Чаках се нетърпение „Убийство в „Ориент експрес“. Първо заради това, че е една от любимите ми книги на Агата Кристи и второ – заради мустаците на новия Еркюл Поаро- Кенет Брана.

За нова адаптация на „Убийство в Ориент експрес“ се говори още от 2013. Слуховете бяха, че режисьор ще бъде Ридли Скот. В крайна сметка, четири години по-късно, нещата леко се промениха – Ридли Скот е само продуцент. Режисьор и изпълнител на главната роля е Кенет Брана, провъзгласен още приживе за най-добрия тълкувател за голям екран на  Уилям Шекспир.

Романът на Агата Кристи е признат за един от най-добрите криминални романи писани някога. Сюжетът е до болка познат – Нашият герой, Еркюл Поаро (Кенет Брана), пътува с Ориент експрес от Истанбул до Лондон. В влака са събрани всякакви типажи – прикрит американски гангстер – Едуард Ратчет (Джони Деп), движещ се със своя секретар (Джош Гад) и иконом (Дерек Джейкъби); вдовица с трагична история (Мишел Пфайфър), руска принцеса (Джуду Денч) и нейната прислужница; набожна католичка (Пенелопе Круз); ксенофобски настроен професор (Уилям Дефо); обикновена британска прислужница (Дейзи Ридли.) Малко след полунощ луксозният влак засяда в снежна преспа. На сутринта пътниците са с един по-малко – Ратчет е открит мъртъв в купето си, а вратата му е заключена отвътре. Пътуващите са откъснати от света и разчитат на Поаро, който единствен може да открие убиеца сред тях.

Цяло съзвездие от актьори. По принцип. когато толкова големи имена участват заедно във филм резултатът не е особено добър. Обаче прави впечатление рутината, с която всеки един от тях стои на екрана – Брана се справил доста добре при работата с актьорите. Убедих се и в друго – Джони Деп е крайно нестандартен актьор, в един момент участва в една от най-силните си роли в кариерата („Черна служба“), в друг участва в долнопробен филм с псевдонима Гай Лапойнт („Бивни“), а сега играе второстепенен персонаж, който обаче е с изключителна важност – той е в центъра на събитията на всичко, което се случва във влака.

Какво може да се каже за самия режисьор? Подходящо решение е Кенет Брана да се заеме едновременно с режисьорското кормило и изпълнение на главната роля. Тези, които са чели романа на Агата Кристи, ще се сетят, че, както самият Кенет Брана казва,  Еркюл Поаро е един своеобразен режисьор – насочва героите и като истински режисьор интуитивно се опитва да ги изслушва, така че да не звучат фалшиво и знае как да създаде настроението,  необходимо за всеки разпит на заподозрените.

Визуално лентата изглежда много добре – по много красив начин са показани красиви снежни гледки, в няколко кадри са уловени духа и настроенията на космополитния Истанбул през 30-те на XX век.

В образа на един от най-разпознаваемите литературни персонажа, освен Кенет Брана, са влизали няколко актьори с безспорни качества – Албърт Фини (веднъж в „Убийство в Ориент Експрес“ на Сидни Лъмет от 1974), Питър Устинов (шест пъти), Иън Холм (веднъж), Алфред Молина (веднъж в телевизионна адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“) и Дейвид Сушей – човек, сякаш роден за ролята на популярния белгийски дететктив, изиграл я над 70 пъти. Сега си представете визуално всеки един от тези актьори. Кой според вас е най-подходящ? Най-доброто описание на Еркюл Поаро е направено в друг мой любим роман на Агата Кристи – „Азбучните убийства“. Ето го:

„Поаро беше дребно човече с необикновена външност. Едва ли беше по-висок от метър и шестдесет, но в осанката му имаше силно изявено достойнство. Главата му наподобяваше яйце и той винаги я накланяше на една страна. Имаше сиви мустаци, които носеше по военному. Спретнатостта на дрехите му беше просто невероятна. Струва ми се, че една прашинка би му причинила повече болка, отколкото огнестрелна рана. При все това този чудат наконтен човечец, който, със съжаление забелязах, сега накуцваше, навремето се е славел като един от най-почитаните служителя на белгийската полиция. Детективският му нюх е бил толкова непогрешим, че благодарение на него той бе постигал невероятни успехи, разкривайки най-заплетените случаи на своето време.“

Важно е да се отбележи, че това е описание на литературния герой Еркюл Поаро. Очаквах за изграждането на образа на Еркюл Поаоа Кенет Брана да направи един тюрлюгювеч от всички горе изброени вариации на странния белгийски детектив. Лъгал съм се. Еркюл Поаро на Кенет Брана почти не си прилича с Еркюл Поаро на Агата Кристи, с уговорката, че Брана наистина играе много добре. Във филма Поаро е интерпретиран по съвсем различен начин, това особено си проличава на финала, който е коренно различен от този в романа. Брана добавя повече драматизъм и многопластовост и … гъстота на мустака. Все пак да вметна, че най-любим си ми остава Еркюл Поаро, изигран от Албърт Фини в екранизацията на Сидни Лъмет – просто докато четох романа си представях детектива по този начин.

Албърт Фини като Еркюл Поаро в „Убийство в „Ориент експрес““ на Сидни Лъмет от 1974 г.

Като минус на филма – изпълненият с излишен драматизъм финал, който никак не е в стила на Еркюл Поара, поне по моето разбиране. Именно за това казвам, че Брана изиграва един нов Поаро.

„Убийство в „Ориент експрес“ в никакъв случай не може да се нарече слаб филм. Лесно би задоволил капризите, на тези, които обичат мистерии и е твърде вероятно да харесат образа на Еркюл Поаро.  Челите книгата ще останат със смесени чувства и доста озадачени – най-вече върху образа на Еркюл Поаро – ще се чудят дали са го харесали или не. Така или иначе филмът няма да е загуба на време ако се гледа. В крайна сметка трябва човек да се абстрахира от първоизточника. „Вечният спор“ между филма и книгата трябва да се забрави. Филм и книга – ден и нощ. Трудно се сравняват две неща от различно естество, нали.