warcraft_coverМесец след излизането на книгата с предисторията на филма “Warcraft” – „Warcraft: Дуротан” идва ред и на изданието, което се отнася точно за събитията от лентата, излъчваща се по кината от 10 юни. „Warcraft” (ИК „Сиела”) разказва какво се случва след като оркската Орда влиза през Тъмния портал в света на Азерот.

Всичко започва с излизането на Warcraft: Orcs & Humans през 1994 г. Заглавието постига огромен търговски успех, който изстрелва гейм студиото Blizzard Entertaiment на върха.  Повече от 20 години по-късно и 5 основни игри Warcraft е един от най-популярните развлекателни франчайзи и най-доходоносната серия компютърни игри на всички времена.

Марката се развива като суперуспешен кросмедиен продукт. Blizzard Entertainment пуска множество настолни игри и книги, а вече е факт и игрален филм, който се превърна в боксофис хит. Книгата „Warcraft”, която излезе паралелно с филма, е поредният пример за това, че до каквото и да се докосне гейм гигантът, моментално се харесва на публиката.

Автор и на тази книга е Кристи Голдън, която е специалист в новелизацията на филмови хитове като „Стар Трек” и „Междузвездни войни”. В библиографията ѝ има над 50 романа, а Blizzard Entertainment неслучайно ѝ  възлагат задачата да напише историята, базирана на играта, за създаването на филма „Warcraft”. Кристи Голдън е и автор на  добилата култов статус „Повелителят на клановете”, която представя на феновете орка Трал, след провала на Warcraft Adventures: Lord of the Clans.

Орската Орда бяга от своя умиращ свят и нахлува в Азерот. Някои от орките, като Дуротан, вярват, че новите земи ще им предложат убежище. Други виждат човешките кралства като заплаха, която трябва да бъде унищожена.

Назрява тотална война, която може да унищожи и хората, и орките, ако не бъде спряна навреме. Само двама души намират сила да погледнат отвъд различията на двете раси и да потърсят път към съвместно съществуване.

Ако усилията им се провалят ще дойде ред на големия сблъсък, в който две могъщи армии ще се срещнат, за да защитят семействата и народите си.

Откъс от „Warcraft”

ВЪВЕДЕНИЕ

Тронната зала на Стормуинд[1] се къпеше в лунната светлина, от която белият камък на пустия престол сякаш мъждееше в собствен блясък, а клекналите в основата му златни лъвове се превръщаха в сребристи зверове със зловещо мрачни очи. Млечните лъчи подчертаваха остриетата на изложените на показ оръжия, а сенките, до които бледите им пръсти не достигаха, изглеждаха като черни дупки в пространството. Някой с богато въображение би допуснал, че декоративните брони в сумрака изобщо не са празни.

Една единствена лампа отправяше предизвикателството си под формата на топла светлина, къпеща съсредоточеното изражение на дете с две издялкани играчки в ръце. Едната бе войниче с оцветена броня, подобна на истинските, окачени по всички краища на помещението. Другата бе на изгърбен звяр – зелен, с глиги и брадва, наполовина на размера на дървения си противник.

По пода бяха разпилeни други войници и зверове. Повечето от чудовищата стояха все още на краката си, докато повечето от войниците лежаха уж посечени.

В стаята стана по-светло, когато вратата се отвори. Момчето се обърна раздразнено, че някой го прекъсва, и лицето му се намръщи, когато разпозна влезлия. След това се върна към играта си.

− Аха – каза мъжът с младежки глас, – значи тук се криеш.

„Принцовете не се крият – помисли си момчето. – Те ходят където си пожелаят, щом поискат да останат сами. Това не е криене.“

Мъжът се приближи и застана до него. На мъждукащата светлина на лампата нито косата му изглеждаше толкова сива, колкото бе в действителност, нито белегът от окото до брадичката му бе толкова отблъскващ, колкото на дневна светлина. Той заразглежда бойното поле на момчето.

− Как върви битката?

„Сякаш не може да види. Сякаш не си спомня.“

Първоначално момчето не пророни и дума, докато гледаше малките зелени фигурки, след което каза разгневено:

− Всички орки заслужават да умрат. Когато стана крал, ще бъда като Лотар и ще ги избия всичките!

− Лотар е войник – с мек глас отбеляза мъжът. – Той се бие, защото това е неговият дълг. Ти ще бъдеш крал. Твоят дълг ще е да се бориш за справедлив мир. Не смяташ ли, че воювахме достатъчно?

Момчето не отговори. Справедлив мир. Достатъчно война.

Невъзможно.

Мразя ги! – изкрещя то.

Гласът му зазвъня в тишината. От очите му потекоха сълзи.

− Знам – бързо отговори мъжът и това, че не направи забележка на момчето, го успокои донякъде. – Невинаги обаче отговорите се крият във войната. Трябва да разбереш, че не всички орки са зли, дори да изглежда така.

Момчето се намръщи и хвърли скептичен поглед на мъжа. Кадгар беше много мъдър, но думите му се струваха странни на момчето.

− Знаеш – продължи Кадгар, – че орките дойдоха от друг свят, далеч от нашия.

Той вдигна ръка и раздвижи пръсти. Над дланта му се оформи червеникаво-оранжева топка. Момчето я загледа с интерес. Обичаше да наблюдава магиите на Кадгар. Топката се завъртя и около нея запукаха зелени искри.

− Той умирал – продължи Кадгар, – бил погълнат от черната магия фел.

Очите на принца се разшириха, докато зелените искри поглъщаха образа на прашната кафеникава планета.

− Орките трябвало да бягат. Ако не… щели да умрат, заедно със света си.

В момчето нямаше и прашинка съжаление нито за орките, нито за загиващия им свят. Пръстите му се свиха около играчката в дланта му.

− Затова тези зелени чудовища завладяха нашия свят!

− Когато дойдоха в Азерот, не всички бяха зелени. Обзалагам се, че това не го знаеше, нали?

Принцът предпочете да замълчи, вместо да признае невежеството си, но любопитството надделя.

− Само покварените от фел бяха зелени – продължи Кадгар. – Тя ги променила. Срещнахме обаче орк, който ѝ устоял. Орк, който почти успя да предотврати войната. Името му беше… Дуротан.

[1] За значението на имената на клановете, местностите, вълците и оръжията вижте списъка в края на книгата. – Б.пр.