През недалечната 2011г. в Швеция дебютира едно заглавие, което моментално влюбва публика и критика в себе си. „Kyss mig“ или иначе казано „Целуни ме“ е романтична драма в която главните действащи лица са две влюбени жени. Филмът бе януарският избор за Куиър Кинотеката, която всеки месец домува във Фабрика Автономия в гр. София, а входът ВИНАГИ е свободен за всички! А ние за втори поред месец бяхме част от кино събитието.

Миа и Фрида скоро ще станат доведени сестри. Освен това, на Миа и предстои да се омъжи за Том. Нещата обаче поемат съвсем непредвиден развой, който тотално обръща света на всички.

„Целуни ме“ е филм, който ще изненада всеки зрител, осмелил се да го изгледа и незнаещ предварително НИЩО за него. Филмът е толкова красив, толкова деликатен, толкова европейски, какъвто никой не очаква да бъде. След финала на прожекцията първите асоциации са, че паралел между „Целуни ме“ и големите холивудски филми на лесбийска тематика „Чудовище“ (Оскар 2004г. за главна- женска роля за Чарлийз Терон), „Керъл“ (с номинации за Оскар за ролите и на двете актриси- Кейт Бланшет и Руни Мара) е невъзможен. Филмът има една съществена разлика от тези филма. И точно тя прави паралелите на „Целуни ме“ възможни само с един филм, който със сигурност малко от четящите тези редове не са чували- „Планината Броукбек“ (3 награди Оскар , включително за режисура, сценарии и музика, както и номинации за главна и поддържаща мъжка роля за изпълненията на Хийт Леджър и Джейк Гиленхал). Причината- най-красивите, най-силните, въздействащи и неповторими моменти на интимност (а и не само) във филма, включват природа. Красива, величествена, сурова, скандинавска и същевременно въздействаща, красива и неповторима. Слънчев лъч, полъх на вятъра, разбиваща се в брега вълна, докосване на трева, трепет на дърво… всичко това примесено с брилянтната музика на Марк Колин и моментите на чиста, непорочна нежност и топлота на двете жени, техните желания, копнежи и трепети… сътворяват истинските, наелектризиращи моменти в „Целуни ме“, които неоспоримо напомнят на епичния размах и сила на „Планината Броукбек“. 

Филмът поставя изключително много и изключително тежки въпроси. Как изглежда една връзка между мъж и жена в края на 7-мата им година съвместен живот? Способна ли е рутината да разруши силата и отреже крилете на любовта? Възможно ли е ежедневието да те тласне в посока, в която сърцето те е теглило а умът винаги те е възпирал? Правилна ли е реакцията на отхвърленият съпруг и думите: „Аз не искам повече да те познавам!“? Човешка ли е реакцията на бащата на Мия, с „Не ни кога не съм и предполагал за дъщеря ми“….. и последвалото „Май винаги съм знаел, каква е Мия“? Как всъщност се чувства един влюбен мъж, който в края на седмата година съвместен живот със съпругата си, я вижда да се целува, прегръща и потапя в нежностите на друга жена, на средата на улицата? Какво минава през главата му? Каква равносметка си дава и способен ли е да преглътне? Да прости? Да продължи? И къде са обществените порядки за връзка между макар и ДОВЕДЕНИ сестри? Толкова ли е „разкрепостено“ шведското общество, семейства?

Двете актриси са брилянтно кастинг решение. Това НЕ СА фотомодели. Това НЕ СА холивудските хубавици. Това са европейки с всичките им плюсове и минуси. С леко грубата кожа, пожълтели зъби (от пушенето!), неочакван ръст на едната, леко „обикновено“ излъчване на другата и все пак две дами, които те карат да им повярваш да ги приемеш за реални, възможни, земни. Деликатността в изпълненията и м и тоталната липса на задръжки в интимните сцени, превръща двете актриси в истинска наслада за окото и триумф на емоционалната наситеност на зрителя, такава, каквато остава у него СЛЕД края на историята. 

Тим (или иначе казано съпругът на едната героиня) е поредния точен кастинг избор. харизматичен, мъжествен, деликатен, внимателен, влюбен, разочарован, наранен. Финалните сцени показват неговия персонаж, такъв какъвто всъщност е един ОБИЧАЛ, но наранен и страдащ мъж.

Майката на Фрейда е олицетворение на мечтание родител. Всяка жена в подобно положение би желала да има разбираща, подкрепяща и претръпнала майка, като тази на русокосата красавица. В точния момент сурова и непреклонна, в точния момент разбираща и подкрепяща, но ВИНАГИ там. Защото ТОВА е нейното момиче, всичко останало са детайли.

Сценографията на филма ни превежда през много и различни декори, сцени на закрито, сцени сред природата и епични гледки на шведската действителност. Операторът съумява да ни покаже ВСИЧКО, което е необходимо за да си създадем правилния бекграунд, на който се развива тази гореща , драматична, но и въздействаща любов. Природата на острова, морето, сцените на поляната, финалната сцена на филма и много други са ОНЕЗИ, които ще останат в съзнанието ви дълго, след като той приключи. 

„Целуни ме“ е деликатен, нежен, обран и същевременно безкомпромисен показ на една трудна и обществено ОТХВЪРЛЯНА и не приемана любов. Любов, от която много страдат (и Тим и приятелката на Фрейда, и семействата….), но любов, която е ПО-силна от всички това, по- силна от времето, пространството и преди всичко по-силна от нашите героини, които успяват да намират начин да се докоснат една до друга ВЪПРЕКИ всички капани на съвремието и обществото в което живеят.

„Целуни ме“ е филм, който всеки от вас ТРЯБВА да гледа и да оцени. Както и жените/мъжете, които са ЧАСТ от ЛГБТИ общността, така и всеки уважаващ себе си киноман, който цени и разбира от изтънчено кино, киното като изкуство или иначе казано кино, което ИЗКЛЮЧВА „Отмъстителите“ и „Трансформърс“. 

„Целуни ме“ НЕ Е имал и няма да има кино показ в България. Но всички знаем, че киното в родната ни държава отдавна не е единствения начин, за да си набавим необходимата доза емоции от екрана.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here