Премиера в България: 08.02.2019г.
Световна премиера: 23.11.2018г.
Жанр: Биографичен, Комедия, Драма
Продължителност: 119 минути
Формат: 2D
Сценарист: Тони Макнамара, Дебора Дейвис
Режисьор: Йоргос Лантимос
В ролите: Ема Стоун, Рейчъл Вайс, Никълъс Хоулт, Оливия Колман, Джо Олуин, Марк Гейтис, Джени Рейнсфорд, Лиъм Флеминг
Разпространител: Александра филмс / Scarlet Films / Fox Searchlight Pictures

Англия, началото на 18 век. Страната е във война с Франция. Крехката кралица Анна Стюарт (Оливия Колман) се възкачва на трона, но вместо нея страната е управлявана от близката й приятелка и довереница – херцогинята на Марлборо лейди Сара Чърчил (Рейчъл Вайс), която преувеличава здравословните проблеми на кралицата и непостоянния й нрав, граничещ с лудост.
Новата прислужница Абигейл (Ема Стоун) печели благоразположението на Сара, която я взима под крилото си като своя бедна далечна роднина. Така Абигейл има шанс да възвърне блясъка на аристократичния си произход. Докато Сара е заета предимно с войната, Абигейл се стреми да стане компаньонка на кралицата.
Приятелството между Анна и Абигейл процъфтява и новата фаворитка вече може да осъществи амбициите си. Няма жена, мъж, политика или второстепенен играч, които да й попречат.

Началото на 18 век. Англия е във война с Франция. Въпреки това стрелбите по патици и преяждането с ананас се радват на небивала популярност. Болнавата кралица Анна (Оливия Колман) е на трона и близката й приятелка лейди Сара Чърчил (Рейчъл Уайз) управлява страната от нейно име, докато се опитва да овладее влошеното здраве и непредсказуемите настроения на кралицата. Когато пристига новата слугиня Абигейл Машам (Ема Стоун), нейното чаровно присъствие допада на Сара. Тя взима Абигейл под опеката си и слугинята вижда в това възможност да се завърне към своите аристократични корени. Тъй като войната поглъща изцяло вниманието на Сара, Абигейл поема нейните задачи като компаньонка на кралицата. В тяхното разрастващо се приятелство тя вижда шанс да изпълни своите амбиции и Абигейл няма да позволи на нищо, било то жена, мъж, политически проблеми или сладко зайче, да застане на пътя й.

Fox Searchlight Pictures, Film4 и Waypoint Entertainment представят продукция на Element Pictures / Scarlet Films, филм на Йоргос Лантимос, ФАВОРИТКАТА. Режисьор Йоргос Лантимос. Сценаристи Дебора Дейвис и Тони МакНамара. С участието на Оливия Колман, Ема Стоун и Рейчъл Уайз, Никълъс Холт, Джо Алвин и Марк Гатис. Продуценти Сеси Демпси от Scarlet Films, Ед Гуини от Element Pictures, заедно с Йоргос Лантимос и Лий Магидей. Изпълнителни продуценти Андрю Лоу от Element Pictures, Даниел Батсек и Роуз Гарнет от Film4, Кен Као и Джош Розенбаум от Waypoint Entertainment, Тони МакНамара и Дебора Дейвис. Творческият екип включва оператора Роби Райън, дизайнера на костюми Санди Пауъл, художника Фиона Кромби, монтажиста Йоргос Мавропсаридис и гримьора Надя Стейси.

„Когато правите филми, в който действието се развива в друго време, винаги са интересни съпоставките с нашето време – осъзнавате колко малко неща са се променили, с изключение на костюмите и факта, че вече разполагаме с електричество или интернет. Налице са толкова много прилики в човешкото поведение, висшето общество и хората с власт“.

