател е на организацията „Форум за арабска култура” и един от създателите на Global Voices Online Bulgaria.

Из „Убийството на една революция”

Вечерта на 16 юни 2016 г.

Журналистите Халед ал Иса и Хади Абдалла се връщат към мястото, където живеят в сирийския град Алепо. Денят е бил тежък – малко по-рано са отразявали поредните въздушни удари над жилищни райони в раздробения град. Точно когато влизат в сградата, където е и офисът им, се задейства бомба. Взривът изхвърля Хади и Халед назад. Двамата изпадат в безсъзнание, Хади е сериозно ранен в крака, скулите му са хлътнали навътре от експлозията. Халед е в тежко състояние – кръв тече от главата му, която е била ударена от шрапнели.

Онзи, който е поставил бомбата, е искал журналистите да бъдат убити на място, но взривът не изпълнява целта си и приятели успяват да откарат Халед и Хади в болница. По-късно те са преместени в турския град Антакия.

Хади Абдалла е 29-годишен жител на Хомс и местен журналист. Той продължава да е жив, въпреки че вече е участвал в цяла поредица от военни операции. Но 24-годишният Халед ал Иса от град Кафр Набул почина на 25 юни, след като шрапнел засегна мозъка му. Два дни преди смъртта му имаше предложение той да бъде откаран в германска болница, но Германия отказа да издаде нужните документи.

За повечето хора извън Сирия работата на тези двама журналисти е далечна и непозната. Иса е малко или много част от статистиката, още една жертва към останалите над 500 000 сирийци, загинали през последните години в гражданската война в страната. Нямаше статии, посветени на Хади Абдалла или Халед ал Иса, в големи международни издания. Може би някой ще каже, че не е възможно да се проследи съдбата на всеки журналист, убит в тази война, но това не е оправдание. Още повече когато работата на хора като Халед и Хади и техните кадри са важни за отразяването на конфликта и за документирането на ставащото в Сирия, за да може то да бъде запомнено от историята.

Халед ал Иса беше един от най-добрите оператори и фотожурналисти в Сирия, а неговата работа – без да се знае публично – беше важна за новинарски агенции по цял свят поради факта, че в Сирия намиращите се на терен журналисти се броят на пръстите на едната ръка. Може и в световен мащаб да не е имало признание за работата му, но онези, които ежедневно се сблъскват с войната и нейните последици, знаят какво означават кадрите, направени от него.

След смъртта му в няколко града в Сирия стотици излязоха по улиците, носейки снимки на журналиста в чест на работата му. Халед ал Иса работеше също с Раед Фарес, активист и организатор на протести в Кафр Набул. От улично изкуство до ежеседмични демонстрации, радио, кино и обществени услуги активистите от този малък сирийски град показваха на света сърцето на бунта в Сирия. Раед и неговите приятели направиха всичко възможно да кажат на хората извън страната, че са живи и продължават дейността си както в първите месеци на революцията, когато все още имаше само протести, а за радикални групи никой не беше и помислял. По-късно, през 2012-а, именно радикалите бяха първите след режима на Башар Асад, които атакуваха активистките мрежи, публично екзекутирайки лидерите на протестите в Северна Сирия.

Хора като Халед ал Иса, Хади Абдалла и Раед Фарес вярват в ненасилствената съпротива и гражданското участие и те все още са там, въпреки опитите да бъде забравено за тях. Тези хора не са глупаци. Те съзнаваха, че са игнорирани, но продължиха работата си не само защото са професионалисти, а и заради националното и общностно чувство, че ставащото в страната им трябва да бъде известно на всеки, извън нея.

Халед, както и всеки, работил с него, знае какво е да срещаш мълчание. Аз лично познавам това усещане за самота. Сирийският конфликт показа най-грозните, най-несправедливите и лицемерни страни на човечеството днес. Войната доказа, че международната общност не е готова да приеме човешките права сериозно, въпреки че винаги е готова да говори за тях.

Конфликтът в Сирия изложи на показ Съвета за сигурност на ООН, който действа единствено въз основа на политическите интереси на избрани световни сили. Международната общност първоначално се направи на приятел на активистите в Сирия, но след това им обърна гръб, когато имаха най-голяма нужда. Войната показа и корупцията в самите бунтовнически групи, които за лична облага бяха готови да предадат на властите неудобните журналисти и активисти.

Имах честта да познавам работата на Халед ал Иса. Познавам работата и на Хади Абдалла. Без тях някои от най-важните събития в Алепо и региона нямаше да излязат наяве. Буквално и без да пресилвам. Ако не беше камерата на Халед и репортажите на Хади Абдалла, нямаше да разберем много от онова, което стана в този някогашен икономически център на Сирия, град Алепо.

Така и не се разбра кой е поставил взрива пред дома им, нито кой седи зад това нападение. Само седмица по-рано и двамата оцеляха след въздушен удар. Може да е режимът, може да са радикали или негативно настроени бунтовници. Те рискуваха живота си. Заради това, че са журналисти и са избрали ненасилствената съпротива.

Заради тях и всички, които загинаха, вярвайки в идеали, трябва да не забравяме един от най-кървавите конфликти в модерната ни история и защо изобщо избухна той.