Някак тихомълком по родните екрани дебютира „Червената лястовица“ с участието на носителката на Оскар Дженифър Лорънс. Приличен трейлър, загатва неочакван завой в превъплащенията на актрисата, доста въпросителни и брилянтна стилистика. Елементи на „Черния лебед“ елементи на „Агент Солт“, елементи на руски епос… Какво всъщност е филма? И колко от вас до преди да тръгне маркетинговата му кампания знаеха, че филма е базиран на роман? Колко предполагаха, че има такава книга? Аз не….

Джеръми Айрънс и Джоел Едгъртън в компанията на Дженифър Лорънс са звездите, които движат хорския интерес напред. Но зад тях стоят няколко не дотам известни актьори, които с превъплащенията си дават истински заряд и европейски привкус на цялата история. Та като заговорихме за история…. за какво се разказва в „Червената лястовица“?

Доминика Егорова е много неща. Съвестна дъщеря, която е решена да закриля майка си на всяка цена. Прима-балерина, чиято свирепа ожесточеност е тласнала тялото и ума ѝ чак до абсолютните граници, отвъд които дебне лудостта. Майстор в съблазняването и в манипулативните схватки – очи в очи! Когато тя претърпява контузия, която слага край на кариерата ѝ, Доминика и майка ѝ ги очаква мрачно и несигурно бъдеще. Именно тогава, притисната от обстоятелствата, тя става най-новото попълнение в „Училището на врабците” – тайна шпионска организация, в която се тренират изключителни млади хора като нея, за да използват телата и умовете си като оръжия. След перверзен и доста садистичен тренировъчен процес, тя се оказва най-опасното „Врабче”, създадено от програмата. За Доминика е нужно да помири своята същност със съзнанието каква сила притежава в момента – животът ѝ вече съвсем не е същият и всички, на които държи, вече са изложени на сериозен риск, включително и агентът на ЦРУ, който се опитва да я убеди, че той е единственият човек, на когото тя може да гласува доверие.

Това е филмът, който слага Джеймс Бонд и Джейсън Борн в малкия си джоб. Не мога да си спомня, кога за последно съм гледал толкова, ама толкова реален филм. Тук отсъстват помпозни експлозии, епични мащаби, невиждани гонки, преследвания с коли, стрелба и тонове куршуми. Но тук ще видите едни от най-бруталните сцени, които са минавали пред очите ви от адски много време насам.

Представете си Дженифър Лорнъс. Сега си я представете как се съблича пред стая пълна с хора. Сега си я представете там абсолютно гола. Сега си я представете как сяда на бюро и си отваря краката пред камерата. Сега си я представете как се обръща към мъжът пред нея и казва „Чу**ай ме!“.

Ами ако вземем класическата сцена в която трима човека се бият. Взимат един нож и започват да се кълцат един друг. Колко брутална може да бъде тя? Колко може да ви накара една такава сцена да присвивате очи и да се сгърчвате отвътре? Дори не предполагате….

Ами ако докато танцувате, партньора ви скочи с цялата си тежест върху крака ви и го строши? Ами ако жена вземе стик за голф и влезе в сауната където двойка се….  и тя използва стика по предназначение, а резултата е кървава вода….?

Това са прашинки от общата палитра изключителни и неочаквани сцени, които са причината филмът да има забрана за лица под 16г. в България.

Истината е, че филмът залага на серия от качества, които не престава да вади пред очите на зрителя във всеки един момент. Брилянтната сценография на Русия и … специфичната част на Европа, впечатляват по един познат и близък до българина начин. Обратите във филма следват един след друг, а теориите ви към финала за голямата въпросителна, ще се завъртят и преобърнат поне три пъти. Балетът в началото и края на историята са буржоазния елемент. Случките в Будапеща, Виена и Лондон потапят събитията в категорията на шпионския трилър. Сцените на обучението… връщат Дженифър Лорънс там… от където всичко започна- „Игрите на глада“. Психологическата манипулация, момичетата и момчетата, ръководителката, която постоянно оприличавах на Хитлер, президента Сноу и севернокорейски, военен ръководител. Все елементи, които насищат „Червената лястовица“ с толкова много. Във филма се случват наистина много неща, които човек трудно може да си представи че биха могли да се съберат в два часа и двадесет минути екранно време.

„Черната лястовица“ не дотежава в нито един момент, въпреки своята продължителност. Различните елементи на общия работещ механизъм задържат вниманието и натягат напрежението един след друг. Времето лети неусетно, фабулата се заплита и големите въпросителни около финала засияват със собствена светлина. 

„Червената лястовица“ е специален филм. Филм, който не разкрива качествата си и не подготвя зрителя за това, което крие в своята дълбочина. Маркетинговата кампания загатва много, но крие в пъти повече, за да го подари на онези от вас, които ще отидат в кино салона.

Заглавието е вече в кино салоните в цялата страна и в IMAX. Разпространява Александра Филмс. 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here