–Йоргос Лантимос

Действието във ФАВОРИТКАТА е вдъхновено от истинската история, от не толкова познатия живот на кралица Анна (Оливия Колман) – последната (и исторически най-пренебрегваната) британска владетелка от династията на Стюартите, която макар и болнава, срамежлива и подценявана, все пак управлява във времена, когато Великобритания се превръща във велика сила. Чрез сложните отношения на Анна с две други жени, достатъчно хитри и амбициозни – нейната дългогодишна интимна приятелка и политически съветник лейди Сара (Рейчъл Уайз) и бедната братовчедка на Сара, бързо катерещата се по социалната стълбичка камериерка Абигейл (Ема Стоун) – филмът ни потапя във водовъртеж от манипулации и емоции, които дефинират фразата „дворцови интриги“.

ФАВОРИТКАТА е първият костюмен филм на режисьора Йоргос Лантимос, който ни представя ексцентричното аристократично общество в кралския двор от 18 век. Черната, но донякъде и комична история за три изключително властни жени, които се борят без никакви задръжки за любов, благоволение и власт, звучи добре познато и в днешната действителност.

Филмът създава своя собствена вселена, като Лантимос си позволява да интерпретира свободно историческите факти, за да представи интимната същност на своите герои. И като оставим спекулациите настрана, никой не знае какво точно на думи, на дела или по друг начин се е случвало зад вратите на кралския двор на Анна, да не говорим в покоите й.

ФАВОРИТКАТА ни пренася в един изолиран свят, до голяма степен ограничен зад стените на кралския дворец, където властта може да бъде игра, съблазън, подхвърляне на червен портокал или на случайна патица или надяждане с омари, на светлинни години от реалността извън кралските порти.

Макар че филмът донякъде прилича на комедия за лека нощ с глобални последици, сценаристът Тони МакНамара, който работи заедно с Лантимос по оригиналния сценарий на Дебора Дейвис, се съгласява, че това всъщност е любовна история. „Става въпрос за това колко сложно нещо е любовта и как вие като човек може да се извратите и да се превърнете в жертва на тези усложнения“, казва той. „Ние определяме филма като комична трагедия и мисля, че той е точно това. Става въпрос за хора, които се обичат, но има толкова други аспекти от тяхната личност и на това, което искат в един необятен свят, които им пречат да останат все така влюбени“.

КОРЕНИТЕ НА ИНТРИГИТЕ: НЕОБИКНОВЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА

КРАЛИЦА АННА

 

„Накъде върви кралството?“

– лейди Сара

Макар че Лантимос се отклонява в психологическите аспекти и в нажежените до червено отношения, в основата на ФАВОРИТКАТА е обвитото в мистерия царуване на кралица Анна. „За мен най-интересни бяха тези три героини, тяхната сила, крехките връзки помежду им и как поведението на толкова малко хора може да промени хода на войната и съдбата на една страна. Според мен това също беше една любовна история, която можеше да бъде доста забавна, но и драматична и дори мрачна“, казва Лантимос.

Кралица Анна е може би най-неизвестната английска владетелка, най-вече заради това, че не е оставила наследници, въпреки невероятните 17 бременности. (Всъщност ако Анна бе имала наследник, може би Съединените американски щати нямаше да съществуват като такива, защото Джордж III можеше никога да не стане крал.) Възкачвайки се на трона в края на 18 век, най-вече защото няма други протестантски наследници от рода на Стюартите, тя става кралица в момент, когато в Англия предстоят много промени. Анна ще ръководи войната с Франция, считана за първата Световна война на модерните времена, ще обедини Англия с Шотландия, за да изгради кралството на Велика Британия. Тя също така ще се сблъска с една шокираща нова вълна на остри национални разединения, в които едни срещу други ще застанат вигите и торите, впуснали се в непрестанна борба за влияние, в резултат на която ще се появи младата двупартийна поличитеска система.

В един свят на непрекъснато разрастващи се лични и политически промени, Анна не е очевидният избор за кралица и владетелка. Измъчвана от непрестанни здравословни проблеми, известна със своето смирение и далеч не толкова чаровна, с безбройните заболявания на кожата и ставите, и със съвсем ограничено образование, тя е възприемана като силно податлива на манипулации.

Това от своя страна означава, че Анна предизвиква възбуда у хората, които са готови да се съревновават, за да се сдобият с влияние върху нея, като намерят начин да спечелят доверието й – или може би, сърцето й.

