Премиера в България: 02.03.2018г.
Световна премиера: 02.03.2018г.
Жанр: Трилър
Продължителност: 139 минути
Формат: 2D/IMAX 2D/4DX
Сценарист: Джъстин Хейд, Джейсън Матюс (роман)
Режисьор: Франсис Лорънс
В ролите: Дженифър Лорънс, Джоуел Еджъртън, Матиас Схунартс, Шарлот Рамплинг, Мери-Луис Паркър, Джереми Айрънс, Кирън Хайндс, Джоули Ричардсън, Дъглас Ходж, Сергей Онопко, Саша Фролова
Разпространител: Александра филмс / Chernin Entertainment / 20th Century Fox

Доминика Егорова е много неща. Съвестна дъщеря, която е решена да закриля майка си на всяка цена. Прима-балерина, чиято свирепа ожесточеност е тласнала тялото и ума ѝ чак до абсолютните граници, отвъд които дебне лудостта. Майстор в съблазняването и в манипулативните схватки – очи в очи! Когато тя претърпява контузия, която слага край на кариерата ѝ, Доминика и майка ѝ ги очаква мрачно и несигурно бъдеще. Именно тогава, притисната от обстоятелствата, тя става най-новото попълнение в „Училището на врабците” – тайна шпионска организация, в която се тренират изключителни млади хора като нея, за да използват телата и умовете си като оръжия. След перверзен и доста садистичен тренировъчен процес, тя се оказва най-опасното „Врабче”, създадено от програмата. За Доминика е нужно да помири своята същност със съзнанието каква сила притежава в момента – животът ѝ вече съвсем не е същият и всички, на които държи, вече са изложени на сериозен риск, включително и агентът на ЦРУ, който се опитва да я убеди, че той е единственият човек, на когото тя може да гласува доверие.

ИСТОРИЯТА НА ЛЯСТОВИЦАТА

 

Когато авторът на Червената лястовица Джейсън Матюс напуска ЦРУ след 33-годишна кариера, той открива, че животът на пенсионер не е за него. С изобилие от свободно време, той решава да си намери ново занимание. „Работата ми в ЦРУ беше много плодотворна. След нея остана голяма празнина, която трябваше да бъде запълнена“ – казва Матюс за приспособяването си към новия начин на живот. „Сърфиране в интернет, риболов, дълги разходки. Въпрос на време беше към тези занимания да добавя и писането.“ Дългогодишният почитател на Джон льо Каре и Йън Флеминг започва да пише Червената лястовица, която е публикувана през 2013 год. Книгата веднага се превръща в бестселър и поставя началото на трилогия, която включва и романите Palace of Treason и The Kremlin’s Candidate.

               Въпреки че описаният свят в Червената лястовица е добре познат на Матюс, образът на главната героиня е плод на неговото въображение. След като преживява тежък инцидент, Доминика Егорова (Дженифър Лорънс) напуска Болшой театър и е принудена да започне работа в държавно учреждение, където започват да я обучават в изкуството на сексуалната манипулация. „За разлика от други герои в книгата, Доминика е изцяло измислен персонаж.“ – казва Матюс. „Бих искал да познавам някой като нея. Тя е принудена да се откаже от кариерата си на балерина и да започне обучение в училището за „лястовици.“

               Макар че по време на работата си в ЦРУ Матюс не е срещал истински прототип на Доминика, училището за съблазнителки е реално съществуваща част от обучението на съветските тайни служби. „В Съветския съюз са имали училище, в което са обучвали млади жени в изкуството на съблазняването и прелъстяването с цел жертвите да бъдат изнудвани“ – обяснава Матюс. „Такова училище за „лястовици“ е имало в Казан, на брега на река Волга. В него младите жени са били превъщани в куртизанки и наричани „лястовици“

               В резултат на обучението си Доминика се среща с оперативния работник от ЦРУ Нейт Наш (Джоел Еджъртън). Матюс обяснява необикновената връзка менду Нейт и Доминика: „Неизбежно те се влюбват, което за него е забранено и много опасно. Подобно на историята за Ромео и Жулиета, това е любов, която не може да завърши добре.“

               Ръкописът на Червената лястовица попада в офисите на Chernin Entertainment.  Продуцентите Питър Чернин, Джино Топинг и Дейвид Рийди са големи почитатели на романа на Матюс и веднага закупуват правата за написване на сценарий.

