NORA ROBURTS -hotelИК ХЕРМЕС представя „Уязвим“ от Тамара Уебър

За по-меки нюанси на еротиката добре дошли в чувствения свят на „Контурите на сърцето“!

Излезе „Уязвим“ – дългоочакваното продължение на бестселъра „Лесна“ от Тамара Уебър, превърнал се в едно от най-успешните ню ъдалт заглавия. Книга втора от серия „Контурите на сърцето“ разказва историята на влюбването на Лукас и Жаклин от негова гледна точка. „Уязвим“ обаче не преразказва историята, а запознава читателя с миналото на Лукас. Чувствените сцени в „Уязвим“ са много повече – те помагат на героите да преодолеят болката, която изпитват, и да продължат живота си.

За книгата

Животът на Ландън се дели на две половини: преди и след

Преди – когато се е наслаждавал на семейно щастие и е изпитвал първите любовни трепети. Когато е смятал, че животът е хубав, а бъдещето – многообещаващо. Преди да стане свидетел на жестокото изнасилване и убийство на майка му, докато баща му е в командировка. След преживения ужас Ландън вече не е същият. Пиърсингът на устната и множеството татуировки по тялото му са доброволно издигната бариера, която държи останалите настрани. Ландън се отчуждава от приятелите си и се впуска в безразборни връзки. Злоупотребява с наркотици и алкохол. От порочния кръг го измъква семейният приятел Чарлз Хелър.

Осем години по-късно Ландън променя името си на Лукас и започва работа като стажант-преподавател. Останал без мечти и стремежи, той иска единствено да загърби миналото. Докато не се появява Джаки.

a86d8d8c68eaeecb1afdd46b819a56b3

Пожелава я в мига, в който я вижда, и е готов на всичко, за да я има. Изоставена от приятеля си, Джаки не устоява на чара на лошото момче. Лукас й помага да се освободи от задръжките си и да се превърне в господарка на собственото си тяло. За да останат заедно обаче, той трябва да й разкрие колко уязвим е всъщност…

uqzvim_2За авторката

Майка ми критикува горещите сцени в книгите ми, но аз нямам никакво намерение да променям стила си на писане!

Тамара Уебър

Преди да се захване професионално с писане, Тамара Уебър работи като академичен съветник, преподавател по икономика, офис мениджър на планетариум и дори служител в соларно студио. Омъжва се за ученическата си любов, от когото има три вече пораснали деца. Определя себе си като безнадеждна романтичка, която обожава книги с щастлив край.

Издава сама романа си „Лесна“ като електронна книга, която за кратко се превръща в истинска интернет сензация и се продават 150 000 екземпляра. Огромният успех на книгата привлича вниманието на голямото американско издателство „Пенгуин“, което откупува правата за издаването й и я превръща в международен бестселър, преведен на 26 езика. Романът заема челните места в класациите за най-продавани книги на „Ню Йорк Таймс“, „Амазон“ и „Барнс и Нобъл“. „Лесна“ е първото заглавие от романтичната поредица „Контурите на сърцето“, предназначена за момичета между шестнадесет и тридесет години. „Уязвим“ е второто заглавие от поредицата, приканващо ни да погледнем чувствената любовна история през очите на Лукас и да се запознаем с неговия живот, преди да срещне Джаки.

Откъс

Когато се прибрах у дома, си направих сандвич, споделяйки пуешкото месо с Франсис, както бях сторил първия ден, когато се бе появил преди три години. Бях поживял в апартамента едва месец, когато неканеният Франсис се нанесе.

Въпреки че жилището на семейство Хелър беше в другия край на двора, понякога изпитвах необяснима самота. Двамата с баща ми не бяхме разговаряли често, когато живеех при него, но той беше там, в къщата. Не ми липсваха толкова разговорите, колкото човешкото присъствие.

–        Какво мислиш? – попитах го аз и подхвърлих едно последно парче в купичката му. – Трябва ли да бъда нейното лошо момче? Безспорно съм подходящ за тази роля. – Взех телефона и открих номера й. – Говори сега или замълчи завинаги.