Необичайният подход на Лантимос кара продуцентите на филма да се чудят как той ще представи опитите на различни хора в борбата за власт над кралица Анна. „Стилът на Йоргос може да е елегантен, съвсем обикновен и едновременно доста сложен за възприемане“, отбелязва продуцентът Сеси Демпси. „Самият той е истинска загадка, но има невероятната възможност да казва много чрез филмите си. В неговите филми има някаква подсъзнателна магия и няколко дни, след като сте ги гледали, не спирате да си задавате въпроси за това, което сте видели. Той може да е невероятно провокативен по възможно най-добрия начин“.

Двете жени, успяли толкова дълбоко да влязат под кожата на Анна, създават триумвират на властните жени, необичаен за всяко едно време, особено за така наречените Дни на просвещението.

Първата е лейди Сара Чърчил, превърналата се в легенда със своя остър език и със своето очарование херцогиня на Марлборо. Тя е най-добрата приятелка на Анна още от детството, която след като възкачването й на трона, се превръща в основен политически съветник и може би (поне според слуховете, които витаят от векове) и в нейна любовница. Втората е Абигейл Машам, братовчедка на Сара останала без пукната пара покрай банкрута на фамилията си, която се присъединява към кралското семейство като покорна прислужница. Въпреки това Абигейл отприщва епична и страстна битка със Сара, за да стане новата „фаворитка“ на Анна, превръщайки се в незаменима за кралицата личност, докато изтласква Анна точно в противоположната политическа посока на тази, прокарана от лейди Сара.

Такава е историческата хроника. Но историята оживява на екрана с психологически и сладострастен отзвук, какъвто няма да намерите в историческите книги. Началото е поставено със сценария на Дебора Дейвис, която заедно с продуцентката Сеси Демпси и нейната компания Scarlet Films започва да разработва проекта преди две десетилетия. „Първият вариант на сценария се появи на бюрото ми изневиделица“, спомня си Демпси. „Беше една фантастична история за предателство и рядка възможност да видим прекрасни дами да се държат лошо, а фактът, че тя е базирана на истинска история, я правеше още по-привлекателна. Оттогава сценария премина през няколко редакции, но същината на историята за тези три жени, които се опитват да оцелеят, предавайки се една друга, се запази“.

Дейвис разполага с богат материал от историческа гледна точка, но се фокусира върху специфичните взаимоотношения по време на краткото, но бурно управление на кралица Анна. „Фокусирах се върху женския триъгълник в будоарите на кралица Анна и тази промяна в нейните чувства от Сара към Абигейл“, отбелязва Дейвис. За да проучи този триъгълник, Дейвис изчита многобройните писма между Сара и Анна и Абигейл и Харли. Докато за Сара е известно повече, благодарение съществуването на нейните мемоари, „информацията за Абигейл е оскъдна и се дължи основно на Сара“, казва Дейвис, добавяйки: „Съществуват откъслечни сведения, според които Абигейл е описвана като безскрупулна прислужница, и нейната метаморфоза ясно разкрива амбициите й“. Опитът в проучването на тази епоха на английските монарси допринася за това Дейвис да разбере по-добре периода, за който няма много информация в историческите хроники. „Фокусирах се винаги върху трите жени“, казва Дейвис. „Исках зрителите да преоткрият този период в английската история от 18 век, в който властта е в ръцете на жените и те повлияват на събития в британската политика и на европейската сцена“.

През 2009 г. Ед Гуини, Андрю Лоу и Лий Магидей от Element Pictures поемат проекта и заедно с Демпси се запознават с Йоргос Лантимос, възхваляван гръцки режисьор, предизвикал интерес със своя номиниран за „Оскар“ филм DOGTOOTH, абсурдна и мрачна история за едно изолирано семейство, което държи децата си затворени със смущаващи последствия. Film4 се присъединява към филма през 2013 г., разработвайки проекта заедно с екипа и съфинансирайки го, заедно с Fox Searchlight и Waypoint Entertainment.

Гуини си спомня: „Всички смятахме, че DOGTOOTH представя по невероятен начин отношенията в едно семейство. Той показваше способностите на Йоргос да подлага на дисекция различни аспекти от нашия живот – било то семейство, любов, приятелство или каквото и да е – като разказваше грандиозни истории, съществуващи в паралелни светове, които въпреки това отразяват същността на това как взаимодействаме помежду си“.