               „Първоначално бяхме привлечени от това, че Джейсън е бил действителен работник в ЦРУ, както и че това е дебютния му роман.“ – казва Чернин. „Колкото повече навлизахме в книгата, толкова повече ставаше ясно, че това е една от най-свежите и уникални шпионски истории, които сме виждали.“

               „Много ни хареса и факта, че става въпрос за шпионска история, различна от тази за Борн или от героите на Джон льо Каре.“ – добавя Топинг. „Доминика всъщност е цивилно лице, което е въвлечено в шпионски сюжет и от това зависи нейното оцеляване, както и оцеляването на нейното семейство.“

               Режисьорът Франсис Лорънс получава книгата в края на снимките на Игрите на глада: Сойка-прислехулка, част 2. Продуцентът Камерън Маконъми си спомня: „Двамата четяхме по едно и също време. Всеки ден бяхме все по-увлечени от това, което сме прочели през нощта.“

               „Веднага се влюбих в книгата“ – казва Лорънс. „Това беше напълно различна шпионска история и веднага се влюбих в характера на Доминика Егорова, в нейната лична история и дилемата, пред която е изправена. Винаги са ме интересували герои, които са изолирани в своята самота, а в центъра на тази история е именно такъв самотен характер. Освен това за мен беше много вълнуващо след трите части на Игрите на глада, които ми отнеха пет години, да започна нещо съвсем различно и като сюжет, и като настроение. Историята ми беше много интересна.“

               „Франсис направи трите филма Игрите на глада с Дженифър, и когато прочете книгата веднага реши, че това ще бъде следващата им съвместна работа.“ – казва Чернин. „Оставаше да намерим подходящ партньор, какъвто открихме в лицето на Джоел, с когото също сме работили преди. Избрахме по-млад актьор, отколкото беше описан в сценария, което според нас добави нещо много по-различно в отношенията им с Джен.“

               След като Франсис Лорънс се захваща с проекта, той работи заедно със сценариста Джъстин Хейт. „Въобще не бързахме с този филм.“ – споделя Рийди. „Всичко трябваше да е изпипано да най-малките детайли. Франсис знаеше, че това ще бъде следващия му проект и искаше сценария да отразява неговото виждане за историята. Това беше един от тези случаи, когато трябваше да има абсолютна яснота за всичко, преди да започнат снимките.“

               „И преди съм работил с Джъстин“ – добавя Лорънс. „Той споделяше моята представа за филма. Понякога е много трудно да изградиш сюжета, трансформацията от книга към сценарий не винаги е лесна, както някои си мислят. С Джъстин работихме здраво и прекарахме много време заедно в продължение на шест месеца, за да завършим първия вариант. В същото време, не бих казал, че работата вървеше трудно. Разбирахме се много добре.“

               От момента, в който прочита книгата Лорънс е убеден, че трябва да се запазят всички ключови моменти от оригиналната история на Матюс. „В книгата определено се чувства сексуалност.“ – казва Лорънс. „Определено има насилие. Има дързост и исках да бъда сигурен, че ще уловим точно това. Това, на което с Джъстин обърнахме особено внимание – а по-късно и при работата с Дженифър – беше да постигнем органичност на характера и да не допуснем преекспониране под каквато и да било форма. Идеята никога не е била да правим еротичен трилър, да провокираме по определен начин. Трябваше да сме сигурни, че съдържанието се вписва органично в историята и дилемата на героинята, затова много внимателно преработихме всичко, свързано със сексуалността, голотата и насилието.“

               „Това е историята на една жена, която открива, че е манипулирана от сили, много по-силни от самата нея“ – казва Хейт. „Доминика получава травма и чрез своя чичо попада в света на шпионажа. В този свят нейната сексуалност е превърната в оръжие, но нейният характер е прекалено сложен, за да бъде обикновена съблазнителка. Затовя тя променя правилата.“

               Дженифър Лорънс, която работи заедно с Франсис Лорънс в поредицата филми Игрите на глада, се присъединява към продукцията още от самото начало.

