ИК БАРД представя „Яростта на тайфуна“ от Клайв Къслър и Бойд Морисън

Злодейства по суша, въздух и вода!


Хуан Кабрило и екипажът на „Орегон“ са готови да отплават в съвършената буря от опасности. Целта им? Да предотвратят нова световна война.

Хуан Кабрило е нает да открие колекция от откраднати картини на стойност половин милиард долара, но скоро се озовава в много по-дълбоки води. Оказва се, че жестокият водач на група филипински бунтовници използва картините за финансиране на нападенията си. И нещо много по-лошо – Салвадор Локсин случайно е открил смъртоносна тайна, останала от Втората световна война: серум, предназначен да създаде армия от свръхвойници.

Плановете на Локсин заплашват да хвърлят цяла Азия във война. Екипажът на „Орегон“ трябва да се справи с водача на бунтовниците, с южноафрикански наемник, който иска сам да сложи ръка на серума, с цял рояк от дронове торпеда, предназначени да потапят военни кораби, и с надигащата се страховита буря. Хуан и хората му не могат да си позволят провал. На хоризонта се надига апокалиптична война и само те стоят на пътя.

ОТКЪС

ПРОЛОГ

Втората световна война,

втората битка за Корегидор,

Филипините

20 февруари 1945 г.

Тунелът избухна!

Сержант Даниъл Кекоа се хвърли на земята и прикри главата си. Танкът М4 „Шърман“ даде изстрел в назъбения вход на тунела. Гигантският вторичен взрив, дошъл от вътрешността, го отхвърли на десетина метра. Трийсеттонният танк се преметна назад и се приземи върху купола си. В следващия миг един от снарядите в него се детонира и той избухна в огнено кълбо.

Щом отломките спряха да се сипят около него, Кекоа с мъка се изправи на крака. Ушите му още пищяха от оглушителната експлозия. Десетки американски войници лежаха мъртви или се гърчеха от болка. Кекоа се наведе към най-близкия от тях. Празните дупки на очите и стърчащият от гърдите на войника шрапнел говореха ясно, че вече никой не може да му помогне.

Кекоа поклати глава. Ама че неприятна бъркотия! Донесенията на армейското разузнаване сочеха, че точно този тунел служи за укритие на противниковите войници, които отбраняваха островната крепост, стратегически разположена при входа на Манилския залив. Кекоа беше изискал подкрепата на танк, за да предотврати потенциална самоубийствена атака – нещо, което беше станало обичайна практика сред фанатичните японци. Но нямаше никакви данни, че тунелът също може да служи като склад за големи количества експлозиви близо до входа.

Капитан Джон Хейуърд продължаваше да клечи с ръце на ушите в един от множеството кратери, издълбани от бомбардировките преди американското настъпление. Кекоа протегна ръка, за да му помогне да се изправи. Слабичкият кестеняв капитан с очила с кръгла телена рамка продължаваше да трепери.

– Вече всичко е наред, капитане! – каза Кекоа. – Нали ви казах, че ще ви преведа цял-целеничък през тази битка – Кекоа, разбира се, нямаше как да гарантира подобно обещание, но какво друго можеше да каже на офицера, чиято безопасност армията му беше поверила?

– Благодаря ви, сержант. Задължен съм ви! – Хейуърд огледа касапницата с широко отворени очи. – Какво стана?

– Трябва да е имало муниции в пещерата. Вашите хора от УСС ни казаха, че мунициите ще бъдат складирани дълбоко в тунелите.

– Те не са мои хора. Информацията дойде от друга част на УСС. Не съм шпионин, сержант. Аз съм учен към отдела за изследване и анализи.

– Не бих казал, че съм изненадан, като се има предвид как я носите тая карабина.

Краткият инструктаж преди мисията беше точно такъв – кратък. Командирът на батальона беше дал конкретна заповед Кекоа да охранява капитан Хейуърд и да изпълнява заповедите му, като в същото време пази живота му. Всичко останало беше класифицирана информация. Кекоа беше прост войник от 24-та пехотна „Хавайска“ дивизия и като такъв не му трябваше да знае нищо. Корегидор – остров с формата на попова лъжичка, и разположените по него гаубици пазеха входа на Манилския залив, един от най-големите в Тихия океан. Този стратегически преден пост, известен още като Скалата, беше дълъг четири мили и широк малко над миля в най-голямата си част. Като част от Британската общност, Филипините бяха последният бастион, паднал по време на яростното японско настъпление в началото на войната. Отбраната на острова се предаде едва през май 1942 година, два месеца след като генерал Дъглас Макартър беше евакуиран.

Командваната от Кекоа рота беше част от операцията по възвръщането на хълма Малинта, разположен на опашката на острова. Огромната мрежа от тунели се разсичаше през средата от широкия осем метра проход, който служеше като болница и като щаб на Макартър. Десетки по-малки тунели се разклоняваха от главния проход, образувайки добре защитена от бомбардировките мрежа. Тунелите бяха толкова много, че в тях не само се съхраняваха муниции, храна и вода, достатъчни да осигурят голям гарнизон при евентуална многомесечна обсада, но и хиляда болнични легла. През трите години, откакто японците бяха завладели Корегидор, те бяха укрепили позициите си, като изкопаха нови тунели, допълващи обширната система, изградена от американците, част от която беше умишлено разрушена при капитулацията им през 1942 година.

Целта на Хейуърд се намираше в един от тези тунели.

Кекоа провери списъка с жертвите и установи, че двама от загиналите са от неговата рота. Той беше служил и с двамата в Националната гвардия на Хонолулу, преди да се запише в армията след атаката над Пърл Харбър. После се беше бил рамо до рамо с тях при десанта в Нова Гвинея и на филипинския остров Лейте. Не бяха първите хора, които губеше, и като се имаше предвид колко шантава беше мисията, нямаше да са последните.

Експлозията беше запушила входа на тунела. Трябваше да намерят друг път. По указание на Хейуърд Кекоа събра ротата и тръгнаха по южния склон на Малинта. Пушечните гърмежи и артилерийската стрелба се чуваха из целия остров. Кекоа се чувстваше пропит с миризмата на барут и изгоряла плът.

Щом достигнаха новата позиция, той и Хейуърд приклекнаха в една падина, за да обсъдят плана за атака.

Сержантът попита какви са заповедите и капитанът колебливо отвърна:

– Какво предлагате?

– Сър, участвали ли сте някога в битка?

– Мисля, че знаете отговора на този въпрос. Офисът ми е в новата сграда – Пентагона. Това е първото ми излизане от Щатите, а за попадане под обстрел да не говорим.

– Какво правите във Вашингтон?

– Аз съм биохимик.

– Нямам никаква представа какво значи това. Но знам, че ще е чисто самоубийство, ако влезем в тези тунели, преди да сме ги прочистили.

– Аз пък си мислех, че ще си изпълните обещанието да ме запазите невредим – обезсърчено се усмихна Хейуърд.

– Ще направя всичко по силите си, сър. Но тези японци са фанатици. Чувал съм от войници от другите батальони, че привързват към кръста си бомби и тичат към нас като камикадзета. Планът за битката е нашите войски да се приближат достатъчно до тунелите, за да хвърлят бензин във входовете, да ги подпалят и след това да запечатат отворите, докато не им изгори всичкият кислород.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here