Дояде пуйката и се захвана с тоалета си.

–        Това е безмълвно съгласие – заявих аз и написах извинително съобщение на Жаклин, задето не успяхме да си вземем довиждане следобеда.

Тя отговори:

Предполагам, че се получи неловко заради доктор Хелър.

Меко казано.

Споделих, че исках да я нарисувам. Втренчих се в екрана, докато чаках отговора й.

„Искаш лошо момче, Жаклин? – помислих си аз. – Хайде, изпробвай ме.“

Тя се съгласи.

Казах й, че мога да намина след няколко часа, и я помолих да ми даде номера на стаята си.

По ирония на съдбата бе писала на Ландън, докато бе седяла в „Старбъкс“, за да му благодари, задето бе настоявал да направи упражненията. Беше почти сигурна, че бе изкарала отлична оценка на теста, който Хелър им даде тази сутрин. Исках да й върна отговор, но се сдържах. Тази вечер нямаше да получи новини от Ландън.

Оказа се доста лесно да вляза в сградата. Беше ми нужно само да подвикна на един от обитателите й:

–        Хей, човече, задръж вратата.

Поех по задното стълбище, водещо към етажа й. Цялото ми тяло изгаряше.

Не бях излъгал. Исках да я нарисувам. Вероятно щях да сторя само това. Тази вечер.

Почуках леко, без да обръщам внимание на останалите студенти, размотаващи се из коридора. Не отговори. Не успях да чуя никакво раздвижване в стаята й. Но когато почуках отново, отвори вратата мигновено, сякаш бе стояла долепена от другия й край, разкъсвана от съмнения дали да ме пусне или не.

Пуловерът й бе по-светъл от цвета на очите й, но така ги подчертаваше по-добре. Шпицдеколтето не беше предизвикателно и дрехата очертаваше извивките й, без да прилепва към тялото й. Меката материя сякаш молеше да бъде погалена. Заклех се да удовлетворя тази молба.

Влязох в стаята й. Дочух звука от затварянето на вратата. Сякаш някой затръшна дверите на съвестта ми. Но тя продължи да почуква в черепа ми – един приглушен и безспирен шепот, напомнящ ми, че това момиче бе сред студентите на Хелър, че тя бе забранена зона. Освен това преживяваше раздяла, която я бе накарала да се почувства уязвима в едно отношение, а мен – в друго.

А като за капак на всичко, нямаше никаква представа за вътрешната ми борба. Захвърлих скицника на леглото.

Пъхнах ръце в джобовете и с престорен интерес заразглеждах декора. Усетих, че ме изучаваше с поглед – като се започнеше от износените ботуши и се стигнеше до невзрачното горнище с качулка и халката на устната. Една смесица от морски лентяй, селяндур и завършен хулиган, който сякаш казваше: „Не се занасяй с мен“. Нямах нищо общо с красивото й бивше гадже, макар че някога, много отдавна, можех да стана като него. Но тогава не ми пукаше нито какво обличах, нито колко струваше. Марките, предпочитани от Кенеди Мур и приятелчетата му от средната класа, нямаше да впечатлят съучениците ми от прогимназията, чиито родители бяха влиятелни лобисти, сенатори, изпълнителни директори на сдружения, които си играеха с милиони.

Никога нямаше да се почувствам унизен от момче, парадиращо с парите на родителите си. Знаех колко бързо можеха да изчезнат, особено ако не бяха твои. Бях научил тази истина, и то по трудния начин. Ако искаш да получиш нещо от живота, трябва да разчиташ на себе си, за да го извоюваш. И да го запазиш.

Погледът на Жаклин пробягваше по лицето ми, а аз продължих да разглеждам с престорен интерес стаята й, докато си представях отнесеното изражение, което понякога се изписваше на лицето й по време на лекциите на Хелър. Впиваше очи в една точка, докато потропваше с пръсти по крака си или по чина, сякаш теглеше невидими струни.

Copy (2) of want-to-kiss-you-now-badly

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here