               „Имах предвид Дженифър и я запознах с историята в основни линии“ – казва режисьорът. „Очевидно, по това време все още нямахме сценарий, а не ми се искаше да ѝ давам книгата, затова исках чисто хипотетично да разбера дали има интерес към подобна героиня. Така че тя се съгласи да участва на базата на съвсем малко информация, което ни даде възможност да напишем сценария специално за нея. Докато развивахме историята ѝ давах откъслечна информация, затова когато сценарият беше готов, тя вече знаеше какво да очаква.“

               „Франсис ми разказа историята по време на турнето за представяне на последния филм от Игрите на глада.“ – потвърждава актрисата. „Беше прочел книгата и смяташе, че ще се получи интересен филм. Първото нещо, което обсъдихме, беше че Доминика като характер е съвсем непозната за мен. На нея наистина ѝ се налага да оцелява още от съвсем крехка възраст. Когато за първи път прочетох сценария, сцените в училището за лястовици ми се сториха ужасяващи. За първи път трябваше да се снимам без никакви дрехи, и след като го направих, бих казала, че се почувствах освободена. Не бих искала да поставям героинята си в ситуация, в която самата аз не бих се чувствала удобно. Както ще видите във филма, това са сцените, в които тя осъзнава своята сила и разбира, че може да поеме контрола над ситуацията. Доминика наистина е обучавана да използва тялото си, но това, което ѝ помага е нейният разум. За мен това е една сложна съвременна героиня, която създава собствени правила и има всички шансове за успех.“

               „Във филма се разказва за оцеляване и прелъстяваме“ – споделя Джино Топинг. „Балансът между двете е от особено значение. Битката за оцеляване въвлича Доминика в света на „лястовиците“ и поради тази причина тя трябва да овладее изкуството на прелъстяването и да напрегне умствените си способности до краен предел. Филмът разглежда прелъстяването от неговата психологическа и научна страна. Виждаме как героинята разбира докъде може да стигне, за да оцелее, и от какво трябва да се въздържи, за да стигне непокътната до финала.“

               „Така и не разбираме какво всъщност чувства Доминика.“ – казва Джоел Еджъртън. „Не разбираме какво мисли, колко близо е до пречупване или какво е намислила за отмъщение. Нейният характер се отличава с изключителен стоицизъм и способност за съпротивление. В изпълнението на Джен всичко това ни кара да сме нащрек през цялото време. През цялото време подозираме, че в нея се крие сила, която мъжете в нейния живот подценяват.“

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НЕЙТ

От друга страна, Нейт вижда в лицето на Доминика потенциален информатор. „Той е много умен и невероятно щедър актьор“ – казва Хейт за Джоел Еджъртън. „Той е творец, който обмисля не само своята роля, но и целия снимачен процес.“

„Джоел беше моят първи избор за ролята на Нейт“ – разказва Франсис Лорънс. „Мисля, че той е невероятен актьор и между него и Джен се получи добра химия. Допадна ми идеята чувствата на Джен да бъдат насочени към по-зрял мъж. Актьорите от Игрите на глада бяха съвсем млади и исках с този филм да създам съвсем различна динамика на чувствата. С изпълнението си Джоел постигна това, което му бях поставил като задача – за създаде наистина правдоподобен характер, въпреки че в поведението на героя му има нещо недоизказано.“

Подобно на Доминика, и Нейт се намира на кръстопът. „Кариерата му се разпада и той получава шанс да се завърне.“ – казва Еджъртън за Наш. „Липсата на комуникация го прави уязвим и в този момент той решава да се свърже с героинята на Дженифър.“

„Връзката между Доминика и Нейт е много интересна.“ – споделя Дженифър Лорънс. „Тъй като и двамата трябва да получават информация един от друг, в този процес на манипулация те се влюбват. Тяхната връзка крие много изненади, тъй като всеки се опитва да изиграе другия. Везните на тяхното доверие непрекъснато се накланят в една или друга посока, от доверието до пълната параноя, която съпътства живота в света на международния шпионаж.”