РАЗЛИЧНАТА КОСТЮМНА ДРАМА

„Хората са прекалено различни, независимо от времето, в което живеят, и също така правят неочаквани неща. Според Йоргос фокусът върху хората трябва да е много широк и колкото по-дълбоко се вглеждате в тях, толкова по-сложни, перверзни и странни ви се струват те. Зрителите наистина откликват на това, защото такава е истината за хората“.

–Тони МакНамара, сценарист

Продуцентът Ед Гуини казва: „Знаехме, че ако Йоргос реши да направи британска костюмна драма, той ще я промени изцяло, създавайки нещо наистина уникално. Това беше вълнуващо. Йоргос не само е някой, който има подход, но благодарение на това може да направи нещо, което да е смело, отличаващо се и вдъхновяващо. Когато попаднеш на хора с такъв подход, ще се оставиш да те отведат навсякъде“.

Когато показват ранен вариант на сценария на ФАВОРИТКАТА на Лантимос през 2010 г., той го определя като „нещо различно и много необичайно“. „Бях заинтригуван от идеята да направя филм с три жени в главните роли. Тогава това ми се струваше нещо прекалено рядко, за да пропусна възможността“, споделя режисьорът.

Но първо е продуцирането на първия англоезичен филм на Лантимос, ОМАРЪТ, като Демпси, Гуини и Магидей са продуценти, заедно с Лоу като изпълнителен продуцент с тяхната компания Element Pictures. Филмът с участието на Колин Фарел и Рейчъл Уайз печели наградата на журито на кинофестивла в Кан през 2015 г. и е номиниран за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий преди две години. Година по-късно Гуини и Лоу от Element Pictures отново подкрепят Лантимос за неговия втори англоезичен филм УБИЙСТВОТО НА СВЕЩЕНИЯ ЕЛЕН, който е отличен за най-добър сценарий на кинофестивала в Кан през 2017 г. И двата филма са разработвани и съфинансирани от Film4.

През цялото това време Лантимос продължава да обмисля ФАВОРИТКАТА, докато екипът на филма издирва сценарист, който да развие идеите му. Те намират точния човек в лицето на австралийския драматург и сценарист Тони МакНамара, който изглежда обича да предизвиква и да разкрива странностите и лудостите в поведението на обикновените хора.

Както Гуини обяснява: „Стилът на Тони е изключителен. Той владее всяка тоналност и може да премине от силна драма в трагедия и комедия, при това само в една сцена. Според мен напомня стила на Йоргос като режисьор и може да обедини толкова различни емоционални състояния в един ритъм. Двамата наистина са невероятна комбина. Това разкри потенциала на филма за Йоргос, който усети, че има сценарист, на когото може изцяло да се довери“.

Демпси допълва: „Точно като Йоргос, и стилът на Тони се отличава с непочтителност, остроумие, пристрастност към абсурда и черния хумор. Двамата имат и еднаква артистична дисциплина, което също беше много важно“.

МакНамара казва, че е привлечен от проекта най-вече, защото Лантимос е наясно, че не иска да прави нещо, което дори най-малко да напомня на стандартната костюмна драма. Напротив, той иска да разчупи ограниченията на жанра. „Допадаше ми, че имам шанса да се замисля: колко свобода ми е нужна? Беше чудесна възможност да направя нещо, различно от всичко, което съм правил досега“.

Заради сложността на историята и чувството, че все пак трябва да се придържат към историческите факти, Лантимос и МакНамара обсъждат възможностите за пренаписване на сценария от самото начало. „Обсъждахме това героите да изглеждат съвсем съвременно, да не бъдат толкова елементарни, че да не можете веднага да усетите техните намерения – или да сте си помислили, че можете, но това съвсем да не е така“, казва МакНамара. „Целяхме определена свежест, определена непочтителност и определено забавление в диалозите и в развитието на сцените“.

