hariОфициалната осма част от историята за очилатият магьосник вече атакува Лондонския театър и светът на мъгълите. Големият въпрос е – струва ли се. Отговорите, които идват от всички страни са еднозначни – ДА! Не всеки ще има възможност да се докосне до новите приключения на обичания свят, за това сценарият на пиесата, ще бъде публикуван под формата на книга, давайки възможност на феновете по света да се насладят на историята. Но „Прокълнатото дете“ е много повече от просто диалог. Това е истинско Хари Потър преживяване и такова, което е обречено за споделяне с феновете.

В шест поредни публикации, ще ви представим шест причини, защо ВСЕКИ трябва да се докосне до „Хари Потър и Прокълнатото дете“. В тях няма спойлери. Няма издайнически неща за герои и събития. Така че може да четете на воля.

Причина първа: Героите на Роулинг оживяват ОТНОВО! 

albus_hari_giniНяма да ви лъжа – нужно е истинско приспособяване, за да видите други актьори да изпълняват ролите на Хари, Рон, Хърмаяни, Джини, Драко и останалите. В същност на първо време, буквално ще ви падне ченето от разликата. Но все пак, ако си фен ПЪРВО на книгите… не всички герои от филмите са точно това, което Роулинг описва в своите книги. За това отивайки на пиесата, настройте мозъка си, че ще трябва да приемете тези нови (и по-възрастни) версии на героите. С това казано – актьорите представят ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ версии, на тези толкова обичани герои. Хърмаяни на Нома Думесвени може, да не е онази Хърмаяни, която изигра Ема Уотсън, но тя определено е Хърмаяни Грейджър. Духът на героинята струи от изпълнението. Същият е случая и с Джейми Паркър, изпълняващ ролята на Хари.

Освен всичко, е истинска тръпка да видиш възрастните герои на Роулинг. В историята, 19 години по-късно в „Хари Потър и Прокълнатото дете“ виждаме какви са Хари, Рон и Хърмаяни в зрелите си години – пораснали, по-опитни от колкото в тийнейджърството. Рон на Пол Торнли, e не просто Рон от книгите, той е успял да канализира и любвеобилността на Артър Уизли, в зрелите си години. Усещането е за нормално, природно развитие на героя. Същото може да бъде казано за Джини. Тя със сигурност е Джини. Но тя има и частичка от Моли в себе си. Адмирациите за това са толкова за самите актьори и техните изпълнения, колкото и за режисурата/сценария.

Това е нещо, което стои толкова добре на сцената. То прави „Прокълнатото дете“ да изглежда като повторно събиране, а не като продължение.

ПРЕМИНИ КЪМ ПРИЧИНА 2                               ПРЕМИНИ КЪМ ПРИЧИНА 3

ПРЕМИНИ КЪМ ФИНАЛНИТЕ ПРИЧИНИ