Shackeltons_COVER„Вакон“ с удоволствие представя новото си заглавие „Уискито на Шакълтън“ от Невил Пийт: едно смразяващо кръвта приключение – жестоки климатични условия и меката топлина на специалното малцово уиски.

Невил Пийт ни потапя в недрата на тази напрегната сага в нечовешката атмосфера на ледения континент. Ърнест Шакълтън е не просто сред пионерите на Южния полюс, той е една от основните фигури през Героичната епоха на антарктическите изследвания.

Пред нас се разгръща един своеобразен алманах на експедициите до Антарктида. Първият официален десант от страна на Обединеното кралство „Дискавъри“ (1901-1904) посява в сърцето на Шакълтън една доживотна любов към Южния континент. Воден от страстта към ниските температури и откривателството, Ърнест Шакълтън подема легендарната Британска антарктическа експедиция (1907-1909). Заедно с трима доверени мъже изминават 2700 километра пеша в най-невъобразимите условия на планетата. Те достигат най-южната точка, върху която дотогава никой човек не е оставял отпечатък – 156 километра до георграфския Южен полюс.

Пийт ни разкрива атмосферата на люти условия, намерили своя достоен съперник в лицето на тези сурови мъже. Това е изчерпателна картина на живота на ледения континент, която за първи път събира на едно място бележките и разказите на самия капитан на „Нимрод“ и личните дневници на част от спътниците му. Съзираме ужасяващи гледки на измръзвания, операции с подръчни материали, вадене на око, контузии и наранявания в подробности, които карат кожата да настръхне.

Заедно с екипажа обаче на кораба пътуват и 25 сандъка висококачествено хайландско малцово уиски „Маккинли“. Иронията е, че Шакълтън далеч не е любител на уискито и почти не консумира алкохол. Като ръководител с отличен нюх обаче той прекрасно разбира как в ледената изолация на една толкова отдалечена точка нуждата от повдигане на духа е по-голяма от всякога.

Екипажът на Шакълтън оставя няколко сандъка с рядко, отлежало уиски на нос Ройдс в случай, че някой се окаже изоставен на острова и алкохолът му е необходим за „медицински цели“. Това съкровище остава заровено в ледената пустош в продължение на цяло столетие. Откритието на петте сандъка се превръща в сензацията на века. Една изгубена рецепта се е съхранявала в продължение на цял век, за да може днес с помощта на съвременните методи и технологии да бъде възродена. Пийт ни потапя във високоградусовата атмосфера на целия зашеметяващ процес, чийто краен продукт е изтънченото уиски.

„Уискито на Шакълтън“ съчетава ниските температури на приключението с най-финия вкус на висококачествената малцова напитка. Тази книга е наслада за духа и сетивата.

indexЗа автора:

Като журналист и фотограф в края на седемдесетте години Невил Пийт изкарва две лета в база „Скот“ – новозеландската антарктическа станция на нос Ройдс. През 2007 г. Пийт е отличен с най-престижното литературно признание в Нова Зеландия – почетно членство в Творческото писателско дружество „Майкъл Кинг“.

Невил Пийт живее на остров Отаго, Дънедин, в компанията на кралски албатроси, жълтооки пингвини и новозеландски морски лъвове.

Отзиви:

„Възхитително проникновена и завладяваща.“

Book of the Week, Daily Mail

„Запленяващо четиво… Със своите кристално ясен език, задълбочена аналитичност и превъзходни фотографии тази книга, както и самото уиски, е същинско удоволствие.“

Откъс

Първа глава

Инициативи

В края на XIX век, в залеза на Викторианската епоха, парният двигател вече доминира в мореплаването. През това време на сушата разнообразни превозни средства, задвижвани от електричество и двигатели с вътрешно горене, донасят революционни промени в промишлеността и в градския живот на Великобритания. През 1897 г. кралица Виктория и нейните поданици (които тя нарича „моя възлюбен народ“) отбелязват 60-годишнината от възкачването й на престола. Нейната огромна империя покрива една пета от сушата на планетата. Флотът на Нейно Величество доминира навсякъде. Британското търговско присъствие също е повсеместно, доставяйки в родината стоки от най-отдалечените и екзотични пристанища на Земята.

През това последно десетилетие на века Ърнест Шакълтън се издига до втори помощник-капитан на търговски съдове, превозващи стока от Далечния изток през Тихия океан до двете Америки. През 1897 г. той вече има седем години плавателна практика, като преди това е завършил лондонския частен колеж за момчета „Дълуич“. Морската търговия се оказва отрезвяващо преживяване за един млад християнин, запокитен в суровия свят на моряците, където силният алкохол, грубият език и пиянските изстъпления са напълно в реда на нещата при по-дълги пътувания.

Диамантеният юбилей на кралица Виктория заварва Шакълтън в отпуск на брега в Лондон, където пред очите на младия мореплавател се разкриват възможности както за романтични вълнения, така и за далечни полярни експедиции. Първото се развива в семейното имение в Сиднъм, Южен Лондон, когато една от сестрите на Ърнест – Етел, го запознава със своя приятелка на име Емили Дорман. Дъщеря на заможен столичен адвокат, Емили се оказва висока и привлекателна 28-годишна девойка – с около пет години по-възрастна от брата на Етел. Ърнест моментално се влюбва в нея и действа според инстинктите си на настойчив чаровник, като решава да разкрие своите чувства пред младата жена. Ала междувременно увлечението му към морския живот взима превес. Не след дълго той отново се озовава на търговски кораб, привлечен от съобщения в пресата за подготовка на нов вид презокеанско пътешествие с изходна точка в град Антверп – белгийско пристанище от другата страна на Па дьо Кале.

Един бивш китоловен кораб на име „Белгика“ се подготвя да отплава на научно пътешествие, първо по рода си, с крайна точка Антарктическия полуостров, като пътьом ще се спре в южния чилийски пристан Пунта Аренас. Две години по-рано от другата страна на Антарктическия континент, в района южно от Нова Зеландия, на същинската континентална суша за първи път е стъпил изследователски крак. Първите стъпки са оставени по пясъчното крайбрежие при нос Адаре, в северната част на Виктория ленд. Ала това белгийско пътешествие е заредено с напълно нови очаквания. Според плановете „Белгика“ ще зимува в морския лед с цел да се подготви почвата за изследването на Антарктида – нещо, с което никой не се е захващал до този момент. В екипажа е включен и един млад норвежец с изострен приключенски нюх на име Роалд Амундсен. При мисълта за тази полярна морска инициатива нещо се пробужда в сърцето на досегашния втори помощник-капитан. Въображението му е запленено от възможностите за открития в южния край на Земята.

Наземният отпуск на Ърнест Шакълтън така и не съвпада с кралските празненства и всенародните изблици на любов към застаряващата кралица, която се завръща в Лондон на теглена от коне каляска и влак с парен локомотив от замъка „Балморал“ в Шотландия. Само седмица по-рано Шакълтън заминава и по този начин пропуска бляскавото отбелязване на рекордния в историята на британската корона юбилей. Някъде по същото време дълбоко във високопланинските земи на Шотландия, далеч отвъд замъка „Балморал“, без никакви фанфари една спиртна фабрика за уиски кротко извършва вековната си дейност. През лятото на 1897 г. фабрика „Глен Мор“ в крайбрежното градче Инвърнес усърдно дестилира малцово уиски. Само след десет години Ърнест Шакълтън ще установи контакт с нея с питане за нейното хайландско уиски.