4 конници на Апокалипсиса корицаИзлиза култовата класика „Четиримата конници на Апокалипсиса”

Романът на В. Бласко Ибанес е с огромно влияние върху масовото съзнание – Димитър Димов е под неговото въздействие, а Холивуд неведнъж го екранизира

Зловещите фигури на четиримата конници на Апокалипсиса присъстват в представите на модерната цивилизация не само с библейските си характеристики (според Откровение на св. Йоан появата им вещае края на света), но и със символичния образ, създаден от испанския писател Висенте Бласко Ибанес в едноименния му роман. Веднага след първото й издание книгата е преведена на всички големи световни езици, а Холивуд няколкократно я претворява на екрана с едни от най-големите си звезди. Малко са произведенията на световната литературна класика с такъв култов статут и с такова огромно влияние едновременно върху масовото съзнание и модерното изкуство.

Влиянието на романа на Бласко Ибанес не подминава и България. Силно привързан към Испания, езика и културата й, Димитър Димов е под силното му въздействие (познава го в оригинал и това се проектира върху „Осъдени души”, „Тютюн”). По-прецизният изследователски поглед към творчеството на българския писател лесно може да открие в него творчески идеи и черти от поетиката на испанския класик.

Сега безсмъртната класика на Висенте Бласко Ибанес излиза за пръв път на български в същинския си вид и в превод от оригинала – в поредицата „Световна класика” на издателска къща „Персей”, включваща както нови издания на любими творби, така и непревеждани досега шедьоври на световното литературно наследство.

Преводът е на Румен Руменов, претворил на български водещи класически и съвременни испански автори. С изключително майсторство преводачът пресъздава невероятния стил на Бласко Ибанес, вариращ от извисяващи поетични образи до стъписващи натуралистични епизоди с катарзисно въздействие.

И днес „Четиримата конници на Апокалипсиса” е един от най-превежданите и издавани испаноезични романи в световен мащаб. Литературните изследователи го нареждат сред най-добрите книги с пацифистка насоченост, наред със „Сбогом на оръжията” на Хемингуей, „На Западния фронт нищо ново” на Е. М. Ремарк и „Параграф 22” на Дж. Хелър.

19173690.jpg-r_640_600-b_1_D6D6D6-f_jpg-q_x-xxyxxРоман за войната, семейна сага или полемичен роман?

„Четиримата конници на Апокалипсиса” е роман за насилието и агресията, които противоречат на ценностите на модерната цивилизация, за войната, която отключва демоничното в човека и го настървява да убива и да издевателства над себеподобните му. Но въпреки че е роман за войната, тъкмо представянето на военни действия почти липсва в произведението на В. Бласко Ибанес.

„Четиримата конници на Апокалипсиса” е по-скоро семейна сага. Сюжетът е съсредоточен върху живота на семейство Деноайе.

Благодарение на ума, трудолюбието и целеустремеността си, французинът авантюрист Марсел Деноайе успява да се сдобие с огромно богатство в Аржентина. Той спечелва доверието на своенравния едър земевладелец Мадариага, влюбва се в дъщеря му Луиза и се оженва за нея. Под мъдрото му управление огромните земи на Мадариага процъфтяват. Но след смъртта на земевладелеца другият му зет – германецът Карл фон Хартрот, избягал от родината си заради фалшификации и злоупотреби и превърнал се в смирен и раболепен безволев мъж, пожелава да разделят богатствата на Мадариага и заминава със семейството си за Германия. Под натиска на съпругата си Луиза, Марсел се премества със семейството си в Париж. Синът му Хулио е умен и талантлив младеж, който обаче пропилява възможностите си в безспирни гуляи, любовни завоевания и безделие (маскирано под формата на живот, отдаден на изкуството). Бащата е разочарован от него и ограничава издръжката му. Дъщерята – Чичи, е свободомислеща млада дама, която се влюбва в сина на сенатор Лакур, приятел на баща й.

Хулио поднася поредното огорчение за баща си, когато съблазнява омъжената Маргарита, чийто съпруг е близък на семейството. Двамата влюбени започват да кроят планове за съвместен живот.

Но войната обърква плановете на всички. Франция става жертва на имперските амбиции на Германия. Цялото население е мобилизирано. Хулио не е, защото е аржентински гражданин. Но когато съпругът на Маргарита е тежко ранен, в нея се пробуждат старите чувства и тя обръща гръб на Хулио, за да се грижи за мъжа си.

Настъпва прелом в душата на героя на лекомисления живот и Хулио заминава като доброволец на фронта.

