На 7 юни (сряда) в 19:00 часа в зала „Лаура” на Национален дворец на културата ще се състои премиерата на новата книга на изтъкнатия български журналист Иван Гарелов: Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното (ИК „Сиела”). Изданието съдържа най-знаковите статии и коментари на Гарелов, публикувани в редица български периодични издания от 1989 г. до края на 2016 г.

Едно от най-популярните лица на българската журналистика – Иван Гарелов, издава нова книга в началото на лятото. Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното” съдържа най-знаковите статии и коментари на журналиста, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Текстовете отразяват някои от най-важните събития от историята на прехода у нас и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната.

Сред темите в Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното са новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на словото в медиите. В някои от своите статии Иван Гарелов прави точни прогнози за случилите се по-късно събития и за ставащото в момента в България.

Материалите в книгата са публикувани в редица български периодични издания: „Българан“, „Пари“, „Новинар“, „Труд“, „24 часа“, „Ретро“, „България днес“, „Клуб 100“ и „Стандарт“.

Изданието съдържа богат снимков материал – от архива на БНТ, както и от личния архив на Иван Гарелов. Снимките проследяват дългогодишната му кариера като репортер и водещ, както и историческите му срещи с ключови личности като Ясер Арафат, Ориана Фалачи и редица български президенти и премиери. В книгата са публикувани също шаржове и карикатури от Ивайло Нинов и Валентин Ангелов.

За Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното Гарелов  подчертава: „Това не е обективна и систематизирана версия на историята на прехода в България. Това е моята версия на историята на прехода. И дори по-точно – моите преживявания на събитията от тези години. Днес вероятно бих ги погледнал с други очи. Но няма да поправям нищо. Няма и да ги обяснявам. По текста ще разберете кое време, кои събития и процеси и кои личности коментирам.

*

В крайна сметка ние, писателите, сме не просто съвременници на своята епоха, но самата ни професия ни принуждава да осмислим миналото.

Гюнтер Грас

 

Откъс от „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното”, Иван Гарелов

ТОВА НЕ СА ЛИ ХОРА КАТО НАС?

21 април 2015

Докато стотици бежанци се давят, надменна Европа ревниво пази своето спокойствие

Нови 700 бежанци се удавиха на път за Европа. Това са африкан­ци, които бягат от глада, от болестите, от войната. За тях ще се говори два-три дни. Само защото бройката е потресаваща. Миналата година потънаха 500 души край бреговете на Малта. Общо през миналата го­дина са се удавили 3400 души. Тази нова чудовищна драма идва след като ЕС реши да се спре операция „Маре нострум“ на италианския флот, в рамките на която през 2014 г. бяха спасени 100 000 души. Рим обяви, че не може сам да поема разходите. Замениха флота с европей­ска агенция с ограничен бюджет. Сега се събират спешно министрите на вътрешните работи. Сигурно ще отпуснат нови пари за спасителни операции. Но не в това е проблемът!

В същото време ние издигаме стени, за да спрем тези хора да не нахлуват в страните ни. Надменна и егоцентрична Европа ревниво пази своето благополучие и спокойствие. Обградена със стени срещу нахлуващите африканци, Европа говори назидателно за човешки пра­ва, за свобода на движение, за милосърдие и състрадание. И правата, и свободите, и благоденствието са за нас, които сме отсам стената. Другите отвън са нарушители, по тях се стреля, ловят ги като диви жи­вотни, връщат ги обратно. Тези, които по случайност не са се издавили по пътя си към обетованата земя Европа.

И ние издигаме стена, и ние ги преследваме и връщаме. Ние, кои­то също бяхме оградени със стена от охранената и самодоволна Евро­па. Нашите човешки права и свободата ни на движение бяха натикани в някаква „кошница“, за която преговаряха европейските страни. Пре­говаряха, защото ни жалеха, мислехме ние. Стената падна, ние вече пътуваме, макар все още да сме втора ръка европейци. Оказахме се пионки в геостратегическите игри. Сега сме границата на привилеги­рованата Европа. Опъваме телени мрежи, вдигаме вишки, обучаваме кучета. Да гоним оцелелите от удавяне. За каква цивилизованост гово­рим, когато животът на другите хора е без стойност за нас.

Като че ли това не са хора като нас, с деца, с човешки радости и грижи, с правото си на живот и свобода. Ще ги хвалим, когато вдигат своите революции и ще им изпращаме оръжие да се избиват. Докато го насочат срещу нас.

За тези 700 удавени няма да има разследване, няма да има нацио­нален траур, няма да има погребение, няма да има почести и скръбни слова от държавни лидери. Няма да има и протести, и мегаконцерти за солидарност на световни рокзвезди. Защото нямаме срам!