Имайки предвид структурата на сценария, двамата изпипват близките отношение между жените. „Още в началото решихме, че във филма няма да има само един главен герой“, допълва МакНамара. „Идеята беше да следваме този триъгълник, да видим как пресичането на тези три живота се отразява на хода на историята. Важно беше гледните точки на нито една от трите жени да не са водещи“.

Един от постулатите на костюмните драми, който МакНамара и Лантимос с лекота разрушават, касае маниерите на общуване. „Това беше едно от нещата, които не харесвам в костюмните филми – колко са изискани те“, казва МакНамара. „И макар да знаехме, че в обществото по онова време маниерите са били определящи, искахме да покажем, че под тях се крие някаква непреднамерена жестокост. Обществото е строго и вие трябва да стоите там, където ви е мястото, така че единственото, с което разполагате, е способността да влияете върху другите хора и така да промените съдбата си. Затова хората понякога са прибягвали до такава жестокост“.

Както споделя, МакНамара се придържа към писмените източници за периода и контекста на повествованието, но не интерпретира точно историческите факти. „Като австралиец и грък, Йоргос и аз не бяхме запознати с английската история, така че донякъде се чувствахме по-свободни в интерпретирането й“, споделя МакНамара. „За големите събития в рамките на този период се знае всичко, но ние най-много се интересувахме от всичко, свързано с тези три жени. Така че историческите факти, поне доколкото бяха полезни за нас, бяха запазени, но където не бяха нужни, ги интерпретирахме по полезен за нас начин. Така че беше забавно да работим заедно“.

По време на творческия процес, МакНамара и Лантимос прекарват необичайно много време заедно, пътувайки до Италия за една дълга разходка и обилни угощения, докато изчистват всички детайли по диалозите. „Всичко това ми помогна да приспособя писането си към идеите на Йоргос като режисьор“, казва МакНамара.

След четири години съвместна работа, готовият сценарий е всичко, което продуцентите са си представяли, когато канят Лантимос за режисьор. Двойнствеността на героите е определяща, но това, което най-много допада на Демпси и Гуини, е колко необичайно дейни и авторитарни са трите жени на фона на сюжета, защото всъщност те управляват Великобритания.

„Осъзнавате, че поведението на тези жени е като това в истинския живот, с тази разлика, че не виждате често подобно нещо във филмите“, отбелязва Гуини. „Те са в абсолютна кондиция, но понякога са и капризни, ревниви, ядосани, и като повечето от нас, са абсолютно увредени. Виждате това в най-бляскавите им моменти, в тяхното двусмислено поведение, в тяхната слабост и в тяхната сила. И когато сложите същите тези жени в една тенджера под налагане на една страна във война, когато трябва да се взимат важни решения, се получава нещо доста оригинално“.

„Има и физически акцент, какъвто не виждате често в костюмните филми, освен ако не става въпрос за двама мъже, които се дуелират“, добавя Демпси. „Във ФАВОРИТКАТА жените стрелят по гълъби, галопират на коне, гонят се по коридорите, съблазняват мъже в гората или правят секс заедно“.

С герои, които изискват такива оголени до крайност изпълнения, подборът на актьорите, разбира се, е от съществено значение.

ОЛИВИЯ КОЛМАН: КРАЛИЦА АННА

„Йоргос е напълно завладян от идеи, които не се припокриват с очакванията или от нормалните концепции, към които всички се придържаме. Мисля, че за актьорите тази проява на оригиналност е опияняваща. Той провокира много интересни изпълнения като променя нещата и преобръща стереотипите, а големите актьори обожават подобни предизвикателства“.

–Дикси Чейси, кастинг режисьор

Обременена от скръб, подагра и несигурност в собствените си възможности, кралица Анна все пак разполага с огромна власт, а в сценария на ФАВОРИТКАТА тя се движи като махалото на часовник между крайностите на демонстрирана самоувереност и патос. За да представи всичките й необуздани противоречия и емоции, Лантимос от самото начало има предвид една актриса: Оливия Колман.

Работила вече с него в ОМАРЪТ, носителката на „Златен глобус“ Оливия Колман („Нощният мениджър“) е добре запозната с кралските особи. Тя играе кралицата майка в ХАЙД ПАРК НА ХЪДСЪН и кралица Елизабет II в новия сезон на сериала „Короната“. Но превъплъщението й в ролята на Анна във ФАВОРИТКАТА е много по-дълбоко и мрачно изживяване.