Актрисата се наслаждава на съвместната работа с Еджъртън: „Обожавам Джоел!“ – смее се тя. „Той е толкова талантлив. Неговият акцент беше безупречен, докато за мен беше много мъчително да усвоя руски акцент. Да се работи с него е удоволствие, той се старае много и резултатът е съвършен. Не си представям никой друг в тази роля. Приносът му към филма е огромен.“

Еджъртън се възхищава от творческата връзка между Дженифър Лорънс и Франсис Лорънс и разкрива, че тяхното успешно сътрудничество е една от причините да приеме ролята на Нейт. „Фактът, че двама души, които са работили заедно три пъти, са ентусиазирани да реализират нов проект означава много. Наистина оценявам ползотворните творчески връзки. Това говори много за характера на човека, за неговата професионална етика. Творци, които намират общ език са способни на чудеса.“

Еджъртън коментира и оригиналния поглед върху жанра на шпионския филм. „Мисля, че е много по-интересно, когато героите не са заети само да трошат коли или да стрелят с автомати. В действителност става въпрос за много сложна психологическа игра на шах.“

ОБЩНОСТТА НА ШПИОНИТЕ

 

 

Носителят на награда Оскар® Джеръми Айрънс изпълнява ролята на Корчной – изтъкнат генерал от Службата за международно разузнаване. Айрънс разказва какво го е привлякло към ролята: „Това беше един от най-добрите сценарий, които съм чел напоследък. Никога досега не съм участвал в шпионски филм. Сценарият беше много напрегнат и през цялото време не бях сигурен какво се случва или на кого да вярвам. Беше удивително и написано много професионално. След това прочетох книгата, която също много ми хареса.“

„Разнообразието от талантливи творци, ангажирани с този проект говори за качеството на сюжета, за невероятната визия, изградена от Франсис и за огромния интерес, който предизвиква характера на Доминика. „ – споделя продуцентът Дейвид Рийди. „ Почти всички актьори, които бяха чели сценария бяха завладени от напрегнатия сюжет и от това, че не могат да се досетят как ще свърши.“

Дженифър Лорънс признава, че изпитва страхопочитание към Джеръми Айрънс. „Бях много притеснена.“ – казва тя. „Това е Джеръми Айрънс! Всъщност той е най-добрият човек, когото съм срещала и да се работи с него е огромно удоволствие. Изпитвах голямо вълнение, когато трябваше да снимам с него. Дори сега  се вълнувам, когато си припомням общите ни сцени. Общуването с него може да промени човек.“

Героят, за когото Дженифър Лорънс не иска да разказва много е Ваня – чичото на Доминика. „Не искам да издавам нищо, защото трябва сами да видите. Връзката му с Доминика е може би най-впечатляващата връзка, която някога съм виждала във филм. Толкова е сложно!“

Франсис Лорънс обяснява с какво образа на Ваня се различава в книгата и филма: „В книгата той е малко по-възрастен и в процеса на разработка на сценария решихме Ваня да бъде доста по-младият брат на починалия баща на Доминика. В известна степен това подсили динамиката в отношенията между Ваня и Доминика, тъй като разликата във възрастта не е толкова голяма. Хареса ми идеята, в която до известна степен има нещо извратено, тъй като двамата са привлечени един от друг,  а в същото време са роднини. За чичо Ваня очарованието на Доминика донакъде се дължи на връзката ѝ с партията, на дисциплината и успеха, който е постигнала като балерина. Според мен, родителите на Доминика са си давали сметка за това и са се опитали да ги държат далеч един от друг.“

Матиас Схунартс, който изпълнява ролята на чичо Ваня е много ентусиазиран да работи „с този невероятно талантлив екип“. За връзката между неговия герой и Доминика той казва: „Разбираме, че отношенията между тях стават много сложни, след като баща ѝ умира. Той се чувства длъжен да закриля Доминика, но в същото време не може да остане сляп за нейната женственост. Той има нужда от нея, но в същото време си дава сметка, че и тя има нужда от него. Така че в тази връзка съществува огромна сила, която отваря вратата към определено ниво на злоупотреба. Границата между искреност и манипулация е много тънка и непрекъснато се мести от единия към другия. Като актьорска задача това е много интересно.“

За Схунартс общите сцени с Джеръми Айрънс са „изключително забавни“. „Той е много артистичен и остроумен. Обожавам това, тъй като не се среща много често.“

