ИК ХЕРМЕС представя „Хюга ваканция“ от Роузи Блейк

Перфектната рецепта за хюга включва: горещ шоколад, спуснати завеси, светлина от свещи и… някого, в когото да се влюбиш!

Над английското провинциално градче Юлеторп се е спуснала есен. Времето е студено и дъждовно, небето е сиво и хората са потиснати. Магазинчето за играчки на главната улица затваря врати, защото собственичката му Луиза напуска града. Преди него кепенци са хлопнали и редица заведения, а много от къщите са обявени за продан. На жителите на Юлеторп, изглежда, никак не им върви… докато там не пристига датчанката Клара. Тя е красива, жизнерадостна и следва принципите на хюга – датската философия на уюта, близостта с любимите хора и щастието от простичките неща в живота.

Клара наема магазинчето и го превръща в атракция за децата. Но синът на Луиза – Джо, който работи в Лондонското сити, се усъмнява в подбудите й. Той пристига в градчето, за да разбере какво се крие зад ангелското излъчване на датчанката, но тя има план…

Може ли Джо, който отговаря на служебни имейли в три часа през нощта, да приеме хюга философията?

В „Малък наръчник по хюга“ Майк Викинг споделя съветите на датчаните за щастлив живот, а в „Хюга ваканция“ Роузи Блейк ни показва как се прилагат на практика! Романът ни пренася сред атмосферата на хюга, а авторката ни подарява една увлекателна романтична история, изпълнена с много хумор, интригуващи герои и напомняне да се наслаждаваме на малките неща, защото в тях е скрито истинското щастие. Всичко това превръща книгата в приятна компания за застудяващите есенни дни и прекрасна прелюдия към топлината и уюта на приближаващите празници!

Отзиви

Най-прекрасното четиво!

Сън 

Запалете ароматните свещи и се сгушете на дивана с чаша горещ шоколад… а тази забавна и стопляща сърцето книга ще ви бъде перфектна компания.

Фабилъс Мегъзин 

„Хюга ваканция“ е забавна, уютна, топла, изпълваща с приятни емоции – почти всичко, което искаме от една книга… Пригответе се да прочетете „Хюга ваканция“ на един дъх. Пригответе се да се влюбите в тази книга!

Райтинг Гарнет

За автора

Роузи Блейк е прекарала студентските си години в писане на пантомими, базирани на класически произведения като „Вълшебникът от Оз“ и „Хари Потър“. Авторка е на награждавани кратки разкази, множество статии за дамски списания, както и ревюта на нови книги за Новелишъс.

Интервю с авторката 

Опишете книгата си с 4 думи.

Искрено забавна (надявам се).

Кога и къде пишете?

Работата ми е свързана с писане, така че, когато имам крайни срокове, се налага да работя вечер. Но през уикендите и отпуските отделям време за романите си. Обикновено пиша сутрин и се опитвам да седна някъде, където има хубава гледка, или отивам в някое от близките кафенета, които обичам.

А какво обичате да правите, когато не пишете?

Аз съм ужасен, но в същото време много ентусиазиран художник и имам специална стая в дома си, която в момента е затрупана с бели платна. Намирам рисуването за много отпускащо и удовлетворяващо занимание и хубавото нещо при картините е, че можеш да ги довършиш за един ден, за разлика от романите.

Защо пишете книгите, които пишете?

За да избягам от реалността. Всъщност пиша книги в различни жанрове, както и кратки разкази. При разказите например ми харесва, че не е задължително да давам твърде много детайли и допълнителна информация. Мога да оставя читателя да запълни празните места, но пък трябва да включа интригуващ обрат. Романтичните комедии обаче са ми любими! Те ми дават извинение да изследвам всички забавни страни на живота: любовта, несполучливите срещи, красивите мъже…

Прекарали сте студентските си години в писане на пантомими, базирани на класически произведения като „Вълшебникът от Оз“ и „Хари Потър“. Можете ли да ни разкажете повече за това?

Аз никога не съм искала да бъда писател. Исках да бъда актриса. В университета бях избрана да играя Алиса в пантомима по мотиви от „Алиса в Страната на чудесата“ и оттам се вдъхнових да пиша пантомима. Проблемът беше, че не знаех как да създам кратък разказ, какво остава за 90-минутна пиеса. Но имах цялата лятна ваканция на разположение и бях решена да се науча.