„Винаги избирам актьорите заради тяхното присъствие, естествените им способности и това, което камерата вижда в тях, дори и да не знаем какво е то всъщност. От самото начало знаех, че Оливия ще бъде нашата кралица“, казва Лантимос.

Продуцентите изцяло подкрепят избора му. „Йоргос има невероятен инстинкт, когато става дума за подбор на актьорите“, отбелязва Демпси. „Оливия представя тази разглезена, с променливи настроения и податлива на манипулации кралица като човек покъртително уязвим, на границата на отчаянието и едновременно с това странно харизматичен“.

МакНамара отбелязва, че Анна е завладяваща роля донякъде, защото „тя не е това, което изглежда. Макар да я смятате за недъгава и дори проста в началото, впоследствие започвате да осъзнавате, че тя е наясно с властта, която притежава. Тя просто я използва абсолютно непредсказуемо, което я прави много интригуващ герой“.

Начинът, по който Колман представя Анна е изцяло базиран на тялото на кралицата, на странните й физически реакции и болежките, но и на нейната чувствителност. Колман споделя, че открива пътя към образа на кралицата чрез нейната на пръв поглед невидима смелост, а не чрез нейните слабости. Точно като Сара и Абигей, Анна е от хората, които оцеляват. „Предполагам, че тя е трябвало да бъде невероятно издръжлива“, отбелязва Колман. „Мисля, че тя е искала да бъде възприемана като една добра кралица, но просто не е знаела как да се държи като такава. Никога не съм я смятала за жалка. Много се гордея с нея“.

Тя също е жертва на дълбока самота като жена, която никога не е сигурна на кого може да се довери и която е преживяла непримиримата загуба на 17 деца (някои от тях са били спонтанни аборти, други са били мъртвородени, а най-дълго живелият й син умира на 11 години). Заради това нейната изолираност, подсилена от огромните зали в кралския дворец, само засилва невероятния й апетит, нужди, а и броя на зайчетата около нея.

„В нея има толкова много тъга, трябва да е била невероятно самотна, защото никога не е можела да бъде сигурна дали хората наистина я харесват или просто се правят, защото тя все пак е кралицата“, изтъква Колман. „В същото време тя е доста вдетинена и това беше забавно за пресъздаване. Самата тя не се е чувствала наистина като кралица, което си е проличавало в начина, по който е изливала често яда си и е постигала целите си. Наслаждавах се на това да се правя на крива, раздавайки плесници“.

Съществена част от пресъздаването на образа е била потапянето в сексуалните желания на Анна и в промяната в чувствата й към лейди Сара, която ръководи страната от нейно име, за сметка на новата й фаворитка Абигейл, която й допада по съвсем различен начин.

„Не мисля, че Анна разбира, че Сара е голямата й любов, докато вниманието й е погълнато от Абигейл“, споделя Колман. „Тя и Сара се познават, откакто са били малки момиченца, така че двете винаги са се защитавали. Но с появата на Абигейл, Анна е толкова развълнувана от това, че някой може да е толкова внимателен към нея. Тя си мисли: „О това красиво младо създание ме гледа“ и тя е напълно поразена от това. Но трагичното в случая е, че кралицата смята всичко за чиста монета… а това съвсем не е така“.

РЕЙЧЪЛ УАЙЗ: ЛЕЙДИ САРА

„Лейди Сара има всичко: тя е интелектуално много силна, притежава и сексуална мощ, освен това е доста силна физически и взима политическите решения… тя би казала, че носи цялата страна на гърба си. Мисля, че тя има ясна мисъл и решителност като на всеки днешен политически лидер“.

