Ужасът в „То“ се въплъщава в злонамерения клоун Пениуайз – поглъщача на деца, познавача на страха. Бил Скарсгард, който приема да изиграе образа на злодея, споделя: „Познавах много добре „То“ и героя на Пениуайз, докато растях. Според мен той има нужда децата да повярват в това, което виждат и да се страхуват, за да може да ги погълне, защото страхът придава вкус на плътта. За мен като дете, а дори и сега, това е най-ужасяващата идея, измислена някога“.

Джейдън Либрър от Клуба на загубеняците добавя: „Определено става дума за преодоляване на страха, защото ако децата не се страхуват от Пениуайз, те имат шанса да го победят. Но е наистина страшно да наблюдаваш всички ужасяващи неща, които им се случват“.

Либрър влиза в ролята на Бил Денброу, де факто лидер на групата. Ансамбълът от млади актьори, които са част от клуба включва още: Фин Улфхард като Ричи Тозиър, София Лилис като Бевърли Марш, Джак Дилън Грейзър като Еди Каспбрак, Уайът Олеф като Станли Урис, Джеръми Рей Тейлър като Бен Хенском и Чоузен Джейкъбс като Майк Хенлън.

Разработвайки проекта, екипът на филма, който включва още и продуцентите Рой Лий и Дан Лин, е наясно, че да пресъздадеш толкова богата книга, с над хиляда страници, на голям екран ще е огромно предизвикателство. Затова се взема решение фокусът да се постави на първата половина, в която Загубеняците са все още деца и… основна плячка на Пениуайз. Въпреки това Добърман отбелязва: „Най-голямото предизвикателство в адаптирането дори на половин роман, толкова обичан колкото „То“, е да се опиташ да избираш измежду безброй многото незаменими пасажи, които са останали с нас след като сме прочели книгата за пръв път“.

Греъм-Смит добавя: „Всички чувствахме огромна отговорност да останем верни на духа на романа, защото това е книга с голямо значение за феновете на Стивън Кинг… и това важеше за всички, които работиха здраво, за да я възпроизведем на голям екран“.

„Беше истински съвместен процес“, спомня си Добърман. „На Анди постоянно му хрумваха идеи. Едно от нещата, които дискутирахме най-много бе как индивидуалните страхове на Загубеняците определят самите тях. Той мислеше много върху това как те диктуват действията на героите, разбира се базирайки всичко на неща открити в романа“.

„Анди имаше ясна визия за филма“, отбелязва Каценбърг. „Той очевидно познава хоръра“, добавя продуцентът, имайки предвид работата на Мускети по предишния му хитов филм „Мама“. „Но той също така се справи и с контрастиращите нотки и начина, по който да ги представи по един кохерентен начин. Той бе фантастичен избор за режисьор на този материал“.

Създателите на филма се съгласяват и на още една важна промяна в адаптирането на сценария. Въпреки че Кинг поставя действието в първата част на романа през 50-те, сценаристите го пренасят в 80-те. Барбара Мускети обяснява: „50-те е времето, в което Стивън Кинг пораства и това е неговото поколение, затова книгата отразява страховете от годините, които са го формирали като човек. Стивън винаги е казвал: „Пишете каквото знаете“. Ето защо решихме да направим филма за нещата, които ние знаем – да пораснеш през 80-те – и да пресъздадем страховете ни от това време“.

Анди Мускети добавя: „През 50-те децата са се страхували от съвсем различни неща, като класическите чудовища, видени във филмите от този период, и това са някои от формите, в които Пениуайз се въплъщава в романа. Във филма възпроизведохме страховете с много пластове и дълбочина и дори феновете на книгата може да се изненадат от нещата, които си позволихме да направим“.