„Матиас е изключителен. Много отворен и чувствителен.“ – казва Айрънс със същия ентусиазъм. „Мисля, че той е достоен съперник на Корчной и много приятен като човек.“

Шарлот Рамплинг изпълнява ролята на Ана, или Мартон, както я наричат в училището за „лястовици“. „Това е един изключително силен характер.“ – споделя тя. „Мартон е много отдадена на държавата и комунистическата идея. Тя държи на дисциплината и реда и вярва, че целта на всеки човек е много по-голяма от собствения му живот.“

„Тя постъпва много рано в училището за шпиони и по някакъв начин вижда в лицето на Доминика себе си като по-млада.“

Бил Камп е в ролята на Марти Гейбъл – колегата на Нейт в ЦРУ. „Той е малко особен и раздразнителен. Според мен, в живота му е имало много пропуснати възможности, но и още много са му останали.“ – разказва Камп.

Червената лястовица е четвъртият филм, в който Камп и Еджъртън работят заедно, след Midnight Special, Черна служба и Обич. „Джоел е великолепен актьор.“ – казва Камп. „Той се раздава напълно на снимачната площадка, с него се работи много лесно и е много уверен в себе си. Той е наясно с всеки един детайл от производството на един филм.“

Сакина Джафри изпълнява ролята на Триш Форсайт – началникът на Нейт и Марти в ЦРУ. „Триш обожава Нейт и според нея той се справя с работата много добре.“ – казва Джафри. „Неговите инстинкти му помагат в работата. Но като негов шеф аз винаги се притеснявам да не премине границата. За съжаление, той го прави.“

Немският актьор Себастиан Хюлк се появява като Маторин – „професионален убиец“ – както го описва Хюлк. „Това е човекът, който върши мръсната работа. Той е много добър и си харесва работа.“

В училището Доминика е съквартирантка с Марта. Ролята се изпълнява от актрисата Текла Рютън. „Още щом прочетох сценария исках да изиграя тази роля.“ – споделя Рютън. „Бях много изненадана от факта, че автора на книгата е работил в продължение на десетилетия за ЦРУ. Според мен най-интересното в цялата история е вътрешният свят на героите.“

Киърън Хайндс, Джоли Ричардсън и Мери-Луиз Паркър допълват впечатляващия актьорски състав на Червената лястовица. „Не сме обмисляли сцециално да търсим международен екип. Това се случи естествено, тъй като действието се развива на много различни места по света.“ – кава Маконъми. „Това работи много добре за филма, тъй като участват различни хора и са отразени много различни гледни точки.“

ФИНАЛНИ ДУМИ

 

Няколко седмици след завършване на снимките Джеръми Айрънс отново се отправя за летище „Хийтроу“. Актьорът намира време, за да се срещне отново с режисьора и актьорите от филма. „На него винаги може да се разчита, той е много спокоен и организиран.“ – казва Джеръми Айрънс за Франсис Лорънс. „С него се работи много лесно. С много от хората от екипа той се познава от предишни проекти. Франсис е като добре смазана машина, действа много отпускащо на целия екип, който се чувства свободен да твори и експериментира. В същото време, благодарение на Игрите на глада, той е наясно как се работи в голяма продукция. Той е много чувствителен човек, но знае много добре как да управлява екип от двеста души, без да създава напрежение. Също така, дава голяма свобода на актьорите.“

„Обичам да работя с Франсис“ – съгласява се Дженифър Лорънс. „Най-вече защото му вярвам. Той има изключителен вкус. Много съм спокойна докато той режисира, защото съм сигурна, че всичко ще бъде направено по най-добрия начин. Като творец е много оригинален и винаги има много идеи. Освен това може да общува много добре с хората. Ако той е режисьор, винаги съм спокойна, когато съм изправена пред някакво предизвикателство.“

„До сега Франсис Лорънс не е правил подобен филм“ – казва в заключение Питър Чернин. „Същото мога да кажа и за Дженифър Лорънс, както и това, че до сега не е правен шпионски филм като този! Това е напрегнато и емоционално приключение, изпълнено с обрати, в което ще се потопите напълно, и което ще ви накара да се замислите. Гарантирам ви.“

___________________________________________________

 

 


>

Червената лястовица

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here