–Рейчъл Уайз

Дърпайки конците зад привидното управление на кралица Анна и помагайки й в много отношения, е нейната дясна ръка – лейди Сара Чърчил, първата херцогиня на Марлборо, която също се сдобива с безпрецедентна сила, най-вече благодарение на интелекта си, а не в резултат на семейни традиции. Исторически погледнато, Сара Дженингс Чърчил е известна като родоначалничка на династията Спенсър-Чърчил, която включва още Уинстън Чърчил и принцеса Даяна (чиято истинска фамилия е Спенсър). Но тя също е смятана за една от най-силните политически фигури на своето време – жената, която държи кесията на кралицата, която е нейните уши и която е готова да я изнуди, когато смята, че това е наложително.

В ролята на Сара във ФАВОРИТКАТА е носителката на „Оскар“ Рейчъл Уайз, в своя втори съвместен филм с Лантимос, след ОМАРЪТ.

Лейди Сара Чърчил се запознава с бъдещата кралица, когато и двете са малките дъщери на могъщи мъже, изолирани зад досадните граници на кралския палат. Тяхното приятелство ще се превърне в нещо взаимно и невероятно интимно. Анна наистина пише страстни писма на Сара с редове като „Надявам се да прекарам един или два мига с моята любима… че ще получа една прегръдка и нещо повече, отколкото мога да изразя“. Макар че Сара е омъжена за Джон Чърчил, който скоро след това е обявен за херцог на Марлборо от кралица Анна, близостта между двете жени продължава дълго след това.

Когато Анна се възкачва на трона, тя назначава Сара на няколко важни позиции в кралството. Сара се превръща и в най-необходимия съветник на Анна, компетентна по въпроси на тема политика, политици и по сложната военна стратегия. Известна с невероятната си интелигентност, своя див темперамент, със смелата си откровеност и с често изтъкваната й красота, лейди Сара също изгражда около себе си кръг на ласкатели и хора, търсещи влияние. Нейното приятелство може да гарантира огромни политически предимства. Но тя може да се превърне и във враг, който никой не би искал да си създаде.

За Уайз филмът на Лантимос е странен и сложен и показва как би могла да изглежда историята, със своите шокиращи обрати и изненади. „ОМАРЪТ, разбира се, беше изцяло плод на въображението му. ФАВОРИТКАТА със сигурност се основава на исторически факти, но историята е интерпретирана от Йоргос и съответно е нещо съвсем различно от всичко, което съм правила досега“, обяснява Уайз. „Вселената, която той създава, е уникална и не би могла да бъде възпроизведена от никой друг. Тоналността на филма е изцяло негово творение и това е едно от най-брилянтните и мистериозни неща, които прави“.

От предишния си опит с Лантимос тя е наясно с подхода му. „Знаех, че най-добрата подготовка е да се оставя изцяло в ръцете му“.

Уайз е привлечена от всичко в личността на Сара. Но въпреки безспорните си качества, тя няма как да отрече, че лидерските й позиции произтичат само от един източник: нейните особени отношения с кралица Анна.

„Кралицата и Сара имат много сложни отношения, които постоянно се променят. Така че е невъзможно те да бъдат обобщени в едно изречение“, отбелязва Уайз. „Кралицата се нуждае от Сара и мисля, че на Сара това й харесва. Нито политиката, нито военната тактика или управлението на страната са силните страни на Анна, но всичко това се отдава на Сара. Все пак, те са най-добри приятелки от детството и са правили любов заедно. Според мен тяхната връзка преминава през всякакви нива, включително сексуална стратегия, игри на власт, борба за власт, емоционални нужди, емоционална зависимост, господство и подчинение, както и причиняване на болка, защита и изцеление“.

Дори на фона на всички мъже, които имат претенции към властта в двора на кралица Анна, лейди Сара има съвсем малко съперници. Затова за нея е като нож в гърба това, че жената, която тя е избрала за прислужница на Анна – нейната раболепна братовчедка Абигейл – се превръща в най-голямата й заплаха на всички фронтове.

„Сара всъщност напълно подценява Абигейл“, казва Уайз. „Според нея Абигейл е слаба и изпаднала в нужда, защото преживява трудни времена, след като баща й я губи в резултат на залагания. Мисля, че първоначално Сара е изпълнена с нежност и състрадание към Абигейл. Тя иска да я защити и да й покаже как да стане силна жена. Оказва се, че Абигейл няма нужда от такава помощ“.