Първо направих адаптация на „Вълшебникът от Оз“, което се оказа най-трудното, но и най-удовлетворяващото нещо, с което съм се захващала. Научих се как да изграждам герои, структура на сюжета, диалози. И се чувствах толкова горда, докато гледах как актьорите пресъздават написаното от мен.

Когато започнах да пиша първия си роман, вече знаех нещо много важно, което ми даваше сили да продължа – знаех, че съм способна да поема голям проект и да го доведа докрай. Знаех и колко прекрасно ще се чувствам, когато го завърша. Това ме мотивира да не се отказвам, защото бях уверена, че един ден ще довърша книгата. Подобна решителност и увереност са много важни, тъй като писането може да бъде много самотно и неблагодарно занимание, особено за начинаещи автори.

А какво бихте казали на хората, които тепърва тръгват по този път?

Спрете да се връщате назад и да поправяте черновата. Довършете я! 

Откъс

Клара винаги ставаше рано. Слънчевата светлина прозираше през тънката червена завеса на малкия прозорец, разположен под стрехите. Клара се изправи на колене в леглото и дръпна пердето.

Зимната светлина я заслепи за миг и тя присви очи, но докато изучаваше гледката, по лицето й бавно плъзна усмивка. Бутна резето и когато прозорецът се отвори, усети повея на свежия въздух. По тревата в градината на кръчмата блещукаше скреж, пейките бяха опръскани в бяло. Отвъд живия плет в задната част се бяха ширнали полята, някои обгорени в разнородни линии, някои – свежи ивици зеленина, скрити под тънкия пласт „диаманти“, искрящи на сутрешната слънчева светлина. Небето бе изпъстрено с розови и бледосини ивици и Клара усети познатата тръпка от предстоящия нов ден на различно място.

Пропусна опаковката със зърнена закуска, справи се с жалкото пръскане на душа в малката баня, зарови се в раницата си, навлече дънки и дебел вълнен пуловер, измъкна и една плетена шапка, която нахлупи на главата си, и така скри тъмнорусата си, нуждаеща се от измиване коса. Остави багажа си в стаята, слезе по дървеното стълбище в основното помещение на кръчмата, мина през кухнята и излезе през задната врата.

Знаеше, че по това време магазините ще бъдат затворени, но тайничко се надяваше, че може да се натъкне на някой добросърдечен пекар, който да отвори пекарната си само за нея. Направо усещаше плътния вкус на топло тесто в устата си. Подуши въздуха за издайнически аромат, за да се насочи в правилната посока. Хм… Май в това село изобщо нямаше пекарна. Или пък кафене. Всъщност, докато вървеше по главната улица, с потрес забеляза многобройни надписи „Продава се“. По витрините на магазините нямаше нищо, само тук-там някой стол или навити килими. Някои прозорци бяха плътно покрити със заковани дъски, дори изрисуваните по тях графити бяха вяли, драскулки с избледнели цветове, напръскани със спрей, които не можеха да се разчетат. По прашната витрина на един магазин имаше нещо написано, но вече почти изтрито, а на друга – табела, обещаваща тотална разпродажба.

Клара пъхна ръце в джобовете си, вятърът щипеше бузите й, докато вървеше по пустата главна улица. Представи си как това място е кипяло от живот през летните месеци, саксиите на прозорците със сигурност са греели във всякакви ярки цветове, страничните калдъръмени улички са криели своите съкровища, тайни магазинчета, купчини с антики, струпани пред тях, кафенетата са правели смутита и фрешове, хората са бродели безцелно из селото, преди да тръгнат на разходка из полетата, за да се насладят на пейзажа. Какво бе станало тук?

Дори след всичките години, откакто живееше в Англия, все така продължаваше да се изненадва колко чудато изглеждат малките селца в провинцията, с всичките тези долепени и притиснати една до друга къщички… Бе толкова различно от градовете в родната й Дания, където бе израснала. И както винаги, когато се сетеше за дома, веднага усети свиване в стомаха, но реши да не му обръща внимание. Продължи да върви, после внезапно спря, втренчена в най-яркия магазин – с виненочервена фасада, на която със златни букви пишеше „Играчки Олдън“. Бе малко кичозно, но пък хващаше окото, и тя се намръщи, осъзнавайки, че това вероятно е магазинът, който щеше да бъде затворен. Наистина бе ужасно, че през следващите няколко седмици, докато хората се подготвят за Коледа, щеше да остане затворен и мрачният му интериор щеше да е в пълен контраст с празничната фасада.

 

 

Вашият коментар