На 4 май излиза романът „Урания“ от Блага Димитрова. Заедно с него, поради големия интерес, Издателска къща „Хермес“ пуска и ново – седмо издание на „Отклонение“.

Блага Димитрова е една от най-четените в момента български писателки.

Автор е на книгите „Лавина“, „Отклонение“, „Пътуване към себе си“, „Копнеж“, „Глухарчето“ и др.

Написан в типичния за Блага Димитрова философски дух, „Урания“ е един от малко познатите романи на авторката.

За книгата

18-годишната Урания чува глас сякаш от дълбините на океана. Една дума, която се е загнездила в съзнанието ѝ и не ѝ дава покой. И тя трябва да разбере какво означава. Гласът ѝ нашепва къде да отиде и момичето бяга от къщи. Пътен инцидент я среща с проф. Якодимов, който е посветил живота си да изучава езиците – говорими и забравени. Той помага на Урания да си припомни непознатите думи, които чува, и да разбере посланието им.

В търсене на смисъл Урания преоткрива красотата, благозвучността и цветовете на родния си език. Среща първата си любов, която разбърква и пренарежда представите ѝ за света.

„Урания“ е изключително дълбока и загадъчна книга, изпълнена с игра на думи, летни бури и любовни трепети.

Цитати

***

Лъхаше на дърво и книги – най-топлият мирис.

***

Не се оплаквам от своите сънища, напротив!

Те ми носят утрешната светлина, преди още да се е съмнало.

***

Бързотията е за по-къси разстояния и цели, пък и за по-къси умове.

***

В една дума както в капка вода може да се съдържа целият океан на един език, на една народна съдба.

***

Понятието „свръхестествено“ е алиби за безсилието на познанието!

***

Щом една куха раковина на сушата може да съхрани ехото от песента на океана, защо ушната раковина да не долови гласа от един потънал свят?

***

Човекът, произнесъл словото и вложил душата си в него, отдавна е мъртъв, забравен. Но словото не умира!

***

Първият сигурен признак на безумието е бързина и свръхзаетост.

***

Казват, че жената обича с ушите, а мъжът – с очите. Ако това е вярно, разминаването е неминуемо, защото двамата обитават два различни свята.

***

Цял живот се залъгваме, че можем да минем между капките, търчим ли, търчим, докато сами изтечем като дъжд…

***

Приятелството е не само за звучните периоди, но повече за глухите сезони на душата.

 

***

Самотата ни учи не на мълчание, а на непрестанно приказване, за да запълним зиналата празнота.

***

Това момиче умее да се радва – каква чудесна и колко рядка дарба!

 

***

Гласът превръща моя миг в нечий чужд, непознат век, който става пó мой от всичките ми дни, досегашни и бъдещи…

***

Аз първо повярвах, без да разбирам. После започнах да разбирам, но се боях да повярвам. Сега вече от нищо не се боя!

За авторката

Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна.

Стиховете ѝ са преведени на 23 езика. Първият ѝ роман – „Пътуване към себе си“ (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996).

Романът „Отклонение“ (1967) има досега шест издания. Предстои седмо. Преведен е на осем езика и особено странна е съдбата на немския превод – той излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия.

Блага Димитрова е работила и като преводач от полски, руски, шведски и др. Сред най-внушителните са преводите ѝ на „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, „Илиада“ от Омир (заедно с Ал. Милев) – от старогръцки, стихосбирка от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска (от полски).

Не е членувала в партия, участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидентка на България (1992–1994), подава оставка.