ИК Хермес представя „Ултима“ от Л. С. Хилтън  

В началото бе Маестра. След това – Домина. Сега е ред на Ултима! 

Направете този Свети Валентин още по-вълнуващ с „Ултима“!

Последната книга от предизвикателната трилогия на Л. С. Хилтън излиза точно навреме, за да разчупи стереотипите, да прогони свенливостта и да ви освободи от задръжките! Дългоочакваният финал на еротичната трилър поредица разпалва въображението, а криминалната сюжетна нишка поддържа интереса на читателя до последната страница. Февруари е месецът на любовта и виното, а този горещ роман определено ще допринесе за разпалване на страстите и ще създаде подходящата „празнична“ атмосфера.

Не се стеснявайте – осмелете се да го прочетете!

За книгата

Красивата собственичка на художествена галерия Елизабет лесно разпознава фалшификатите. В крайна сметка собственият й живот е една илюзия. От истинското й име и самоличност вече няма и следа. Те са дълбоко скрити под мрежа от лъжи и труповете на мъже, безразсъдно изпречили се на пътя й.

Елизабет се оказва въвлечена в смъртоносна игра между сръбски подземен бос и корумпиран италиански полицай, който не й е безразличен. Тя е изправена пред огромно предизвикателство: да създаде фалшификат на картина, който престижна аукционна къща да продаде за рекордна сума. За Елизабет възможността да отмъсти и на бившия си шеф е вълнуваща почти колкото нетрадиционния секс, към който е пристрастена. Особено при положение че залогът е собственият й живот и този на мъжа, когото обича.

За авторката

Л. С. Хилтън е носителка на наградата „Автор на 2016 г.“ на списание „Гламър“. Провокативната й трилогия за „Маестра“, „Домина“ и „Ултима“ е преведена на над 40 езика.

Л. С. Хилтън завършва Оксфорд, а след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция. Пише статии за големи ежедневници и модни списания, работила е като преводач, арткритик и радиоводещ. Автор е на няколко исторически романа и биографии.

Днес живее в Лондон, където работи по книгите си. След завършването на еротичната трилогия смята да се отдаде на нови жанрове. Предстои да видим с какво ще ни изненада след „Ултима“.

Откъс

Измъкнах се от спалния чувал, разкърших тялото си, опитах се да накарам блуждаещия си ум да се съсредоточи. Лек, драскащ шум ме стресна – плъх? Мамка му, скорпион? – но беше просто един бръмбар с дебела, мазна черупка с размера на палеца ми, блъскащ безсмислено крилата си срещу бетонните стени. Гледах го може би с часове, докато падна на пода, размаха комично крачка и сякаш умря. Побутнах предпазливо черупката му. Нищо. Това някак си ме накара да дойда на себе си. С помощта на късче от хартията, с която беше увит сандвичът, взех буболечката и я сложих в средата на пода. После накъсах останалата портокалова кора на парченца. Косата ми беше сплъстена от морската вода; дръпнах и откъснах няколко косъма, завързах ги около парченца от кората. Джудит. Поставих го до бръмбара. Той щеше да бъде Да Силва. Ромеро Да Силва. Който е присъствал през цялото време. Да Силва беше ченге. Да Силва беше мошеник. Доведе ме тук, в Калабрия. Но защо? Още парченца, подредени около бръмбара, като цифрите на часовник. Върху лицевата страна на всяко от тях издълбах с нокът инициали. Тук беше Рупърт, старият ми шеф, началник на „Бритиш Пикчърс“ в аукционната къща в Лондон, където някога бях младши експерт. А тук – издрасках друг знак – беше Камерън Фицпатрик, търговецът на картини. Рупърт и Фицпатрик планираха да измамят аукционната къща, като продадат фалшификат на картина, който аз откраднах, след като Рупърт ме уволни, след което убих Фицпатрик. Премахнах парченцето „Ф“ от кръга. Фицпатрик работеше с човек, познат като Монкада, който пробутваше фалшификати чрез италианска банка. Поставих още едно парченце до „М“. Клере. Рено Клере. Колегата на Да Силва от полицията. Аз го убих. Изстрелях го от кръга с щракване на пръстите си.