Бащата, Марсел заминава за замъка, който си е купил в провинцията. Тъй като бойните действия приближават района, в който е замъкът, той решава да отиде, за да предпази имуществото си по някакъв начин. Това обаче се оказва фатална грешка. Марсел се изправя очи в очи с ужасите на войната, става свидетел на жестокости спрямо мирните жители. Имуществото на замъка му е плячкосано и изпратено за Германия. Самият Марсел е унижаван и неведнъж животът му се оказва в опасност. Сред агресорите се оказва и негов племенник – син на немските му роднини по линия на жена му.

След отблъскването на германците Марсел Деноайе се връща в Париж, потопявайки се отново в спокойната и луксозна атмосфера на семейното жилище. След броени дни идва да го посети един войник с мръсно червено кепе и прокъсан шинел – Хулио! Бащата не вярва на очите си. Синът му, бохемът, е станал защитник не на своята, а на неговата родина! Умилението, обичта, бащинската гордост стоплят сърцето му. Цялата предишна неприязън към сина му, безполезно прахосващ живота си, се стопява. Сърцето му с бащинска нежност приема храбрия воин. Оттук нататък мислите на Марсел Деноайе непрестанно са с Хулио. Той е убеден, че никой няма да може да убие сина му, защото така казва сърцето му…

„Четиримата конници на Апокалипсиса” е и полемичен роман – роман на идеите.

От една страна, на идейно ниво в романа се сблъскват имперският германски реваншизъм и френският демократизъм. От друга страна, идеята за войната като опозиция на всичко цивилизовано и хуманно далеч надхвърля конкретната историческа ситуация, изобразена в романа. Това се оглежда в притчата за четиримата конници на Апокалипсиса, разказана от един от героите в романа – руснакът Чернов, съсед на Хулио. Той ги описва също както древния евангелист като четирите бича на земята, персонифицирани в уродливи същества, препускащи на дръгливи коне и безмилостно мачкащи под краката си човечеството. Първият конник е Чумата, изстрелващ непрестанно с лъка си смъртоносни стрели по ужасените хора, вторият конник е Войната – млад, атлетичен и жесток, размахващ високо над главата си страшен меч, третият е стар, плешив, отблъскващо слаб, в съсухрената си ръка държи везни, символ на оскъдната храна – това е Гладът, през пергаментовата кожа на четвъртия конник прозират костите на скелета му, лицето му на мъртвец е изкривено в язвителната усмивка на разрушението, в ръцете си върти огромна коса – Смъртта. Препускат бясно четиримата конници през света, безразсъдният им галоп носи мъка, нещастия, разрушения и смърт на хората. Това е войната! Мнозина са били убедени, а са уверявали и ближните си, че подобно събитие няма как да се случи в съвременния цивилизован свят. Но ето че войната идва…

Blasco_IbañezКой е Висенте Бласко Ибанес?

В. Бласко Ибанес  (1867 – 1928) е един от най-значимите писатели на Испания, наред с М. де Серванес и Б. Перес Галдос. Роден е във Валенсия. Завършва право, но никога не го практикува. Повече го привличат политиката, журналистиката, литературата и… жените. Войнствен републиканец е. Издаваният от него вестник неведнъж предизвиква скандали и дебати, а той самият е арестуван многократно и лежи в затвора. След избирането му за депутат от Валенсия е освободен заради депутатския му имунитет. Създава си немалко врагове и едва не е застрелян при един сблъсък (куршумът се запречва в токата на колана му). Има бурни любовни връзки. Отвратен от политическата власт в Испания, емигрира във Франция. Умира там, ден преди 61-вия си рожден ден.

25-годишен, публикува първия си роман. Ранното му творчество е под знака на натурализма и Емил Зола. От този период е издаваният на български роман „Тръстика и кал”, познат и с телевизионната си екранизация. Автор е на трийсетина романа. Най-значимото му и най-популярно произведение е „Четиримата конници на Апокалипсиса”. От късния му период е преведеният на български (1982) „Mare Nostrum”.

Романите на В. Бласко Ибанес неведнъж привличат вниманието на Холивуд

Романите му „Четиримата конници на Апокалипсиса”, „Кръв и арена”, „Сред портокаловите дървета” и др. имат по няколко холивудски екранизации. Участват едни от най-ярките звезди в историята на Холивуд – Рудолфо Валентино, Грета Гарбо, Шарън Стоун…

Творчеството на В. Бласко Ибанес често дава сюжети и за многобройни испански филми и тв сериали.