Едно съвременно сравнение на емоционалната надпревара между двете жени също й идва наум. „Абигейл ми напомня за Ева във ВСИЧКО ЗА ЕВА, младата актриса, която се появява изневиделица и засенчва Бети Дейвис“, казва тя, визирайки класическия филм на Джоузеф Л. Манкевич за млада звезда на Бродуей, която подкопава кариерата на своя някогашен идол.

ЕМА СТОУН: АБИГЕЙЛ ХИЛ

„Не исках да разполагам с един злодей и неговата жертва. Вместо това идеята кой е злодеят и кой е жертвата преминава като лайтмотив през целия филм и от един герой в друг. Така сте съпричастни към това, което те си причиняват и не можете да отсъдите точно какъв е съответният герой, дори и той да е правил ужасни неща“.

–Йоргос Лантимос

От момента, в който Абигейл е изхвърлена от каретата си във вонящата кал пред кралския дворец, тя започва да накланя баланса на силите в него. Надявайки се на благоволението на Сара, тя приема работата на прислужница, но скоро си проправя път към покоите на кралицата. Ако Сара винаги е доминирала над крехката кралица, Абигейл я утешава и така ученикът изпреварва своя учител в баланса на силите.

Както и останалите от филмовия триъгълник, Абигейл е изградена от противоречия – нейният хладен и ловък прагматизъм, резултат от тежкия й живот, е допълнен от нейната привидно неограничена способност да очарова. Пресъздаваща всичко това във филма е носителката на „Оскар“ Ема Стоун в своето първо сътрудничество с Лантимос, благодарение на който тя ще разкрие нови неподозирани способности на екрана.

Лантимос казва: „Винаги много съм харесвал Ема и още щом се запознахме усетих, че тя е много интелигентна, че обича да се потапя в съответния образ и че тази героиня много й допада. Беше просто невероятно да работим заедно. Бях убеден, че тя ще се справи с ролята, но мисля, че никога досега не е имала възможност за подобна изява. Беше невероятно да стана свидетел на нейното превъплъщение“.

Начинът, по който Абигейл следва и след това нарушава всички правила в социалната йерархия най-много допада на Стоун. „Харесва ми метаморфозата в Абигейл. Тя е невероятно самоуверена и винаги оцелява“, казва Стоун. „Тя винаги слуша и попива всичко и използва това, което е научила“.

Стоун е привлечена и от женското трио, от което е част и нейната героиня. „В центъра на тази история са три наистина прекрасно представени героини, което рядко се случва в сценариите напоследък“, отбелязва тя. „Допада ми това, че те съвсем не са съвършени, толкова са забавни и толкова сложни. Те са отражение на истинския живот“.

Според Стоун причината, поради която Абигейл успява да влезе под кожата на иначе предпазливата кралица е, че Абигей усеща нейното желание да бъде обичана такава, каквато е, а не заради положението и властта й. „Мисля, че Анна е доста трагичен образ. Не я смятам за патетична, защото тя разполага с власт и го демонстрира в моментите, когато е притисната до стената, но животът й е бил низ от трагедии“, казва Стоун. „Тя е постоянно съкрушена и е толкова изцедена физически, че може да ти разбие сърцето. Мисля, че и Абигейл усеща същото, когато я вижда“.

Ролята изисква и неочаквани физически натоварвания за Стоун. „Трябваше да се науча да правя реверанси, да стрелям с пистолет от 18 век и да яздя кон“, казва тя. Освен това трябва да усвои кралския протокол. „В двореца всичко е толкова официално и толкова представително. Беше изумително да науча всички порядки. Абигейл трябваше да излиза от стаята заднешком, защото на кралицата не може да се обръща гръб. Тези подробности са толкова интересни“.

Стоун се присъединява към Колман и Уайз за три седмици преди началото на снимките, по време на които трите се настройват за развитието на отношенията си пред камерите. Стоун си спомня: „Трябваше да се опознаем една друга много добре и да си имаме взаимно доверие. Мисля, че така създадохме определена динамика на отношенията помежду си и със самия Йоргос, така че бяхме подготвени за всичко, което беше толкова важно за филм като този“.

Фаворитката

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here