След това се бях почувствала готова, целеустремена. Преместих се във Венеция, създадох си нова самоличност. Джудит Рашли изчезна. Превърнах се в Елизабет Тиърлинк, куратор и собственик на галерия Джентилески. Внимателно измъкнах конец от тениската си и го завързах върху парченцето за Джудит. После друго „К“ за Казбич. Монкада търгуваше с Казбич и неговия сътрудник Баленски. Друго парченце. Двамата перяха пари, получени от продажбата на оръжия, чрез пазара за изкуство. Изстрелях Монкада и Баленски от кръга. И двамата вече бяха мъртви. Колко жалко. Кой беше останал?

С перушинка от спалния чувал направих малко знаменце за нов играч: Йермолов. Павел Йермолов, богат руски колекционер на картини. Казбич се опитваше да му продаде Караваджо. Поне той твърдеше, че е Караваджо. Двамата с Йермолов открихме връзката между Казбич, Монкада и Баленски. Оставих Йермолов на ринга. Това, което не бях разбрала, за което бях останала сляпа, беше присъствието на Да Силва, промъкващ се в сенките. Беше ме наблюдавал през цялото време. Като вуду жрица мърморех над малката купчинка. „А“ за Алвин Спенсър. Алвин… се беше изпречил на пътя ми. Безделник в света на изкуството, с връзки в аукционната къща. Любопитството му ми дойде в повече. Затова трябваше да си отиде, само че някак си не се бях отървала съвсем от доказателствата. Взех парченцето кора и я сложих близо до трупа на бръмбара. Да Силва беше разбрал за Алвин и възнамеряваше да ме арестува. Но не ме беше арестувал. Легнах и съзерцавах мозайката си от фетиши.

Да Силва искаше да работя за него. Беше го казал на плажа. А ако не го направя? Вероятно би било по-лесно да се отърве от мен тук, отколкото във Венеция. Очевидно Да Силва имаше приятели и връзки, на които би могъл да разчита – мъжете, които ме доведоха тук, където и да беше това. Мафия. Претъркулването изглеждаше по-ефективно от ставането, защото краката ми не бяха съвсем в ред, затова се примъкнах към обелките и отново ги прегрупирах около бръмбара. Монкада беше от мафията; Казбич и Баленски също бяха свързани с мафията. Да Силва беше липсващото звено. Като побъркана побутвах обелките-човечета по-близо до бръмбара, като дете, което си играе с лего фигурки.

По един или друг начин бях научила много за мафията, въпреки че в Италия все още мнозина влиятелни хора отричаха съществуването й. Едва преди двайсетина години архиепископът на Палермо бил разпитан в процес срещу мафията. На въпроса какво е мафия той отговорил, че доколкото знаел, това е марка прах за пране. По-късно било установено, че Сицилианската църква поддържа тесни връзки с босовете на Коза ностра. Такова официално отричане на концепцията за организираната престъпност показва степента, в която тя е проникнала в самата държава. Щом един епископ може да бъде корумпиран, защо и един полицай да не може? Това би обяснило лекотата и дискретността, с които Да Силва ме доведе тук, но ако той имаше толкова силни връзки, кой беше мъжът на плажа, убиецът, чието тяло сега се носеше към бреговете на Пулия? В този миг подгизналият ми мозък изключи и аз отново заспах, този път – дълбоко. Когато се събудих, светлината под вратата беше изчезнала.

Лежах настрана, положила главата си върху спалния чувал, сигурно бях заспала отново. Беше още по-студено отпреди. Нощ. Усещане за по-дълбока, глуха тишина в невидимия свят извън моя затвор. Очите ми пробягаха по импровизирания ми модел, чиито контури имаха смисъл само за мен. Парченце хляб се търкаляше извън кръга. Притиснах го, намачках го между пръстите си, докато не стана еластично, направих глава, подобие на малко, закръглено тяло. Катрин. Моята сестра, Катрин.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here